Определение по дело №405/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е образувано по частна жалба на “Б. П. П. ф.” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. Мл. ж. к. “Мл. 4”, Бизнес Парк С., сграда 145 чрез пълномощника адв. Г. Д. К. против определение № 3301/28.09.2011г., постановено по гр. д. №888/2010г. по описа на РС Г. Д..

В частната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на съдебния акт като постановен при нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон. Излагат се съображения, че гр. дело №888/2010г. и ч. гр. д. №662/2010г. по описа на РС Г. Д. са дела с един и същ предмет и предвид обстоятелството, че искът по чл.422 ГПК е особен установителен иск, който е част от изпълнителния, а не от исковия процес, то разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК е неприложима. Иска се от съда да бъде отменено разпореждането в частта, с която се назначава особен представител на ответника по делото, алтернативно се иска да бъде отменено определението в частта, касаеща размера на адвокатския хонорар.

ОС, като обсъди мотивите на атакуваното определение и оплакванията в частната жалба, прие следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е депозирана в преклузивния срок за обжалване и от активно легитимирана страна.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.

Видно е от първоинстанционното дело, че на известните в страната постоянен и настоящ адрес на ответницата М. Р. Х., тя не е намерена. Поради това и поради факта, че друго лице не е приело съобщението да бъде връчена чрез него, съдът е разпоредил връчването да бъде направено по реда на чл. 47 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на лицето. Процедурата е била реализирана и в срока по чл.47, ал.2 ГПК ответницата не се е явила да получи книжата.С определение №44 от 04.01.2011г. районният съд е допуснал предоставянето на правна помощ на М. Р. Х. на основание чл.47, ал.6 ГПК на разноски на ищеца.Указал е на последнияда представи в посочения от съда срок платежен документ, удостоверяващ заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. по депозитната сметка на РС Г. Д.. Определеното адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. е внесено от ищеца на 04.02.2011г. С определение №792/09.03.2011г., постановено по гр. д. №888/2010г. съдът е определил адвокатско възнаграждение в съответствие с Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 548,13 лв., като е задължил ищеца да довнесе по депозитната сметка на съда сума в размер на 448,13 лв. за възнаграждение на особения представител. С определение №1804/13.05.2011г. съдът е прекратил производството по делото. С определение №1793/01.08.2011г., постановено по в. ч. гр. д. № 664/2011г. по описа на ОСБ. е отменено определение №1804/13.05.2011г., постановено по гр. д. №888/2010г. по описа на РС Г. Д.. С разпореждане №2986 от 24.08.2011г., постановено по гр.д. №888/2010г. районният съд е оставил исковата молба без движение, като е указал на ищеца в едноседмичен срок да внесе сумата в размер на 448,13 лв., представляваща възнаграждение на особения представител на М. Х.. Указал е на ищеца, че при неизпълнение на указанието в срок ще прекрати производството по делото. Съобщението за разпореждането е връчено на ищеца на 12.09.2011г. С молба- уточнение от 26.09.2011г. ищецът е изразил становище, че първоначално определения и внесен депозит от 100 лева е правилно определен и е поискал назначаване на особен представител. С определение №3301/28.09.2011г. съдът е прекратил производството по делото.

Настоящият състав не споделя възражението в частната жалба, че за призоваването на ответника М. Х. не е следвало да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, а съдът е трябвало да приложи чл.40, ал.2 ГПК, като счете всички книжа по делото за редовно връчени, тъй като производството по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземането е продължение на заповедното производство. Производството по чл. 422 ГПК за установяване съществуването на вземането не е продължение на заповедното производство, въпреки връзката между тях – с влизането в сила на решението за установяване на вземането съгл. чл.416 ГПК ще влезе в сила заповедта за изпълнение, въз основа на която ще се издаде изпълнителен лист.

Претенцията по чл. 422 ГПК се разглежда в спорно исково производство и за нея важат съответните процесуални правила в ГПК, в т. ч. и правилата на чл.47 ГПК. В съответствие с чл.47 ГПК е процедирал и районният съд. Неоснователни са и възраженията относно размера на определеното възнаграждение за особен представител на ответника. Съгласно разпоредбата на чл.47, ал.6 ГПК, когато установи редовността на връчването, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Следователно за това представителство са неприложими разпоредбите на Закона за правната помощ с оглед на това, че то се осъществява на разноски на ищеца, а не се финансира от държавата. Когато съдът назначава особен представител на ответника на разноски на ищеца, разпоредбите на Закона за правната помощ, респ. на Наредба за заплащане на правната помощ, не се прилагат. Компетентен да определи размера на назначения особен представител на ответника, е съдът при условията на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. РС правилно е определил размера на възнаграждението на особения представител в съответствие с Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, указал е на ищеца да довнесе възнаграждение на особения представител на ответника, като е указал неблагоприятните последици при неизпълнение на дадените указания. Както правилно е констатирал районният съд, в рамките на определения срок ищецът не е внесъл депозита в размер на 448,13 лв. за възнаграждение на особения представител. Това процесуално бездействие на страната е скрепено с процесуална санкция, каквото е прекратяването на производството по делото. Това е така, защото задължението за внасяне на депозит за разноски за особения представител е неотменимо, т.е. страната следва да го изпълни.

По изложените мотиви, въззивният състав приема, че следва да потвърди определение №3301/28.09.2011г., постановено по гр.д.№888/2010г. по описа на РС Г. Д..

Водим от горното, БОС

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3301/28.09.2011г., постановено по гр. д. №888/2010г. по описа на РС Г. Д..

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :