№ 14121
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20251110107178 по описа за 2025 година
РЕШЕНИЕ
21.07.2025 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 7178/2025 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ТС“ ЕАД срещу С. Д. Т., в която се твърди, че ответника
била потребител на топлинна енергия за недвижим имот, находящ се в гр.
****************, аб. № 199160, като била доставена топлинна енергия, по договор за
покупко-продажба на топлинна енергия при общи условия. Поддържа, че е доставил
топлинна енергия на стойност 155,75 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., но
ответника не я бил заплатил, поради което изпаднал в забава Твърди, че е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК, но длъжникът бил възразил, поради което имал правен
интерес от предявените искове, като сочи, че за вземаният над предявената сума
претенцията не се поддържа и не се предявява, тъй като ответника след завеждането на
претенцията бил сключил споразумение с ищеца и били заплатени дължими суми, като
оставала дължима претендираната главница. Иска да бъде признато за установено, че
1
ответника дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е подаден отговор на исковата молба и не е изразено
становище по предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца е представило писмени доказателствени
средства, като е изразило становище за доказаност и основателност на предявените искове.
С Определение от 28.04.2025 г., постановено по гр. д. № 7178/2025 г. по описа на
СРС, II Г. О., 156-ти състав е съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 5 ГПК Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 24.09.2024 г. по ч. гр. д. № 54776/2024 г. по описа на СРС, II Г.
О., 156-ти състав, в частта за сумата над 155,75 лева до пълния размер от 1146,68 лева –
незаплатена цена на доставена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на
топлинна енергия при общи условия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2022 г. за имот,
находящ се на адрес: гр. София, ****************, аб.№199160, както и сумата от 159,19
лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2204 г. до 30.08.2024 г., като прекратил
производството по ч. гр. д. № 54776/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав, в тази
му част.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с положителен установителен иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110,
ал. 2 ЗС.
При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по
договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на което продавачът се е
задължил да прехвърли правото на собственост върху процесните стоки и да ги предаде, а
купувачът да ги получи и да заплати уговорената продажна цена и 2. продавачът да е
доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици
и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. А по силата на
определителната правна норма, регламентирана в § 1, т. 42 (отм.) ЗЕ, но действащ през
релевантния период, „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за домакинството си. А съгласно § 1, т. 2а от ДР ЗЕ 2а. (Нова - ДВ, бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди, а съобразно § 1, т. 41б
ДР ЗЕ „Потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или
природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му
с енергия или природен газ.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. №
2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици,
или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот,
дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно
разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която топлоснабденият имот
е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, освен ако между
ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е сключен договор за
2
продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на
който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената й…
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни
от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а § 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното
предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на
индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се
презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В
гореизложения смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти (потребители) на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Противното разбиране би
противоречало на принципа за договорна свобода, регламентиран в чл. 9 ЗЗД и приложим
както за гражданските, така и за търговските сделки. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично извести общи условия,
съставляващи неразделна част от договора, този правен субект дължи цената на
доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди.“.
От Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том I, рег. № 2253,
нот. дело № 106/2003 г. се установява, че С. Д. Т. е станал собственик на следния недвижим
имот: находящ се в гр. ****************.
Съдът намира, че с оглед изложеното по делото безспорно е установено, че между
страните е налице възникнало облигационно отношение по силата на договора за покупко-
продажба на топлинна енергия при общи условия.
Правното действие на сключения договор за продажба между ищеца и ответника
попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно
правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се
прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е
търговска продажба, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление
(топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачите са физически лица. По това
гражданско (облигационно) правоотношение за ищеца са породени две основни облигаторни
задължения – да прехвърли правото на собственост върху описаните във фактурите стоки и
да предаде тяхното владение на купувачите, а за ответника – да заплати уговорената
продажна цена с ДДС и да получи вещите (арг. чл. 110, ал. 2 ЗС), предмет на договорите –
арг. чл. 200, ал. 1 ЗЗД.
Договорът е сключен при предварително установени от ищеца общи условия – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ.
Договорът за търговска продажба представлява консенсуален, двустранен и
комутативен договор, като при неговото сключване се пораждат правните последици, към
които са насочени насрещните волеизявления на страните. Предаването на вещите, предмет
на договора и заплащането на уговорената цена не се включва в неговия фактически състав,
а са в изпълнение на породените от него договорни задължения.
По силата на чл. 327 ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
3
стоката, освен ако е уговорено друго. Следователно, за да възникне изискуемостта на
правното задължение за заплащане на продажната цена, продавачът трябва да изпълни
своето задължение за предаване на вещите, предмет на договорното правоотношение.
Тъй като между ищеца и ответника е установено наличието на валидно облигационно
отношение, то съдът намира, че спорът между страните се концентрира върху
обстоятелството дали е доставена топлинна енергия за процесния период, съответно на
каква стойност.
В о. с. з. от 10.07.2025 г., ищецът е посочил, че от ответника са постъпили плащания в
общ размер от 1385,07 лева, като с последните изцяло са погасени дължимите суми. Като
подобно е становището и на ответника, че е заплатил дължимите суми.
Съдът намира, че в случая както от страна на ответника, така и на ищеца е налице
съдебно признание на факти – от една страна по отношение доставената и ползвана
топлинна енергия и количеството й, а така и по отношение на погасяването на дължимите
вземания. При това положение, тъй като са налице съдебни признания на факти и от двете
страни по смисъла на чл. 175 ГПК, съдът счита, че следва да ги цени съобразно всички
останали доказателства по делото. А съдебното признание на факти е едно от най-сигурните
доказателствени средства в гражданския процес, което преценено съобразно останалите
доказателства по делото води до изясняване на действителното фактическо и правно
положение между страните – арг. чл. 175 ГПК и чл. 10 ГПК.
С оглед гореизложеното, съдът счита, че в случая всички материални предпоставки
на предявените искове са установени пълно и главно. Тоест, претенциите са основателни, но
с оглед извършеното плащане в хода на настоящото производство, съдът намира, че с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК същото следва да бъде взето предвид. При това
положение, тъй като с плащането е извършено пълно погасяване на дължимите суми за
главници и мораторни лихви, настоящият съдебен състав намира, че следва да отхвърли
изцяло претенциите.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага единствено ищеца, доколкото претенциите са отхвърлени, поради
плащането в хода на производството. Тоест, ответникът е станал причина за делото по
смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК. Ищецът е поискал присъждането на деловодни разноски, като е
доказал, че е сторил такива, но с оглед извършеното плащане, вкл. и на деловодните
разноски, съдът намира, че такива не следва да му се присъждат. Отделно от това трябва да
се посочи и факта, че плащане и на неприсъдени все още разноски, което е поведение на
ищеца в разрез с правилото на чл. 3 ГПК е самостоятелно основание, за да не бъдат
присъдени деловодни разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск от „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. *************** срещу С. Д. Т., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****************, за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС, че С. Д. Т., ЕГН:
********** дължи на „ТС“ ЕАД, ЕИК: *********, сумата от 155,75 лева, представляващи
цена на незаплатена топлинна енергия по договор за покупко-продажба на топлинна енергия
при общи условия за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г. за недвижим имот, находящ се в
гр. ****************, аб. № 199160, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК от 24.09.2024 г. по ч. гр. д. № 54776/2024 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав.
4
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач „ТС“ ЕООД на
страната на ищеца „ТС“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5