№ 1631
гр. Варна , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четвърти
ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20203100502386 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Приета е за разглеждане въззивна жалба на Д. С. Н. срещу решение №
3361/21.07.2020 г., постановено по гр.д. № 6714/2019 г. по описа на ВРС, 21 с-
в, с което е бил отхвърлен иска й срещу “РАЙФАЙЗЕНБАНК
(БЪЛГАРИЯ)“АД, за отричане на дължимост на сборен дълг от 13 403.61лв,
възникнал от неизпълнен договор за банков кредит от 28.11.2011 г. и са
определени разноски.
Въззивницата, действаща чрез адв. Д. се позовава на допуснатo
нарушениe, изразяващо се в погрешно приложен закон при преценката на
формата на изявлението на кредитополучателя за предсрочно погасяване на
кредит с уговорени анюитетни вноски. Въззивницата, чрез пълномощника си
излага, че на 23.12.2015 г е наредила вноска за окончателно погасяване на
остатък от 18064 лв. задължение по кредита след като е уговорила със
служител на банката пълно рефинансиране на дълга. Счита, че платежното
нареждане с конкретно посочено основание покрива изисквания за писмено
предизвестие, каквото страните са уговорили като начин за упражняване на
1
право на предсрочно погасяване в чл. 4.8 от договора за кредит.
В писмено становище по същество представителят подържа доводите за
проведено доказване на пълния фактически състав на предсрочното
погасяване, като се позовава на посоченото изрично основание за превода,
постъпил в разплащателната сметка на кредитополучателя е обвързвало
банката като адресирано до нея като кредитор изявление и липсата на
осчетоводяване на погасяването на главницата след изтичане на уговорените
два дни на предизвестие на може да се противопоставя на длъжника,
уговорил предварително това рефинансиране. Моли претенцията за
установяване на погасяването на дълга в цялост да бъде изцяло уважена, като
съответно се отмени постановения съдебен акт.
Въззиваемата страна, чрез пълномощника си юрк. Цветкова излага
доводи за правилно установено по делото факти относно извършената вноска
за захранвана на сметка на клиента на банката без да е отправено изрично
изявление за предсрочно погасяване. Счита за законосъобразен и извода за
недоказана претенция на ищцата при липса на доказано упражнено право от
длъжника да предложи изпълнение преди срок.
По същество бланкетно пледира за потвърждаване на правилното
решение.
Страните са предявили и насрещни претенции за присъждане на
разноски в настоящото производство, конкретизирани в списъци по чл. 80
ГПК (л. 18 и 22). И двете страни са оспорили заявените размери на
възнаграждения на представител на насрещната страна като прекомерни.
Предварителните въпроси и допустимостта на производството и
квалифицирането на поддържаните от насрещните страни оплаквания и
доводи, въззивният съд е разгледал в определение №2811/11.09.2020 г., като
към настоящия момент няма настъпили нови обстоятелства които да налагат
промяна на това произнасяне.
Решението на първоинстанционния съд, съдържа реквизитите по чл. 236
ГПК и е действително, като съответства на предявения отрицателен
установителен иск предявен от жалбоподателя срещу ответника за
установяване по отношение на страните, че кредитополучател не дължи
2
остатъчен дълг от 13 403.61 лева по договор за банков кредит от 28.11.2011г.
Произнасянето съответства на иск за отричане на парично вземане с
възражение за погасяване на изпълняемо притезание, предявен на основание
чл. 124, ал. 1 ГПК. Ищцата е обосновала правния си интерес с
неблагоприятните последици от очертания спор с кредитора относно
предсрочно погасяване на кредит. Съдът отчита, че принципно отричане на
дълг по банков кредит има значение за опровергаване на оповестявана на
трети лица кредитна задължнялост, която влияе неблагоприятно на правната
сфера на физическото лице и приема този иск и решението по него за
допустими.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, и като
съобрази както събраните в първата инстанция доказателства, съобразно
чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Безспорни (поради изрично признание в отговора) са фактите относно
възникналото между страните правоотношение по отпускане на
потребителски кредит и действията на кредитора по администриране на
постъпления в разплащателната сметка на кредитополучателя, поради което
въззивният съд препраща към мотивите на обжалвания акт в тази част, както
следва:
Договорът за потребителски кредит е сключен на 28.11.2011г., между
банката ответник, която като кредитор е отпуснала на въззивницата в
качеството й на кредитополучател главница от 20450 лева, като е уговорен
краен срок за погасяване на задължението – 05.12.2021г. С анекс
№1/11.06.2013г. към договор за кредит от 28.11.2011г. страните са признали,
че към тази дата кредитното задължение възлиза на 18873,22 лева, и са
предоговори крайния срок за погасяване до 05.06.2023г., а с анекс
№2/04.12.2014 г. към същия договор установения актуален размер на дълга
17905,40 лева е разсрочен с намалени аюитети за една година и краен падеж
до 20.06.2023г.
След като уговорили с друга банка възможност за рефинансиране,
кредитополучателката и съпруга й(св. Неделчев) получили сведение за
актуалния размер на задължението си и попълнили молба за предсрочно
погасяване, която обаче предали на новия си кредитор „УниКредит Булбанк”
3
АД. На 23.12.2015 г. „Ди Ес Ен Комерс” ЕООД ( дружество контролирано от
въззивницата) наредило превод от сметката си от „УниКредит Булбанк” АД
по разплащателна сметка на кредитополучателя Донка Неделчева в
„Райфайзенбанк” АД с основание „окончателно погасяване на кредит”. След
тази дата банката кредитор регулярно усвоявала тази наличност от
разплащателната сметка според уговорките по последния погасителен план,
според проверката в търговските й книги, извършена от назначеното вещо
лице, като до 20.07.2018г главницата е била сведена до 12648.74лв. След тази
дата обслужването на кредита е преустановено, поради постъпил запор, с
който цялата наличност от 9950.21 е била преведена на орган по
принудително изпълнение. Към момента на предявяването на иска на
03.05.2019 г. по кредитната сметка на кредитополучателя са били натрупани
задължения в размер на 13 533, 24 лева от девет анюитета с падежи, считано
от 20.08.2018г и съответни обезщетения за забава.
Спорът пред въззивният съд се концентрира върху правните последици
на така установените факти.
Въззивният съд отчита, че при сключване на договор, страните по него
свободно определят съдържанието му, доколкото не противоречи на
императивни норми и на добрите нрави (чл. 9, ал. 1 ЗЗД). В конкретния
случай насрещните страни са се обвързали с взаимно изгодни срокове за
изпълнение. От една страна длъжникът е получил сигурност да изпълнява на
части задължение за връщане на главница и да плаща възнаграждението под
форма на лихва в месечни вноски в размер, удобен за него според текущите
му доходи. От друга страна и кредиторът получава увереност, че приходите
от тази негова дейност ще постъпват регулярно в целия първоначално
уговорен размер, така че да осигури и възможностите си да планира разходи
по влогонабиране и обслужване на парични операции на другите си клиенти.
Затова фиксираните падежи в погасителните планове са задължителни за
двете насрещни страни и промяната им изисква общото им съгласие. Наред с
общите реквизити относно съществено съдържание на договора и неговата
форма (които в случая са спазени) специалният закон в чл. 11, ал. 1, т. 22 ЗПК
изисква при този тип кредитиране страните изрично да уредят и реда, по
който кредитополучателя може да упражни гарантирано в чл. 32 ал.2 ЗПК
потестативно право да предложи изпълнението си изцяло преди крайния срок.
4
В процесната сделка такава уговорка е фиксирана в чл. 4.8 от договора, като
кредиторът е въвел като изискване представяне на двудневно писмено
предизвестие, в което клиента да посочва размера на предсрочно
погасяваната сума. Тази уговорка не е била преуреждана с анексите и не
поражда съмнение за неравноправност, тъй като не възлага на потребителя
някаква неоправдана тежест, нито го лишава от възможности за защита.
Напротив, изискването за адресирано писмено изявление, което да фиксира
едностранно волеизявление за промяна в условията на договора е изцяло
съответно на общия принцип за упражняване на потестативни права като
сложни фактически състави с обективен и субективен елемент, особено ако
последиците им лишават изправна към този момент страна от благоприятни
за нея очаквания. Както правото на предсрочна изискуемост в полза на
кредитора ( подробно изяснено като правен инструмент в т. 18 от ТРОСГТК
4/2013) изисква не само факт на забава, но и узнаване от насрещната страна
на волята на кредитора, така реципрочно и правото на длъжника да лиши
банката от очакваните лихви до края на срока следва да се оповести
предварително от предлагащия предсрочно изпълнение длъжник, за да може
търговецът да организира подходящо деайността си за напред и да подготви
сделка на покритие, с която да замести този бъдещ приход. Договорения
двудневен срок след писмено предизвестие е съвсем оправдан при отчитане
на спецификата на това кредитиране.
В заключение, съдът не намира основание да отрича валидност на тази
уговорка и затова следва да съобрази поведението на спорещите страни с това
нейно съдържание.
Настоящият състав приема, че нито едно от действията на
кредитополучателката или съпруга йне може да бъде квалифицирано като
писмено предизвестие за предсрочно погасяване на главницата. На първо
място, дори при пълно кредитиране на показанията на свидетеля (участващ в
същата сделка като съдлъжник), може да се установи само предварителна
подготовка за погасяване, тъй като са проведени разговори за уточняване на
актуален размер на дълга. Тези разговори обаче са предшествали
рефинансирането, тъй като свидетеля сочи, че едва след като са попълнили
дадена им от „Райфайзенбанк” АД молба са могли да получат ново
финансиране от „УниКредит Булбанк” АД, където са представили именно
5
този документ. Не е установено категорично обаче, че екземпляр от тази
молба е оставен и при въззиваемото дружество, за да се приеме, че процеса по
уведомяването му за упражнено едностранно потестативно право на клиента
му е довършен и е започнал да тече срока на предизвестието. Няма данни и че
новия кредитор е препратил оригиналния екземпляр от молбата по образеца
на „Райфайзенбанк” АД при изпълнение на транша от новото кредитиране,
ако такава е била уговорката с новата банка.
Не може да се приеме за волеизявление на кредитополучателя и
преводното нареждане за насочване на сумата от новия кредит към
разплащателна сметка на Неделчева. Нареждането да се извърши плащане
съставлява упражняване правомощие по разпореждане с налични в банкова
сметка пари, установено в полза на титуляря на сметката в съответната
банкова институция. Основанието посочено в платежното нареждане сочи за
преследваната цел за разместването на парите между вносителя и титуляра на
банковата сметка (в случая дружеството, превеждащо свои средства поради
особени вътрешни отношения с това физическо лице). Нареждането е
адресирано до банката на дружеството, а не до въззиваемата банка и затова не
може да се цени дори и като предложение за погасяване на чужд дълг, за да
бъде ангажирана преценката на кредитора дари да приеме такова погасяване.
За разлика от потребителя, чието право да предлага на своя кредитор плащане
преди срок е гарантирано от закона( чл. 32 ЗПК), третите за сделката лица
следва да се договорят изрично с кредитора, особено ако в резултат на
плащането очакваната престация намалява. Правилото по чл. 73 ЗЗД
задължава кредитора да приеме плащане само ако е в рамките на
съществуващите параметри( т.е. в обема на изискуеми вноски по съхранен
погасителен план), но не и да търпи промяна в договорните условия.
Поради тази причина само по себе си изпълненото от „УниКредит
Булбанк” АД нареждане за превод, прието от Райфайзенбанк” АД като
постъпление, увеличаващо наличност в разплащателната сметка в
разпореждане на въззивницата, не представлява последен, а само начален
елемент от фактическия състав на предсрочното погасяване, тъй като е
осигурило само средствата, които кредитополучателят вече е можел да
предложи на своя кредитор. Докато не е бил довършен и втория субективен
елемент на връчване на предизвестието на банката, обаче трансформиращите
6
последици на волеизявление за едностранно отпадане на сроковете по
погасителния план не могат да настъпят. Затова въззвиният съд изцяло
споделя правилния извод на първата инстанция, че постъпването на парични
средства в разплащателната сметка на жалбоподателя дава възможност на
кредитора само да администрира погасяването като прихваща изпълнение на
задълженията за погасяване на банковия кредит на съответен падеж,
съобразно действащия погасителния план, но факта на наличие на посочените
средства сам по себе си не може да се приравни на конклудентно изявление за
предсрочно погасяване на задължението. Оплакванията на въззивницата
остават неоснователни. След като натрупаната наличност се е изчерпила,
неизпълнените вноски са отчитани от банката като натрупващи се изискуеми
задължения, в съответствие с действащия договор. Претенцията за отричане
на дълга, основана на възражение на предсрочно погасяване е неоснователна.
Поради съвпадението на изводите на двете инстанции обжалването
решение следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора въззивникът следва да понесе и тежестта за
разноските, направени за защита срещу неоснователната жалба, посочени в
списъка на въззиваемата страна в размер на 200 лв. Размерът надхвърля
минимум от 100лв, установен в чл.25 ал.1 от НЗПП и съдът преценява
възражението на насрещната страна за основателно. Предвид невисоката
сложност на казуса, и обстоятелството че в първата инстанция, където
защитата е значително по- интензивна, юридсконсултското възнаграждение е
било намалено до минимум и страната не е оспорила този размер, въззивният
съд приема, че 100лв са достатъчна компенсация и за разходите на
въззиваемия за защита, чрез юрисконсулт в настоящата фаза на процеса.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 272 ГПК, съставът на Варненски
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3361/21.07.2020 г., постановено по гр.д.
№ 6714/2019 г. по описа на ВРС, 21 с-в, с което е бил отхвърлен отрицателен
установителен иск на длъжник за приемане за установено в отношенията
7
межди страните, че жалбоподателя не дължи сумата от 13 403.61 лева по
договор за банков кредит от 28.11.2011 г. на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. С. Н. , ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. Варна, П.К.
9003, ул. „Кирил и Методий” № 167, ет. 1 да заплати на „Райфайзенбанк
/България/” ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на управление: гр.
София П.К. 1407, р-н „Лозенец”, „Експо 2000” бул. „Никола Вапцаров” № 50
сумата от 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция, на основание чл. 81 ГПК.
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК, по арг. от чл. 280 ал.3 ГПК.
Решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8