№ 4034
гр. Варна, 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110105305 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба на
„Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, с която против М. И. П.,
ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул."Г.С."бл.**, ап.* по реда на чл.422 вр. чл.
415 ГПК и чл.86 ЗЗД са предявени искове за установяване на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №1684/16.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 3265 по описа на ВРС за 2022 г., а
именно: 1031,85 лева - главница за ползвани и неплатени ВиК услуги,
начислени по партида с абонатен № *******, за обект с адрес: гр.В.,
ул.Г.С.,бл.*,ап.* за периода от 10.01.2019 г. до 08.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда – 15.03.2022 г. до окончателното плащане на
задължението; 143,45 лева - обезщетение за забава, начислено за периода от
18.04.2019 г. до 10.03.2022 г. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права:
Въз основа заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3265 по описа на ВРС за 2021
г., за претендираните в настоящото производство суми, както и сторените в
1
заповедното производство разноски.
Заповедта е връчена на длъжника, който в законоустановения срок от
съобщаването, депозира възражение срещу издадената заповед за изпълнение
по реда на чл.414 ГПК, поради което на заявителя е указана възможността да
предяви иск за установяване на вземането си в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В
изпълнение разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова
молба, с която предявява претенцията си за установяване на вземанията си по
издадената заповед за изпълнение.
В исковата молба се сочи, че между страните е сключен договор, по
силата на който, през процесния периода, ищецът е предоставял на ответника
- абонат водоснабдителни и канализационни услуги, а абонатът се е задължил
да заплаща ползването на същите. Ответникът е ползвател на услуги на
ищцовото дружество и има открита индивидуална партида в имота, в който е
монтиран водомер. Партидата е с титуляр – ответникът по делото. За
процесния период, ищецът изпълнил е задълженията си за предоставяне на
услуги. Ответникът не е изпълнил задълженията си да заплаща ползваните
услуги по издадените фактури.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК, ответницата представя отговор на исковата
молба, с който оспорва допустимостта и основателността на предявените
искове. Твърди, че от 2017 г. ищецът системно надписвал сметките й, като е
подавал жалби до оператора. През зимата на 2016 г. ответницата била
уведомена, че следвало да бъде сменен водомера в имота, тъй като бил
монтиран преди 10 г. Сочи, че всъщност водомерът бил монтиран преди 12
години и не бил създавал каквито и да е проблеми. Тъй като ищецът поискал
подмяната да бъде извършена по време на Коледните празници през 2016 г.,
ответницата отказала. След този период никой не я бил търсил за подмяна на
водомера, като от началото на 2017 г., операторът умишлено надписвал
сметките с количества, които не можела да потреби. Твърди, че ищецът е бил
уведомен за обстоятелството, че ответницата живеела сама, но въпреки това
начислявал количества в размер на 20 куб.м, а не както следвало – по 5 куб.м,
съгласно Наредба №4 от 14.09.2004 г. Сочи, че въпреки нейните многократни
настоявания ищецът отказал да подмени водомера, като дори негови
служители разпломбирали съществуващото СТИ. Едва на 12.05.2022 г.
служител на оператора опитал да подмени водомера, но след като установил,
2
че новият водомер не можел да бъде монтиран към водопроводната система,
върнал на място стария водомер, като отново го разпломбирал. Сочи, че
редовно заплаща месечно потребление в размер на 5 куб.м, като намира, че
плащане на начисленото потребление над този обем е недължимо. При
горните обстоятелства намира предявените искове за неоснователни и
настоява за отхвърлянето им.
Варненският районен съд, като прецени доказателствата по делото
и доводите на страните, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството по делото е образувано въз основа искова молба, с
която са предявени искове по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.79,
ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Предявените искове са допустими, поради което съдът
дължи произнасяне по основателността им.
Налице е успешно проведено производство по чл.410 ГПК. В полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
ГПК №1684/16.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 3265/2022 г. на ВРС, за заплащане на
следните суми: 1331,34 лева, представляваща главница, дължима за периода
от 09.07.2018 г. до 08.02.2022 г., дължима сума за ползвани и неплатени В и К
услуги по партида с аб.№*************, за които има издадени фактури за
периода от 16.08.2018 г. до 09.02.2022 г. за обект - имот, находящ се в гр.В.,
ул.Г.С.,бл.*,ап.* ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2022 г. до окончателното
плащане на задължението; 233,54 лева, представляваща обезщетение за забава
за периода от 15.09.2018 г. до 10.03.2022 г. /с изключение на периода от
13.03.2020 г. до 09.04.2020 г./, както и сторените в заповедното производство
разноски.
Заповедта изпълнение е връчена на длъжника, който в
законоустановения срок от съобщаването депозира възражение срещу нея,
поради което на заявителя е указана възможността да предяви иск за
установяване на вземането си, в срока по чл.415, ал.1 ГПК. В изпълнение
разпореждането на заповедния съд, заявителят представя искова молба, с
която предявява претенцията си за установяване на вземанията по издадената
заповед.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
3
предвидено в разпоредбата на чл.154 ГПК, по предявения положителен
установителен иск, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидна
облигационна връзка между него и ответника, в т.ч., че последният е бил
абонат за посочения адрес, през заявения в исковата молба период; че в
същия период е доставил описаните по вид услуги, в посоченото количество и
на посочената стойност, съответно вида на услугите за отчетния период;
период и размер на обезщетението за забава. При въведени възражения
против вземането от страна на ответника, в тежест на последния е да установи
и докаже възраженията си, в т.ч., че е извършил цялостно или частично
плащане на претендираните суми или че са налице обстоятелства, които го
освобождават от задължението за плащането им.
Облигационната връзка, която се твърди, че съществува между
страните, се регулира от Закона за водите, Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройството, одобрени с решение на ДКЕВР
/сегашно наименование КЕВР/, като приложение намират чл.63 и сл., чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД, чл.318 и сл. вр. чл.298 ТЗ, при действие на Общи условия
(ОУ), по аргумент от чл. 8, ал. 1 – 4 от Наредба №4/14.09.2004 г.
Съгласно чл.7, ал.1 ОУ, ВиК операторът е длъжен да доставя на
потребителите вода с питейни качества, съгласно изискванията на
действащото законодателство, да отвежда и/или пречиства отпадъчните води,
а съгласно чл.5, т.6 вр. чл. 33, ал. 2 ОУ потребителите са длъжни да заплащат
дължимите суми в 30-дневен срок след датата на фактуриране. При забава в
плащането съгласно чл.44 ОУ вр. чл.86, ал.1 ЗЗД потребителят дължи
обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от първия ден
след настъпване на падежа. С разпоредбата на чл. 33, ал.1 ОУ е предвидено,
че предоставените услуги се заплащат от потребителите при наличие на
консумация и/или служебно начисляване на количества, а според чл.22
изразходените количества питейна вода се отчитат при условията и
сроковете, определени в ОУ, по водомер, монтиран на водопроводното
отклонение от ВиК оператора. Разпоредбата на чл. 23 ОУ сочи реда, по който
следва да бъде извършвано отчитането на водомерите – най-малко веднъж на
три месеца, в присъствието на потребителя или на негов представител, който
4
с подписа си удостоверява съответствието на показанията с данните в отчета.
За да се приеме, че за потребителя е налице възникнало задължение за
плащане, в тежест на ищеца е да установи кумулативното наличие на
следните предпоставки: страните се намират във валидно облигационно
отношение; ответникът има качеството потребител на ВиК услуги,
претендираните и осчетоводени ВиК услуги са реално доставени на
ответника.
С разпоредбата на §1, ал.1, т.2, б. „а” от ДРЗРВКУ се определя кръга
лица – потребители на ВиК услуги. Същите са собственици или ползватели на
съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите на
водоснабдителните и канализационните системи, издадена от министъра на
регионалното развитие и благоустройство, обн. ДВ бр.88 от 08.10.2004 г.,
също изчерпателно сочи потребителите на ВиК услуги, а именно:
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти
и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или
право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна
собственост; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на
строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение /чл. 3, ал.1/. Съгласно нормата на чл.11, ал.7 ЗРВКУ, одобрените
от КЕВР Общи условия на договорите за предоставяне на В и К услуги стават
част от договорните отношения между страните в едномесечен срок от
публикуването им. Не се изисква сключване на индивидуален писмен договор
между потребител и оператор.
Ответникът е потребител на ВиК услуги, доставяни и потребени в имота
му, като страните не спорят, че между тях съществува валидна облигационна
връзка.
От заключението на допусната по делото съдебно-счетоводна
експертиза, прието като обективно, компетентно и неоспорено от страните, се
установява, че съгласно справка за недобора на клиент № ******* с абонатен
№ ******* на титуляр М. И. П. на адрес: гр.В.ул.Г.С, бл.*, ап.* с вписани
5
показания на водомер №****** от инкасаторите, оставащото задължение за
главница по неплатени фактури, с вкл. ДДС, за периода 18.03.2019 –
09.02.2022 г., е в размер на 1031,85 лева. Дължимата лихва за забава,
начислена за периода от падежа на съответното месечно задължение до
10.03.2022 г. /17.04.2019 г. - 10.03.2022 г./ е в общ размер на 143,45 лв. След
подаване на заявлението, образувано в ч.гр.д. № 3265/2022 г. по описа на
ВРС, ответникът е извършил плащания в общ размер на 156 лева, но същите
са отнесени от ищеца за погасяване на дължими главници и лихви, за периода
от 16.08.2018 г. до 10.10.2018 г. Към датата на проверката на вещото лице в
счетоводството на „В и К – Варна“ ООД, процесните фактури не са заплатени,
като по тях се дължи главница в размер на 1031,85 лв. и лихви до 10.03.2022г.
вкл., в общ размер на 143,45 лв.
За успешното доказване на претенцията си, ищецът следва да установи,
че въз основа на съществуващата с потребителя облигационна връзка, той е
доставил, а ответникът е потребил доставените до имота му ВиК услуги.
Съгласно предвиденото в чл. 32, ал. 1 ОУ, ВиК услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода от водоснабдителната
мрежа, отчетено посредством монтираните водомери на сградните
водопроводни отклонения.
Съгласно чл.39, ал.4, т.3 вр. ал.5 от Наредба №4, при липса на
индивидуални водомери, месечното количество питейна вода се определя,
както следва - по 6 куб.м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. От представената писмена
кореспонденция, проведена между страните по делото, се установява, че
ответникът многократно е уведомявал ищеца, че живее сам в имота, до който
се доставят ВиК услуги. Независимо от това, от представената справка за
отчета на потребление, за всеки от отделните периоди на потребление е
начислено различно количество вода – от 5 куб.м до 26 куб. м. Действително,
периодите с най-голям обем на потребление /20, 21 и 26 куб.м/ са по-дълги от
един месец, но същевременно, за равни, месечни периоди отново са
начислявани различни куб.м вода – по 5, 6, 9, 10, 11 и 15 куб.м. Ищецът не
сочи причината, поради която през отделните месеци служебно е начислявал
различно потребление, отклонявайки се от предвиденото с Наредбата
/закрепено и в чл.25, ал.8, т.1 ОУ/. Същият не доказа по какъв начин е събрал
6
данни за броя на обитателите в имота на ответника, който, във всяко свое
писмо до ищеца, декларира, че обитава жилището си сам. В изпратените от
оператора до потребителя писма се сочи, че „начислената служебна
консумация е на основание информация от представител на етажната
собственост“ /напр. отговор на жалба изх. № Ж-28/25.06.2019 г./.
Съгласно чл.25, ал.13 ОУ, при определянето на месечното количество
изразходвана питейна вода в случаите по ал.8, данните за броя на обитателите
се предоставят от потребителя, заверени от управителя на етажната
собственост или друго упълномощено от етажната собственост лице.
Информацията за брой обитатели може да се предостави и от управителя на
етажната собственост или друго упълномощено от етажната собственост
лице, или да се събере служебно от ВиК оператора. Последващи промени в
данните за броя на обитателите имат сила от датата на изричното писмено
уведомяване на ВиК оператора, с изключение на случаите, когато датата на
промяната е установена с официален удостоверителен документ.
Посоченият от оператора източник на информация – „представител на
етажната собственост“ не е индивидуализиран по какъвто и да е начин,
поради което не може да се установи дали това лице е управителят на ЕС или
е упълномощено от него. Не са налице данни ищецът да е предприел действия
по служебното събиране на информация. Не се твърди, а и не се представят
доказателства, че през процесния период, броят на обитателите в дома на
ответника се е променял – обстоятелство което би дало основание на ищеца
за служебно начисляване на доставени и потребени ВиК услуги в по-голям
обем.
Страните по делото не спорят, че в периода от 10.01.2019 г. до
08.02.2022 г., в обект с адрес: в гр.В., ул.Г.С.,бл.*,ап.* няма СТИ в
метрологична годност, поради което начисляването на доставените и
потребени ВиК услуги е извършвано служебно.
Видно от приложената справка за недобора, за извършените отчети в
обекта на ответника са вписвани единствено нули, т.е. в имота липсва
водомер. Каква е причината довела до тази липса е без значение за спора,
доколкото задължението на абоната да поддържа в изправност средството за
търговско измерване е безспорно. Съгласно чл. 11, ал.5 от Наредба № 4/ 2004
г., доставката, монтажът, проверката, поддържането и ремонтът на
7
индивидуалните водомери са задължение на потребителите. Задължение на
оператора на водоснабдителната система е да монтира, поддържа и
контролира водомерите, монтирани на водопроводните отклонения, но не и
индивидуалните такива, които са собственост на потребителите, които носят
отговорност за тяхната изправност /чл. 32, ал.10 от Наредбата/. Тъй като
ответникът не е изпълнил договорно задължение да поддържа в изправност
СТИ, той се явява неизправна страна в облигационната връзка с ищеца.
Доколкото за оператора е невъзможно да отчете потреблението, за него не
остава друга възможност, освен да начисли служебно стойност на потребени
ВиК услуги, при прилагане предвиденото с чл.39, ал.5 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г., с оглед компенсиране на неотчетени, но доставени ВиК услуги.
Противното би довело до неоснователно обогатяване на ответника, за сметка
на оператора на водоснабдителната система.
Възможността за служебно начисляване на стойността на доставени
ВиК услуги, предвидено с разпоредбата на чл.39, ал.5 от Наредбата
/респективно чл.25, ал.8 ОУ/ не би могло да се приеме за неравноправна
клауза по смисъла на чл.143 ЗЗП, доколкото неравноправната клауза би била
налице ако в ущърб на потребителя се създава значителна
неравнопоставеност между права и задължения, произтичащи от договора. В
Общите условия на ВиК оператора, ясно са посочени правата и задълженията,
както на доставчика, така и на потребителя на услугите. Спазването и
изпълнението на предвиденото в ОУ, в т.ч. и възможността да бъде
едностранно определена, респективно – служебно начислена стойност за
потребени услуги не може да се приеме, че създава неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от облигационната връзка, във
вреда на потребителя. Налице е и възможност, предвидена с разпоредбата на
чл.71, ал.2 ОУ, според която, в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия, потребителите, които не са съгласни с тях, да внесат в
съответния ВиК оператор заявление, в което да предложат различни условия.
Предложените от потребителите и приети от ВиК операторите различни
условия се отразяват в допълнителни писмени споразумения.
При горните доводи, съдът намира, че ищецът успешно доказа
предявените искове, по основание. На преценка подлежи въпроса за размера
на дължимите от ответника суми за главно задължение и лихви за забава.
8
Съгласно разпоредбата на чл.162 ГПК, когато искът е установен в своето
основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя
размера по своя преценка.
Според чл.36, ал.1 и ал.4 от Наредба №4, количеството на отведени
отпадъчни води в канализационната система, се приема равно на
количеството изразходвана от потребителя питейна вода, а количеството на
пречистените води се приема равно на количеството отведени отпадъчни води
за съответните потребители. По делото, като писмени доказателства, са
приети решения на КЕВР - №Ц-20/28.12.2018 г., №Ц-37/23.12.2019 г. и №Ц-
46/30.12.2020 г., с които са утвърдени цените на ВиК услугите за битовите
потребители, предоставяни от ищеца. Същите са както следва: считано от
01.01.2019 г. – за доставяне на вода – 1,786 лв./куб.м; за отвеждане на
отпадъчни води – 0,345 лв./куб.м и за пречистване на отпадъчни води – 0,448
лв./куб.м или общо – 2,579 лв. Считано от 01.01.2020 г., общата цена на ВиК
услугите е в размер на 2,677 лв./куб. м, а за 2021 г. – 2,709 лв./куб.м.
Следва да се съобрази, че ищецът не доказа, че имотът на ответника се
обитава от повече от едно лице, както и че същият е топлоснабден, поради
което потреблението следва да се определи в размер на 5 куб.м/месец или 60
куб.м/година. При горните данни, дължимата сума за 2019 г. е в размер на
154,74 лева; за 2020 г. – 160,62 лева; за 2021 г. – 162,54 лева. Доколкото
ищецът не представи доказателство за размера на утвърдените цени за ВиК
услуги за 2022 г., изчисляването на дължимата сума за първия месец от тази
година, следва да се извърши при съобразяване цените за 2021 г., а именно –
13,55 лева. Общият размер на задължението на ответника, за процесния
период, възлиза на сумата от 491,45 лева. До този размер главният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, като за разликата над 491,45 лева
до пълния претендиран размер от 1031,85 лева, искът подлежи на отхвърляне.
Съдът намира, че предявеният акцесорен иск е доказан по своето
основание, като след изчисляване с онлайн лихвен калкулатор, същият следва
да бъде уважен до размера от 69,56 лв. За разликата над 69,56 лева, до пълния
претендиран размер от 143,45 лева, искът подлежи на отхвърляне.
По отговорността за разноски.
Съразмерно на уважената част от иска и на основание чл.78, ал.8 вр.
ал.1 ГПК, ответникът дължи в полза на ищеца, сторените от последния
9
разноски в общ размер на 226,74 лева, съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
В съгласие с т.12 от ТР №4/2013 от 18.06.2014 г. по т.д. №4/2013 г. на
ОСГТК, ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в
заповедното производство. С оглед изхода от спора, съразмерно на уважената
част от исковете, в полза на ищеца се следват сторените разноски в
заповедното производство в общ размер на 38,81 лева, съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат платени по следната
банкова сметка: ************************
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , на основание чл.422 ГПК вр. чл.415
ГПК, в отношенията между страните по делото, че М. И. П., ЕГН **********,
с адрес: гр.В., ул."Г.С."бл.**, ап.* ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване и
канализация - Варна” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33, вземанията, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК
№1684/16.03.2022 г. по ч.гр.д.№ 3265 по описа на ВРС за 2022 г., а именно:
491,45 лева - главница за ползвани и неплатени ВиК услуги, начислени по
партида с абонатен № *******, за обект с адрес: гр.В., ул.Г.С.,бл.*,ап.* за
периода от 10.01.2019 г. до 08.02.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.03.2022
г. до окончателното плащане на задължението, както и 69,56 лева -
обезщетение за забава, начислено за периода от 18.04.2019 г. до 10.03.2022 г.,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница, за разликата над 491,45 лева до пълния
претендиран размер от 1031,85 лева и иска за обезщетение за забава, за
разликата над 69,56 лева, до пълния претендиран размер от 143,45 лева.
ОСЪЖДА М. И. П. , ЕГН **********, с адрес: гр.В., ул."Г.С."бл.**,
ап.* да заплати на „Водоснабдяване и канализация - Варна” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Прилеп“ №33,
10
сумата от 226,74 лева, представляваща разноските сторени от ищеца в
настоящото производство, както и сумата от 38,81 - разноски по ч. гр. дело №
3265/2022 г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано, с въззивна жалба, пред
Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
11