№ 839
гр. София, 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Цв. М. М.
при участието на секретаря Т. Й. Ц.
като разгледа докладваното от Цв. М. М. Гражданско дело №
20211110154371 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД заплащане на сумите, както следва: 866,44 лв., представляваща непогасена част от
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
за вреди на л. а. „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 02.04.2020 г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 20.09.2021 г. до
окончателното плащане, както и 101,09 лв., представляваща лихва за забава за периода от
27.07.2020 г. до 19.09.2021 г. /след допуснато изменение на исковете в о. с. з. на 27.01.2022
г. чрез увеличаване на размера им/.
Ищецът ... твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществена
застраховка „Каско на МПС“ – на 02.04.2020 г., в 10:30 часа, в ..., е настъпило
застрахователно събитие – ПТП, вследствие на което са причинени вреди на застрахования
при него л. а. „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № .... Поддържа, че ответникът „Д.... е
застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на другия
участвал в ПТП л. а. „Фолксваген“, модел „Кади“, с рег. № ..... Сочи, че събитието е
настъпило поради виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при
ответника автомобил – С. С., който при предприемане на маневра за паркиране не преценява
правилно разстоянието до л. а. „Ауди“, модел „А 8“, с рег. № ..., вследствие на което го удря
и му нанася материални вреди. Заявява, че съгласно фактура № **********/03.06.2020 г.
вредите от ПТП възлизат на обща стойност от 7 698,09 лв., в който размер на 11.06.2020 г. е
изплатил застрахователно обезщетение в полза на извършилия ремонта сервиз – ..., като е
сторил и ликвидационни разноски за определяне на обезщетението в размер на 15 лв.
Заявява, че с регресна покана с изх. № А315-2277/22.06.2020 г., ведно с оригиналите на
материалите по щета № 0020-090-0057-2020, получени на 25.06.2020 г., ответникът е
поканен да заплати процесната сума в общ размер на 7 713,09 лв., като в предоставения срок
той е извършил прихващане със свое насрещно вземане по друга щета в размер на 6 846,65
лв., т. е. остатъкът от 866,44 лв. е останал непогасен, поради което претендира същия.
Допълва, че върху сумата от 866,44 лв. се дължи и лихва за забава, която за периода от
27.07.2020 г. до 19.09.2021 г. се равнява на сумата от 101,09 лв., чието заплащане също
1
претендира. Претендира и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Д.... е подал отговор на исковата молба, с
който оспорва главния иск при твърдението, че същият е в завишен размер, тъй като с
извършеното на 12.08.2020 г. прихващане със свое насрещно вземане по друга щета в
размер на 6 846,65 лв. претенцията на ищеца следва да се счита за удовлетоврена. Счита, че
платената сума съответства на действителния размер на вредата към момента на настъпване
на ПТП. Сочи, че броят технологични часове и количеството изразходвани материали в
представената фактура за ремонт е силно завишен и не съответства на извършените и
необходими ремонтни дейности. С оглед неоснователността на главния иск, оспорва и
акцесорния иск за лихва. Не оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП по
твърдяния начин, извършеното от ищеца плащане, както и наличието на застрахователно
правоотношение. С тези съображения отправя искане за отхвърляне на предявените искове.
Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата
има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществена
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. За възникване на регресното
вземане е необходимо да се установи наличието на следните предпоставки: 1. наличие на
действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2. за увредения
да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на
вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото
виновно и противоправно поведение; 3. застрахователят по имуществено застраховане да е
изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ; 4.
наличие на действително застрахователно правоотношение между делинквента и ответника
по застраховка „Гражданска отговорност“.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на регресното вземане и
некасаещи неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от
22.11.2021 г., срещу който те не са възразили. Нещо повече, за тяхното осъществяване
свидетелстват и събраните по делото писмени доказателства – застрахователна полица за
застраховка „Каско на МПС“ № 0020090202000047 от 20.02.2020 г. и Общи условия към
нея, двустранен констативен протокол за ПТП от 02.04.2020 г., материалите по щета №
0020-090-0057-2020, извлечение от публичния регистър на Гаранционния фонд, преводно
нареждане от 12.08.2020 г., уведомление за прихващане на насрещни вземания с изх. №
А315-2925/12.08.2020 г. и др., както и извършеното от ответника извънсъдебно плащане на
част от регресното вземане в размер на 6 846,65 лв., което по същество представлява
конклудентно признание относно наличието на дълг на посоченото основание.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, некасаещи
размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае единствено
размера на вредите, причинени на застрахования при ... по застраховка „Каско на МПС“ л. а.
„Ауди“, модел „А 8“, с рег. № ..., респ. в какъв размер е възникнало регресното вземане на
ищеца.
По този въпрос е формирана непротиворечива съдебна практика, постановена от ВКС
при действието на отменения КЗ, но актуална и при действащия такъв, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът следва да определи застрахователното обезщетение по
2
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.), като ползва заключение на вещо лице, без да е
обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери
по Методиката (в този смисъл са Решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г. на
ВКС, II ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009г. на ВКС, I ТО; Решение №
109 от 14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, I ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.
д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО). В случая, от заключението на вещото лице по съдебно-
автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено от специалист
в съответната област съдът кредитира, се установява, че всички щети по л. а. „Ауди“, модел
„А 8“, с рег. № ..., описани в описа на застрахователя-ищец, са в причинна връзка с
процесното ПТП от 02.04.2020 г. Експертът изяснява, че необходимата стойност за
възстановяване на същите, изчислена на база на средни пазарни цени към датата на ПТП,
възлиза на 7 715,76 лв. Изчислената именно по този начин стойност съдът преценява като
обективен критерий за действително причинените вреди, тъй като тя е определена след
проучване в цялост на пазара на съответните части, боя, материали и труд, на които
оперират официален сервиз за съответната марка лек автомобил и алтернативни доставчици,
респ. определянето на средните пазарни цени предполага съобразяване на цените на двата
вида икономически субекти. В тази връзка следва да се посочи, че сумата, изчислена на база
средни пазарни цени от алтернативни доставчици, не онагледява средните пазарни цени към
датата на процесното ПТП, тъй като тя е изчислена на база средни цени, но само от
алтернативни доставчици, т. е. съобразени са цените само от ограничен сегмент от пазара на
части, боя, материали и труд. На основание чл. 411, ал. 1, изр. 1 КЗ ищецът има право да
получи и обезщетение за направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема,
че сумата от 15 лв. съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета по
смисъла на чл. 411, ал. 1 КЗ, до какъвто извод е стигнало и заключението по съдебно-
автотехническата експертиза, поради което същата следва да се включи в общия размер на
дължимата от ответника сума, като основанието на тази претенция произтича от закона,
поради което доказването на реалното извършване от ищеца не е необходимо. Така
общият размер на дълга възлиза на 7 730,76 лв., като между страните не се спори, че
извънсъдебно ответникът е платил на ищеца сумата от 6 846,65 лв. Ето защо, той е останал
задължен за разликата между платената сума и действителните вреди, т. е. за сумата от
884,11 лв., поради което предявеният главен иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ за
сумата от 866,44 лв. се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло. Посочената сума
следа да бъде присъдена, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
– 20.09.2021 г. до окончателното плащане.
По иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За възникване на акцесорното вземане за лихва за забава е необходимо да се установи
наличието на следните предпоставки: 1. главен дълг; 2. изпадане на ответника в забава; 3.
размера на обезщетението за забава.
В случая, при установяване съществуването на главното вземане, предмет на делото, в
размер на 866,44 лв., за ищеца ... е възникнало и акцесорното такова, изразяващо се в
парично обезщетение на причинените му вреди от неизпълнение от ответника в темпорално
отношение на неговото задължение за заплащане на процесното регресно парично
задължение. Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ обезщетението по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите се определя и изплаща от застрахователя в
30-дневен срок, след като застрахователят по имуществена застраховка, който е встъпил в
правата на застрахованото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност” на лицето, което виновно е причинило вредата на застрахованото имущество,
е предявило претенцията си срещу този застраховател, като е приложил преписката с
доказателствата, с които разполага. В случая, от входящия номер в горния ъгъл на
регресната покана на л. 40 от делото се установява, че на 25.06.2020 г. ответникът е получил
3
поканата на ищеца за заплащане на претендираното регресно вземане по процесната
застрахователна преписка, заедно с документите към нея, като след изтичане на 30-дневния
срок за плащането му – на 26.07.2020 г., той е изпаднал в забава.
Следователно, за претендирания период от 27.07.2020 г. до 19.09.2021 г. размерът на
мораторната лихва, определен от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен
калкулатор, възлиза на 101,09 лв., колкото е и заявеният размер, поради което предявеният
акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД също е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на спора – цялостна основателност на предявените искове, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски в общ размер на 710 лв., от които: 100 лв. – платена държавна такса, 250 лв. –
депозит за САТЕ и 360 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение, чието реално заплащане
съдът прие за доказано с оглед представеното платежно нареждане от 13.01.2022 г. /л. 84 от
делото/. Релевираното възражение за неговата прекомерност съдът прие за неоснователно,
тъй като претендираният размер съответства на минималния такъв, определен по реда на чл.
7, ал. 2, т. 1, вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 01/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване на начисления върху него ДДС. С оглед
изхода на спора, в полза на ответника не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д...., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на ..., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 411, ал. 1
КЗ, сумата от 866,44 лв., представляваща непогасена част от регресно вземане за платено
застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди на л. а. „Ауди“,
модел „А 8“, с рег. № ..., вследствие на ПТП от 02.04.2020 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 20.09.2021 г. до окончателното плащане, както и на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 101,09 лв., представляваща лихва за забава за периода
от 27.07.2020 г. до 19.09.2021 г.
ОСЪЖДА „Д...., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..., да заплати
на ..., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..., на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 710 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4