Решение по дело №988/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А. А. Х. – [държава], с посочен адрес за кореспонденция: [населено място], * [улица], ап.55, срещу Решение №2664/21.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Жалбоподателят счита, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие с материалния закон. Административният орган оценявал положението в [държава] като несигурно и напрегнато, но не определял насилието във всички части на страната като безогледно, при което достигнал до неправилен извод, че по отношение на оспорващия са налице предпоставките по чл.8, ал.8, съотв. чл.9, ал.5 от ЗУБ. Формално била цитирана информация за ситуацията в [държава], но не била обсъдена приложимостта на чл.8, ал.6 от ЗУБ, съотв. дали събитията, настъпили след напускането на страната по произход няма да обосноват преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Влошената обстановка в страната по произход на оспорващия, настъпила в последните месеци, била ноторно известна на решаващия орган. Несигурността и размириците продължавали и не можело да се предвиди как ще се развият събитията в [държава], като най-потърпевши били представителите на цивилното население. Поради актуалната обстановка в [държава] и ескалацията на насилието, връщането на жалбоподателя там щяло да застраши пряко правото му на живот и свобода, и щял да бъде изложен на тежки посегателства. Жалбоподателят счита за неоснователни доводите на административния орган по приложението на чл.8, ал.8, съотв. чл.9, ал.5 от ЗУБ. В тази му част решението не съдържало позоваване на относима информация относно [държава], въз основа на която да се преценят част от кумулативните изисквания, транспонирани от чл.8, пар.1 от Директива 2011/95/ЕС. Сочи, че актуалната информация относно [държава] след 27 ноември 2024г. и падането на режима на Б. А. опровергавали приложението на чл.8, ал.8 и чл.9, ал.5 от ЗУБ. Позовава се на позиция на ВКБООН от 16.12.2024г., която цитира. Жалбоподателят счита също, че актуалната ситуация в [държава] отговаря на тълкуването, дадено с Решение на СЕС от 30 януари 2014г. по дело С-285/12. В идентичен смисъл била позицията на ВКБООН от 16 декември 2024г., с която страната ни следвало да се съобрази. Следвало да се вземе предвид и най-новата практика на СЕС, съгласно Решение по дело С-406/22. Оспореното решението било издадено в противоречие с принципите по чл.13 от АПК. Твърди също, че административният орган не спазил императивното изискване на чл.75, ал.2 от ЗУБ, във връзка с чл.7, ал.2 от АПК. Като не било обсъдено от органа всичко изложено, решението било издадено при липса на мотиви и съществено нарушение на административно-производствените правила. Известните факти били в преразказ, а изводите били напълно формални. Моли за отмяна на обжалваното решение, със законните последици от това.

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, в депозиран чрез процесуален представител писмен отговор моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет – подадени чрез Дирекция „Миграция“, С.-София, с №УРИ 105400-372/17.01.2023г. и чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ с вх. №259/24.01.2023г., А. А. Х. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-26270/24.01.2023г. Видно от същата, търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място]. На 24.01.2023г. търсещият закрила е бил регистриран в ДАБ с имената А. А. Х. - [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – *, религия – *, *работник, с * образование, *. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родители – с местонахождение [държава], както и за братя и сестри – * от братята му и * от сестрите му се намират в Германия, един от братята му е в Австрия и един в Турция, а един от братята му е изчезнал, * от сестрите му се намират в Турция.

С писмо с рег.№ УП 26270/26.01.2023г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-6007/17.03.2023г. (рег. № УП-26270/23.03.2023г. в ДАБ при МС) на За Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Решение №8682/05.05.2023г., издадено от Заместник – Председател на ДАБ при МС, на основание чл.77, ал.1, във връзка с чл.15, ал.1, т.1 и т.3 от ЗУБ, се прекратява производството за предоставяне на международна закрила на А. А. Х..

С молба рег. №УП-26270/24.10.2024г. в ДАБ при МС, адресирана до Председателя на ДАБ при МС, чужденецът е поискал да бъде допусната до производство молбата му за предоставяне на международна закрила.

От младши експерт в отдел ПМЗД, РПЦ – Харманли е изготвена Докладна записка рег. №УП 26270/31.10.2024г., адресирана до Директор на РПЦ – Харманли, с която е предложено на А. А. Х. да бъде извършена поредна регистрация. Върху докладната записка са поставени резолюции.

Представена е молба вх. №4653/05.11.2024г., подадена чрез РПЦ – [населено място] към ДАБ, с която А. А. Х. от [държава] е поискал закрила от Република България. Самоличността му е била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-26270/05.11.2024г. Видно от същата, търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената А. (собствено име) Х. (бащино име) А. (фамилно име), [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място]. На 05.11.2024г. търсещият закрила е бил регистриран в ДАБ с имената А. А. Х. - [държава], роден на [дата]. в [държава], [населено място], със същия постоянен адрес, етническа принадлежност – арабин, религия – *, * работник, с * образование, *. В приложение към регистрационния лист са посочени данни за родители – за бащата на търсещото закрила лице е посочено, че се намира в [държава], а майка му – в Германия, както и данни за братя и сестри – * от братята му и една от сестрите му се намират в Германия, един от братята му е в Австрия и един в Турция, а един от братята му е изчезнал, две от сестрите му се намират в Турция.

С писмо с рег.№ УП-26270/06.11.2024г. на ДАБ, Началник отдел ПМЗД при РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. № М-1075/16.01.2025г. (рег. № УП 26270/17.01.2025г. в ДАБ при МС) на ИФ Директор на Специализирана дирекция „Миграция“ – ДАНС е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р. България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

На 10.02.2025г. с кандидата за закрила е било проведено интервю по Глава шеста, Раздел I – чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП 26270/10.02.2025г. В хода на интервюто чужденецът е посочил, че е роден в [населено място], а от 2016г. живее в *. Напуснал [държава] нелегално през ноември 2022г. и преминал в Турция, където останал два месеца и след това тръгнал за България. Нямал документи, издадени в Турция. Заявил, че турците се държат много лошо с тях, сирийците. В България пристигнал нелегално на 10.01.2023г., през зелена граница, с още 10 човека. След като преминали на българска територия, с кола достигнали до [населено място] и там били задържани от полицията. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Посочил, че е подал в България през 2023г. молба за международна закрила, след което и в Германия подавал, но бил депортиран. Не бил арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Заявил, че не е имал проблеми заради религията или етноса си. Не е членувал в политическа партия или организация. Не е участвал в религиозни организации, общност, секта. Посочил, че има основно образование. Работил като строителен работник. Заявил, че не е отбил военната си служба. Разказал, че напуснал [държава] заради войната и военните действия. Водели се военни действия в обл. Идлиб между ислямски групировки и редовната армия. Не знаел дали продължават сраженията все още там. Икономическото положение било много лошо и едва се препитавали, всичко било много скъпо и не можели да се изхранват. Нямало достатъчно работа. Нямали вода и ток. Поради тази причина решил да напусне [държава] и да замине за Европа, където да потърси по-добро място за живот. Не знаел кой контролира в момента района, в който живял преди да напусне [държава]. Лично не бил свидетел на сражения, но се чували бомбардировки. Нямало заплаха, отправена лично към него. Семейството му не било заплашвано. Никога не му било оказвано насилие. Не пострадали той и семейството му в резултат на военните действия, но имал един брат, който изчезнал през 2017г. и до сега не знаели нищо за него. Не можел да си спомни кога точно била последната бомбардировка. Посочил, че не би се завърнал в [държава], защото там все още имало несигурност и трябвало доста време да мине, преди нещата да се оправят. Подал молба за закрила в Република България, защото бил задържан тук от полицията, но целта му била да достигне до Германия, защото там били повечето му близки. Там искал да се събере с роднините си и да живее мирно и спокойно.

От младши експерт в РПЦ – Харманли до Председателя на ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 26270/17.03.2025г., с което се предлага да се откаже предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут на чужденеца.

С процесното решение Председателят на ДАБ, на основание чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от ЗУБ, е отказал да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. А. Х..

Решението е връчено лично на лицето на 02.04.2025г., в присъствието на преводач. Жалбата срещу решението е подадена на 14.04.2025г., видно от поставения входящ номер.

При така установеното от фактическа страна, от правна съдът намира следното:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 14-дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Обжалваното решение е в писмена форма, подписано е от издателя си и отговаря на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В него се сочат както фактически, така и правни основания за издаването му, което го прави надлежно мотивирано.

Административният акт е издаден от компетентен орган и при постановяването му не е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, водещо до отмяната му. Установява се от доказателствата по делото, че в хода на производството по общия ред, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен протокол, като то е провеждано в присъствието на преводач, на език, посочен от търсещия закрила за разбираем и владян от него, включително са налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.

Спазено е изискването на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ, като в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по предоставяне на статут, при наличие на предпоставките за това.

В частта му относно отказа за предоставяне статут на бежанец административният орган е изложил съображенията, поради които счита, че на чужденеца не следва да се предостави такъв. Обсъдил е предоставените от жалбоподателя данни в бежанската му история и е приел за установено, че в същата няма доводи за релевантно преследване, нито се обосновава наличие на реална опасност от бъдещо такова. Посочил е, че в бежанската история няма изложени основатели опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ по визираните в чл.8, ал.1 от ЗУБ, а сочените от кандидата такива за напускане на страната му по произход не отговарят на разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ. Посочил е също, че дискриминационни или други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, кандидатът не заявява. Направил е извод, че се касае не за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за лице, търсещо по-добър живот.

Видно от данните по преписката, както и от съдържанието на процесното решение, не се установява административният орган да е пропуснал да изследва твърдян факт от бежанската история, свързан с личното положение на молителя. Същите са подробно анализирани, като въз основа на тях административният орган възприема, че те не установяват наличие на предприето по отношение на жалбоподателя преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ в страната му по произход.

При извършената проверка относно материалната законосъобразност на тази част от оспореното решение, съдът намира следното:

В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е необходимо чужденецът да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна – това преследване да е поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.

В настоящия случай правилно административният орган е преценил, че от изложеното при проведеното с жалбоподателя интервю не се установява спрямо последния да е осъществено визираното в чл.8, ал.1 от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. От жалбоподателя не са заявени конкретни обстоятелства, въз основа на които да може да се направи извод за опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение, или принадлежността му към определена социална група. Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.4 от ЗУБ, преследване е нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а според ал.5 на същата норма, действията на преследване могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни, или се прилагат с цел дискриминация. Твърдения за подобни действия жалбоподателят не е направил в разказаната от него бежанска история. Не е бил арестуван, нямал е проблеми с официалните власти в [държава], не е бил жертва на насилие и не е била отправяна заплаха към него. Оспорващият не твърди в страната си на произход да е бил преследван, да му е било упражнявано физическо насилие, или да е бил обект на репресии. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи към риск от преследване в страната по произход, също не се установяват. Заявената от жалбоподателя информация е била подробно разгледана от административния орган и последният правилно е приел, че тя не може да се счита за релевантна при преценката на основанията за предоставяне на закрила в случая.

Данните, съдържащи се в приложената към преписката справка на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и в тези, представени в хода на съдебното производство, не дават основание да се приеме, че както към дата на издаване на оспорения акт, така и към настоящия момент, съществуват фактически основания, релевантни за предоставяне на закрила по смисъла на някоя от хипотезите по чл.8 от ЗУБ.

По отношение на обстановката в [държава] към днешна дата съдът взе предвид и информацията от общодостъпни източници за актуалното положение в държавата след оттеглянето (свалянето) от власт на президента Б. А.. В актуалния новинарски поток за тази страна е налице информация за възникнала в началото на март 2025г. ситуация на конфликт, изразяващ се във въоръжени сблъсъци. Следва обаче да се има предвид, че тези обстоятелства са се случили в крайбрежната провинция *, както и в * и *, в Западна [държава], като има и данни за жертви сред цивилното население, повечето от които алевити. Според данните в някои медии (вж. DW, БТА, 24 часа, [интернет адрес], ON AIR Bulgaria, [интернет адрес] и др.) в [държава] са загинали стотици лица в сражения между сирийските сили за сигурност и привърженици на бившия президент А., като около 300 от тях са били участници в сраженията. Посочва се, че официалната сирийска власт е положила усилия за овладяване на положението. Данни в тази връзка се съдържат в представената по делото Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ, съгласно които лидерът на [държава] А. ал * е обещал да потърси отговорност на всеки, замесен в нараняване на цивилни след дни на сблъсъци, при които се твърди, че сирийските сили за сигурност са убили стотици цивилни от алауитското религиозно малцинство, и обявява, че е била сформирана независима комисия, която да разследва нарушенията срещу цивилни и да идентифицира отговорните за тях.

Следва да се има предвид фактът, че изложеното е спорадичен проблем със сигурността и че конфликтът не е обхванал значителни територии от [държава]. За да се приеме, че е налице преследване по смисъла на чл.8 от ЗУБ, изразяващо се в насилие, същото следва да е изключително и на цялата територия на съответната държава, което не се установява в случая. Ето защо, съдът приема, че настъпилите нови обстоятелства не водят до извод за съществена промяна в обществено-политическия живот в [държава], която да рефлектира пряко върху гражданите ѝ, касателно наличие на предпоставките по чл.8 от ЗУБ. Към настоящия момент няма основания да се приеме, че в [държава] са налице преследвания на лица, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, или нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Данните от различните информационни източници не сочат към датата на постановяване на настоящия съдебен акт в [държава] да са регистрирани масови случаи на физическо или психическо насилие, правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин, наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни, да е налице отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание, наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Предвид горното, неоснователно е оплакването за необсъждане приложимостта на чл.8, ал.6 от ЗУБ и в тази връзка дали спрямо жалбоподателя биха били налице основателни опасения от преследване по смисъла на чл.8, ал.4 от ЗУБ.

По така изложените съображения, правилен и законосъобразен се явява изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл.8, ал.1 от ЗУБ за предоставяне на статут на бежанец.

Съдът счита и че липсват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл.9, ал.1, т. 1 и т.2 от ЗУБ с оглед факта, че установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че оспорващият е бил принуден да напусне страната си на произход поради реална опасност от смъртно наказание или екзекуция или поради тежки посегателства като изтезание, нечовешко или унизително отнасяне; или наказание.

Съдът намира, че по отношение на жалбоподателя не са налице и предпоставките за предоставяне хуманитарен статут на основание чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ.

В тази част на обжалваното решение, при позоваване на Справка вх.№МД-02-60/29.01.2025г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ, след като е обсъдил обстановката в страната на произход на чужденеца, административният орган е извършил преценка на необходимостта от прилагане на разширенията, дадени с Решение от 17 февруари 2009г. на СЕС, по тълкуването на член 15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО, както и относно съдържанието на предоставената закрила във връзка с член 2, буква „д“ от същата директива и е приел, че по отношение на търсещия закрила не са налице предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Посочил е, че споделеното в справката насочва на реалистични очаквания за затихване на конфликта в [държава] като се наблюдавала съществена промяна в политическата и икономическата ситуация в насока подобрение на условията на живот. Следвало да се отчете и влиянието на редица международни организации на територията на [държава], предлагащи услуги за закрила и подкрепа в полза на вътрешно разселени лица, търсещи убежище лица, бежанци, завърнали се лица и приемащи общности. Направил е извод, че в [държава] не е налице въоръжен конфликт, при който насилието да е на толкова високо ниво, че да съществува разумна вероятност да генерира риск от тежки посегателства за живота и сигурността на всяко лице, единствено поради физическото му присъствие на тази територия. В конкретния случай нямало добре обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата. За да били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие следвало да е изключително, каквото всъщност не било. Не се установявало спрямо заявителя да били налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието му на територията на държавата си по произход, той щял да бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут. Същевременно липсвали данни за наличие на отрицателните предпоставки по чл.9, ал.4 и ал.5 от ЗУБ.

За кандидата не били налице и предпоставките по чл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 от ЗУБ, тъй като не заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила в България. Не можело да му бъде предоставен и статут по чл.9, ал.8 от ЗУБ, тъй като не се позовавал на причини от хуманитарен характер.

Съдът намира, че в тази му част решението е подробно мотивирано, като формираните от административния орган съображения, относими към датата на издаване на оспорения акт, се явяват правилни и обосновани. Същите са съобразени с изложената бежанска история, която е правилно възприета и съпоставена с реалната обстановка в [държава] като цяло и с тази в провинцията, в която е живял жалбоподателят, както и с личното му положение.

Нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ е изцяло в синхрон с член 15, б. „в“ от Директива 2011/95/ЕО на Съвета от 13.12.2011г. Със свое Решение от 17.02.2009г. по дело № C - 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на член 15, б.“в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), Съдът на Общността (голям състав) е постановил, че въпросната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата-членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Действително, понастоящем с Директива 2011/95/ЕС на европейския парламент и на съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текста на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело № С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение.

Съдът намира, че посочените хипотези от решението на Съда на Европейския съюз не са налице в случая, тъй като споделената пред орган на ДАБ информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на [държава] е налице конфликт, който да достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в конкретен регион на тази страна, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си.

Видно от информацията в приложената по административната преписка справка и в представената в хода на съдебното производство Справка вх.№МД-02-200/08.04.2025г. в периодите преди и около изготвянето им в [държава] са били налице проблеми, свързани със сигурността. Това обаче е било явно по-изразено само в отделни области (провинции), докато в други ситуацията в последните години е била сравнително спокойна на фона на общото положение в страната. В Справка с вх.№МД-02-200/08.04.2025г. са посочени данни, според които новите управляващи са съсредоточени върху възстановяването на [държава] и нейните институции след отстраняването от власт на Б. А.. Президентството обявява сформирането на комисия от експерти, натоварена с изготвянето на конституционната декларация, регулираща преходната фаза в [държава]. Има и информация за проведената в * конференция за национален диалог, очертаваща пътя за новата [държава]. Наред с тези обстоятелства съществува и възможност за вътрешно разселване. В Справка вх. №МД-02-200/08.04.2025г. се съдържат данни, че към 27.03.2025г. 371 900 сирийци са се завърнали обратно в [държава] от съседни страни, а към 3 април 2025г. Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН) изчислява, че, считано от 8 декември 2024г., техният брой е около 372 550.

Предвид информацията в справките и данните от други – общодостъпни, източници на информация, съдът приема, че като цяло е налице подобряване на общата обстановка в [държава]. Поемането на държавната власт в страната от нови субекти не променя положението в негативна насока, доколкото от данните става ясно, че смяната на властта не е довела до налагане или прилагане на смъртни наказания или екзекуции, или на изтезания, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Напротив, засега тенденциите за общото положение в [държава] са по- скоро положителни и според данните от последните седмици от общодостъпни информационни канали, тенденциите за подобряване на общото положение в [държава] се запазват. Налице са и данни за милиони сирийци, намиращи се извън страната си, които са изразили желание да се завърнат в родината си след свалянето на президента Б. А..

На фона на гореизложеното, информациите в медийното пространство и данните за въоръжени сблъсъци в крайбрежни райони на [държава] в началото на март 2025г., не могат да обосноват извод за наличие на цялата територия на тази държава на фактически обстоятелства, които да са основание за прилагане на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ в случая. Общото положение в [държава] е по-скоро обнадеждаващо, що се отнася до обстановката със сигурността в повечето области на страната и спазването на правата на човека на фона на положението в [държава] до 8 декември 2024г., когато се стигна до смяната на властта там. От така установеното в справките на ДАБ и от общодостъпната информация от други източници, става ясно, че дори да се приеме, че е налице въоръжен конфликт в [държава], то същият явно, на първо място, не е повсеместен и освен това – не е насочен пряко към мирните граждани на тази страна. Съответно, не може да се счита, че със самото си присъствие в населено място, различно от родното му, жалбоподателят ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт. Макар обстановката в части от страната по произход на оспорващия да остава сложна и опасна, то не са налице ситуации, в които конфликтът понастоящем да е достигнал нива, при които съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства. Видно от изложеното по време на проведеното жалбоподателя интервю, той е нямал взаимоотношения с армията и полицията, и не е извършвал политическа или друга особена дейност. Следователно не може да се направи извода, че личното и общественото му положение предполагат същият да е в рискова група, чиято дейност да го постави в неблагоприятна позиция на фона на общата обстановка в [държава] и на фона на спорадичните проблеми със сигурността там. По смисъла на т.39 от горецитираното решение на съда в Люксембург, за да се предостави хуманитарен статут на молителя, следва безогледното насилие в [държава] да е изключително, каквото то не се установява да е от данните от приложените справки на Дирекция „Международна дейност“ при ДАБ и от другите източници на информация.

Въз основа на тези изложени съображения съдът приема, че за оспорващия не се установява наличие на предпоставките по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ нито към момента на издаване на оспореното решение, нито към настоящия момент. Не се установява и да е налице и реална опасност от тежки посегателства спрямо жалбоподателя, вследствие на събития, настъпили след напускане на държавата му по произход (чл.9, ал.3 ЗУБ).

Съдът намира за правилен и извода на административния орган, че по отношение на жалбоподателя не са налице и основанията, визирани вчл.8, ал.9 и чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ. Последният не е заявил член на семейството му да е с предоставена международна закрила, нито молбата му за закрила е обоснована с други причини от хуманитарен характер.

Неоснователно се цитира съдебна практика на СЕС и конкретно решение по дело С-406/22. Последното касае съвсем различна хипотеза и разглежда въпроса дали е допустимо една държава да предприеме законодателни мерки, по силата на които да определи изначално друга държава като сигурна страна на произход в определени нейни части и как следва да процедира съдът при разглеждане на жалби срещу решения, с който е отказано предоставяне на международна закрила по молби, подадени от кандидатите от третите страни, обявени със съответните законодателни мерки по реда на чл. 37, пар.1 от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година за трети сигурни страни. Случаят не е такъв, тъй като Република България не е обявявала [държава] за сигурна страна по произход нито с нарочен законодателен, нито с нарочен административен акт, респ. молбата за закрила на жалбоподателя не е разглеждана в този аспект. В оспореното решение е разглеждана ситуацията на сигурността на страната по произход на жалбоподателя конкретно и пълно, с оглед преценката предоставяне на бежански и хуманитарен статут и дали са налице възможности за вътрешно разселване, така, както това е предвидено в чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Ето защо процесното решение на СЕС в случая е неотносимо.

По отношение на цитираната в жалбата позиция от 16 декември 2024г. на ВКБООН относно връщането на лица в [държава], следва да се отбележи на първо място, че същата няма задължителен характер и на следващо място – тази позиция е била изразена около една седмица след идването на власт на новите управляващи в тази страна. Изминалият период от 16 декември 2024г. до сега показва, че няма основателни причини да се счита, че в [държава] са настъпили обстоятелства, налагащи във всички случаи на лицата от тази страна да се предоставя международна закрила.

Предвид всичко изложено и с оглед актуално положение в [държава] към днешна дата, съдът прави заключение, че при издаване на решението си административният орган правилно е приложил закона и не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила с характер на съществено, което да представлява основание за отмяна на обжалвания акт. Оспореното решение не противоречи на материалноправните разпоредби, съответства на целта на закона, поради което подадената против него жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Водим от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А. А. Х. – [държава], срещу Решение №2664/21.03.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при МС.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.