Р Е Ш Е Н И Е
№397
гр. Хасково, 24.06.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на единадесети
юни през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия П.Костова административно дело №346/2021г. и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба от Л.С.Г. ***,
действащ чрез пълномощника си адв. С.Ш., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 19-0351-000138 от 20.04.2019 г., издадена
от мл. автоконтрольор в РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, с която на основание чл.
171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, му е наложена ПАМ – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят счита оспорената заповед за
незаконосъобразна, издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, противоречаща на материалноправни
разпоредби и несъобразена с целта на закона. Сочи, че оспорената заповед е
издадена при неизяснена фактическа обстановка, както и при липса на законовите
основания за нейното издаване, в нарушение на предписаната от закона процедура,
като в същата не се съдържат и изискуемите по закон реквизити и съдържание.
Намира, че по този начин органа е затруднил правото му на защита. С оглед
изложените съображения моли съда да бъде постановено решение, с което да бъде
отменена обжалваната заповед. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски. В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Ш., която
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като допълнители излага и в
представените по делото писмени бележки.
Ответникът по жалбата – младши
автоконтрольор в РУ Свиленград към ОДМВР Хасково, редовно призован за съдебното
заседание, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.
Административен съд – Хасково, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
На 20.04.2019г. срещу жалбоподателя Л.С.Г. е
съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия Д №0668076, за
това, че на посочената дата в 13.18 часа, в гр. С. по бул.“Б.“ посока центъра,
управлява товарен автомобил М…. ….. с рег. № …., собственост на „Спринт Метал
97“ ЕООД, като при извършена проверка водачът Г. отказва да бъде изпробван за
наличие на наркотично упойващо вещество с техническо средство дрегер DrugCheck3000, с номер ARLF-0361. Г. видимо бил в неадекватно
състояние. На водача е издаден талон за медицинско изследване с № 0043045, но
същият отказал да даде кръвна проба в ЦСМП – Свиленград. В акта е отбелязано,
също така, че Г. не носи СР на МПС част II и управлява МПС с изтекъл срок на
валидност на свидетелството за управление. В АУАН е записано, че с това Г. е нарушил
разпоредбата на чл. 174, ал.3, предл.2 от ЗДвП, както и чл.150а, ал.1 и чл.100,
ал.1, т.2 от ЗДвП. АУАН е подписан от актосъставителя Д. Г. Г. - мл.
автоконтрольор при РУ- Свиленград и връчен при отказ на нарушителя да получи
същия, удостоверен с подписа на един свидетел. За констатираното с АУАН
нарушение на 10.05.2019г. от началник група към ОДМВР – Хасково, РУ –
Свиленград е издадено Наказателно постановление № 19-0351-000322.
От приложения по делото талон за изследване
№0043045, издаден на 20.04.2019г. от мл. автоконтрольор Д. Г. се установява, че
жалбоподателя е отказал да му бъде извършена предварителна качествена проба с
техническо средство Дрегер, както и че е отказал да подпише/получи талона за
изследване и отказва да избере един от двата начина на изследване.
Със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №19-0351-000138 от 20.04.2019 г., мл. автоконтрольор в РУ
Свиленград към ОДМВР Хасково, упълномощен със Заповед №272з-906/20.03.2019г. на
Директор ОДМВР Хасково, е наложил на Л.С.Г., ЕГН ********** ***, принудителна
административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността, но
не повече от 18 месеца.
Заповедта е обоснована с това, че Д. Г. Г.,
на длъжност мл. автоконтрольор в РУ- Свиленград към ОДМВР Хасково, е съставил
АУАН №Д668076/20.04.2019 г., против Л.С.Г., за това, че на 20.04.2019 г., около
13.18 часа, в гр.С. по бул.“Б.“, като водач на МПС – М. ЦДИ С. .. с рег. № .….,
собственост на „Спринт Метал 97“ ЕООД гр. С., отказва да бъде изпробван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство дрегер DrugCheck3000, с номер ARLF-0361. Посочено е, че на водача е издаден
и талон за химико – токсилогично изследване с №0043045, но същия отказал да
даде кръв, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3, предл.2 от ЗДвП.
Видно от разписката, инкорпорирана под
текста на заповедта, препис от същата е връчен на жалбоподателя срещу подпис на
19.03.2021г. Жалбата срещу заповедта е подадена пред Административен съд –
Хасково на 02.04.2021г.
Въз основа на така описаната фактическа обстановка
съдът приема следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за
оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени доказателствения
материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспорената заповед е обективирана в писмена
форма, подписана е от издателя си и е издадена от административен орган,
разполагащ с материална и териториална компетентност.
На основание чл.172, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки по чл.171, т.1 от същия закон се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон,
съобразно тяхната компетентност, или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Видно от представената по делото Заповед
№272з-906/20.03.2019 г., която е цитирана и в оспорения акт, директорът
на ОДМВР Хасково, на основание Заповед №8121з-1524/09.12.2016 г. на министъра
на вътрешните работи и чл.43, ал.4, във връзка с чл.43, ал.3, т.1 от ЗМВР, е
оправомощил длъжностни лица от ОДМВР Хасково, включително (т.10) държавни
служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Хасково, полицейски орган
по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР/ каквато длъжност заема издателя на акта /, да
прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки, включително
такива по чл.171, т.1 от ЗДвП. Съгласно нормативната уредба на чл.165 от ЗДвП,
във връзка с чл.43 от ЗМВР и чл.42, ал.2, във вр. с чл.37, ал.1, т.2 и чл.30,
ал.1, т.5 от ЗМВР, Директорът на областна дирекция на МВР е ръководител на
служба с правомощия по осъществяване на контролна дейност върху движението по
пътищата, включваща и прилагане на принудителни административни мерки (чл.31,
т.2 от ЗМВР), поради което с представената заповед е доказана и материалната, и
териториална компетентност на оправомощеното лице – издател на акта.
Съгласно чл.171, ал.1 от ЗДвП,
принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по
този закон. Волеизявлението за налагане на принудителна административна мярка
се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт
по смисъла на чл.21, ал.1 АПК и се издава съобразно изискванията на този
кодекс. Оспорената заповед съдържа изискуемите от чл.59, ал.2 на АПК реквизити,
включително фактически и правни основания за издаване на акта.
В заповедта е посочено правното основание за
издаването ѝ – чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП. Според тази разпоредба, за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки,
включително
временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач:
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване
или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена
с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца. Като предпоставка за издаването на заповед на
основание чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП – „временно отнемане на свидетелство за
управление на МПС на водача“, законодателят е предвидил няколко алтернативни
хипотези, една от които е лицето да управлява моторното превозно средство и да
откаже да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на
наркотични вещества.
Административният
орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта,
че със съставения АУАН №Д668076/20.04.2019г. е установено, че на посочените
дата и място жалбоподателя е управлявал МПС – М…… ЦДИ С…. с рег. № …,
собственост на „Спринт Метал 97“ ЕООД гр. С. и отказал да бъде тестван за
употреба на наркотични вещества с техническо средство Дрегер DrugCheck3000, с номер ARLF-0361. Това описание от фактическа страна
е достатъчно да обоснове налагането на водача на МПС принудителна
административна мярка по смисъла на приложената правна норма и изцяло
кореспондира с посоченото правно основание в заповедта за прилагане на ПАМ.
Настоящият съдебен състав намира, че
оспорената ПАМ е приложена законосъобразно, тъй като се установява по безспорен
начин наличието на изискуемите от нормативната уредба предпоставки за
налагането ѝ. Като писмено доказателство по делото е приет, без оспорване
от страните Акт за установяване на административно нарушение с АУАН
№Д668076/20.04.2019г., издаден от Д. Г. – мл.автоконтрольор в РУ- Свиленград
към ОДМВР Хасково. Този документ е издаден от длъжностно лице в кръга на
правомощията му по закон, по установения ред и форма, като в частта на
установяването на отказа да бъде извършен тест за употреба на наркотични
вещества с техническо средство Дрегер от страна на жалбоподателя, на посочените
в акта дата и място, материализира удостоверително изявление на издателя си,
т.е. отнася се до съществуването на факти, възприети лично от длъжностно лице –
издател. Същият следователно е официален удостоверителен документ по смисъла на
чл.179, ал.1 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК и обвързва съда с
материална доказателствена сила по отношение на така констатирания факт, а
именно че на 20.04.2019 г., около 13.18 часа, в гр.С. по бул.“Б.“ жалбоподателя
е управлявал МПС – М…. .. ЦДИ С…. с рег. № …, собственост на „Спринт Метал 97“
ЕООД гр. С. и отказва да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство дрегер DrugCheck3000, с
номер ARLF-0361,
при което на водача следва прилагане на предвидената в чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП принудителна мярка.
Съдът не констатира при издаването на ЗППАМ
да са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, още
по-малко такива с характер на съществени, годни да доведат до отмяна на
обжалвания акт.
Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да
бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в
степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел.
Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови
едно противоправно поведение от страна на нарушителите. Противоправното
поведение се състои в неизпълнение на задължението на субекта да не управлява
ППС под въздействие на наркотични вещества, което безспорно обуславя
необходимостта от налагането на ПАМ, за да се преустанови това поведение. Ето
защо съдът приема, че в случая ПАМ е приложена в съответствие с целта на
закона.
Наличието на предходно временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността или
неподновяването на СУМПС от страна на жалбоподателя, не препятства
реализирането на мярката, заради осъществяване от страна на дееца на
констатираното с УАУН №Д668076/20.04.2019г. нарушение. Поради
това, ако се приеме изложената в жалбата теза, че на жалбоподателя няма как да
му бъде наложената ПАМ – временно отнемане на свидетелството за управление на
МПС, тъй като същия не притежава СУМПС, то няма да бъде реализирана
превантивната и преустановителна нужда, която законодателят предвижда с
приложението на чл.171 от ЗДвП, още повече, че Г. години наред продължава
своето противоправно поведение.
Така, при извършената служебна проверка,
съгласно чл.
168, ал.1 от АПК, за законосъобразност на оспорената заповед
на всички основания по чл.
146 от АПК, настоящият съдебен състав констатира, че заповедта е
издадена от материално и териториално компетентен орган, в рамките на
делегираните му правомощия, при спазване на изискуемата от закона писмена форма
с изложени фактически и правни основания и при спазване на
административнопроизводствените правила в производството по издаването й, като
същата е издадена в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с
целта на закона, т.е. настоящият съдебен състав счита, че по отношение на
същата не е налице нито едно от отменителните основания по чл.
146 от АПК.
По така изложените съображения,
Административен съд - Хасково намира, че жалбата следва да бъде отхвърлена като
неоснователна. При този резултат на делото разноски в полза на жалбоподателя не
се дължат.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Л.С.Г. ***, против Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 19-0351-000138/20.04.2019 г., издадена от мл. автоконтрольор в РУ
Свиленград към ОДМВР Хасково, с която на основание чл.
171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, му е наложена ПАМ – временно отнемане
на свидетелството за управление на МПС, до решаване въпроса за отговорността,
но не повече от 18 месеца.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване, съгласно чл.
172, ал. 5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: