Р Е Ш Е Н И Е
№ 1895/ 27.10.2022г.
гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пловдив, ХХVІ състав в открито
заседание на двадесет и девети септември, две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. МИЛЕНА
НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
2. ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря Станка Журналова
и с участието на прокурор Здравена Янева, разгледа
докладваното от съдия Юрукова касационно административнонаказателно
дело № 1685, по описа на съда за 2022 год., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на „СИТИ ХОТЕЛ ПЛОВДИВ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Владая“ № 3, представлявано от управителя
му Т.К., чрез адв. Г.В., срещу Решение №
676/31.03.2022 г., постановено по НАХД № 5187/2021 г. на Районен съд - гр.
Пловдив. С обжалвания съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
16-003169/23.07.2021 г. на директора на дирекция „Инспекция по труда“ –
гр.Пловдив, с което на „СИТИ ХОТЕЛ ПЛОВДИВ“ ООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Пловдив, ул.„Владая“ № 3, представлявано от управителя
му Т.К., на основание чл. 416, ал. 5 и във връзка с чл. 414, ал. 1 от Кодекса
на труда /КТ/, за нарушение на чл. 152 от КТ е наложена имуществена санкция в
размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Касаторът
счита решението за незаконосъобразно поради постановяването му в нарушение на
материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила. Обосновава се незаконосъобразност на НП, поради сгрешена фамилия на актосъставителя в АУАН, грешно посочен номер на адреса на
извършване на нарушение в АУАН и НП, липса на превод по реда на чл. 14 от АПК към
управителя на дружеството в административнонаказателното
производство. Счита, че липсват доказателства за извършеното нарушение. Иска
отмяна на съдебното решение и присъждане на разноски.
Ответната страна,
Дирекция „Инспекция по труда“Пловдив, представлявана от юрк.Т.,
оспорва касационната жалба, предлага да бъде оставено в сила обжалваното
решение. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Прокурор при Окръжна
прокуратура Пловдив дава становище за неоснователност на касационната жалба, а
решението на районния съд, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в
сила.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по
чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва
съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на
изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се
явява неоснователна.
С процесното
решение съдът е потвърдил НП № 16-003169/23.07.2021 г. на директора на дирекция
„Инспекция по труда“ – гр.Пловдив, с което на „СИТИ ХОТЕЛ ПЛОВДИВ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Владая“ № 3,
представлявано от управителя му Т.К., на основание чл. 416, ал. 5 и във връзка
с чл. 414, ал. 1 от Кодекса на труда КТ/, за нарушение на чл. 152 от КТ е
наложена имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Районният съд Пловдив е
установил, че на 01.10.2020 г. между „СИТИ ХОТЕЛ ПЛОВДИВ“ ООД, в качеството му
на работодател, и А. С. А., в качеството му на работник, е сключен трудов договор
№ 118, който е изменен с допълнително споразумение № 8 от 01.06.2021г.,
съгласно което страните се съгласяват длъжността на работника А. да бъде
променена на „администратор хотел“ код по НКПД 42243002 в „СИТИ ХОТЕЛ ПЛОВДИВ“
ООД и с място на работа гр.Пловдив. Със заповед № 110/03.01.2021г. на
управителя на дружеството е въведено сумарно изчисляване на работното време на
работниците и служителите. Продължителността на първа смяна е определена 07:00
ч. до 15:00 ч. и с почивка от 12:00 ч. до 13:00 ч., а продължителността на
втора смяна – от 14:00 ч. до 22:00 ч. и с почивка от 18:00 ч. до 19:00 ч. На
02.05.2021г. работникът А. се явил на работа и отработил реално 7 часа при
втора работна смяна от 14:00 ч. до 22:00 ч. с един час почивка от 18:00 ч. до
19:00 ч. и приключил работа в 22:00 ч. на 02.05.2021г. На 03.05.02021г.
работникът А. се явил на работа 07:00 ч. и отработил времето при първа смяна –
до 15:00 ч. и с един час почивка. Осигурената от работодателя почивка на А. С. А.
между 02 и 03 май 2021г. е с продължителност от 9ч.
Служители
на Дирекция„Инспекция по труда“ Пловдив са извършили проверка за спазването на
трудовото законодателство на 14.05.2021г.
в „СИТИ ХОТЕЛ ПЛОВДИВ“
ООД, като е връчена призовка, с която са
изискани документи, свързани включително с разпределението и отчитането на
работното време на работниците и служителите.
На 19.05.2021 г. в дирекция „Инспекция по труда“ гр.Пловдив се явяват представляващия „СИТИ ХОТЕЛ
ПЛОВДИВ“ ООД – А. С. А. и А.М.Х., които представят
на проверяващия служител Б. правилник за вътрешния трудов ред, заповед за
сумирано изчисляване на работното време, график за работа и присъствена форма за
явяване на работещите в обекта за месец май 2021г. От така представените документи Б. установява неосигуряване
на необходимата непрекъсната междудневна почивка с
продължителност не по-малко от 12 часа на работника А. на 02.05.2021г. и
03.05.2021г. На място, в
присъствието на свидетел и на управителя на „СИТИ ХОТЕЛ ПЛОВДИВ“
ООД от Б. е съставен АУАН
против дружеството. Съдържанието на акта е преведено на управителя на
дружеството от А.М.Х., за което е извършено нарочно отбелязване в АУАН. Същият
е получен и подписан, без възражения от управителя на дружеството. При
връчването Б. се убедила, че А. разбрал съдържанието на акта, като последният
отговорил утвърдително на така поставения му въпрос и заявил, че за в бъдеще ще
се постарае да не допуска такива нарушения.
Въз основа на така съставения АУАН и съобразявайки материалите по преписката, наказващият орган издава процесното НП.
При така установената
фактическа обстановка Районен съд Пловдив, с оглед приетите по делото писмени
доказателства, в т.ч. график на работните смени и таблица за отчитане на
явяването на работа, прима за доказано, че работникът А. се е явил на работа на
02.05.2021г. и на 03.05.2021г., като е полагал труд и на двете посочени дати,
както и че не му е предоставена непрекъсната междудневна почивка с продължителност не по-малко от 12
часа. Установеното нарушение е по чл. 152 от КТ, съгласно който работникът или
служителят има право на непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. Районният съд отхвърля
твърденията на жалбоподателя за въведена промяна в конкретните
часове, през които работникът е полагал труд, с оглед на представена пред съда
Заповед № 210427 от 27.04.2021г. на управителя на дружеството. С обжалвания
съдебен акт е потвърдено оспореното НП.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Настоящият съдебен състав
намира, че при правилно установена фактическа обстановка, районният съд е
направил обосновани изводи досежно приложението на
закона, които се споделят от касационната инстанция, с оглед на което не са
налице визираните от касатора основания за отмяна на
атакувания съдебен акт.
Правилно районният съд е
приел, че не са допуснати процесуални нарушения при съставянето и връчването на
АУАН, като в тази връзка показанията на актосъставителя
Б. се подкрепят и съответстват на събраните по делото писмени доказателства.
Правилни и обосновани са изводите на съда, че не са допуснати съществени на
нарушения на административнопроизводствените правила
при издаване на НП, в т.ч. са налице достатъчно данни за актосъставителя,
за нарушителя, както и за мястото на извършване на нарушението, поради което правилно
ПРС е приел, че правото на защита жалбоподателя не е нарушено.
При цялостната проверка
на процесното НП, настоящата инстанция не констатира
нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН. В акта е направено пълно и
детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на
обстоятелствата, при които е извършено. Неоснователни са възраженията на касатора, че са налице обстоятелства, които водят до
неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното
решение. За да приеме описаните в НП обстоятелства за доказани, съдът е
кредитирал показанията на свидетеля – гл.експерт при дирекция „Инспекция по
труда“ гр.Пловдив, като правилно и законосъобразно същите са приети за
достоверни, последователни и непротиворечиви. Те се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, които първоинстанционният
съд е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност. Изложил е подробни и обосновани
изводи и съображения, с които е отговорил на всички оплаквания на
жалбоподателя.
По същество правилно
районният съд е приел, че административното нарушението е доказано, чрез
представените от самия търговец график за работните смени и таблица за отчитане
явяването и неявяването на работа за месец май 2021г., в които е определено
работникът А. да работи втора смяна на 02.05.2021г. и първа смяна на
03.05.2021г., при което осигурената му непрекъсната междудневна
почивка се явява с продължителност от 9 часа. Това от своя страна представлява
нарушение на нормата на чл.152 от КТ, съгласно която работникът или служителят
има право на непрекъсната междудневна почивка, която
не може да бъде по-малко от 12 часа. В
случая не се установява да са направени промени
в графика и таблицата за явяване и неявяване. Ако е имало такива, е
следвало да бъдат отразени. В тази връзка РС правилно е коментирал
представената пред него Заповед от 27.04.2021г. на управителя на дружеството,
като невнасяща нови факти, от които да става ясно в кои часове работникът е
полагал труд. По отношение на писмените обяснения на А., районният съд е
изложил подробни и обосновани доводи, които касационния състав споделя изцяло.
Законосъобразен е изводът
на районния съд, че описаното в наказателното постановление деяние е съставомерно по посочения текст на чл. 152 от КТ.
По отношението на
възражението на касатора за неосигуряване на преводач
на управителя в производството, настоящата инстанция намира, че същото е
неоснователно, тъй като в нито един етап не са направени искания или отправени
възражения от управителят Т., че му е необходим преводач. Видно е от
административната преписка, както и от дадените пред РС(показания на св. Б.),
че още при връчване на АУАН е извършен превод от А.М.Х.,
а от управителя на дружеството е потвърдено, че разбира за какво деяние е ангажирана отговорността
му.
Районният съд е
постановил валиден и допустим акт, съобразен изцяло с материалния закон и
производствените правила, поради което същият следва да бъде оставен в сила.
При този изход на делото
на ответника ще следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 63, ал. 5
от ЗАНН, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правна помощ, съдът
намира, че следва да се присъди възнаграждение в размер на 80 лева. Аргумент за
определяне на минималното възнаграждение е провеждането на едно съдебно
заседание, като делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Разноските следва да са в полза Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда", в чиято структура като териториално
поделение е Дирекция „Инспекция по труда" Пловдив.
Водим
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №
676/31.03.2022 г. на Районен съд Пловдив, постановено по НАХД № 5187/2021 г. по
описа на съда
ОСЪЖДА „СИТИ ХОТЕЛ
ПЛОВДИВ“ ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив,
ул. „Владая“ № 3, представлявано от управителя Т.К., да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда" гр. София, сторените по делото съдебно
- деловодни разноски в размер на 80 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.