Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022 г., гр.
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД,
ХVІ–ти състав,
в публично заседание на 25.10.2022 г., в състав:
Административен съдия: Красимир Кипров
при секретаря Камелия
Александрова
като разгледа докладваното от съдия Кипров
адм. дело № 458 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 124 от
Закона за държавния служител /ЗДСл/.
Образувано е по жалба от А.М.А. ***, ЕГН **********,
против заповед № 87/14.02.2022 г. на Изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с която на основание чл. 106,
ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е
прекратено служебното правоотношение с А.М.А., служител на длъжност „главен
експерт“ с I младши ранг, в отдел „Регионална разплащателна
агенция – РА“ в Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна, считано
от 15.02.2022 г., поради съкращаване на длъжността.
В жалбата се релевира незаконосъобразност
на оспорената заповед поради допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби.
Навеждат се доводи, че в нарушение на разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 4 от
Кодекса на труда /КТ/ служебното правоотношение с А. е прекратено без
разрешение от Инспекция по труда – Варна, докато служителката е била в отпуск
поради временна неработоспособност. Твърди се неспазване на Глава 3, Раздел 1,
т. XV от утвърдената от Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ Процедура за назначаване,
преназначаване и освобождаване на служителите на ДФ „Земеделие“ , според която прекратяването
на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаването следва да се извършва въз основа на мотивирана
докладна записка от директора/ръководителя на съответната дирекция/ ,
адресирана до изпълнителния директор. Изтъква се, че съкращаването на щата е извършено
без да е осъществен подбор между
съкратеното лице и лицата заемащи сходни
длъжности и изпълняващи еднакви функции като тези на жалбоподателката. Счита се, че
съкращаването на щата не е реално, тъй като заеманата от А.А. длъжност продължава
да съществува като наименование в щатното разписание на Областна дирекция /ОД/
на Държавен фонд /ДФ/ „Земеделие“ – Варна, включително и в отдел „Регионална
разплащателна агенция – РА“, както и като съвкупност от определени функции,
задачи и задължения, установени с длъжностната характеристика. Аргументира се,
че в нарушение на принципа за съразмерност прокламиран в чл. 6 от АПК, на
жалбоподателката не е предложено друго място в ОД на ДФ „Земеделие“ – Варна макар
да е имало свободно такова, отговарящо на образованието и квалификацията ѝ. Твърди
се, че функциите които е изпълнявала А. са били изцяло на „старши експерт“ независимо че по длъжност и длъжностна
характеристика е заемала длъжността „главен експерт“. Посочва се, че е налице
дискриминационно третиране от органа по назначаването спрямо жалбоподателката
при извършеното съкращаване, тъй като заедно с нея са съкратени по същия ред
още двама служители, единият от които след това бил възстановен на работа без да е ясно по какъв критерий е взето това решение. С
тези доводи се отправя искане за отмяна на обжалвана заповед и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
лично и чрез упълномощените адвокати Г.
и Р..
Ответникът – Изпълнителният директор на ДФ
„Земеделие“, чрез упълномощения процесуален представител Д. Б. , оспорва
жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Счита
издадената заповед за правилна и законосъобразна, тъй като е налице действително
съкращаване на щата, като преценката кой точно държавен служител да бъде
освободен не подлежи на съдебен контрол, защото липсва нормативно вменено на
органа задължение за подбор.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
С трудов договор № 1122/25.09.2008 г. /л.
12 от делото/, А.М.А. е назначена в
Държавен фонд „Земеделие“ с място на
работа отдел „РРА Област Варна“, на длъжност „експерт“.
Съгласно допълнително споразумение № 758/06.07.2012
г. /л. 11 от делото/, А.М.А. е
преназначена от длъжност „експерт“ на длъжност „старши експерт“ в ДФ
„Земеделие“, „Областна дирекция – Варна“, отдел „РРА – РА“, считано от
12.07.2012 година.
Със заповед № 678/31.07.2012 г. /л. 13 от адм.
преписка и л. 11-гръб от делото/ на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“, А.М.А. е назначена на длъжност „старши експерт“ в
„Специализирана администрация“, „Областна дирекция – Варна“, отдел „Регионална
разплащателна агенция – РА“.
Със заповед № 1411/08.03.2021 г. на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ /л. 14 от адм. преписка/, А.М.А. е преназначена от длъжност „старши
експерт“ на длъжност „главен експерт“ в „Областна дирекция – Варна“, отдел „Регионална
разплащателна агенция“, за неопределено време, считано от 10.03.2021 година.
Със заповед № 03-РД/180 от 21.01.2022
г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
/л.38 от делото/ е утвърдено длъжностно разписание на администрацията в
Областна дирекция Варна считано от 24.01.2022 г. , като съгласно Приложение № 1
към заповедта /л.39/ числеността на персонала за длъжността „главен експерт“ в Отдел „Регионална
разплащателна агенция-РА“ е определена на 6 щатни бройки.
С докладна записка изх. № 05-2-030/52/04.02.2022
г. /л. 7-8 от адм. преписка/ директорът
на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Варна е направил предложение до изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за намаляване на щата на служителите заемащи длъжността „главен експерт“ в отдел „Регионална
разплащателна агенция“ с 1 бр. и да бъде прекратено служебното правоотношение с
А.М.А., считано от дата 15.02.2022 г., без спазване на срока за предизвестие.
Предложението е мотивирано с извършен анализ на обема на свършената работа през
2021 година от 6 бр. служители заемащи
длъжността „главен експерт“, според който същият може да бъде реализиран и от 5
бр. служители – качествено, в срок и в рамките на работното време, отчитайки и
внедряването на системата ИСУН, което значително съкращавало времето и намалявало трудоемкостта при обработката на заявленията
по отделните схеми и мерки, както и другите дейности на отдел „РРА“. Посочено
е, че предложението за прекратяване на служебното правоотношение с А.М.А. е
направено въз основа на извършена съпоставка и оценка по различни критерии за
изпълнението на вменените в длъжностната характеристика и в други нормативи
служебни задължения от всеки главен експерт в отдел „РРА“ на ОД – Варна –
организираност и ефективност, качество и срочност, количество свършена работа
през 2021 г., умение за работа в екип, общуване с колеги и бенефициери.
С докладна записка вх. № 03-0416/679/11.02.2022 г. /л. 18 от адм. преписка/ , главният секретар на ДФ „Земеделие“ е направил с оглед по-добрата функционалност при организацията и изпълнението на заложените дейности в администрацията на Държавен фонд „Земеделие“, предложение до изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ една щатна бройка за длъжност „старши експерт“ от отдел „Прилагане на схеми и мерки за подпомагане“ и една щатна бройка за длъжност „старши експерт“ от отдел „Регионална разплащателна агенция“ в Областна дирекция – Варна да бъдат прехвърлени в отдел „Регионален технически инспекторат“ Областна дирекция – Хасково и трансформирани в длъжност „главен експерт“, както и една щатна бройка „главен експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция“ в Областна дирекция – Варна да бъде прехвърлена в отдел „Регионален технически инспекторат“ Областна дирекция – Хасково.
Със заповед № 03-РД/395/14.02.2022 г. на
изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ /л. 15 от адм. преписка/ е наредено
на основание чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник на Държавен фонд
„Земеделие“ да се направят считано от
15.02.2022 г. изменения в утвърденото длъжностно разписание на администрацията
на Държавен фонд „Земеделие“ в Областна дирекция – Варна и Областна дирекция – Хасково, съгласно
приложението неразделна част от
заповедта, като се извърши необходимото
отразяване в поименното разписание на Държавен фонд „Земеделие“. Видно от
приложеното на л. 16-17 от адм. преписка длъжностно разписание на Държавен фонд
„Земеделие“ Областна дирекция Варна , представляващо Приложение № 1 към Заповед
№ 03-РД/395/14.02.2022 г. , числеността на персонала за длъжност „главен експерт“ в Отдел
„ Регионална разплащателна агенция-РА“ е определен на 5 щатни бройки.
С предизвестие № 7/14.02.2022 г. /л. 5 от
адм. преписка/ изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е уведомил А.М.А., че
на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл – съкращаване на длъжността , ще прекрати
служебното ѝ правоотношение след изтичане на едномесечен срок от получаване
на предизвестието.
Със заповед № 87/14.02.2022 г. на изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ /л. 4 от адм. преписка/, на основание чл.
106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е
прекратено служебното правоотношение с А.М.А., служител на длъжността „главен експерт“ с I
младши ранг, в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ , Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ гр. Варна, считано от 15.02.2022 г.,
поради съкращаване на длъжността.
Предизвестието и заповедта са изпратени по пощата и са връчени на А. на 15.02.2022 г. в 11.40 ч. /л.6 от преписката/ , на която дата чрез трето
лице /Т.И. / същата представя на работодателя болничен лист за временна
неработоспособност № Е20220869573 /л. 61 от делото/, в който е поставена диагноза „остра инфекция
на горните дихателни пътища , неуточнена“ и е
определен отпуск от 14.02.2022 г. до
18.02.2022 год.
По
искане на жалбоподателката по делото е назначена и изслушана съдебна
компютърно-техническа експертиза /СКТЕ/, съгласно чието заключение /л. 249-254
от делото/ на 30.03.2019 г. А.М.А. е получила достъп от
потребителско име ,,А.А. “ за дейност като старши експерт. Посочено е, че в
заявка от 09.11.2021 г. е променена следната информация за потребителя: от:
Организация „ПРСР“, Група „Потребител ПРСР“ на: Организация „ДФЗ – ПРСР“, Група
„Потребител ДФЗ – ПРСР. Промените в правата за достъп на жалбоподателката до
оперативна програма ПРСР /мерки по чл. 96, т. 2 от ЗПЗП/ и до стандартните
модули са отразени в табличен вид на стр. 4 и стр. 5 от заключението /л.
252-253 от делото/. Според експертното заключение на 16.12.2008 г. е получен
достъп от потребителско име ,,VN_AYTENA“ за дейност като експерт, свързана с
Областна дирекция – Варна към Държавен фонд „Земеделие“, а на 01.07.2020 г. е
получен достъп от потребителски имена „CUAYTENA“ и „CU_AYTENA_RO“ за дейност
като главен експерт, свързана с Централно управление към Държавен фонд
„Земеделие“. На стр. 6 от заключението – т. 2.1 и т. 2.2. /л. 254 от делото/ вещото
лице И.П. е изследвал извършваната от А.М.А. дейност след преназначаването
ѝ на 10.03.2021 г., а в т. 3. е отразено, че достъпът до система ИСУН
2020 на потребителско име .,А.А. “ e променен на 09.11.2021 г. и прекратен на
27.07.2022 година. Посочено е, че достъпът до система ИСАК е прекратен както
следва: на потребителско име „VN AYTENA“ – на 21.02.2022 г., на потребителско
име „CUAYTENA“ – на 01.04.2022 г., а на потребителско име ,,CU_AYTENA_RO“ – на
01.04.2022 година.
По делото са събрани
гласни доказателства. В процесуалното качество на свидетел по делото е
разпитана Х.И.И., която заявява, че до 14.02.2022 г. е работила в ДФ
„Земеделие“, „Разплащателна агенция“, на длъжност старши експерт. Сочи, че
функциите на главния експерт в посочения отдел се състоят в контролиране и проверка
на проектите. Твърди, че жалбоподателката е изпълнявала функции на старши
експерт, тъй като същата не е осъществявала контрол като главен експерт върху
нейната работа. Дава показания, че тъй като с А.М.А. са работили на различни етажи в сградата, където се помещава Държавен фонд
„Земеделие“ в Областна дирекция – Варна, няма преки
наблюдения в ежедневната ѝ работа, но са ходили заедно по проекти и на
посещения. Свидетелката заявява, че служебното ѝ правоотношение, както и
това на жалбподателката са прекратени в един и същи ден – считано от 15.02.2022
година.
При така установените фактически
обстоятелства, съдът приема от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима като
подадена от надлежна страна – адресат на оспорения индивидуален административен
акт, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и при наличие на интерес от съдебно оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
предвид следното:
Обжалваната заповед е издадена от компетентен
орган по смисъла на чл. 108, ал. 1 от ЗДСл – Изпълнителният директор на
Държавен фонд „Земеделие“, който е орган по назначаването по отношение на
жалбоподателката – аргумент от чл. 10, т. 9 от Устройствения правилник на
Държавен фонд „Земеделие“.
Оспореният индивидуален административен
акт е издаден при спазване на предписаната
в закона /чл. 108, ал. 1 от ЗДСл/ писмена форма, която съответства на
задължително съдържание за посочване на правното основание за издаването й –
чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, дължимите обезщетения – за неспазен срок на предизвестие
за 1 месец в размер на една основна заплата и за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 14 работни дни, и придобития ранг на държавна служба – I младши.
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а наведените
в жалбата възражения в противоположен смисъл са неоснователни.
Лишено от основание е твърдението на
жалбоподателката за издаване на процесната заповед в нарушение на чл. 333, ал.
1, т. 4 от КТ по причина, че към момента
на постановяването ѝ се намирала в
отпуск поради временна неработоспособност. Съгласно цитираната правна норма, в случаите по чл.
328, ал. 1, точки 2,
3, 5 и 11
и чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ работодателят
може да уволни само с предварително разрешение на инспекцията по труда за всеки
отделен случай работник или служител, който е започнал ползуването на
разрешения му отпуск. В хода на съдебното производство е представен болничен
лист за временна неработоспособност № Е20220869573/14.02.2022 г. /л. 61 от
делото/, съгласно който А.М.А. е в отпуск поради временна неработоспособност за
периода от 14.02.2022 г. до 18.02.2022 година. Съдът приема за достоверни
твърденията на жалбоподателката, че болничният лист е предоставен на работодателя
на датата 15.02.2022 година. В тази насока е приложената на л. 67-69 от делото
извадка от електронния регистър на софтуерната програма Архимед за 11.02.2022
г., за 14.02.2022 г. и за 15.02.2022 г., от която е видно, че болничен лист №
Е20220869573 на А.М.А. е предоставен на Изпълнителния директор на ДФ
„Земеделие“ на 15.02.2022 г. в 09:53 часа /л. 68-69 от делото/. След като към
датата на прекратяване на служебното правоотношение органът по назначаването не
е знаел за издадения болничен лист, той не е имал задължение да съобразява същия
при издаване на обжалваната заповед – аргумент от чл. 142, ал. 1 от АПК.
Дори да се приеме, че заповедта е
постановена по време, когато служителката е ползвала отпуск поради временна
неработоспособност, съдът намира, че не е налице процесуално нарушение, нито
противоречие с правните норми, тъй като за разлика от закрилата по чл. 107б от ЗДСл,
респ. закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 4 от КТ, правилата регулиращи прекратяването на служебните
правоотношения не съдържат закрила при
ползване на отпуск поради временна неработоспособност. Такава закрила не следва
и от цитираното в жалбата решение от 09.03.2017 г. по дело С-406/2015 на Съда
на Европейския съюз /СЕС/, съгласно което в хипотезата, при която член 7,
параграф 2 от Директива 2000/78, в светлината на Конвенцията на ООН за правата
на хората с увреждания и във връзка с основния принцип на равно третиране, не
допуска правна уредба на държава членка като разглежданата по главното
производство, задължението да се спази правото на Европейския съюз изисква приложното
поле на националните правила за закрила на лица с определено увреждане работещи
по трудово правоотношение, да се разшири за да се ползват от тези правила за закрила
и държавните служители със същото увреждане. Разгледаният от СЕС случай касае
служители с определено увреждане, с което работодателят/органът по
назначаването изначално е запознат, а не се отнася до закрила поради инцидентно
възникнала временна неработоспособност поради общо заболяване, каквато е налице
в настоящия случай. Следователно прокламираният в решението на СЕС принцип на
равно третиране на работниците/служителите наети по трудово правоотношение и държавните служители, има отношение към хипотезата на чл. 333, ал.
1, т. 3 от КТ регламентираща закрила при
уволнение на работник или служител боледуващ от болест определена в Наредба на
министъра на здравеопазването /Наредба № 5 от 20.02.1987 г. за болестите, при
които работниците боледуващи от тях имат особена закрила съгласно чл. 333, ал. 1
от Кодекса на труда, от каквото няма данни, а не се и твърди жалбоподателката да страда. В този смисъл е и
решение № 13700/08.11.2018 г., постановено по адм. дело № 8499/2018 г. по описа
на ВАС, Петчленен състав, II колегия.
Неоснователно се явява възражението на
оспорващата за неспазени от органа изисквания за провеждане на подбор. По
аргумент от съдържанието на чл. 106 и чл. 108 от ЗДСл , в хипотезата на чл.
106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, при която е прекратено служебното правоотношение на
жалбоподателката, за органа по назначаването не съществува нормативно
установено задължение да извърши подбор между служителите заемащи една и съща
длъжност, или да предложи на служителя, чиято длъжност се съкращава, друга
подходяща такава в рамките на административната структура, а преценката му за
прекратяване на конкретното служебно правоотношение е въпрос на оперативна самостоятелност
и не подлежи на съдебен контрол. Такива задължения за органа възникват
единствено, ако с вътрешноведомствен акт същият се е обвързал да провежда подобна
процедура, която в този случай става част от административното производство по
издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В този смисъл е и
Тълкувателно решение № 2/25.06.2012 г. по тълкувателно дело № 2/2011 г. на ВАС
– ОСС на I и II колегия. В разглеждания
казус такъв вътрешноведомствен акт представлява представената по делото
Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в
Държавен фонд „Земеделие“ /л. 79-135 от делото/, в която обаче не се съдържа
задължение за извършване на подбор в процедурата по прекратяване на служебното
правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. С т. XV
от Процедурата, озаглавена „Прекратяване на служебното правоотношение по
инициатива на органа по назначаване“, единствено е въведено изискване за изготвяне
на докладна записка от директора/ръководителя на съответната
дирекция/структурно звено, адресирана до изпълнителния директор, която трябва
да съдържа мотивирано предложение за прекратяване на служебното правоотношение
със служителя, както и датата, от която това да стане. В случая това изискване
е спазено предвид съдържащата се в административната преписка докладна записка
изх. № 05-2-030/52/04.02.2022 г. от Директора на Областна дирекция на ДФ
„Земеделие“ – Варна, именно в което структурно подразделение на ДФ „Земеделие“ е
работила жалбоподателката. Противно на твърдяното в жалбата, предложението за прекратяване на служебното
правоотношение с А. е мотивирано с извършен
анализ на количеството и качеството на свършена работа през 2021 г. от всички
служители заемащи длъжността „главен
експерт“ в отдел „РРА“ на Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Варна, както и такъв на притежаваните от всеки от тях лични и
професионални качества за изпълнение на държавната служба.
Обжалваната заповед е издадена в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл. 106,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл, органът
по назначаването може да прекрати служебното правоотношение в случай на съкращаване
на длъжността. Съгласно легалната дефиниция дадена в чл. 2, ал. 1
от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията,
„длъжност в администрацията“ е нормативно определена позиция, която се заема по
служебно или по трудово правоотношение, включително по правоотношение,
възникнало на основание на Закона за Министерството на вътрешните работи, на
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, на Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража, на Закона за митниците или
на Закона за дипломатическата служба, въз основа на определени изисквания и
критерии, свързана е с конкретен вид дейност на лицето, което я заема, и се
изразява в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна
характеристика. От анализа на разпоредбата се установява, че основните белези
на понятието „длъжност в администрацията“ са два: 1. нормативно определена
позиция, 2. изразяваща се в система от функции, задачи и задължения, утвърдени
с длъжностна характеристика. Съответно, съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3
от ЗДСл, длъжностното разписание се утвърждава от органа по назначаването на
съответната администрация, което правило е възпроизведено и в нормата на чл. 11
от Наредбата за прилагане на Класификатор на длъжностите в администрацията, а
според чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ изпълнителният
директор утвърждава структурата на административните звена и длъжностните и
поименните разписания.
В този смисъл за да е налице правно
основание по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното
правоотношение, следва да се установи, че длъжността заемана от служителя като нормативно определена
позиция и система от функции, задължения и изисквания, не съществува или ако
длъжността е запазена, е намален броят на служителите ангажирани с нейното изпълнение, като тежестта
да се установят фактическите основания обосноваващи съкращаване на длъжността е върху
административния орган съгласно разпоредбата на чл. 170, ал.1 от АПК.
В конкретния случай издадената заповед е в
съответствие с материалноправната норма на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл,
доколкото категорично се установява, че макар длъжността „главен експерт“ в отдел
„Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на Държавен фонд
„Земеделие“ – Варна да се явява запазена като нормативно определена позиция, то
действително е налице намаляване на щатните бройки на служителите в структурата
на администрацията, ангажирани с нейното изпълнение. Това се установява от съпоставката на представените по делото длъжностни и поименни щатни
разписания към 24.01.2022
г. /л. 39-42 от делото/ и към 15.02.2022 г. /л. 16-17 от адм. преписка и
л. 43-45 от делото/, от които е видно, че към първата дата общата численост на
Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна е 60 щатни бройки, а към
втората – 57 щатни бройки, като една от съкратените длъжности е именно
заеманата от жалбоподателката длъжност „главен експерт“ в отдел „Регионална
разплащателна агенция – РА“, тъй като от 6 щатни бройки в длъжностното
разписание към 24.01.2022 г. същите са редуцирани на 5 съгласно длъжностното
разписание към 15.02.2022 година.
Доколкото разглежданият случай касае съкращаване
на щата чрез намаляване на щатните бройки, а не премахване на заеманата от
жалбоподателката длъжност като нормативно определена позиция и система от
функции, задължения и изисквания, то лишено от основание е възражението за
липса на реално съкращаване на щата предвид продължаващото съществуване на
длъжността „главен експерт“ в щатното разписание на Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ – Варна, включително и в отдел „Регионална
разплащателна агенция – РА“. Цитираната в жалбата практика на ВАС е неотносима
към разгледания случай, тъй като тя се отнася до казуси с различна от
процесната фактическа обстановка.
В кръга на предоставените със закон
правомощия на административния орган е да извършва промени и реорганизация на
управляваната от него администрация с цел оптимизиране на дейността й, в т.ч.
да внесе промяна в структурата на отделните звена, съответно във вида и броя на
длъжностите, при което да бъдат съкратени едни и открити други длъжности /вж.
чл. 2, ал. 3 от ЗДСл, чл. 11 от Наредбата за прилагане на Класификатор на длъжностите
в администрацията и чл. 10, т. 8 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“/.
При осъществяване на тези промени в администрацията, органът действа в
условията на оперативна самостоятелност, която не подлежи на съдебен контрол по
същество. Поради това извън обхвата на съдебния контрол е преценката на органа
по назначаването относно реалния обем на конкретната дейност и необходимостта
същата да бъде изпълнявана от едно или повече лица. Извън пределите на дължимия
съдебен контрол за законосъобразност е и преценката за това по какъв начин би
била постигната най-ефективно и успешно целта, свързана с оптимизиране на
структурата и дейността на администрацията в даден момент. Правомощието да решава
тези вътрешно-организационни въпроси принадлежи изцяло на органа по
назначаването и се упражняват в условията на оперативна самостоятелност. Поради
това съдебният контрол върху заповедите за съкращаване с правно основание чл. 106,
ал. 1, т. 2 от ЗДСл има ограничен обем, който се простира до проверката за
наличие на реално съкращаване, което в случая се доказа с утвърденото ново длъжностно
разписание на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна в сила от 15.02.2022 г., видно от което щатните
бройки „главен експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ са
редуцирани от 6 на 5.
При установената по делото липса на незаети
щатни бройки от щата за заеманата от А.А. длъжност – „главен експерт“,
неоснователно е възражението за нарушаване на принципа на съразмерност /чл. 6
от АПК/. Противно на твърденията на жалбоподателката, не води до нарушение на
този принцип и фактът, че не ѝ е предложено друго място в ОД на ДФ
„Земеделие“ – Варна, което да отговаря на образованието и квалификацията
ѝ. Така формулираното от оспорващата възражение касае приложението от
страна на административния орган на разпоредбата на чл. 82 от ЗДСл, по силата
на която държавен служител може да бъде преназначен на друга длъжност в същата
администрация, ако отговаря на условията за назначаване и е изразил
предварително писмено съгласие за заемането й. Тази хипотеза обаче е неотносима
към настоящия казус, тъй като от
доказателствата по делото не се установява да е имало свободно място в
административната структура, в която е работила А.. Напротив, от щатните
длъжностни и поименни разписания, както към 24.01.2022 г., така и към
15.02.2022 г., се установява, че всички щатни бройки за всички длъжности в Областна
дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна са заети.
Неподкрепено от събраните по делото
доказателства е твърдението на жалбоподателката, че е изпълнявала функции на
„старши експерт“, независимо че по длъжност и длъжностна характеристика е
заемала длъжността „главен експерт“. Между страните по делото е безспорно, че по
силата на заповед № 1411/08.03.2021 г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“
А.М.А. е преназначена от длъжност „старши експерт“ на длъжност „главен експерт“
в „Областна дирекция – Варна“, отдел „Регионална разплащателна агенция“, за
неопределено време, считано от 10.03.2021 година. Вследствие на извършеното
преназначаване не е променено структурното звено, в което работи
жалбоподателката /ДФ „Земеделие“ Областна дирекция – Варна, отдел „Регионална
разплащателна агенция“/, но са последвали изменения в размера на основната
месечна работна заплата и длъжностното ниво по Класификатора на длъжностите в
администрацията, с които А.А. се е съгласила, полагайки подпис върху заповедта
при встъпването си в новата длъжност. По делото не са налице данни, нито
твърдения, жалбоподателката да е възразявала пред органа по назначаването или пред
прекия си ръководител срещу условията във връзка с изпълнението на новата
длъжност, включително относно това, че работата, която ѝ е възлагана след
нейното преназначаване от 10.03.2021 г., е такава на старши експерт, а не на
главен експерт. Такива възражения са релевирани за първи път в хода на
съдебното производство, без обаче да са подкрепени със съответните доказателства. Напротив, при съпоставка на
представените по делото длъжностни характеристики за длъжностите „старши експерт“
в отдел „Регионална разплащателна
агенция“ в Областна дирекция – Варна на Държавен фонд „Земеделие“ и „главен
експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция“ в Областна дирекция – Варна
на Държавен фонд „Земеделие“ се установява, че преките задължения на двете
длъжности се припокриват в доста голяма степен. Основните функции, както на
длъжността „старши експерт“, така и на длъжността „главен експерт“, включват
работа във връзка с процедурата по предоставяне на субсидията по мерките за развитие
на селските райони, рибарство и аквакултури и Националната програма по
пчеларство в региона, и се изразяват в проверка на заявките за плащане и
придружаващите ги документи. Съгласно Правилника за работа на Дирекция
„Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони“
2007-2013 и 2014-2020 /л. 166-183 от делото/,
заявките за плащане се разпределят от началника на отдел „РРА“ на екип /първи
експерт, втори експерт/, като първият експерт може да бъде лице, заемащо
длъжност младши експерт, старши експерт или главен експерт, а вторият експерт
може да бъде лице, заемащо длъжност старши експерт или главен експерт. Първият
експерт e функционално подчинен на втория експерт, а вторият –
на началник отдела. Според Правилника, служителите от по-горните йерархични нива
могат да изпълняват задълженията на по-долните такива. Правилникът за работа на
Областна дирекция Отдел „Регионална разплащателна агенция“ /л. 184-194 от
делото/ също коментира предимно функциите на експерта, без да конкретизира
старши или главен, като разпределението кой служител извършва дейността като
първи и кой като втори експерт се определя от началник отдела. Обсъдени съвкупно,
длъжностната характеристика за длъжността „главен експерт“ и двата правилника сочат
на извод, че осъществяваните от жалбоподателката функции са присъщи именно на
заеманата от нея считано от 10.03.2021
г. длъжност „главен експерт“.
В подкрепа на горния извод е и приетото без
оспорване от страните по делото заключение по СКТЕ, което съдът кредитира като
компетентно и обосновано, кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Вещото лице П. е изследвал предоставените разрешения за достъп на жалбоподателката
до различните системи и програми на Държавен фонд „Земеделие“, както и
извършените промени в тях, като е установил, че от 01.07.2020 г. същата е
получила достъп от потребителски имена „CUAYTENA“ и „CU_AYTENA_RO“ за дейност
като главен експерт. От изготвените от експерта таблици на стр. 4 и стр. 5 от
заключението е видно, че считано от 09.11.2021 г., т.е. след преназначаването
на А.М.А. на длъжността „главен експерт“ от 10.03.2021 г., е налице промяна относно
част от предоставените на А. права и разрешения достъп.
Застъпената в жалбата теза, че оспорващата
не е изпълнявала реално функциите на длъжността „главен експерт“ не се доказа и от събраните по делото гласни
доказателства. Свид. И., чието служебно правоотношение е прекратено в един и
същи ден с това на жалбоподателката заявява,
че няма преки наблюдения в ежедневната работа на А.М.А., тъй като работят на
различни етажи в сградата на Държавен фонд „Земеделие“ в Областна дирекция – Варна.
В частта, в която се твърди, че жалбоподателката е
изпълнявала функции на старши експерт, а не такива на главен експерт, свидетелските
показания не следва да бъдат кредитирани, тъй като не се подкрепят от
останалите доказателства по делото и противоречат на посоченото от същия свидетел,
че не е запознат с работата на А.. При цененото на това гласно доказателство
съдът съобрази и факта, че по жалба на свид. И., чието служебно правоотношение
също е прекратено, в Административен съд – Варна е образувано дело срещу същия
ответник – Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
Гореизложеното налага
обоснован извод, че изпълняваните от А.М.А. функции към момента на прекратяване
на служебното ѝ правоотношение с оспорената заповед са именно на „главен
експерт“ в отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на
Държавен фонд „Земеделие“ – Варна.
Лишено от основание е и релевираното в
жалбата възражение за наличие на дискриминационно третиране от органа по
назначаването спрямо жалбоподателката при извършеното съкращаване. В тази
насока от А. се твърди единствено, че заедно с нея са съкратени по същия ред
още двама служители, единият от които / Г.В.
/ след това е възстановен на
работа, без да става ясно по какъв критерий е взето това решение. С нормата на чл. 21 от Закона
за защита от дискриминация /ЗЗДискр/ е вменено задължение на работодателя да
прилага еднакви критерии при осъществяване на правото си за едностранно
прекратяване на трудовия договор по чл. 328, ал. 1, т. 2 - 5, 10 и 11
и чл. 329 от Кодекса на труда или на служебното правоотношение по чл. 106, ал. 1, т. 2, 3 и 5 от Закона за държавния служител без оглед на
признаците по чл. 4, ал. 1. Съгласно
разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, забранена е всяка пряка или непряка
дискриминация основана на пол, раса,
народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход,
религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или
обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно
положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в
закон или в международен договор, по който Република България е страна. По
смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр „пряка дискриминация“ е всяко по-неблагоприятно
третиране на лице на основата на признаците по ал. 1 отколкото е третирано,
било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни
обстоятелства. В случая условията на цитирания текст не са изпълнени, тъй като
възражението на жалбоподателката за наличие на дискриминация по нищо не се
различава от нерелевантното възражение за липса на подбор – сочените в това
отношение факти за връщане на работа при неясни критерии на друг съкратен служител,
не сочат на наличието на признак за дискриминация спрямо А., доколкото по
естеството си това правно положение би могло да бъде израз на отстраняване от
работодателя на неправомерно уволнение именно на този друг служител. От друга страна, соченото от жалбоподателката прекратяване
на същото основание на служебното правоотношение на В. и последващото й възстановяване на работа не могат да имат каквото и да било отношение към прекратяването
на служебното правоотношение на А.А., включително такова представляващо израз
на дискриминация, тъй като видно от поименните щатни разписания двете никога не
са работили в един отдел, т.е. в отдела където е работила А. /отдел „Регионална
разплащателна агенция-РА“/ е съкратена само една щатна бройка и това е
заеманата от нея. В този смисъл и като се има предвид , че страната която
твърди че е дискриминирана трябва да представи фактите въз основа на които може
да се направи предположение, че е налице дискриминация, то съдът намира, че горекоментираните
и сочени от жалбоподателката факти не притежават такъв характер, т.е. по делото
не са налице данни, че едностранното прекратяване на служебното правоотношение
с А. е извършено при критерий детерминиран от защитен признак по смисъла на
чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. След като въпреки дадените от съда с Определение №
818/16.03.2022 г. /л. 21 от делото/ указания, че в тежест на жалбоподателката е
да установи фактите и обстоятелствата посочени в жалбата, не са ангажирани от А. факти от които да се направи предположение за дискриминационно третиране от страна на
органа по назначаването при издаването на оспорената заповед, то това
възражение на жалбоподателката остава недоказано със следващият от това извод
за липсата на дискриминация.
Заповедта е издадена в съответствие с
целта на закона. Съкращаването на заеманата от жалбоподателката длъжност е
следствие от намаляването на щатните бройки на служителите заемащи длъжността
„главен експерт“ в структурното звено на
Областна дирекция на ДФ „Земеделие“-Варна , което е насочено към повишаване ефективността
на администрацията.В този смисъл, служебното правоотношение не е прекратено
самоцелно, а след извършване на организационни и структурни промени с цел
оптимизиране на дейността на Областните дирекции на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна и Хасково, т.е. подчинено е на легитимна цел.
В заключение съдът намира, че оспорената
заповед е издадена от компетентен орган, в кръга на предоставените му
правомощия, в предвидената от закона форма и при спазване на метериалноправните
разпоредби. При постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и същата е в съответствие с целта на закона. Изложеното
обуславя извод за валидност и законосъобразност на оспорения индивидуален
административен акт, поради което подадената срещу него жалба се явява
неоснователна и подлежаща на отхвърляне като такава.
При този изход на правния спор, претенцията на жалбоподателката за присъждане
на разноски е неоснователна. Ответната страна не е направила искане за
присъждане на разноски, поради което такива не ѝ се дължат.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на А.М.А. ***,
ЕГН **********, против заповед № 87/14.02.2022 г. на Изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“, с която на
основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл. 108 от ЗДСл е прекратено служебното правоотношение с А.М.А., служител на
длъжност „главен експерт“ с I младши ранг, в
отдел „Регионална разплащателна агенция – РА“ в Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ – Варна, считано от 15.02.2022 г., поради съкращаване на
длъжността.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен
съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по
делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :