Р Е
Ш Е Н
И Е № 786
гр. Сливен, 03.08.2020 година.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, граждански състав, в публичното
заседание на втори юли през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЯ СВЕТИЕВА
при секретаря ПЕНКА СТОЯНОВА, като разгледа
докладваното от районния съдия гражданско дело № 5065 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на "Обединена Българска Банка"
АД, с която против С.М.Д., Д.Н.Д., Н.Д.Н. и Д.Д.Б. се предявява иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД за
обявяване на относителната недействителност на Договор за дарение на недвижим
имот до размера на ½ идеална част от недвижим имот, оформен в Нотариален
акт, за дарение на недвижим имот № 31, том I, рег.№286, дело №22 от
В
исковата молба си молба ищецът твърди, че е кредитор на ответника С.М.Д. по
действително вземане, възникнало преди извършването на увреждащото действие. На
13.07.2015 година, С.М.Д. - лично и в качеството си на управител на „СИНДИ“ ЕООД
сключила с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД Договор за кредитна линия в
размер на 30 000 лева и Договор за оборотен кредит в размер на 20 000 лева,
които са напълно усвоени. - По Договор за кредитна линия от 13.07.2015 година е
допуснато просрочие, считано от 24.03.2016 година, по Договор за оборотен
кредит от 13.07.2015 година, също е допуснато просрочие, считано от 05.04.2016 година,
след което предвид неизпълнение на задълженията на кредитополучателя да заплаща
месечните погасителни вноски, банката е обявила кредитите за предсрочно
изискуеми и е предприела действия по издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист. Банката е подала заявления по чл. 417 от ГПК. Образувани са
ЧГД № 5350/2016 година, и 5351/2016 година по описа на Районен съд - Сливен,
като съдът е издал Заповед за изпълнение № 3593/06.12.20016 година с
изпълнителен лист от 06.12.2016 година и Заповед № 2686/06.12.2016 година с
изпълнителен лист от 06.12.2016 година,
с които "Синди" ЕООД и С.М.Д.
са осъдени да заплатят солидарно сумите както следва: По изпълнителен лист от
06.12.2016 година за задължението по Договор за кредитна линия от 13.07.2015
година : сумата 28 498,83 лева - главница по Договор за кредитна линия от
13.07.2015 година, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 02.12.2016 година,
до окончателното изплащане на задължението; сумата 1 877,53 лева - Договорна лихва за
периода 24.03.2016 година, до 1.12.2016 година; сумата 358,57 лева -
Наказателна лихва за периода 24.03.2016 година, до 01.12.2016 година; и сумата 1
815,92 - Разноски представляващи внесена държавна такса и адвокатски хонорар;
По изпълнителен лист от 06.12.2016
година, за задължението по Договор за оборотен кредит от 13.07.2015 година:
сумата 12 559.42 лева - Главница по Договор за оборотен кредит от 13.07.2015
година, ведно със законна лихва върху нея. считано от 05.12.2016 година до
окончателното и изплащане; сумата 546,33 лева - Договорна лихва за периода
05.04.2016 година, до 01.12.2016 година; сумата 476,67 лева - Наказателна лихва
за периода 05.04.2016 година, до 01.12.2016 година; сумата 10,42 лева - Такси
за управление за периода 05.04.2016 година, до 01.12.2016 година; сумата 1087,63
лева - Разноски представляващи внесена държавна такса и адвокатски хонорар;
Въз основа на описаните изпълнителни
листи били образувани изпълнителни дела № 185/2017 година и №187/2016 година по
описа на ЧСИ Г. Г., рег.№ 915 от КЧСИ, по което поканите за доброволно
изпълнение на С.М.Д. като съдлъжник и представител на „СИНДИ"ЕООД са
получени лично съответно на 10.02.2017 година, и 13.02.2017 година, като
длъжниците не са подали възражение. Изтъква се, че заповедта за изпълнение е
влязла в законна сила и обуславяла валидно съществуващо, безспорно, изискуемо и
подлежащо на изпълнение вземане.
Твърди се, че ответникът С.М.Д. е извършил
увреждащо кредитора действие, като е сключил
Договор за дарение на недвижим имот, оформен в Нотариален акт, за
дарение на недвижим имот № 31, том I, рег.№ 286, дело №22 от 2018 година, на
нотариус Н. В., рег. № 522 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в служба
по вписванията - гр. Сливен, Акт № 90, том I, дело № 68, с който е дарен следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №............ с административен
адрес град Твърдица, улица „Ж. в." №. с площ от 671 кв.м., с
предназначение и начин на трайно ползване урбанизирана територия за ниско
застрояване, с номер на предходен план квартал 31 А, парцел IX, при съседи
поземлени имоти с идентификатор №72165.502.1017, № 72165.502.1023,
№72165.502.1022, №72165.502.1019 и № 72165.502.1002, ведно с всички подобрения
и насаждения в имота, както и построената в имота: двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 120 кв.м., с идентификатор №.............1; едноетажна сграда
със застроена площ от 19 кв.м., с идентификатор №.............2 с
предназначение друг вид сграда за обитаване и едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор №.............3. Изтъква, че съобразно
разпоредбите на чл. 133 от Закона за задълженията и договорите цялото имущество
на длъжника служи за обезпечение на неговите кредитори, а увреждането по
смисъла на чл.135 ЗЗД е налице във всеки случай, при който се намалява
възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника. Посочва,
че предвид факта несъмненото наличие на извършеното дарение, ответникът
значително е намалил активите си, с което е затруднил удовлетворението на кредитора.
Посочва се , че е налице и третият субективен елемент от фактическия състав на
правото по чл. 135 ЗЗД, а именно - знание от страна на длъжника, че към момента
на извършване на разпореждането, с действията си е увреждал своя кредитор. - С.М.Д.
заедно със съпруга си Д.Н.Д. са дарили на своите дъщери Н.Д.Н. - М. и Д.Д.Б.
недвижим имот, находящи се в гр. Твърдица. Твърди се, че правото на Банката за
предявяване на отменителния идва в
първия момент на увреждащите кредитора действия след възникване на задължението
като цяло, т.е. от отпускането на кредита. Изтъква се още, че дарението е извършено след като кредитът е
престанал да се обслужва редовно /по кредитите са допуснати просрочил, считано
от 24.03.2016 година, и 05.04.2016 година , след което са обявени за предсрочно
изискуеми и са предприети действия по издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист/. Към момента на дарението срещу длъжниците вече е било
образувано изпълнителни дела № 185/2017 година и 186/2017 година, като молбите
за образуване на изпълнителните дела са входирани на 06.02.2017 година, а разпоредителните
сделки са извършена на дата 11.01.2018 година. Изложеното сочело по безспорен
начин, че ответникът е имал знанието за своето задължение преди датата, на
която се е разпоредил с процесния имот. Твърди се , че задължението по
изпълнителното дело не е погасено. С оглед безвъзмездния характер на
разпоредителната сделка, по аргумент на противното от чл. 135, ал.1, изр. 2-ро
от ЗЗД не се изисква дареното на лицата Н.Д.Н. - М. и Д.Д.Б. с да са имали
знание относно увреждането на кредитора. С
допълнителна молба от 16.10.2019 година ищецът прави уточнение, че искът се отнася
за ½ ид. част от ПИ с идентификатор № ............ с административен
адрес град Твърдица, улица „Ж. в.”, № с
площ от 671 кв.м., с предназначение и начин на трайно ползване урбанизирана
територия за ниско застрояване, с номер на предходен план квартал 31 А, парцел
IX, при съседи поземлени имоти с идентификатор №72165.502.1017, №
72165.502.1023, № 72165.502.1022, № 72165.502.1019 и № 72165.502.1002, ведно с
всички подобрения и насаждения в имота, както и построената в имота: двуетажна
жилищна сграда със застроена площ от 120 кв.м., с идентификатор № .............1;
едноетажна сграда със застроена площ от 19 кв.м., с идентификатор №.............2
с предназначение друг вид сграда за обитаване и едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор №.............3, като е посочила
цена на иска 9040,70 лева, което съответствало на половината данъчна оценка,
която е в размер на 18081,20 лева.
Ответникът
С.М.Д. е извършила увреждащо кредитора действия, като е сключила Договор за
дарение на недвижим имот, оформен в Нотариален акт, за дарение на недвижим имот
№ 31, том I, рег.№ 286, дело №22 от
От
съда се иска да постановите решение, с което да обяви за недействителни спрямо
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА"АД договор за дарение на недвижим имот, оформен
в Нотариален акт, за дарение на недвижим имот №31, том I, рег.№286, дело №22 от
2018г., на нотариус Н. В., рег.№522 в регистъра на Нотариалната камара, вписан
в служба по вписванията - гр. Сливен, Акт №90, том I, дело №68, относно ½
ид. част от ПИ с идентификатор № ............, с административен адрес град
Твърдица, улица „Жельо войвода”, № 5 с площ от 671 кв.м., с предназначение и
начин на трайно ползване урбанизирана територия за ниско застрояване, с номер
на предходен план квартал 31 А, парцел IX, при съседи поземлени имоти с
идентификатор №72165.502.1017, № 72165.502.1023, № 72165.502.1022, №
72165.502.1019 и № 72165.502.1002, ведно с всички подобрения и насаждения в
имота, както и построената в имота: двуетажна жилищна сграда със застроена площ
от 120 кв.м., с идентификатор № .............1; едноетажна сграда със застроена
площ от 19 кв.м., с идентификатор №.............2 с предназначение друг вид
сграда за обитаване и едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 12 кв.м.
с идентификатор №.............3, като е посочила цена на иска 9040,70 лева,
което съответствало на половината данъчна оценка, която е в размер на 18081,20
лева. Претендират се разноски. В
законоустановения срок от ответника Д.Н.Д.
е постъпил отговор на исковата молба, с който се изразява становище, че е
процесуално допустим, но частично основателен. Счита,
че са налице елементите от фактическия
състав, независимо от незнанието на първата ответица. че не е следвало да се
разпорежда с нейната ½ ид. част
от имота. Изтъква, че поотношение
на неговите ½ идеални части от процесния имот иска е неоснователен, тъй
като не се оспорва, че срещу първата ответница лично и като представляваща „Синди"
ЕООД са издадени два изпълнителен лист на основание заповед за изпълнение №
2686/06.12.2016 година по ч.гр.д. № 5351 по описа на СлРС и Заповед № 3593 от
06.12.2016 година по ч.гр.д. № 5350/2016 година на СлРС. За сключените между
ищеца и ТД ,,Синди” ЕООД два броя договори за кредит, по които първата
ответница е съдлъжнкк, ответникът Д. посочва , че узнал едва след предявяване
на настоящия иск. Никога и по никакъв повод не е участвал в управлението на ТД
на първата ответница и не е запознат с неговата търговска дейност, която да е
наложила теглене на банкови кредити. Оспорената разпоредителната сделка на
11.01.2018 година извършил с чистото съзнание, че дарява на децата си имот,
тяхна собственост, на който няма тежести и ипотеки. Счита, че за обезпечение на
лични задължения на единия съпруг - първата ответница, може да служи само
½ ид. ч. от имот, придобит от нея
в режим на СИО. Според него Павловият
иск не може да бъде уважен срещу съпруг на длъжника, който сам не е такъв.
Съобразно т. 1 от тълкувателно решение №5/2013 година от 29.12.2014 година о
тълкувателно дело № 5/2013 година на ОСГТК, за личен дълг на единия съпруг
разпоредителната сделка с имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена
общност, се обявява за относително недействителна по реда на чл. 135 от ЗЗД за
идеална част от имота. Павловият иск е облигационен, а не вещен иск. Ищецът по
Павловия иск няма материалноправната легитимация "кредитор" на другия
съпруг - ответник, съответно по отношение на ищеца този ответник, в случая той
няма качеството на длъжник. Оттук следвало действителността на извършеното от
него разпореждане с част от имота и липсата на увреждане на кредитора от
обективна и от субективна страна. Павловият иск не може да бъде уважен срещу
съпруга - ответник, който не е длъжник и неговото действие да се счита за
нестанало по отношение на чужд кредитор, за чужд дълг. Въз основа на тези
постановки следва да бъде направен извод, че е допустимо иска по чл. 135 от ЗЗД
изначално да бъде предявен от кредитора само срещу съпруга - длъжник, извършил
увреждащото го разпореждане и само до размера на припадащите се му права от
имота СИО от имуществото, предмет на разпореждането.
От
съда се иска да постанови решение, с което да бъде обявен за недействителен
спрямо ищеца договор за дарение договор за дарение на недвижими имот,
обективиран в нотариален акт №31 , том I , per. № 286, дело №22 от 2018 година
само по отношение на притежаваните
½ идеални части от първата
ответница. Претендират се разноски.
Постъпил
е отговор по делото и от ответника С.Д., с който се изразява становище по
допустимостта и основателността на иска.
Не се оспорва, че са налице два броя договори за кредити, по които
ищцовата страна се е снабдила с изпълнителни листи и са образувани изпълнителни
дела за събиране на сумите по тях. След като изпаднала в невъзможност да
погасява договорените месечни вноски, поискала от кредитодателя ново
предоговаряне на погасителния план, който да съответства на възможностите им да
заплаща дълга, но й било отказано. Ответницата изразява желание за заплащане на
задълженията към ищцовата банка.
От ответниците Н.Д.Н.-М. и Д.Д.Б. не са депозирани
отговори на исковата молба в законоустановения и предоставен им срок.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован представлява
от пълномощник, който поддържа предявения иск и моли за уважаването му.
Претендира присъждане на разноски, и представя списък по чл. 80 от ГПК.
Представя писмена защита, в която излага съображенията си.
В съдебно
заседание, ответниците не се явяват лично, но всички те се представляват от
пълномощника си адв. П. ***, която моля да се постанови решение, с което да
уважите иска до размер на ½ идеална част от исковата претенция. Счита,
че ответниците които представлява, с изключение на С.Д. не са станали причина
за завеждането на настоящия иск и затова претендира за присъждане на разноски.
Представям списъци за разноски.
Представителят
на ищцовата страна е направил възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение за всичките ответници и най - вече за
ответниците Н.Д.Н. - М. и Д.Д.Б..
Изтъква, че същите са преобретатели на имота и поради това участват в процеса
като ответници, но от тяхна страна не е представен отговор на исковата молба.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Ищецът
„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА" АД се легитимира като кредитор на С.М.Д. -
лично и в качеството си на управител на „СИНДИ“ ЕООД .
Между
страните не се спори относно фактите, че на 13.07.2015 година, С.М.Д. - лично и
в качеството си на управител на „СИНДИ“ ЕООД е сключила с „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА" АД Договор за кредитна линия в размер на 30 000 лева и Договор за
оборотен кредит в размер на 20 000 лева, които са напълно усвоени. Не е спорно,
че по Договор за кредитна линия от 13.07.2015 година е допуснато просрочие,
считано от 24.03.2016 година, а по Договор за оборотен кредит от 13.07.2015
година е допуснато просрочие, считано от 05.04.2016 година. Безспорно между
страните е и обстоятелството, че следствие неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя да заплаща месечните погасителни вноски, банката е обявила
кредитите за предсрочно изискуеми и е предприела действия по издаване на
заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Не
се спори и относно обстоятелствата, че Банката е подала заявления по чл. 417 от ГПК. Образувани са ЧГД № 5350/2016 година, и
ЧГД № 5351/2016 година по описа на Районен съд - Сливен, като съдът е
издал Заповед за изпълнение № 3593/06.12.20016 година с изпълнителен лист от
06.12.2016 година и Заповед № 2686/06.12.2016 година с изпълнителен лист от
06.12.2016 година, с които
"Синди" ЕООД и С.М.Д. са
осъдени да заплатят солидарно сумите както следва: По изпълнителен лист от
06.12.2016 година за задължението по Договор за кредитна линия от 13.07.2015
година : сумата 28 498,83 лева - главница по Договор за кредитна линия от
13.07.2015 година, ведно със законна
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението - 02.12.2016
година, до окончателното изплащане на задължението; сумата 1 877,53 лева - Договорна лихва за
периода 24.03.2016 година, до 1.12.2016 година; сумата 358,57 лева -
Наказателна лихва за периода 24.03.2016 година, до 01.12.2016 година; и сумата
1 815,92 - Разноски представляващи внесена държавна такса и адвокатски хонорар;
По изпълнителен лист от 06.12.2016
година, за задължението по Договор за оборотен кредит от 13.07.2015 година:
сумата 12 559.42 лева - Главница по Договор за оборотен кредит от 13.07.2015
година, ведно със законна лихва върху нея. считано от 05.12.2016 година до
окончателното и изплащане; сумата 546,33 лева - Договорна лихва за периода
05.04.2016 година, до 01.12.2016 година; сумата 476,67 лева - Наказателна лихва
за периода 05.04.2016 година, до 01.12.2016 година; сумата 10,42 лева - Такси
за управление за периода 05.04.2016 година, до 01.12.2016 година; сумата 1087,63
лева - Разноски представляващи внесена държавна такса и адвокатски хонорар;
Няма спор, че въз
основа на описаните изпълнителни листи били образувани изпълнителни дела №
185/2017 година и №187/2016 година по описа на ЧСИ Г. Г., рег. № 915 от КЧСИ,
по което поканите за доброволно изпълнение на С.М.Д. като съдлъжник и
представител на „СИНДИ"ЕООД са получени лично съответно на 10.02.2017
година, и на 13.02.2017 година, като длъжниците не са подали възражение.
На 11.01.2018 година,
с Договор за дарение на недвижим имот, оформен в Нотариален акт, за дарение на
недвижим имот № 31, том I, рег.№ 286, дело №22 от 2018 година, на нотариус Н.
В., рег. № 522 в регистъра на Нотариалната камара, вписан в служба по
вписванията - гр. Сливен, Акт № 90, том I, дело № 68, съгласно който С.М.Д. и Д.Н.Д. от една страна като дарители дарили
на децата си Н.Д.Н.-М. и Д.Д.Б. следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №............ с административен
адрес град Твърдица, улица „Жельо войвода" №5 с площ от 671 кв.м., с
предназначение и начин на трайно ползване урбанизирана територия за ниско
застрояване, с номер на предходен план квартал 31 А, парцел IX, при съседи
поземлени имоти с идентификатор №72165.502.1017, № 72165.502.1023,
№72165.502.1022, №72165.502.1019 и № 72165.502.1002, ведно с всички подобрения
и насаждения в имота, както и построената в имота: двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 120 кв.м., с идентификатор №.............1; едноетажна сграда
със застроена площ от 19 кв.м., с идентификатор №.............2 с
предназначение друг вид сграда за обитаване и едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор №.............3.
Исковата молба е заведена на 25.09.2019 година.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно
установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото
доказателства. На писмените доказателства бе дадена вяра като допустими,
относими и неоспорени от страните.
Установеното от фактическа страна мотивира следните
правни изводи:
Исковата претенция с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД за признаване по отношение на ищеца относителната недействителност на
сключения между ответниците договор за дарение на ½ ид част от недвижим
имот е допустима. Разгледана по същество се приема за основателен и като такъв
следва да се уважи изцяло. Съображенията за това са следните:
За да се уважи Павлов иск по чл. 135 ЗЗД, е необходимо да
е налице действителна по общите правила сделка, а в случая ищецът не се
позовава на пороци на сделката, които да дават основание да се счита, че
атакувания договор е недействителен – нищожен / съгл. чл. 26 от ЗЗД / или
унищожаем /съгл.чл.27 – чл.31 от ЗЗД/.
Доводите на ищеца касаят наличие на специфична форма на недействителност,
разпростираща се единствено по отношение на него и страните по увреждащата сделка,
визирана в чл. 135 от ЗЗД. По правило Отменителният /Павлов/ иск е за защита на
лице, чиито интереси са увредени от сделка на негов длъжник и в полза на ищеца
е предвидена възможност при доказване на увреждането и знанието у трето лице за
това увреждане спрямо кредитора, да се върне в патримониума на длъжника
прехвърлената вещ, за да може кредиторът да реализира правата си, като
недействителността на сделката се разпростира, както по отношение на преобретателя,
така и по отношение на длъжника. Кредиторът, предявил Отменителният иск, следва
да установи наличието и кумулативната даденост на няколко обективни и субективни
елементи от сложния фактически състав, предвиден в ал. 1 на чл.135 от ЗЗД, а
именно наличие на вземане на кредитор, извършване на правни действия от страна
на длъжника, увреждане чрез тях интересите на кредиторите и знание за увреждането
от длъжника и третото лице, с което той е договарял. По правило знанието на
контрагентите на длъжника необходимо, когато извършените действия не са били
безвъзмездни, а напротив възмездни. Тъй като в случая се касае за договор за дарение
този субективен елемент не подлежи на установяване.
Безспорно по
делото е установено, че ищецът е кредитор на С.М.Д. - лично и в качеството си
на управител на „СИНДИ“ ЕООД съгласно изпълнителен лист от 06.12.2016 година и
по изпълнителен лист от 06.12.2016 година, издадени от състав на Сливенски
районен съд, сезиран от ищеца със заявления по чл. 417 от ГПК, въз основа на
които са образувани ЧГД № 5350/2016 година, и ЧГД № 5351/2016 година по описа
на Районен съд – Сливен. В хода на тези производства са издадени Заповед за изпълнение
№ 3593/06.12.20016 година с изпълнителен лист от 06.12.2016 година и Заповед №
2686/06.12.2016 година с изпълнителен лист от 06.12.2016 година, с които "Синди" ЕООД и С.М.Д. са осъдени да заплатят солидарно
сумите, отразени в посочените изпълнителни листи.
Доказвайки това си качество ищецът е установил наличието
на първата предпоставка от сложния фактически състав. Увреждането на кредитора,
като елемент от фактическия състав на иска е от категорията на обективните
предпоставки и предполага, че чрез извършеното правно действие длъжникът
създава или увеличава неплатежоспособността си. По правило винаги безвъзмездното разпореждане, каквото и в случая е налице, предполага
намаление на актива на длъжника, който актив би послужил за удовлетворение на
кредитора. Изисква се обаче длъжникът
във всички случаи да знае, че с извършването на
съответното правно действие уврежда интересите на кредитора, независимо дали то е възмездно или
безвъзмездно по своя характер. При безвъзмездните договори, какъвто е дарението,
знанието, че със сключването му се
увреждат интересите на кредитора е достатъчно
да е налице само у длъжника, като е без значение дали третото лице – страна
по безвъзмездния договор е знаело за това или не. Това е така, защото интереса на
кредитора се предпочита пред интереса на третото лице, което е получило нещо,
без да престира насреща. Знанието за
увреждане у длъжника се преценява към датата на сключване на договора, чиито
обявяване за относително недействителен се иска и се изразява в знание за възможността
такова увреждане да настъпи в резултат на
извършеното правно действие, но не и в наличието на някаква вина –
умисъл или специална цел да се вреди. Тази предпоставка от сложния фактически
състав на иска по чл. 135 от ЗЗД е
категорично установена и доказана от ищеца, като носеща тежестта на
доказване страна. От анализа на събраните по делото доказателства се
установява, че С.М.Д. е знаела, че
сключвайки договора за дарение на 11.01.2018
година, с ответниците Н.Д.Н.-М. и Д.Д.Б. в който като дарител участва и
съпруга й ответника Д.Н.Д., създава възможност за увреждане интересите на
ищеца, който е негов кредитор, тъй като дарението е извършено след като
кредитът е престанал да се обслужва редовно /по кредитите са допуснати
просрочил, считано от 24.03.2016 година, и 05.04.2016 година , след което са
обявени за предсрочно изискуеми и са предприети действия по издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист/. Към момента на дарението срещу длъжниците
вече е било образувано изпълнителни дела № 185/2017 година и 186/2017 година,
като молбите за образуване на изпълнителните дела са входирани на 06.02.2017
година, а разпоредителните сделки са извършена на дата 11.01.2018 година.
Следователно несъмнен е факта, че атакуваният договор е сключен между
ответниците след възникване на качеството – длъжник за С.М.Д. и
същата е знаела към 11.01.2018 година,
когато е подписала договора за дарение с останалите ответници, че уврежда
интереса на кредитора. По правило изложеното дава основание да се приеме, че предпоставките
за уважаване на предявения отменителен иск по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД са налице,
а именно вземане на кредитора – ищец,
извършване на правни действия, сключване
на договор за дарение от страна на длъжника С.М.Д. и
увреждане чрез тях интересите на кредиторите. Следва да се подчертае , че иска
се приема за изцяло основателен при съобразяване на корекцията на петитума от ищеца, направено
преди доклада по делото , с молба от 16.10.2019 година. Безспорно и несъмнено
по делото е установено, че преди да се извърши атакуваната сделка собственици
на процесния имот са били съпрузите ответници С.М.Д. и Д.Н.Д. при равни дялове.
По тази причина ответникът С.М.Д. е могла да дари на дъщерите си – ответниците Н.Д.Н.-М.
и Д.Д.Б. само притежаваната от нея ½ ид.част от недвижимия имот.
Въпреки, че в атакувания договор е дадено описание на цялата вещ,
прехвърлителното действие на сделката се разпростира само за ½ ид.ч. от недвижимия
имот . Останалата ½ от недвижимия имот е собственост на втория ответник Д.Н.Д.
и тъй като той не е длъжник на ищеца, по отношение на тази част принудително
изпълнение не може да се насочва.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция по
чл. 135 от ЗЗД е основателна и като такава следва да се уважи до размера на
½ ид.ч. от предмета на атакувания като относително недействителен
договор, който предвид изложеното по горе е съответен на търсения.
С оглед изхода на процеса и правилата на ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски по делото, отразени в
списъка по чл. 80 от ГПК и възлизащи на сумата 713,63 лева.
С оглед характера на производството и изхода от настоящото произнасяне , отново
при съобразяване на правилата на процеса искането на пълномощника на
ответниците за присъждане на разноски по делото се явява неоснователно.
Ръководен от
изложеното съдът
Р Е
Ш И:
ОБЯВЯВАНЕ за
ОТНОСИТЕЛНО НЕДЕЙСТВИТЕЛЕН по отношение на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, ЕИК
********* ,със седалище и адрес на управление: гр. София 1463, район „Триадица”
, бул. „Витоша” № 89Б, със съдебен адрес ***, пл. „Цар Освободител” № 26 , чрез
юрисконсулт С.Т.И., на С.М.Д. с ЕГН **********
и адрес ***, на Д.Н.Д. с ЕГН **********
и адрес: ***, на Н.Д.Н. - М. с ЕГН **********
и адрес *** и на Д.Д.Б. с ЕГН ********** и адрес: ***, последните четирима чрез
пълномощник си адв. Е.С.П. *** със съдебен адрес ***, Офис № . сключения на 11.01.2018 година Договор за дарение на
недвижим имот, оформен в Нотариален акт, за дарение на недвижим имот № 31, том
I, рег.№ 286, дело № 22 от 2018 година, на нотариус Н. В., рег. № 522 в
регистъра на Нотариалната камара, вписан в служба по вписванията - гр. Сливен,
Акт № 90, том I, дело № 68, съгласно който С.М.Д. и Д.Н.Д. от една страна като
дарители дарили на децата си Н.Д.Н.-М. и
Д.Д.Б. следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор №............ с
административен адрес град Т., улица „Ж.в. № . с площ от 671 кв.м., с
предназначение и начин на трайно ползване урбанизирана територия за ниско
застрояване, с номер на предходен план квартал 31 А, парцел IX, при съседи
поземлени имоти с идентификатор №72165.502.1017, № 72165.502.1023,
№72165.502.1022, №72165.502.1019 и № 72165.502.1002, ведно с всички подобрения
и насаждения в имота, както и построената в имота: двуетажна жилищна сграда със
застроена площ от 120 кв.м., с идентификатор №.............1; едноетажна сграда
със застроена площ от 19 кв.м., с идентификатор №.............2 с
предназначение друг вид сграда за обитаване и едноетажна жилищна сграда със
застроена площ от 12 кв.м. с идентификатор №.............3 в частта
относно собствените на С.М.Д.
½
идеална част от вещта, предмет на
атакувания договор.
ОСЪЖДА С.М.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, Д.Н.Д. с ЕГН **********
и адрес: ***, Н.Д.Н. - М. с ЕГН ********** и адрес *** и Д.Д.Б. с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез пълномощник си адв. Е.С.П. *** със съдебен адрес ***, Офис №
. ДА ЗАПЛАТЯТ на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА” АД , ЕИК ********* ,със седалище и адрес на управление: гр. София 1463,
район „Триадица” , бул. „Витоша” № 89Б, със съдебен адрес ***, пл. „Цар
Освободител” № 26 , чрез юрисконсулт С.Т.И. , сумата 713,63
лева седемстотин и тринадесет лева и шестдесет и три стотинки/, представляваща
разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред СлОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: