Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 117/31.5.2021 г.
гр. Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, четвърти състав, в публично заседание на седми май две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ
СТОЯНОВА
при секретаря Велина
Митева, разгледа докладваното от председателя
адм. д. № 94 по описа за 2021 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК във вр. с чл. 118,
ал. 2 от КСО.
Производството
е образувано по жалба на Г.Х.Г. ***, чрез пълномощника си адвокат Д. Д., вписан в * със
съдебен адрес *** ***, срещу решение № 2153-28-46/26.02.2021г. на директора на
ТП на НОИ, Ямбол, с което е потвърдено разпореждане № Ц2113-28-1128#1/04.02.2021г. на Ръководителя на „ПО“ в
ТП на НОИ, Ямбол. С обжалваното решение е оставена без уважение жалбата на
оспорващия срещу разпореждане № Ц2113-28-1128#1/04.02.2021г., с което е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст по съображения, че не отговаря на условието по
чл. 69б ал. 1-2 от КСО, тъй като няма осигурителен стаж 10г. от първа категория
и 15г. от втора категория /първа + втора/.
На
първо място оспорващия счита, че неправилно директорът на ТП на НОИ, Ямбол с
обжалвания адм. акт е приел, че положения от оспорващият
труд през периода 27.11.1986г. - 30.12.1991г./5години, 1 месец и три дни/ в
„Автотранспорт и сервиз“ ЕООД, Раднево, като машинист на „Фадрома“
не представлява първа или втора категория труд. Към заявлението за отпускане на
лична пенсия Г. е представил документи
установяващи както сочения период на положения от него труд, така и заеманите
от него длъжности. Съгласно приложимите материално правни разпоредби на т. 26
от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отм./ действащ до
31.12.1999 г., положения труд като машинист на пътно-строителни машини и фадромист следва да се счита за втора категория труд. В
издаденото му от бившият работодател„Автотранспорт и сервиз” ЕООД, гр. Раднево
удостоверение било записано, че е бил на длъжност шофьор на „Фадрома”, а не машинист на „Фадрома”.
В действителност обаче твърди, че е
работил с машината, като е извършвал
товарно-разтоварни, изкопни работи. Съгласно длъжностната си характеристика е
бил машинист на „Фадрома”.
Заявява,
че положеният труд, през посочения по-горе период в „Автотранспорт и сервиз” ЕООД,
гр. Раднево, е като машинист на „Фадрома” и следва да
бъде зачетен на основание чл. 26 от ПКТП /отм./ като втора категория. Като е
направил друг извод директорът на ТП на НОИ-Ямбол е постановил едно
необосновано и незаконосъобразно решение.
Счита,
че са налице кумулативните предпоставки
на чл.69б, ал.2 от КСО за преобразуване на осигурителния стаж за времето от
27.11.1986 г. до 30.12.1991г. по правилата на КСО, тъй като осигурителния стаж
е от втора категория и трудът за процесния период е
полаган при тези условия.
Иска
се да се отмени обжалваното Решение №
2153-28-46/26.02.2021 г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е потвърдено
Разпореждане № Ц2113-28-1128#1/04.02.2021
г. на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ-Ямбол и да бъде върната преписката в ТП на НОИ-Ямбол със съответни
указания за прилагане на закона. Моли да бъдат присъдени направените съдебни
разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и с адвокат Д.Д. от *, редовно упълномощена, която поддържа депозираната
жалба и излага подробни съображения за незаконосъобразността на атакувания
административен акт в писмени бележки.
Ответната страна - Директорът на ТП на
НОИ-Ямбол, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт
М., редовно упълномощена. Представя подробна писмена защита, като иска оставяне
в сила на оспорвания административен акт, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
ЯАС като взе предвид разпоредбата на
чл. 168 от АПК и прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите и
изразените становища, прие за установено следното:
Със заявление вх. № Ц 2113 -28-1128/18.12.2020г.
до Директора на ТП на НОИ Г.Х.Г. е
поискал отпускане на лична пенсия за ОСВ по чл. 69б, ал. 1 от КСО, като към
заявлението прилага документи за осигурителен стаж.
След разглеждане на документите с разпореждане
№ Ц2113-28-1128# 1/04.02.2021г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при
ТП на НОИ - Ямбол, на основание чл. 69 б от Кодекса за социално осигуряване
(КСО) е отказано отпускате на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй
като към датата на заявлението жалбоподателя има навършена изискуема възраст по
чл.69б, ал.1 и 2 от КСО, но не отговаря на условията за положен 10години
осигурителен стаж при условията на I категория труд или 15 години осигурителен
стаж при условията на II категория труд(сбор от първа и втора категория). На
оспорващия не му е признат осигурителния стаж за времето от 27.11.1986г. до
30.12.1991т., положен като машинист на фадрома в
„Автотранспорт и сервиз“ ООД- град Раднево, не е зачетен при условията на втора
категория труд.
Г.Г. е представил
удостоверение УП-3 № 234/26.11.2008г., издадено от „Автотранспорт и сервиз“
ООД, в което е посочено, че осигурителния стаж за времето от 27.11.1986г. до
30.12.1991т., положен като шофьор на фадрома е първа
категория по т. 66ж от отм. ПКТП. Адм. орган приема,
че от обхвата на т. 66ж от отм. ПКТП са
работници и инженерно-технически работници до началник на цех(производство) в
химическата промишленост, следователно шофьор на фадрома
в „Автотранспорт и сервиз“ ООД, Раднево не би могъл да попада в първа категория
труд. В жалбата си до ТП на НОИ срещу
разпореждането г-н Г. претендира осигурителния стаж в същото удостоверение да
бъде зачетен по т.26 от ПКТП/отм./ т.е. положен при условията на втора
категория труд, като според адм. орган, не прилага
нови доказателства. С оглед правилното категоризиране на осигурителния стаж за
времето от 27.11.1986г. до 30.12.1991г., положен от лицето като шофьор на фадрома в „Автотранспорт и сервиз“ ЕООД, гр. Раднево е
изискана проверка от контролните органи в ТП на НОИ, Стара Загора.
В констативния
протокол №
КВ-5-23-00403040/19.04.2018 г., след извършената проверка е
констатирано, че се съхранява УП-30 с изх. № 359/02.07.1996 г, издадено от
Предприятие „Автотранспорт, сервиз и геоложки проучвания” ЕООД гр. Раднево,
като за периода от 20.11.1986 г. до 01.02.1989 г. Г.Х.Г. е работил като „шофьор
на автогрейдер“, а от 01.02.1989 г. до 01.01.1992 г. като „фадромист“ — не
е посочена категорията труд и основанието. Жалбоподателят действително е
присъствал във фишовете за заплати за периода от 20.11.1986г. до 31.12.1991г. За тези периоди в иззетите фишове за заплати, издадени от изчислителен
център всяко едно лице е с определен табличен № и е изписано само „шофьор”
(отнася се само за шофьорите), но липсвало вида на превозното средство. Не е
налично трудово досие на Г.Х.Г., от където да е видно обектите, на които е
работил.
Записът на т.26
от ПКТП (отм.) се отнася до машинисти на всички видове строителни и пътни
машини. Съдържа се в подраздел „Строителство,
строителна индустрия, производство на строителни материали” към раздел II
ПКТП(отм.).
Съгласно наличната фактическа
обстановка, според адм. орган осигурителния стаж, за
който лицето претендира не може да бъде зачетен при условията на първа или
втора категория труд.
След разглеждане на жалбата против разпореждането
Директорът на ТП на НОИ-Ямбол издава решение, в което е посочил, че към датата на подаване
на заявлението, Г.Г. има положен осигурителен стаж от
първа категория - 6 години, 2 месеца и 19 дни, втора категория - 8 години, 3
месеца и 26 дни и от трета категория - 18 години, 10 месеца и 29 дни. Общ
осигурителен стаж превърнат към трета категория - 39 години, 8 месеца и 6 дни. Направил
е извод, че оспорващият не отговаря на 10 години при условията на първа
категория труд или 15 години осигурителен стаж от втора категория труд( сбор от
първа и втора категория).
Към административната преписка по
делото е представено удостоверение № 234 от 26.11.2008г. от „Автотранспорт и
сервиз“ ЕООД, Раднево, подписано от гл. счетоводител, и подпечатано, видно от
което за периода 27.11.1986г.-30.12.1991г., т.е. 5години, 1 месец и 3 дни, като
наименование на длъжност, която е заемало лицето е посочено шофьор на „Фадрома“.
За по–пълното изясняване на фактическата обстановка по
делото съдът уважи искането на процесуалния представител на оспорващия за
разпит на свидетелите Х. и П., които описаха при какви условия е работил Г. в
„Автотранспорт и сервиз“ ЕООД. Работили са заедно с Х. от 14.01.1980 г. до
30.01.2001 г. – 21 години В началото работила като продавач на петролни
продукти, а след това магазинер и началник- склад на всички дълготрайни активи,
инвентари и резервни части. Посочи, че оспорващият Г. работил в началото като
машинист на автогрейдер – пътностроителна
машина за товарно-разтоварни работи, всъщност автогрейдера
работил с инертни материали, а по-късно след 1984 г. – 1985 г. станал фадромист на пътностроителна
машина, на L34. Занимавал се с
товарно-разтоварни работи на инертни материали в рудниците. Той работил това до
края на 1991 г. В Рудник 1, 2 и 3, където имало заявка за пътностроителни
машини, фадромите и
автогрейдерите обслужвали Мини „М.И.“. Били
поделение на Мини „М.И.“. Предприятието е претърпяло няколко промени в името,
но „Автотранспорт и сервиз“ се отнасяло все за Мини „М.И.“.
Машинистите на строителни машини работили в добива, в
рудника, товаро-разтоварна работа, при всякакви
метеорологични условия, през зимата и лятото, изложени на всякакви условия,
включително и на завишена радиация. Условията на работа били в руднични
условия: открит рудник - Мини „М.И.“, целият басейн на Мини „М.И.“ обслужвали и
трите рудника, рекултивация на хумусна почва, рекултивирали вътрешни и външни насипи, но основно товаро-разтоварна работа на хумус,
инертни материали, пясък, чакъл, каквото е необходимо, подбиване на старите
линии, изграждане на нова инфраструктура вътре в рудника. Машинистите в рудника
работили непрекъснато на смени, на дъжд,
сняг, рудникът е бил с непрекъснат цикъл на работа, независимо от
метеорологичните условия, бил и Национален обект Мини „М.И.“. И условията на
работа били запрашена среда, тъй като при товаро-разтоварните
работи средата е запрашена и при завишена радиация.
Оспорващият с фадромата
изпълнявал задачи на началник смените, като премествал материали. На рекултивацията се държало много, защото трябвало да се
възстановяват унищожените почви в мините.
Свидетелят П. П. започнал в „Автотранспорт и сервиз“
ЕООД на 01.10.1991г. и се пенсионирал там. Работил като шофьор на „КрАЗ“ - товарен камион, а жалбоподателят бил фадромист. Той товарил неговия камион. Условията на труд,
при които работил Г. били такива, при каквито и те шофьорите работили, само той
не се движил по пътя, а товарил инертни материали или пръст - рекултивация, това което му е зададено като работа.
Условията на труд били условия в рудник, трудни условия. Имало прах, кал,
радиации, вибрации.
Нямало друг фадромист. Г.Г. бил фадромиста в обекта, на който
работили. Той товарил, а останалите карали. Г. извършвал товаро-разтоварни
работи с фадромата.
При така изяснена фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
Съгласно чл. 168 АПК във връзка с чл. 142 АПК
съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването
му на всички основания по чл. 146 АПК, без да се ограничава само с тези,
посочени от оспорващия.
С обжалваното решение №
2153-28-46/26.02.2021г. на Директора на ТП на НОИ, Ямбол, е оставена без уважение жалбата Г.Г. срещу Разпореждане № Ц2113-28-1128#1/04.02.2021 г. на Ръководител „ПО” в ТП на НОИ-Ямбол, с
което е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
съображения, че не отговаря на условието на чл.69б ал.1-2 от КСО тъй няма
осигурителен стаж 10г. от първа категория и 15 г. от втора категория /първа +
втора/.
По
делото е представено удостоверение № 234 от 26.11.2008г. от „Автотранспорт и
сервиз“ ЕООД, Раднево, подписано от гл. счетоводител, и подпечатано, видно от
което за периода 27.11.1986г. - 30.12.1991г.
/5г., 1 месец и 3 дни/, като наименование на длъжност, която е заемало лицето е
посочено шофьор на „Фадрома“. Удостоверителния
характер на този документ не е
оборен. По делото не се спори, че не се
съхранява трудово досие на оспорващия, липсва и трудова книжка. Във връзка с горното следва да се посочи, че
при липса или унищожаване на част или на всичките първични документи, въз
основа на които се издават документите по утвърдени образци, посочени в чл. 40,
ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж съвсем естествено е в тези
случаи да възникне въпросът как следва да бъде доказана категорията на труда,
положен от лицето на длъжността, която се съдържа във ведомостите за заплати,
особено когато този труд е бил положен в един период, сравнително отдалечен във
времето. С оглед представеното удостоверение № 234 от 26.11.2008г., за процесния период
оспорващия е притежавал оригинален удостоверителен документ. В този смисъл бяха
допуснати свидетелски показания както за установяване на обстоятелството по
действителното полагане на труда през спорния по делото период, за мястото,
длъжността и условията при които той е бил полаган. От показанията на
свидетелите се установи, че Г. е работил
на фадрома, което съответства на посоченото в
удостоверение №234 от 26.11.2008г. от „Автотранспорт и сервиз“ ЕООД, Раднево. Предвид изложеното, съдът намира за необоснован извода на административния орган,
че труда положен от Г. в периода от 27.11.1986-30.12.1991г., не е бил упражняван
при условията на 2- ра категория.
Спорът в настоящото
производство се изразява в това, трудът полаган от оспорващия в периода
27.11.1986 г до 30.12.1991 г. /5 години, 1 месец, 3 дни/ в „Автотранспорт и
сервиз” ЕООД, гр. Раднево от коя категория е, с оглед установяване наличието на
кумулативните предпоставки на чл.69б, ал.2 от КСО за преобразуване на
осигурителния му стаж по правилата на КСО и възможността му да се пенсионира
при тези условия. Според административният орган трудът е трета категория, но
събраните по делото писмени и гласни доказателства оборват този извод. По делото са събрани доказателства, от които
може да се направи обоснован извод, че трудът положен от оспорващия през процесния период 27.11.1986 г до 30.12.1991 г. /5 години, 1
месец, 3 дни/ в „Автотранспорт и сервиз” ЕООД, гр. Раднево е такъв от втора категория.
Правилата относно
привеждането на осигурителен стаж от първа и втора категория към такъв от
трета, се съдържат в разпоредбата на чл.104 от КСО. При липса на безспорни
писмени доказателства за условията на труда, при които е полаган, за
естеството, мястото и оттам за категорията на труд, следва да се има предвид
разпоредбата на чл. 104, ал.10 от КСО. Съгласно цитираната разпоредба,
„Категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не могат да се доказват
със свидетелски показания. За установяване на условията на труд и на заеманата
длъжност не се допускат свидетелски показания, когато не са представени писмени
доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя, при който е
положен трудът, и по време на полагането му“.
В ангажираните в
административното производство доказателства, приети като такива и по
настоящото дело, се съдържат удостоверения, издадени от работодателят
„Автотранспорт и сервиз“ АД, гр.Раднево, от които е видно времето на полагане
на труда и заеманата длъжност. Нещо повече, в издаденото удостоверение изх. №
234 от 26.11.2008 г. е посочено, че полаганият от Г. труд като шофьор на „Фадрома“ е първа категория. В този смисъл бяха
допуснати и гласни доказателства за
установяване на условията на труд от оспорващия през процесния
период.
От показанията на
разпитаните свидетели, и по-конкретно от показанията на свидетелката Н.А. Х.,
безспорно се установява, че за процесния период Г. е работил като машинист на пътно-строителна
машина „Фадрома“. Естеството на изпълняваните от него
трудови функции най-общо е: извършване на товаро-разтоварни
и изкопни работи в Рудника към „Мини Марица-изток“. Според свидетелите трудът е
извършван при висока запрашеност на въздуха, силни вибрации, лоши климатични
условия /студено и влажно време/. Съгласно приложимите материално правни
разпоредби на т. 26 от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране
/отм./, действащ до 31.12.1999 г., положения труд като машинист на пътно-
строителни машини и фадромист, следва да счита за
втора категория труд. Като е приел обратното, административният орган е
постановил незаконосъобразен акт. Свидетелските показания в тази насока са непротиворечиви и
съдът ги кретидира с доверие. Последните съответстват
и на събраните по делото писмени доказателства.
Според т. 26 от ПКТП/отм./ Строително-монтажни
работници (без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия,
дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен
бояджия, тапетаджия и фаянсаджия), работещи
непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност (включително ново
строителство, реконструкция, модернизация и ремонт), във водопроводно,
инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини
и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на
енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в
специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Началник
на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови
комини. Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Работници по
изграждане на специализирани шахтови кладенци тип "Раней".
Работници в производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова
керамика и строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови
и киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит
и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и стоманобетонови
конструкции и изделия. Работници, заети в производството и полагането на асфалт
и асфалтово-бетонни смеси.
Фадромата е вид строителна машина. Не са необходими специални
знания, за да се прецени, че основно тази машина служи за повдигане и
преместване на различни строителни материали и съответно работещите на нея са
изложени на същата тежест и вредност на труда, като строителните работници и
машинистите на строителни машини, какъвто термин е използван в отменения
правилник. Видно от Уикипедия, е следната категоризация на категорията
„строителни машини“, подкатегория „подемни машини“,
като колесният товарач – фадрома
е вид машина от подкатегорията „подемни машини“.
От друга страна, по делото се събраха гласни доказателства във връзка с условията на
труда на оспорващия и по-конкретно – обекта, на които той е работил с фадромата. По делото безспорно се установи, че през целия процесен
период оспорващият е работил на обекти, свързани със строителството, като е
извършвал товарене на различни строителни материали. Тоест, оспорващият, като
водач – „машинист“ на строителна машина е бил изложен на тежък и вреден труд,
който законът, съгласно т. 26 от отмения Правилник за
категоризиране на труда при пенсиониране признава за втора категория.
От извлечението от Регистъра на
осигурените лица, приложено по делото е посочено общо, че за процесния период
лицето е осигурявано за трета категория труд, като шофьор. Но съдът намира, че
видно от удостоверение изх. № 234 от 26.11.2008 г.,
оспорващият е бил шофьор на фадрома. Последното
обстоятелство кореспондира със свидетелските показания по делото, които
подробно описаха условията на труд. Нещо повече,
видно от фактическата обстановка в оспореното решение, в констативния протокол № КВ-5-23-00403040/19.04.2018 г., след извършената проверка е констатирано, че се съхранява
УП-30 с изх. № 359/02.07.1996 г, издадено от Предприятие „Автотранспорт, сервиз
и геоложки проучвания” ЕООД гр. Раднево, като за периода от 20.11.1986 г. до
01.02.1989 г. Г.Х.Г. е работил като „шофьор на автогрейдер“,
а от 01.02.1989 г. до 01.01.1992 г. като „фадромист“- не е посочена категорията труд и основанието.
От друга страна адм. орган посочва, че действително оспорващият е присъствал във фишовете за заплати за
периода от 20.11.1986г. до 31.12.1991 г. За тези периоди в иззетите
фишове за заплати, издадени от изчислителен център всяко едно лице е с
определен табличен № и е изписано само „шофьор”, но липсвало вида на превозното
средство. Не е налично трудово досие на Г.Х.Г., от където да е видно обектите,
на които е работил. Но свидетелските показания допуснати именно да се установят
условията на труд и обектите, на които е
работил Г., като кореспондират с установеното и удостоверено в УП-30 с изх. №
359/02.07.1996 г, издадено от Предприятие „Автотранспорт, сервиз и геоложки
проучвания” ЕООД гр. Раднево, като за периода от 20.11.1986 г. до 01.02.1989 г.
Г.Х.Г. е работил като „шофьор на автогрейдер“, а от
01.02.1989 г. до 01.01.1992 г. като „фадромист“. В единия случай е пътностроителна
машина на товарно-разтоварни работи, а след това фадромист,
което е отново пътностроителна машина, на която както
посочи свидетелката е извършвал товаро-разтоварни
работи на инертни материали в рудниците.
Следователно, от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства единствения възможен извод, който следва
да се направи, е, че трудът на оспорващия в периода 27.11.1986
г до 30.12.1991 г. /5 години, 1 месец, 3 дни/ в „Автотранспорт и сервиз” ЕООД,
гр. Раднево следва да бъде зачетен за втора категория. Поради това са
били налице необходимите предпоставки за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя. Произнасяйки оспореното решение адм. орган е постановил решение в противоречие с принципа
за съразмерност заложен в чл. 6 от АПК. Административният акт и неговото
изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат
права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се
онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига
целта на закона. От две или повече
законосъобразни възможности органът е длъжен да избере тази възможност, която е
осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се
въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно
несъизмерими с преследваната цел. На
преценка подлежат всички факти и доводи от значение за случая. Затова обжалваното решение и потвърденото
разпореждане, като постановени в нарушение на относимите
материалноправни разпоредби, следва да бъдат
отменени. Съдът намира, че са налице
всички предвидени в приложимата материалноправна
норма предпоставки за ранно пенсиониране при условията на чл. 69б, ал.2 от КСО.
Следва постановяване на отмяната на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане и връщане на преписката за
издаване разпореждане на пенсионния орган по заявлението на Г.Г. за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при условията на чл. 69б, ал.2 от КСО.
Предвид горното обжалваното решение и
потвърденото с него разпореждане следва да бъдат отменени, а на основание чл. 173, ал. 2 от АПК
делото следва да бъде изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ Ямбол за
ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст с вх. № Ц 2113
-28-1128/18.12.2020г. по описа на ТП на НОИ Ямбол от Г.Х.Г., при съблюдаване на
дадените с настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
С оглед изхода на делото е
основателно искането на оспорващия за присъждане на разноски. Следва да му бъдат
присъдени: платена държавна такса в размер на 10 лв., платено адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв, т.е. общо 410
лева.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК,
Административен съд-Ямбол, четвърти
състав
Р Е Ш
И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Х.Г. с ЕГН: **********
***, със съдебен адрес ***, *, чрез адвокат Д.Д. решение
№ 2153-28-46/26.02.2021г. на директора на ТП на НОИ, Ямбол и потвърденото с
него разпореждане № Ц2113-28-1128#1/04.02.2021г. на Ръководителя на „ПО“ в
ТП на НОИ, Ямбол.
ИЗПРАЩА преписката на Ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при Териториално поделение
на НОИ Ямбол, за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст с вх. № Ц 2113-28-1128/18.12.2020г. по описа на ТП
на НОИ Ямбол, подадено от Г.Х.Г., при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Териториално
поделение на НОИ – Ямбол да заплати на Г.Х.Г. с ЕГН: ********** *** разноски по
делото в размер на 410 лв. /четиристотин и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаване на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ: /п/ не се чете