№ 129
гр. Б., 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Емилия Дончева
при участието на секретаря Герасим Ангушев
като разгледа докладваното от Емилия Дончева Търговско дело №
20221200900071 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от М. М. Г., ЕГН
**********, действащ чрез законния си представител М. Й. Г., ЕГН **********,
двамата с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № *, ет. *, ап. *, представляван от адв. Я. Д.,
служебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № *, ет. * против З. „Л...“ А., ЕИК *, със седалище
и адрес на управление: гр. С., бул. „С...“ *, представлявано заедно от
изпълнителните директори М. М.-Г. и П. Д., с която е предявен осъдителен иск -
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 80000,00 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди болки и
страдания, вследствие на ПТП от 20.10.2021 г., причинено при управление на
застрахован при ответника л.а. марка „О.“, модел „К.“ с рег. № *, ведно със
законната лихва за забава върху тази сума, считано от 17.02.2022 г. (датата на
изтичане на установения 3-месечен срок за произнасяне от страна на ответника)
до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 20.10.2021 г., около 17:45 часа, в гр. Б., е
настъпил пътен инцидент с участието на автомобил марка „О.“, модел „К.“, с рег.
№ *, управляван от Л. Г. Ю., ЕГН **********. Сочи се, че посоченият автомобил,
движейки се в района на ул. „М.“, с несъобразена скорост, нарушавайки
задължението да бъде внимателен водач и предпазлив към уязвимите участници в
движението - пешеходците, особено към децата, става причина и реализира ПТП,
блъскайки пресичащия пешеходец М. М. Г..
Твърди се, че произшествието било посетено от дежурен ПТП при ОД на
МВР Благоевград, който съставил констативен протокол за ПТП с пострадали
лица. Поддържа се, че процесното ПТП е станало поради противоправно
поведение на водача на лекия автомобил, който не е съобразил скоростта на
движение и поведението си с разпоредби на ЗДвП- чл. 20, ал. 2 и чл. 116.
1
Сочи се, че пострадалият е откаран в УМБАЛ „Б.“ с оплаквания от силни
болки, оток, хематом в областта на лява подбедрица. Твърди се, че след
извършени прегледи и консултации със съответните специалисти, е поставена
диагноза: Epiphisiolisis tib. Sin. Et F-ra trig, posterior tib. sin. - епифизиолиза и
фрактура на лява тибия (голям пищял). С оглед характера на увредите, Г. е приет в
болничното заведение за лечение. Под местна анестезия е извършена мануална
репозиция, след което е поставена гипсова имобилизация, тип ботуш на лява
подбедрица, като след отпадане необходимостта от денонощно лекарско
наблюдение, е освободен от болничното заведение с дадени указания за спазване
на щадящ режим.
Поддържа се, че получените от ПТП наранявания са причинили болки и
страдания на пострадалия, които са със значителен интензитет и към днешна дата.
Предвид характера на увредите и поставената гипсова имобилизация, ищецът
следвало да спазва щадящ режим без никакво натоварване. Изпитвал непрестанни
силни болки, трудно повлияващи се от обезболяващи. Твърди се, че детето е
водило активен начин на живот, изпълнен с игри и забавление, а последиците от
ПТП довели до промяна в нормалното протичане на ежедневието му за един
значителен период от време. Възвръщането към обичайните делнични занимания
ще коства време, търпение, болки и провеждане на активна рехабилитация в
съответния оздравителен период. Изтъква се, че ПТП се отразило силно негативно
и на емоционалното му състояние- станал тревожен и неспокоен; загубил здравия
си сън. Твърди се, че ищецът започнал да изпитва страх от силни звуци и
автомобили. Децата като него, които били травмирани в ранна детска възраст,
виждали света като едно страшно и опасно място, като чувството за страх и
безпомощност се пренасяло и в зряла възраст. Що се касае до психологическите
последици от инцидента - изживян стрес и душевни страдания, се твърди, че ще
съпътстват пострадалото лице до кР. на живота му.
Сочи се, че по отношение на лек автомобил марка „О.“, модел „К.“ с peг. №
* е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност“ при З... „Л...“ А., ЕИК
* със застрахователна полица със срок на действие от 11.09.2021 г. до 10.09.2022
г. Твърди се, че с писмена претенция с вх. № 12866/16.11.2021 г., съобразно
изискванията на чл. 380 КЗ, до застрахователя е отправено искане за определяне и
изплащане на обезщетение съобразно представените доказателства, но към
момента нямало произнасяне по претенциите на ищеца от страна на
застрахователната компания.
Прави се искане за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
80000,00 лева, представляваща обезщетение за причинените неимуществени
вреди болки и страдания, вследствие на ПТП от 20.10.2021 г., причинено при
управление на застрахован при ответника л.а. Марка „О.“, модел „К.“ с рег. № *,
ведно със законната лихва за забава върху тази сума, считано от 17.02.2022 г.
(датата на изтичане на установения 3-месечен срок за произнасяне от страна на
ответника) до окончателното изплащане на сумата.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск.
Ответникът сочи, че ищецът няма правен интерес от процеса, тъй като в
хода на преписката по паричната претенция пред застрахователя, ищецът не е
представил документи - окончателен акт в наказателното производство, поради
което липсва произнасяне по искането за щета, като се прави довод, че липсва
2
отказ.
Оспорва се механизма на ПТП. Оспорват се фактическите обстоятелства, на
които се основава иска. Оспорва се причинно-следствената връзка между
събитието и претендираните множество неимуществени вреди от ищеца.
Оспорват се всички твърдения, изложени в исковата молба за претърпени
болки и страдания за ищеца и емоционални състояния, както и връзката им с
описаното събитие.
Направено е възражение за намаляване отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД поради съпричиняване на вредите. Претенцията на
ищеца за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се твърди, че същият
е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост съгласно чл. 52 ЗЗД.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
От Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 20.10.2021 г. се
установява, че на 20.10.2021 г., в гр. Б., на ул. „М.“, около 17:45 ч., е настъпило
ПТП с участници ППС с рег. № *, марка „О.“, модел „К.“, собственост на Г. К. Ю
и водач Л. Г. Ю. и пешеходец М. М. Г., ЕГН ********** от гр. Д.. В протокола
като пострадало лице е посочен М. М. Г., ЕГН **********, от гр. Д., с диагноза –
фрактура на ляв крак.
Във връзка с процесното ПТП е образувано ДП № 1899-ЗМ-419/2021 г. по
описа на 01 РУ - Благоевград, пр. пр. вх. № 8270/2021 г. по описа на РП-
Благоевград. Видно от Постановление за прекратяване на досъдебно производство
от 15.03.2022 г. на РП- Благоевград, наказателното производство по досъдебно
производство № 1899-ЗМ-419/2021 г. по описа на 01 РУ гр. Б., образувано срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ НК вр. чл. 342, ал.
1, пр. 3 НК, е прекратено по искане на пострадалия на основание чл. 24, ал. 1, т. 9
НК. Разпоредено е изпращане на постановлението, ведно с материалите по делото,
на ОД МВР – Благоевград за преценка за реализиране на административно-
наказателната отговорност на съответното виновно лице.
От епикриза от Отделение по ортопедия и травматология на М... „Б.“ А. гр.
Б. се установява, че ищецът е лекуван в лечебното заведение през периода
20.10.2021 г.- 26.10.2021 г., с диагноза: Фрактура тибие синистри – S 82.30.
Извършени са оперативни процедури на таза и долния крайник със среден обем и
сложност, с подобрение след извършена мануална репозиция и имобилизация.
От проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ се
установява, че към дата 20.10.2021 г. МПС с ДКН * има активна застраховка
„Гражданска отговорност“ със застраховател З. Л... А. с начална дата на покритие
11.09.2021 г. 12:10 до 10.09.2022 г. 23:59.
С претенция вх. № 12866/16.11.2021 г. ищецът чрез пълномощник адв. Д. е
заявил пред ответното дружество искане за изплащане на застрахователно
обезщетение за ПТП, настъпило на 01.03.2019 г. в размер на 30000,00 лв.
По делото са ангажирани гласни доказателства от ищеца.
В показанията си св. Д.И. (леля на ищеца) сочи, че знае за инцидент с
племенника й М., настъпил октомври месец 2021 г. Майката на М. й се обадила,
че жена блъснала детето на тротоара, до контейнер. Два-три дни след инцидента
свидетелката посетила детето в болницата. Твърди, че М. бил с гипс на крака и не
3
можел да се движи. След изписването от болницата детето не било добре,
постоянно лежало на легло, не можело да се движи. Това състояние продължило
около два месеца. М. се оплаквал, че има болки и се страхува да излиза навън.
Изтъква, че и към настоящия момент детето накуцва.
По делото е назначена и приета съдебно-медицинска експертиза. В
заключението вещото лице сочи, че в следствие на ПТП от 20.10.2021 г. ищецът
М. Г. е получил остеоепифизиолиза на дисталната тибиална епифиза. Получената
травма е причинила трайно нарушение функцията на левия долен крайник за
повече от един месец, което може да се определи като средна телесна повреда.
Непосредствено след ПТП е проведено консервативно лечение, като са извършени
мероприятия за овладяване на болковия синдром и отока в областта на лявата
глезенна става. След това е извършена безкръвна репозиция и крайникът е
имобилизиран в гипсова шина до коляното. На петия ден след инцидента М. Г. е
изписан от лечебното заведение, с указание да продължи лечението в
амбулаторни условия. Експертът сочи, че непосредствено след травмата М. Г. в
продължение на 3-4 дни е търпял значителни болки и страдания. След това
болките са били със значително по-малък интензитет. Към момента на прегледа
М. Г. все още има болки при ходене.
Вещото лице сочи, че получената остеоепифизиолиза на лявата дистална
тибия е напълно възможно да бъде получена по механизъм, описан в досъдебното
производство и авто-техническата експертиза, а именно - директен удар на лявата
подбедрица с десния край на предната броня на автомобила. Според експерта
остеоепифизиолизата най-вероятно е получена по индиректен механизъм -
външна ротация, абдукция и пронация на ходилото, при което възникват режещи
сили в ставата и епифизата на тибията, което е причина за отлепване на епифизата
с метафизален фрагмент. Получената травма все още не е възстановена напълно и
най-вероятно няма да се възстанови напълно. Медицинската прогноза по
отношение на лявата глезенна става и левия долен крайник не е добра, тъй като
има данни за преждевременна осификация на епифизата, което ще доведе до
забавен растеж и съответно скъсяване на същия.
По делото е назначена и приета съдебно-автотехническа експертиза.
Относно механизма на ПТП експертът дава заключение, както следва: на
20.10.2021 г., около 17:45 ч., в гр. Б., по ул. „М.“ се е движил лек автомобил О. К.,
с peг. № *. Автомобилът бил управляван от Л. Ю. и се е движил в посока от РТЦ -
Б. към магазин „Л.“. От дясната страна на платното за движение (гледано към
магазин „Л.“, преди блок № 2, срещу площадката за контейнери за смет (2 бр.),
имало паркирани автомобили - лек автомобил Б..., сочещ с предната си част към
магазин „Л.“ и лек автомобил А., паркиран в обратна на Б... посока. Разстоянието
между предните брони на двата паркирани автомобили било 1,75 м. В същото
време в посока от входа на бл. № 2 към контейнерите се придвижвал малолетният
пешеходец М. Г., на 5 години. Г. преминал покрай контейнерите и започнал
пресичане (притичвайки) на ул. „М.“ през коридора, на паркираните л.а. А. и л.а.
Б..., като в този момент не бил видим за водача Ю., тъй като ръста на детето-
пешеходец е било по-ниско от първия паркиран по посока на движение на л.а. О.
л.а. Б.... Когато горната част от тялото на пешеходецът Г. била видима за водача
Ю., управляваният от нея автомобил е бил на около 13 м. от линията на пресичане
на пешеходеца Г.. В този момент, скоростта на л.а. О. била не по-малко 26-27
4
km/h. Водачът Ю. предприела спиране, но въпреки предприятие действия,
блъснала с предна броня, с десния й край пресичащия пешеходец, като
инициалният удар е настъпил с бронята в лявата подбедрица на пешеходеца.
Вследствие на удара, тялото на пострадалия било отхвърлено напред и паднало на
терена (асфалтовата настилка), а автомобилът спрял преди падналото тяло на
пешеходеца в непосредствена близост до него.
Експертът сочи, че причините за настъпване на ПТП не са от технически
характер, не са и от субективен такъв от страна на водача на автомобила,
изразяващи се в технически неправилни действия на водача или закъснение при
реагиране на създалата се ситуация. ПТП е блъскане на пешеходец при
ограничаване на видимостта за водача на автомобила. Вещото лице не е
установило технически неправилни действия от страна на водача, както и
закъснение при реагиране на създалата се пътна обстановка. Видимостта за водача
е била ограничена към улицата от паркирани от дясната страна на платното за
движение (гледано към магазин „Л.“) леки автомобили и е била частично
ограничена към тротоара вдясно, гледано по посока към магазин „Л.“ от 2 бр.
контейнери за смет. Лекият автомобил преди удара се е движил по ул. „М.“ в гр.
Б. в посока от РТЦ - Б. към магазин „Л.“. Скоростта на автомобила в района на
ПТП е била не по-ниска от 26 - 27 km/h, а в момента на удара е била около 21 - 22
km/h.
Вещото лице сочи, че пешеходецът не е пресичал на обозначено за
пресичане място. Най-близката до мястото на ПТП пешеходна пътека се намира
на ул. „М.“ и е на 11,30 м. Пешеходецът Г. е имал техническа възможност да
забележи автомобила от момента, когато е бил изминал около 2,0 - 2,2 м, от
започването му на пресичане на ул. „М.“. Пешеходецът е имал техническа
възможност да предотврати ПТП като спре и се огледа за преминаване на
автомобили по пътното платно или предприеме пресичане на пешеходната пътека,
която е била в близост до мястото на удара. За водача Ю. не е съществувала
техническа възможност при установената скорост на движение на автомобила да
спре и предотврати ПТП. Експертът посочва, че е налице причинно-следствена
връзка между пътния инцидент и нанесените телесни повреди на пешеходеца.
В с.з. експертът пояснява, че точно в мястото на удара е имало два
паркирани автомобила с ширина не по-малко от 1,8 м., поради което процесният
лек автомобил е бил принуден да направи заобикаляне на двата паркирани
автомобила. На въпрос дали ще се променят крайните изводи на експерта относно
предотвратимостта на ПТП, ако се приеме, че детето не е тичало, а е пресичало с
нормален ход, експертът сочи, че ще се променят крайните изводи. На въпрос
дали има вариант да не се сблъскат автомобила и пешеходеца- автомобилът да
премине извън коридора на пешеходеца, експертът посочва в случай, че е на
много бавен ход.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на
изискванията на чл. 380. Застрахователят по договора за застраховка „Гражданска
отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
5
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования
за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които
са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.
В чл. 498, ал. 3 във вр. с чл. 496 във вр. чл. 380 КЗ, като допълнителна,
специална предпоставка за допустимост на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач на МПС се
предвижда изтичането на тримесечен срок от сезирането на застрахователя по
реда на чл. 380 КЗ за доброволно уреждане на отношенията между пострадалия и
застрахователя. Следователно, за да са допустими и да се приемат за разглеждане
претенциите по чл. 432 КЗ, е необходимо ищецът да удостовери, че е сезирал
застрахователя с искане за застрахователно обезщетение по реда и че е изтекъл
срока по чл. 498, ал. 3 вр. чл. 496 КЗ (Определение № 165 от 24.03.2017 г. на ВКС
по ч. т. д. № 306/2017 г., II т. о., ТК). В случая тези предпоставки се установяват и
до предявяването на иска са изминали три месеца, което прави предявената
претенция допустима на специалното основание, въведено с КЗ.
Предвид горното, за успешното провеждане на иска срещу застрахователя, в
тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между увредилото го лице и ответника; настъпило увреждане, причинено от
виновно и противоправно деяние от страна на застрахования; причинна връзка
между деянието и вредоносния резултат; както и вида и размера на претърпените
вреди.
В случая ищецът претендира неимуществени вреди, претърпени в резултат
на настъпилото ПТП на 20.10.2021 г.
Не се спори, че за автомобила, с който е причинено ПТП, е налице валидно
сключена и действаща към датата на произшествието застраховка Гражданска
отговорност с ответното дружество и относно действителното настъпване на ПТП.
При наличие на договор за застраховка ГО (чл. 344 КЗ), покрит период на
застраховане към датата на ПТП (чл. 351 КЗ) и при спазване на изискването на чл.
380 КЗ за уведомяване, съдът следва да прецени наличието на общите
предпоставки по чл. 45 във вр. чл. 49 ЗЗД за деликтната отговорност на
застрахованото лице.
Постановлението за прекратяване на наказателното производство на
основание чл. 24, ал. 1, т. 9 НК, макар и да не е задължително за гражданския съд,
дава възможност за преценка относно това дали е извършено деянието,
противоправно ли е то и относно вината на дееца. Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства – автотехническа- експертиза, протокол за ПТП се
установява, че при управление на лек автомобил О. К., с peг. № * на 20.10.2021 г.,
около 17:45 ч., в гр. Б., по ул. „М.“ водачът Ю. е нарушила правилата за движение
по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП) и по непредпазливост причинила
на ищеца телесни повреди, изразяващи се остеоепифизиолиза на дисталната
тибиална епифиза, довело до трайно нарушение функцията на левия долен
крайник за повече от един месец.
Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените болки и страдания
на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Понятието “справедливост”
не е абстрактно. Според ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката
6
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В понятието
„неимуществени вреди“ следва да се включват всички онези телесни и
психически увреждания на пострадалото лице и претърпените от него болки и
страдания, формиращи в своята цялост негативни емоционални изживявания на
лицето, ноторно намиращи отражение не само върху психиката, но и създаващи
социален дискомфорт за определен период от време (Решение № 33/04.04.2012 г.
на ВКС по т. д. № 172/2011 г., II т.о.). Същевременно обезщетението за
неимуществени вреди има паричен израз, поради което всякога се явява
детерминирано и от икономическа конюнктура в страната, една от проявните
форми на която, наред с официалната статистика за средна работна заплата, за
нивото на инфлация и пр. са и нормативно определените лимити за отговорността
на застрахователя, независимо, че те сами по себе си не са пряк израз на принципа
за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД (Решение № 88 от 17.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 2974/2013 г., II т. о.).
От страна на ответното дружество е направено възражение за
съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, в каквато хипотеза обезщетението
може да бъде само намалено, не и изключено. Според т. 7 от Постановление № 17
от 18. XI. 1963 г. на Пленума на ВС, обезщетението за вреди от непозволено
увреждане се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното
настъпване. Необходимо е поведението на пострадалия, с което той е създал
предпоставки, предизвикал е или е допринесъл за настъпване на увреждането,
обективно да се намира в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия
вредоносен резултат.
В практиката на ВКС (напр. Решение № 15 от 19.02.2020 г. по т.д. №
146/2019 г. ВКС, II т.о.; Решение № 118 от 27.06.2014 г. по т.д. № 3871/2013 г.
ВКС, I т.о.; Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т.д. № 172/2011 г. ВКС, II т.о.;
Решение № 117 от 08.07.2014 г. по т.д. № 3540/2013 г. ВКС, I т.о.; Решение № 57
от 01.08.2018 г. по т.д. № 1677/2017 г. ВКС, I т.о.; Решение № 34 от 15.07.2019 г.
по т.д. № 1562/2018 г. ВКС, II т.о.; Решение № 60126 от 19.11.2021 г. по т.д. №
1999/2020 г. ВКС, I т.о. и мн. др.) е посочено, че за определяне наличието и
степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на увреденото при
ПТП лице е от значение съществуването на причинна връзка между поведението
на пострадалия и на водача на увреждащото МПС, въз основа на която съдът
следва да определи обективния принос на всеки един от участниците в
конкретното ПТП. При определяне степента на съпричиняване е необходимо да се
направи сравнение с поведението на участниците в ПТП, като съразмерността на
действията (бездействията) на пострадалите с останалите фактори, причинили
произшествието, ще определят и приноса му за настъпването на вредите. При
преценка поведението на пострадалия съдът следва да има предвид не само
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП и завишената отговорност на водача да избере
подходяща скорост на движение на управляваното МПС, която би му позволила
да спре в зоната на своята видимост при поява на препятствие на пътя, което
7
водачът на съответното МПС е могъл и е бил длъжен да предвиди. След
съпоставяне на поведението и действията на всички участници в съответното ПТП
и отчитане тежестта на вредоносния резултат, съдът следва да определи
конкретния принос за причиняване на съответното ПТП на всеки един от
участниците, включително съпричиняване от страна на пострадалия и да
разпредели отговорността за причиняване на деликта.
От страна на ответното дружество са наведени доводи за съпричиняване на
вредите от страна на ищеца, изразяващо се във внезапно навлизане на пътното
платно- нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП.
Възражението е основателно.
Правото на пресичане е призната и гарантирана от закона възможност на
едно лице да има определено поведение - да премине през пътното платно,
включително и по пешеходна пътека, и да очаква от друго лице или лица (в
случая водачите на моторни превозни средства) спазването на определено
поведение за задоволяване на признати му от закона интереси. На
осъществяването на това право стои насрещно задължение на водачите на
превозни средства, които са задължени да спазват такова поведение, което да
осигури на носителя на правото-пешеходеца, възможност за реализация.
Наличието на пешеходна пътека сигнализира за възможна опасност на пътя,
поради което появата на пешеходец върху нея не е непредвидимо събитие. При
преминаване през пешеходна пътека водачът има задължение да намали скоростта
или да спре. То възниква при наличието на две предпоставки - пешеходците да са
стъпили или да преминават през нея. При използване на своето право за
преминаване през пешеходна пътека пешеходецът пресича със съзнанието, че
водачите имат задължението да му осигурят упражняването на това право, за
разлика от преминаването на необозначено място (Тълкувателно решение №
2/22.12.2016 г. по тълк. дело № 2/2016 г. на ОСНК на ВКС).
Ищецът е нарушил разпоредбата на чл. 113,ал. 1 ЗДвП, съгласно която при
пресичане на платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по
пешеходните пътеки.
С оглед заключението на вещото лице по приетата авто-техническа
експертиза, съдът приема за доказано възражението на ответното дружество за
нарушаване на правилата за движение от страна на ищеца- пресичане на пътното
платно на необозначено за пресичане място.
В трайната практика на ВКС (Решение № 45/15.04.2009 г. по т.д. №
525/2008 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 206/12.03.2010 г. по т.д. № 35/2009 г. на
ВКС, II т.о.; Решение № 58/29.04.2011 г. по т.д. № 623/2010 г. на ВКС, II т.о.;
Решение № 16/04.02.2014 г. по т.д. № 1858/2013 г. на ВКС, II т.о.; Решение №
60154/20.01.2022 г. по т.д. № 1071/2020 г. на ВКС, I т.о. и мн. др.), се приема, че
само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за
движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на
вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за
същия обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като
приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на
причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с
което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на
8
увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се
изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от
страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично
предполагаем.
При извод, че поведението на пострадалия е в причинна връзка с
настъпването на злополуката и основание за приложение на разпоредбата на чл.
51, ал. 2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, съдът следва да съобрази степента
на приноса за настъпването на вредите. Това предполага съпоставяне на
поведението на увредения с това на делинквента и отчитане тежестта на
допуснатите от всеки нарушения, довели до настъпване на вредоносния резултат.
Паралелът и сравнението на поведението на участниците в движението, с оглед
задълженията, които всеки е длъжен да съблюдава, ще обоснове конкретната за
всеки случай преценка за реалния принос и разпределянето на отговорността за
причиняването на деликта- Решение № 117/08.07.2014 г. по т.д. № 3540/2013 г.
ВКС, I т.о.
От заключението на вещото лице по приетата авто-техническа експертиза се
установи, че ПТП е настъпило при ограничена видимост за водача на лекия
автомобил към положението на ищеца, поради спрели на пътното платно
превозни средства в лентата за движение на автомобила и от контейнери за смет,
както и движение на автомобила частично в собствената лента, частично в лентата
за насрещно движение, поради заобикаляне на спрелите в лентата за движение на
автомобила други коли. ПТП не е било предотвратимо при установената скорост
на движение на лекия автомобил, ищецът е пресичал пътното платно на
неразрешено за целта място. В с.з. експертът пояснява, че в случай на движение
на автомобила много бавно, не би се стигнало до съприкосновение. При
установеното от експертизата, обективната възможност на водача на лекия
автомобил да избегне сблъсъка и да предотврати произшествието е била по-
голяма. В платното за движение на автомобила е имало паркирани други коли,
което е ограничавало видимостта на водача и същият е следвало да избере скорост
на движение, при която да бъде в състояние да спре при наличие на препятствие.
Допуснатите от застрахования при ответното дружество водач нарушения на
правилата за движение превишават по тежест нарушението на увредения, и
относителното им значение като причина за настъпването на произшествието е
по-високо по степен. Поради това, приносът на пострадалия за настъпването на
вредите следва да бъде определен в размер на 20%.
За извършване на преценка от страна на съда, за адекватното обезщетяване
на ищеца за претърпените от него в резултат на ПТП неимуществени вреди, съдът
следва да съобрази както характера и вида на травматичните увреждания,
установени въз основа на медицинската документация, приложена към делото и
заключението на съдебно-медицинската експертиза, така и реално претърпените
болки и страдания в резултат на процесното ПТП. Съществен е въпроса за
интензитета на претърпените физически болки и страдания, включително и
тяхната продължителност, както в периода от настъпване на увреждането, така и в
периода на възстановяване, включително и досега. Свидетелката Илиева сочи, че
ищецът изпитвал болки в периода, в който бил обездвижен, към настоящия
момент не се оплаквал, но имал нарушение в походката. От заключението на
вещото лице по приетата и неоспорена от страните съдебно-медицинска
9
експертиза, се установи, че получената травма е причинила трайно нарушение
функцията на левия долен крайник за повече от един месец. Непосредствено след
травмата в продължение на 3-4 дни ищецът е търпял значителни болки и
страдания, след това болките са били със значително по-малък интензитет, като
към момента на прегледа все още има болки при ходене. Получената травма все
още не е възстановена напълно. Експертът в с.з. поясни, че фрактурата не може да
се възстанови напълно, но след завършване на растежа, ако има значителна
деформация, може да се извършат коригиращи операции. При определяне на
дължимото обезщетение съдът изхожда и от икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането (2021 г.), установените лимити на
отговорност на застрахователя към този момент и обществено-икономическите
условия в страната.
С оглед на изложеното по-горе и при съобразяване на проведеното лечение
и обстоятелството, че и към настоящия момент ищецът има болки при ходене,
нарушение в походката, получената травма не е възстановена напълно, както и
данните за преждевременна осификация на епифизата, което ще доведе до забавен
растеж, от друга страна, младата възраст на пострадалия (5 години) към датата на
ПТП и икономическите условия в страната към същия момент и изминалия
период от около една година от датата на ПТП, съдът намира, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на
35000,00 лв., с оглед приетото съпричиняване от 20%, на ищеца следва да се
присъди обезщетение в размер на 28000,00 лв., а за разликата до 80000,00 лв.,
следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното иска в частта относно претърпени от ищеца
неимуществени вреди е основателен до размера на 28000,00 лв., над уважения
размер от 28000,00 лв. до пълния предявен размер от 80000,00 лв. следва да бъде
отхвърлен.
Върху уважената част от иска се дължи законна лихва от 17.02.2022 г.
Спрямо увреденото лице застрахователят отговаря за лихвите за забава по
правилата на чл. 497, ал. 1 КЗ с настъпване на първото от двете събития –
изтичане на 15 работни дни от представяне на всички доказателства по чл. 106, ал.
3 КЗ или изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен ако от увреденото лице не
са представени всички доказателства, необходими за определяне на основанието и
размера на претенцията му.
Неоснователно е възражението по чл. 15 НК от ответната страна.
Случайното събитие е такова обстоятелство, което е непредвидимо и
непредотвратимо по своя характер, какъвто не е настоящия случай. Процесното
ПТП е било непредотвратимо при установената скорост на движение на лекия
автомобил, но при по-ниска скорост на движение, не би се стигнало до сблъсък,
поради което не е налице и един от елементите на състава по чл. 15 НК, което
изключва случайния характер на деянието.
Неоснователно е и възражението за принос за настъпване на
застрахователното събитие, поради неупражнен родителски контрол - чл. 125, ал.
1 СК.
Приносът следва да е личен и да представлява обективно противоправно
поведение на самия увреден, не и на трети лица. В конкретния случай родителят
на ищеца се явява трето лице, доколкото същият няма качеството на пострадал и
10
не претендира обезщетение за себе си, поради което приносът на родителя за
настъпване на инцидента със сина й не следва да бъде вземан предвид при
определяне на размера на съпричиняване. Безспорно родителят на ищеца е
нарушил задължението си по чл. 125, ал. 3 СК, като не е осигурил постоянен
надзор по отношение на малолетното си дете, с което е допринесъл за настъпване
на злополуката със сина си, но това противоправно поведение не е основание за
прилагане на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а за евентуално ангажиране на отговорността им по
чл. 127, ал. 2 ЗЗД от ответното дружество (вж. Решение № 882 от 16.06.2022 г. по
в.гр.д. № 2425/2021 г. на САС).
По отношение на разноските и дължимите държавни такси:
Страните са поискали присъждане на разноски. С оглед изхода на спора
ответникът следва да заплати разноски на ищеца съобразно уважената част от
иска. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение за оказваната от него правна помощ и съдействие в
случаите по чл. 38, ал. 1, т. 1- т. 3 ЗА, когато насрещната страна е осъдена за
разноските, като в този случай съдът определя възнаграждението в размер не по-
нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА и осъжда другата страна да
го заплати. Следователно, за да упражни правото си на присъждане на адвокатско
възнаграждение е необходимо адвокатът да представи сключен със страната
договор за правна защита и съдействие и в него да е посочено, че помощта се
предоставя безплатно на някое от основанията по чл. 38, ал. 2 ЗА. В случая по
делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
ищеца и адв. Я. Д., в който е посочено, че основанието за предоставяне на
безплатна помощ е чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА. Размерът на възнаграждението следва да
се определи от съда по реда на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения. Определено по реда на чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба №
1, адвокатското възнаграждение е в размер на 2467,50 лв.
Ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част на иска.
Ответникът е представил списък със сторени разноски в размер на 750,00 лв.,
поради което ищецът следва да бъде осъден да заплати разноски на ответната
страна в размер на 487,50 лв.
В производството по делото ищецът е освободен от заплащането на
държавна такса и разноски, поради което ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на ОС- Благоевград сумата от 1120,00 лв. държавна
такса и сумата от 985,20 лв. разноски за експертизи.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Л...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С...“ *, представлявано заедно от изпълнителните директори М. М.-Г. и П. Д.
на основание чл. 432, ал. 1 КЗ да заплати на М. М. Г., ЕГН **********, действащ
чрез законния си представител М. Й. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Д.,
ул. „В.“ № *, ет. *, ап. *, представляван от адв. Я. Д., служебен адрес: гр. С., ул.
„А.“ № *, ет. * сумата от 28000,00 лева (двадесет и осем хиляди лева),
представляваща претърпени неимуществени вреди под формата на понесени
11
болки и страдания, вследствие на ПТП от 20.10.2021 г., причинено при
управление на застрахован при ответника л.а. марка „О.“, модел „К.“ с рег. № *,
ведно със законната лихва, считано от 17.02.2022 г. до окончателното изплащане
на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди над уважения размер от
28000,00 лева до размера на 80000,00 лева като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА З. „Л...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
бул. „С...“ *, представлявано заедно от изпълнителните директори М. М.-Г. и П. Д.
да заплати на адвокат Я. Д. Д., САК, адрес на упражняване на дейността: гр. С.,
ул. „А.“ № *, ет. * сумата от 2467,50 лева (две хиляди четиристотин шестдесет и
седем лева и петдесет стотинки), представляваща минимално адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 ЗА за осъществена защита и
процесуално представителство по настоящото дело, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА, определено от съда на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните адвокатски възнаграждения съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА М. М. Г., ЕГН **********, действащ чрез законния си
представител М. Й. Г., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Д., ул. „В.“ № *, ет.
*, ап. *, представляван от адв. Я. Д., служебен адрес: гр. С., ул. „А.“ № *, ет. * да
заплати на З. „Л...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„С...“ *, представлявано заедно от изпълнителните директори М. М.-Г. и П. Д.
сумата от 487,50 лева (четиристотин осемдесет и седем лева и петдесет стотинки),
представляваща сторени разноски съобразно отхвърлената част от иска.
Банкова сметка, по която може да бъде преведена присъдената сума: „А...“
А., IBAN: ***, BIC: ***, титуляр Я. Д. Д..
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК З. „Л...“ А., ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „С...“ *, представлявано заедно от изпълнителните
директори М. М.-Г. и П. Д. да заплати по сметка на ОС- Благоевград сумата от
1120,00 лева (хиляда сто и двадесет лева), представляваща държавна такса върху
уважената част от иска, сумата от 985,20 лева (деветстотин осемдесет и пет лева и
двадесет стотинки), разноски за възнаграждение на вещи лица, както и сумата от
5,00 лева (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд - София.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
12