Определение по дело №1110/2018 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№………../…......02.2020г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година  в състав:

СЪДИЯ: ПЛАМЕН АТАНАСОВ

като разгледа докладваното от съдията,

търговско дело №1110 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба подадена от “Ив Тур“ ООД, с ЕИК *********, със седалище гр.Варна и адрес на управление: гр.Варна, ул.“Морска сирена“ №25, ет.7, ап.44, представлявано от Ж.Д.И., действащ чрез адв.Д.Б.В., със съдебен адрес:***, адвокатска кантора “В.“, против “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна: бул.“Съборни“ №11, представлявано от В.Т.Д. и С.В.Д., действащи чрез адв.Н.Й.,***, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата от 32031.91лв., с ДДС, представляваща незаплатена цена /годишна такса/ за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на ЕС за 2016г., по фактура №********** от 23.11.2017г. дължима по Раздел II, чл.51 от Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№1413 от 01.03.2012г. по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението-08.05.2018г. до окончателното заплащане на задължението, за което вземане по Заповед №3084/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, поправена с Разпореждане №20223/25.05.2018г., издадени по ч.гр.д.№6492/2018г. по описа на РС Варна. Претендират се сторените в заповедното и настоящото производства разноски.

Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, посочени в чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК, поради което съдът е постановил връчване на препис от същата на ответника.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответника е депозирал писмен отговор, с който се поддържа становище за недопустимост и за неоснователност на претенцията.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, с която се оспорват възраженията, релевирани с отговора на ответника.

В срока по чл.373 от ГПК ответника е депозирала допълнителен отговор, с който се поддържа становището за неоснователност на иска.

По допустимостта на предявения иск:

Съдът намира, че предявените искове са процесуално допустими, поради което производството следва да се насрочи за разглеждане в о.с.з. В тази връзка съдът намира за неоснователно възражението на ответника за недопустимост на иска, предвид наличието на друг правен спор между страните, тъй като видно от данните по делото е, че производството по ч.гр.д.№3508/2018г. на РС Варна, е окончателно приключило с обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение. Ето защо не са налице пречки за разглеждане на настоящата претенция по същество.

По предварителните въпроси:

С оглед предмета на предявеният иск, попадащ в приложното поле на чл.365 от ГПК съдът счита, че иска следва да се разгледа по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

 

По доказателствените искания на страните:

Представените от страните писмени доказателства се явяват допустими, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да бъдат допуснати до събиране по делото.

По изложените съображения следва да се допуснат и исканите от ищецът счетоводна и техническа експертизи, вещите лица по които да отговоря на въпросите формулирани в исковата молба. С оглед изявлението на ответника в отговора на допълнителната молба, съдът приема, че страна е оттеглила исканията си за възлагане на въпроси към вещите лице, респективно, че не дължи произнасяне по искането за възлагане на допълнителни задачи на експертизите.

По отношение на искането на страните за събиране на гласни доказателства, съдът намира, че произнасянето следва да се извърши в първото по делото о.с.з., след отделяне на спорното от безспорното.

Искането на ответника за изискване на ч.гр.д.№3508/2018г. на РС Варна, следва да се остави без уважение, тъй като същото е неотносимо към спора.

На основание чл.140, ал.3 от ГПК страните следва да бъдат приканени към медиация или към спогодба, като им се разясни, че приключването на спора по доброволен ред ще съкрати продължителността на съдебното производство, окончателно ще уреди взаимоотношенията между тях, като същевременно ще намали размера на разноските в производството.

Воден от горното и на основание чл.374, ал.2 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОСТАНОВЯВА разглеждане на делото по реда на Глава ХХХII от ГПК-“Производство по търговски спорове“.

СЪОБЩАВА на страните, следният проект за доклад по делото, на основание чл.374, ал.2 от ГПК:

Постъпила е искова молба от “Ив Тур“ ООД, с ЕИК *********, против “Дилов Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, с която e предявен иск с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за приемане за установено, че ответника дължи на ищеца, сумата от 32031.91лв., с ДДС, представляваща незаплатена цена /годишна такса/ за поддръжка и управление на общи части на сграда в режим на ЕС за 2016г., по фактура №********** от 23.11.2017г. дължима по Раздел II, чл.51 от Договор за управление и поддръжка на общите части на сградата в режим на ЕС в апартаментен хотел “Ялта“ от 01.03.2012г., с нотариална заверка на подписите под рег.№1413 от 01.03.2012г. по описа на Варненски нотариус с рег.№124 на НК, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението-08.05.2018г. до окончателното заплащане на задължението, за което вземане по ч.гр.д.№6492/2018г. по описа на РС Варна е издадена Заповед №3084/10.05.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, която е поправена с Разпореждане №20223/25.05.2018г.

В исковата молба се твърди, че апартаментен хотел “Ялта“, находящ се в к.к.“Зл.пясъци“, гр.Варна, е сграда в режим на ЕС, която е въведена в експлоатация с Разрешение за ползване от 16.10.2012г. Твърди се, че въпросната сградата попада в жилищен комплекс от затворен тип по смисъла на чл.2 от ЗУЕС. Твърди се, че ищецът е инвеститор и собственик на земята, в която е изградена процесната сграда в режим ЕС, а ответното дружество е главен изпълнител на строежа, който впоследствие е придобил и обекти от сградата. Твърди се, че между страните е уговорено поддръжката на общите части да се уреди, чрез сключени индивидуални договори между собствениците на обекти и ищеца, като такъв договор е сключен с ответника. Сочи се, че по силата на този договор ответникът е възложил, а ищецът е приел да извършва поддръжка, ремонт и управление на вътрешни и външни общи части на ЕС, срещу възнаграждение /годишна такса/. Твърди се, че ответникът, се е съгласил да заплаща годишно възнаграждение в размер на 7 евро без ДДС на кв.м. върху ЗП на обектите като сумата за една година съгласно чл.5.1 от договора, е в размер на 13648.04 евро без ДДС, с еквивалент от 26693.26лв. без ДДС, или 32031.91лв. с ДДС. Твърди се, че годишната такса е платима до 30.06 на годината, за която се дължи. Твърди се, че ответникът не е заплатил годишната за 2016г., чиито падеж е настъпил към момента на завеждане настоящата претенция. Твърди се, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора за управление на общите части в ЕС. Поддържа се, че поради изпадането в забава, ответникът дължи мораторна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението-31.05.2018г. до изплащане на задължението.

С постъпилия от ответникът в срока по чл.367, ал.1 от ГПК писмен отговор, се поддържа становище за неоснователност на претенцията, като се оспорва твърдението на ищеца, че между страните е налице валидно договорно правоотношение, което да породи задължението предмет на иска. Поддържа се, че договорът за поддръжка и управление на общите части на ЕС на АХ “Ялта“, е нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, поради противоречието му със закона, като са развити подробни съображения. На следващо място в случай, че се приеме действителност на процесният договор, се оспорва изпълнението на задълженията от страна на ищеца. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на  разноски.

С подадената допълнителна искова молба, се оспорват твърденията и доводите, изложени в отговора на исковата молба, като са доразвити доводи в подкрепа на основателността на претенцията.

С подаденият отговор на допълнителната молба, се сочи, че с влязло в сила на 06.11.2019г., Решение №122/06.11.2019г. по к.т.д.№183 0/2018г. на ВКС, е прогласена нищожността на процесният договор, поради противоречието му със закона. Поддържа се, че тъй като нищожните договори не пораждат права и задължения, и същевременно не могат да бъдат санирани, то предявеният иск, се явява неоснователен.

 

Предявените претенции намират правното си основание в чл.422 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

С оглед становищата на страните, съдът намира, че не са налице права и факти, които се признават, нито обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.

Съгласно общият принцип за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните, следва да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си и относно изгодните за нея факти. С оглед конкретния предмет на спора ищецът, следва да установи наличието на валиден договор, пораждащ задължение на ответника да му плати определена сума, като и че е изправна страна по договора, т.е. че изпълнил услугите, чието плащане се претендира. Ответникът, следва да установи твърденията и възраженията за недължимост на претендираната сума, включително възраженията за недействителност на договора, или че е налице погасяване на задължението.

Съдът намира, че страните сочат доказателства в подкрепа на твърденията си.

ДОПУСКА до събиране в о.с.з. представените от страните, писмени доказателства.

ДОПУСКА Съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на задачата формулирана от ищеца.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението на в.л. и разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 300лв., вносими ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок, следва да се представят доказателства за внасянето му.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Р.С., който да се призове след представяне на доказателствата за внасяне на депозита.

УКАЗВА на вещото лице, че заключението, следва да бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.

ДОПУСКА Съдебно-техническа експертиза, която да отговори на задачата формулирана от ищеца.

ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждението на в.л. и разноските, свързани с изготвяне на експертизата, в размер на 300лв., вносими ищеца, в едноседмичен срок от съобщаване на определението, като в същия срок, следва да се представят доказателства за внасянето му.

ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Т.О., който да се призове след представяне на доказателствата за внасяне на депозита.

УКАЗВА на вещото лице, че заключението, следва да бъде депозирано по делото най-малко една седмица преди съдебното заседание, с копия за всяка страна.

ОТЛАГА в о.с.з. произнасянето по искането на страните за събиране на гласни доказателства

ОСТАВЯ без уважение искането на ответника за изискване на ч.гр.д.№3508/2018г. на РС Варна, като неотносимо.

НАСРОЧВА производството по т.д.№1110/2018г. на ОС Варна за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.03.2020г. от 13.30 часа, за която дата и час да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на допълнителна искова молба.

НАСОЧВА страните към процедура по медиация, която могат да заявят и осъществят безплатно в Център за медиация към Окръжен съд Варна, находящ се в сградата на Съдебно-изпълнителната служба при РС Варна, на адрес: гр.Варна, ул.”А.Кънчев“ №12, със служител за контакт Нора Великова - ет. 4, стая 419 в сграда на ОС Варна, на тел.052 62 33 62, както и на e-mail: *********@***.**.

Указва на страните, че решаването на спора, чрез медиация ще съкрати продължителността на производството, като разреши спора по взаимноизгоден и приемлив начин, и ще намали разноските им.

Приканва страните към спогодба, като им разяснява, че приключването на спора по този ред, ще съкрати продължителността на делото и ще доведе до окончателно уреждане на взаимоотношенията им, като същевременно ще намали размера на разноските.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: