РЕШЕНИЕ
№ 843/09.12.2022г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на девети ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска......…...……………………………..и в присъствието на прокурора Цвета Пазаитова…….…………...................……………………..като разгледа докладваното от съдия Байнова адм. дело № 840 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по Раздел ІІІ от Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на П.Т.З. ***, подадена чрез пълномощник – адв. Б. Б., срещу чл.49, ал.5 в частта „и ал.2“ от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград.
Жалбоподателят твърди, че има правен интерес за обжалване на оспорената част, защото е трайно и териториално обвързан с постоянен и настоящ адрес ***, където има жилищни имоти – апартамент в *** и къща в с. ***. Възможно било да наруши някоя от множеството охранителни хипотези на чл.49 от процесната наредба и да му бъде наложена глоба по оспорената част. Оспорената част от разпоредбата го застрашавала с това, че било възможно за явно маловажен случай на административно нарушение да му се наложи наказание – глоба с фиш в несъответстващ размер от 10 до 50 лв. по чл.39, ал.2 ЗАНН, а не с квитанция до 10 лева по чл.39, ал.1 от ЗАНН. Навежда доводи, че оспорената част от разпоредбата страда от пороците по смисъла на чл.146, т.1, т.3-5 от АПК. Твърди, че оспорената част е нищожна, тъй като не била обнародвана в Държавен вестник, а освен това не била разгласена ѝ по трите кумулативни способа, разписани в чл.22, ал.2 ЗМСМА.От протокола, воден на сесията на Общински съвет - Димитровград от 28.11.2019г., не ставало ясно по какъв начин се е отчитал гласът при поименното гласуване на оспорената част, поради което приетото решение №15/28.11.2019г. било невалидно. Липсвала обосновка в проекта на наредбата защо се приема нова такава. Липсвал анализ за съответствие с правото на Европейския съюз и за очакваните финансови резултати от прилагане на оспорената част. Не били спазени изискванията на чл.26 и чл.28 от ЗНА. Навежда и доводи за незаконосъобразност на оспорената част , поради противоречие на актове от по-висока степен – чл.39, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Оспорената част била в разрез и с нормата на чл.15 ал.1 ЗНА, тъй като по недопустим начин приравнявала, смесвала и при условия на алтернативност давала възможност за явно маловажни случаи на административни нарушения да се прилага санкцията по чл.39, ал.2 от ЗАНН.
По изложените в жалбата съображения се моли да бъде постановено решение, с което да се отмени разпоредбата на чл.49 ал.5 в частта „и ал.2“ от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, издадена от Общински съвет – Димитровград. Претендира се и присъждане на направените разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от пълномощник. Моли се да бъде постановено решение, с което да се обяви за нищожна или алтернативно да се отмени като незаконосъобразна разпоредбата на чл.49, ал.5 в частта „и ал.2“ от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, издадена от Общински съвет – Димитровград, както и да се присъдят направените разноски.
Ответникът, Общински съвет – Димитровград, редовно призован, не изпраща представител. В писмо рег. индекс ОбС-10-254#1/01.09.2022г. на Общински съвет Димитровград се изразява становище, че жалбоподателят няма пряк, непосредствен и личен правен интерес от оспорване на посочения текст от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, поради което и жалбата е недопустима. В случай, че жалбата се приеме жалбата за допустима, се моли да бъде приета за неоснователна. Прави се изрично възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , предвид правната и фактическа сложност на делото.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за основателна. Намира, че въз основа на изложените в нея доводи е налице незаконосъобразност на оспорената разпоредба, с оглед на което предлага жалбата да бъде уважена, а оспорената разпоредба да бъде отменена.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Докладна записка рег. инд. РД-28-401/02.09.2019г. (рег. инд. ОбС-07-310/03.09.2019г.) (л.83-84), Кметът на Община Димитровград е предложил на Общински съвет – Димитровград да приеме следното решение: „На основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с чл.62, ал.10 от ЗУТ 1. Приема Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград. 2. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението и контролът по приложението на Наредбата.“ В докладната записка са посочени причините, които налагат приемането на предложения проект на Наредба; целите, които се поставят с предложения проект на Наредба; финансовите и други средства, необходими за прилагане на новата Наредба; очакваните резултати от прилагане на Наредбата, включително финансови резултати и анализ за съответствие с правото на Европейския съюз. Посочено е също, че проектът на Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, ведно с мотивите за нейното приемане, са публикувани на страницата на Община Димитровград на 30.08.2019г. на основание чл.26 от Закона за нормативните актове. Отбелязано е, че заинтересованите лица, в срок от 30 дни от публикуването на докладната на интернет страницата на Община Димитровград, могат да предоставят в ОЦУИГ (Общински център за услуги и информация на гражданите) – партерен етаж в сградата на общината – в рамките на работното време от 8.30 до 17.00 ч. становища и предложения по докладната, адресирани до кмета на Община Димитровград.
По делото са представени публикации от 03.09.2019г. на докладната записка и проекта на Наредбата на интернет страницата на Община Димитровград, Становища на постоянните комисии, разгледали докладната записка и Справка от 08.11.2019г. по чл.26, ал.5 от ЗНА.
С Решение №15/28.11.2019г., на основание чл.21, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с чл.62, ал.10 от ЗУТ, Общински съвет - Димитровград е приел следното: 1. Приема Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград. 2. Възлага на Кмета на Община Димитровград осъществяването на всички дейности, необходими за правилното и законосъобразно изпълнение на решението и контролът по приложението на Наредбата.
В гласуването при приемане на Решение №15/28.11.2019г. са участвали 33 общински съветници (от общо 33, съгласно чл.4 ал.1 от Правилник за организацията и дейността на Общински съвет – Димитровград, неговите комисии и взаимодействието му с общинската администрация), от които 31 общински съветници са гласували „за”, 0 „против“, „въздържали се” - 2.
По делото е представена в актуалната ѝ действаща редакция Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград (Наредбата).
Видно от отразеното в §1 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, същата се приема на основание чл.20, чл.21, ал.1, т.13 от ЗМСМА и чл.62, ал.10 от ЗУТ.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че жалбата е процесуално допустима. Предмет на оспорване е конкретна разпоредба от подзаконов нормативен акт, действащ на територията на Община Димитровград. На основание чл.186 ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая, от представеното по делото копие от лична карта на П.Т.З. се установява, че същият има към датата на подаване на жалбата постоянен адрес ***, с оглед на което за него съществува правен интерес от оспорването на коментираната разпоредба, приета с Наредбата, доколкото е възможно неговите права да бъдат засегнати в бъдеще, или за него да се породи задължение, напр. административно-наказателно такова. Оспорването на подзаконовия нормативен акт пред съда е частично и касае само разпоредбата на чл.49, ал.5 от Наредбата, в частта относно текста „и ал.2“, което е допустимо съгласно чл.185, ал.2 вр. ал.1 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т.е. без ограничение във времето.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Нормата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА предвижда компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същия член, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. С оглед горното, Наредбата, от която е и разпоредбата на чл.49, ал.5 в оспорената ѝ част, е приета от компетентен орган – Общински съвет – Димитровград, съобразно чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Общинският съвет е орган на местното самоуправление и решава самостоятелно всички въпроси от местно значение, които законът е предоставил в неговата компетентност, както и други въпроси от местно значение, които не са от изключителната компетентност на други органи – чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА. В изпълнение на предоставените им правомощия, общинските съвети са овластени да приемат подзаконови нормативни актове - Наредби, с които уреждат, съобразно нормативни актове от по-висока степен, обществени отношения с местно значение – чл.76, ал.3 от АПК, във вр. с чл.8 от ЗНА, във вр. с чл.21, ал.2 от ЗМСМА.
Текстът на чл.49, ал.5 от Наредбата е в Глава шеста, озаглавена „Контрол. Обезщетения. Административно-наказателни разпоредби.“. От момента на приемането на Наредбата до настоящия момент, не е отразено разпоредбата на чл.49, ал.5 от същата да е изменяна или допълвана. Разпоредбата гласи следното: „При явно маловажни случаи на нарушаване на тази наредба не се съставя акт за установяване на нарушение, а се налагат глоби по реда и в размера, предвиден с чл.39, ал.1 и ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания.“.
Съгласно чл.8 от ЗНА, всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда, съобразно нормативните актове от по-висока степен, неуредени от тях обществени отношения с местно значение. Съгласно чл.7, ал.2 от ЗНА, наредбата е нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен, а в чл.8 от ЗНА и чл.76, ал.3 от АПК е предвидено, че всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредените от тях обществени отношения с местно значение. Според чл.15, ал.1 от ЗНА, нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Тоест уредбата, която дава общинската наредба, следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, или да преурежда по различен начин вече уредени от закона обществени отношения.
При направената преценка за съответствие с материалния закон, съдът намира, че разпоредбата на чл.49, ал.5 от Наредбата, в частта „и ал.2“ е незаконосъобразна.
Съгласно чл.39, ал.1 от ЗАНН, за явно маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, овластените за това органи налагат на място, срещу квитанция, глоба до размера, предвиден в съответния закон или указ, но не повече от 10 лева.
В чл.39, ал.2 от ЗАНН е посочено, че за маловажни случаи на административни нарушения, установени при извършването им, когато това е предвидено в закон или указ, овластените контролни органи могат да налагат на местонарушението глоби в размер от 10 до 50 лв. За наложената глоба се издава фиш, който съдържа данни за самоличността на контролния орган и на нарушителя, мястото и времето на нарушението, нарушените разпоредби и размера на глобата. Фишът се подписва от контролния орган и от нарушителя, че е съгласен да плати глобата, и се изпраща на финансовия орган на съответната общинска администрация за изпълнение. На нарушителя се дава препис, за да може да заплати доброволно глобата.
Видно е, че законодателят в ЗАНН е разграничил според обществената им опасност деянията на явно маловажни случаи и маловажни случаи на административни нарушения, като е направил разграничение и на актовете, с които се налагат глобите – в първия случай с квитанция, а във втория – с фиш, както и на размерите на глобите, налагани с тези актове. Такова разграничение не е направено в коментираната разпоредба на Наредбата, която при явно маловажни случаи препраща и към чл.39 ал.1, но и към ал.2 от ЗАНН.
Безспорно е налице несъответствие между разпоредбата на подзаконовия нормативен акт в оспорената му част и приложимия закон, доколкото в чл.49, ал.5 от Наредбата се визират явно маловажни случаи – такива, каквито са предвидени в чл.39, ал.1 от ЗАНН, а същевременно се препраща и към чл.39, ал.2 от ЗАНН, където се визират маловажни случаи на административни нарушения. С оспорената част от разпоредбата на чл.49, ал.5 от Наредбата са уредени обществени отношения с местно значение, но същите не са съобразени с действащ нормативен акт от по-висока степен, а именно – не са съобразени действащите към момента на приемането ѝ разпоредби от ЗАНН, от което се налага извод, че тази разпоредба е материално незаконосъобразна в съответната част, поради противоречието ѝ с норми от по-висок ранг.
Поради това, чл.49, ал.5 от Наредбата, в оспорената му част следва да се отмени, като незаконосъобразен.
При този изход на спора, в полза на оспорващия следва да се присъдят направените в производството разноски, а именно внесената държавна такса в размер 10.00 лв., заплатената такса за обнародване на оспорването в ДВ е 20.00 лв., както и договорено и заплатено адвокатско възнаграждение от 500.00 лв, съгласно представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 25.08.2022г.
Направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Уговореното такова в Договор за правна защита и съдействие от 25.08.2022г. е в размер на 500 лева и съответства на предвидения минимален размер по чл.8, ал.3 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложима към посочената дата редакция. Така общо дължимите от ответника разноски, за които следва да бъде осъден в настоящото производство, възлизат общо на 530.00 (петстотин и тридесет) лева.
Водим от горното и на основание чл.193, ал.1 от АПК, Административен съд Хасково
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл.49, ал.5 от Наредба №16 за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Димитровград, в частта относно текста „и ал.2“.
ОСЪЖДА Общински съвет - Димитровград да заплати на П.Т.З. ***, разноски по делото в размер на 530.00 (петстотин и тридесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението да се разгласи по реда на чл.194 от АПК при неподаване на касационна жалба или протест, или ако те са отхвърлени.
Председател: Членове: 1.
2.