и за да се произнесе,взе предвид следното: С Решение N 104/16.06.2007 г. по гр.д.N 601/07г.,Кърджалийският районен съд е осъдил “Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали да заплати на Акиф Исмаил Мурад от гр.Хасково сумата в размер на 5 000лв., представляващи обезщетение по чл.200 от КТ за неимуществени вреди, претърпени в резултат на ексцес на установено професионално заболяване „вибрационна болест” ІІ-ІІІ стадий, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 17.05.2006г. до окончателното й изплащане, както и направените деловодни разноски в размер на 120лв. С решението си съдът е отхвърлил иска за неимуществени вреди за разликата над 5000лв. до предявения размер от 12 000лв., както и иска за имуществени вреди в размер на 8 000лв., като неоснователен и недоказан. “Горубсо-Кърджали” АД – гр. Кърджали е осъдено да заплати по сметка на КРС ДТ в размер на 200лв. и разноски за вещо лице в размер на 62лв. Окръжният съд е сезиран с въззивна жалба от Акиф Исмаил Мурад, който атакува решението в отхвърлителната му част. Развива съображения. Моли решението в атакуваната му част да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което претенцията му да бъде уважена изцяло. Пред тази инстанция представя копие на рецептурна книжка. Постъпила е въззивна жалба и от „Горубсо-Кърджали” АД, който атакува решението на КРС в осъдителната му част. Излага съображения. Моли решението да се отмени в частта му, с която предявеният от Акиф Исмаил Мурад иск за неимуществени вреди е уважен до размер на 5000лв., като съдът постанови друго решение, с което искът да бъде изцяло отхвърлен Не сочи нови доказателства. Окръжния съд, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Видно от доказателствата по приложеното по гр.д.№ 601/2006г. по описа на КРС - гр.д.№ 634/2000г. по описа на ХОС, и безспорно по делото е, че жалб. Акиф Исмаил Мурад, ищец в първоинстанционното производство, е работил като „подземен миньор” в ответното дружество, през което време е заболял от вибрационна болест,ІІ стадий. Тези обстоятелства - заболяването, причинната връзка и търпените в резултат на тях вреди, представляващи елементи от фактическия състав на чл.200 от КТ са безспорно установени с оглед на това, че по отношение на същите е налице сила на пресъдено нещо /виж гр.д.№ 634/2000г. по описа на ХОС/. Установява се от същото, че с протокол на ДЕК №10/12.03.1987г. на ищеца Акиф Мурад е била поставена диагноза „вибрационна болест” ІІ стадий, синдром на вегетативна полиневропатия на горните крайници, невропатия нерви акустици трета степен от шумово професионална нокса”, които заболявания са били признати за професионални. С епикриза №203/8 на ВМИ-Пловдив на ищеца е била поставена диагноза – „вибрационна болест” ІІ стадий, затегнато протичане, невритис нерви акустици, котраткута на Дюпюитрен. В настоящото производство ищецът е представил експертно решение №4021/29.11.2005г. на ТЕЛК за общи заболявания-Хасково, видно от което за ищеца Акиф Исмаил Мурад е определена 91% трудова неработоспособност, със срок на инвализидизацията от 01.11.2006г. за една година. В същото ЕР е посочено професионално заболяване „вибрационна болест” - ІІ - ІІІ стадий, от действие на локални вибрации”. Вписана е и диагноза за общо заболяване, което е ирелевантно за спора, поради което и съдът не следва да обсъжда това обстоятелство. В тази връзка, следва да се има предвид, че експертизата е определила процента неработоспособност по съвкупност, а не само на базата на водещата диагноза и общото заболяване. От заключението на вещото лице д-р Росен Минчев, невролог в НО при МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски”-Кърджали по назначената съдебно-медицинска експертиза, както и от разпита на същото в съдебно заседание от 31.01.2007г. се установява, че ищецът страда от „вибрационна болест” 2 към 3 степен, което заболяване е професионално, във връзка с условията на труд, протича с непрекъснато влошаване и се нуждае от непрекъснато приемане на обезболяващи медикаменти за облекчаване на страданията и оплакванията, съдоактивни медикаменти и витамини, както и специален режим на рационално хранене. Вещото лице посочва, че при скала от 0 до 10, ищецът има болки до 8; ръцете му ставали на петна; болестта се развивала непрекъснато, независимо от лечението и заболяването се влошавало. С оглед на така изложеното, тази инстанция намира следното: От представените пред първоинстанционния съд писмени доказателства се установява, че ответното дружество е било осъдено с влязло в сила решение да обезщети ищеца за вредите претърпени от него вследствие установеното професионалното заболяване „вибрационна болест” / гр.д.№ 634/2000г. по описа на ХОС/. Този състав е обвързан от постановените вече в този смисъл решения, в които със сила на присъдено нещо, която е задължителна за страните и съда, е установена причинната връзка и основанието за ангажиране на отговорността, поради което в настоящето производство не може да се пререшават отново тези въпроси. За да се ангажира безвиновната отговорност на ответника по реда на чл. 200 КТ, следва да се установи наличието на ексцес на професионалното заболяване, което да води до определяне на ново обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. В настоящия случай е безспорно установено наличието на ексцес – заболяването „вибрационна болест” е прогресирало от 2-ра, до 2-ра към 3-та степен – налице са два различни стадия в развитието на болестния процес, като болестта се развива непрекъснато, независимо от лечението и заболяването се влошава. Т.е., искът за обезщетение на причинените на ищеца неимуществени вреди е основателен с оглед отрицателното отражение на влошаването върху здравословното състояние на ищеца. Що се касае до предявеният размер от 12 000лв., тази инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, и намира че за репарирането на тези вреди и с оглед принципа на справедливостта, на ищеца се следва обезщетение в размер на 5 000лв.,а в останалата му част, и за разликата от 5000лв. до 12 000лв. като неоснователен, искът следва да бъде отхвърлен. По отношение на претенцията на ищеца за обезщетение за претърпените от него вследствие на професионалното заболяване имуществени вреди, въззивният съд намира, че доказателства в подкрепа на тези твърдения не са представени. Пред първоинстанционния съд ищецът е представил мед.направление амб.№ 2074/28.12.2006г. и удостоверение №1261/20.02.2007г., издадено от „Санус педиатрик”ООД, гр.Хасково, на базата на които по назначената втора медицинска експертиза в.л. Дора Матеева обяснява в съдебно заседание, че описаните в посоченото удостоверение медикаменти касаят общото заболяване. Вещото лице сочи, че не й била предоставена рецептурна книжка, за да можела да види лекарствата, които се изписват. Пред тази инстанция възвиникът е представил копие на рецептурна книжка, но повече искания в тази насока не е правил. Не се доказа в процеса налице ли е промяна, и в каква посока, на необходимите за лечение на професионалното заболяване медикаменти, специална диета и санаториално лечение по отношение на ищеца, с оглед на необходимото съпоставяне на размера на присъденото му вече обезщетението за имуществени вреди, с Р.№ 949/07.12.2000г. по гр.д.№ 634/2000г. по описа на ХОС, и претендираното такова в това производство, поради което съдът намира този иск за недоказан, и същият следва да се остави без уважение, до какъвто извод е стигнал и първоинстанционния съд. С оглед на всичко изложено по-горе, решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, направените от страните деловодни разноски за тази инстанция следва да останат в тяхна тежест така, както са направени. Ето защо, Окръжния съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение №104/16.06.2007г., постановено по гр.д.№ 601/2006г. по описа на Районен съд-Кърджали.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в 30-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |