№ 583
гр. Монтана, 06.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СИМОНА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630101286 по описа за 2024 година
Предявени са в обективно съединени искове с правно основание чл.
26, ал.1 ЗЗД, връзка с чл.З70 КЗ, както и по чл. 143, ал.2, т.6 ЗЗП и чл. 55, ал. 1
от ЗЗД, частичен иск за сумата от 1.00 лв. от .... лв., с допуснато изменение, в
размер на .... лв.
Ищцата, Д. Г. М., ЕГН ....0710....., с постоянен адрес г.....5, чрез
пълномощника си ...., вписано в регистър БУЛСТАТ под № ...., фирмено дело
№ 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване
на дейността: ...., представлявано ....в - Управител, е предявила иск срещу ЗД
„.....“ ЕАД, с ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. .....,
представлявано от .... и .....
В исковата молба се твърди, че на 29.10.2020г. Д. Г. М. сключила
договор за Кредит № 5000З5354 с „....."ООД. На 29.10.2020г. сключила и
застраховка живот на кредитополучателите на ..... ООД, Съгласно групов
договор № МАХ-001/2019г., удостоверено със застрахователен сертификат №
5000З5354. Застраховката е неразривно свързана с договора за кредит, тъй
като нейния срок е срока на падежната дата на последната погасителна вноска
по кредита (З0.04.2021г.) и освен това размера на застрахователната сума
(сумата изплащана от застрахователя при настъпване на застрахователно
събитие), съгласно застрахователния сертификат се определя от остатъчния
баланс по кредита.Тази неразривна връзка очертава на практика и факта, че
застраховката служи, като обезпечение по кредита.
Застраховката, съобразно покритите рискове, описани в
застрахователния сертификат е обвързана със срока на отпуснатия кредит и
има за цел посредством застрахователната сума да покрие дължимата сума по
1
кредита (главница и лихва) при настъпване на застрахователно събитие и
възникнала невъзможност на застраховащия да погасява задълженията си по
отпуснатия кредит, т.е без наличието на договора за кредит тя няма
самостойно съществуване.
На 01.12.2020г. Д. Г. М. прави пълно предсрочно погасяване на
Кредит № *********, с което договора за кредит се прекратява. С оглед
безспорната и неразривна свързаност на договора за кредит и застраховката,
то нуждата от гарантиране пред кредитора, който е ползващо лице по
застраховката, за възникването на бъдеща невъзможност на застраховащия да
плаща отпада. Тук възниква и правото на застраховащия да поиска връщане на
съразмерната част от застраховката до края на срока на договора, тъй като
отпада правния му интерес от застраховката, която е сключена с единствената
цел да обезпечи изпълнението по договора за кредит, който обаче вече е
прекратен поради изпълнението на неговия предмет.
В чл.З от общите условия, към застрахователен сертификат №
5000З5З54 е описано, че „В случай, на предсрочно погасяване на кредита
индивидуалното застрахователно покритие остава в сила, съгласно
погасителния план по кредита, като ползващото лице се променя от
кредитната институция на застраховането лице, респективно неговите законни
наследници."
Видно от единствената постановка свързана с предсрочното
погасяване, е че то е уговорено едностранно в полза на Застрахователя - „....."
ЕАД, като правото на застраховащия да се откаже, тъй като предмета на
застраховане е отпаднал изобщо не е засегнато и липсва. Още повече с
пълното изпълнение по договора за кредит и прекратяването му по него не
остава остатъчен баланс и в този случай застраховащият може само да гадае,
ако след пълното предсрочно погасяване и в срока на един вече прекратен
договор за кредит настъпи застрахователно събитие, то на каква база ще се
определи застрахователната сума.
Счита, че клаузата на чл.З изречение последно от Общите условия е
неравноправна, следователно нищожна на основание чл. 143, ал.2, т.6 от
Закона за защита на потребителите, приложим в конкретния случай. Тази
клауза позволява на търговеца да се освободи от свое задължение по своя
преценка, като подобна възможност за потребителя въобще не е дадена. По
този начин се внася значително неравновесие в правата и задълженията на
страните по договора, като ощетена е икономически слабата страна, в случая
застраховащия. Застрахователят се обогатява напълно неоснователно, а
застраховащия е лишен от правото да се откаже от застраховката, тъй като
вече няма никакъв правен интерес от нея. Липсата на информация за това как
застраховащия може да прекрати застраховката, форма, ако такава е
предвидена, прави тази клауза напълно неравноправна. Още повече, че с
посочената клауза се заобикаля и закона и по- конкретно чл.370 от КЗ, който
гласи: „В случай на прекратяване на застрахователния договор преди изтичане
на застрахователния период застрахователят има право на съответната премия
само за частта от застрахователния период, през който е носил покритие.“
2
В подкрепа на гореизложеното е и установената практика, че при
пълно предсрочно погасяване на кредит, когато плащанията по застраховката
са месечни, застраховката се прекратява, а в случай, че плащането на
застраховката е еднократно, то потребителят трябва да подаде молба с искане
Застрахователя да възстанови съразмерната част от застраховката. Дори
сключването на застраховката да е задължително условие за отпускане на
кредита и да е необходимо да се търси съгласието на Кредитора, като
подчертаваме, че настоящия случай не е такъв, тъй като застраховката,
свързана с финансовите продукти на ..... ООД има доброволен характер и
зависи единствено от желанието на клиента,то тази правна възможност за
потребителя в настоящия случай не съществува. Той е длъжен мълчаливо да
приеме едно ненужно за него вече застраховане, като в случай, че настъпи
застрахователно събитие след като кредита бъде изцяло погасен, то той да
приеме евентуално застрахователна сума, като обезщетение, която се
изчислява на база едно вече приключило взаимоотношение и по което липсва
остатъчен баланс.
Счита, че клаузата на чл.З изречение последно от Общите условия е
неравноправна, следователно нищожна и поради противоречие с добрите
нрави. С нея се въвежда икономически неизгодна правна ситуация за
потребителя, в която той е лишен от възможността да сключи застраховка,
която да покрива същите рискове, да има значително по-добри условия и да
отговаря на моментното желание на потребителя.
Моли съда да постанови решение, с което:
Да се прогласи нищожността на клаузата на чл.З изречение последно от
Общите условия към застрахователен сертификат № 500035З54 на
застраховка ,,Живот" на кредитополучателите на ,,.....” ООД, съгласно групов
застрахователен договор МАХ-001/2019 като нищожна на основание чл. 26,
ал.1 ЗЗД, връзка с чл.З70 КЗ, както и по чл. 143, ал.2, т.6 ЗЗП.
Да се осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника ,,.....” ЕАД, с
ЕИК: ....., със седалище и адрес на управление:гр. ....., представлявано от .... и
.... да заплати на Д. Г. М., с ЕГН **********, сумата в размер: 1 лев, частичен
иск от ....лв, представляващо платено при липса на основание ведно със
законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата
искова молба до окончателното й изплащане.
Претендира разноски.
Ответникът, „.....” АД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление в
.... чрез процесуалния си представител юрисконсулт ......, в срока, предвиден за
отговор взема становище по исковете.
Считат, че предявените от ищеца обективно съединени искове на
основание чл.143, ал.2, т.6 от Закона за защита на потребителите и чл. 55, ал.1
от ЗЗД са допустими, но неоснователни с оглед на изложените по-долу
аргументи:
В конкретния случай, между ,,.....“ ООД (Застраховащ) и Дружеството
е сключен Групов застрахователен договор за застраховка „Живот“ на
кредитополучателите на ,,.....“ ООД № МАХ-001/2019.
3
Кредитополучателката Д. М. е дала съгласие за застраховане на
29.10.2020 г., като е издаден и връчен застрахователен сертификат №
********* от същата дата.
Крайната дата на застраховката е датата на падежа на последната
погасителна вноска по договора за кредит на застрахованото лице, т.е. до
30.04.2021 г. В исковата молба се твърди, че г-жа М. е погасила предсрочно
договора за кредит на 01.12.2020 г. Фактът на предсрочно погасяване на
кредита следва да бъде доказан от ищеца, тъй като Кредитодателят „.....“ ООД
не изпраща такава информация на застрахователя.
В чл.3 от Общите условия към груповата полица е посочено, че при
предсрочно погасяване на кредита, индивидуалното застрахователно покритие
остава в сила, съгласно първоначалния погасителен план на кредита, като
ползващото лице се променя от кредитната институция на Застрахованото
лице, респективно неговите законни наследници. В този случай,
застрахованото лице си запазва правото да прекрати едностранно
застраховката с писмено изявление до застрахователя на основание на чл. 443,
ал.2 от Кодекса за застраховане, като застрахователят може да задържи само
съответна част от премията само за частта от застрахователния период, през
който е носил покритие съобразно чл.370 от КЗ.
Моли да се има предвид, че в конкретния случай, след предсрочното
погасяване на кредита, ищцата не е подавала молба до застрахователя за
прекратяване на застраховката, съответно дружеството не е постановявало
какъвто и да е отказ за прекратяване или за възстановяване на част от
застрахователната премия. Практиката в дружеството е при подаване на
такива молба, полицата спрямо заявителя-застрахован да бъде прекратявана
незабавно и да бъде възстановена съответна част от премията на лицето,
преди обаче да е изтекъл периода на застрахователно покритие.
В исковата молба се твърди неоснователно, че разпоредбата на чл.3 от
Общите условия е неравноправна, съответно нищожна клауза на основание на
чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП, тъй като застрахованият бил лишен от право да се
откаже от застраховката. Както сочат по-горе, застрахованият има право
едностранно да прекрати застраховката по силата на изрична нормативна
разпоредба в Кодекса за застраховане и застрахователят не е отнел по никакъв
начин това негово право, нито има такъв текст в Общите условия към
груповата полица. Отделно, чл.143, ал.2, т.6 от ЗЗП като неравноправна се
квалифицира клауза, която позволява на търговеца или доставчика да се
освободи от задълженията си по договора по своя преценка, като същата
възможност не е предоставена на потребителя, както и да задържи сума,
получена за престация, която не е извършил, когато сам прекрати договора.
Оспорваната разпоредба на чл.3 от Общите условия не предвижда възможност
за едностранно освобождаване на Застрахователя от задълженията му,
напротив след предсрочното погасяване на кредита, същият е длъжен да
осигури застрахователно покритие до изтичане срока на застраховката.
СТАНОВИЩЕ ОТНОСНО РАЗМЕРА НА ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ
Ищецът е предявил кумулативно с установителния иск по чл.143 от
4
ЗЗП и осъдителен иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД, с който се претендира ответникът
да бъде осъден за сума в размер на 1 лв., частичен иск от .... лв.,
представляваща сума платена без основание, ведно със законната лихва до
датата на депозиране на исковата молба.
Застрахователната премия, платена от ищцата, е еднократна в
размер на .... лв. /единадесет лева и тридесет и осем стотинки/, за целия
период на застрахователно покритие.
Възразяват срещу искането за допускане и назначаване на съдебно-
икономическа експертиза.
Считат, че не е необходимо изготвяне на експертиза, за да се отговори
на въпроса на ищеца. Размерът на платената премия за г-жа Д. М. е .... лв.
Периодът от сключването на договора за кредит до неговото предсрочно
погасяване е от 29.10.2020 г. до 01.12.2020 г. Оттук, дружеството е изчислило,
че съразмерната част от платената премия за посочения период е в размер на
1.99 лв., а размерът на премията за периода от предсрочното погасяване до
изтичане срока на полицата е .... лв.
Моли съда да постанови решение, с което се отхвърлят предявените
искове като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, доводите на
страните, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по
делото писмени доказателства, че ищцата е сключила на 29.10.2020 г. Договор
за кредит № ********* с "....." ООД.
На същата дата сключила и застраховка живот на
кредитополучателите на "....." ООД, съгласно групов договор № МАХ001/2019
г., удостоверено със застрахователен сертификат № *********.
По делото е приложено заверено копие от Съгласие за застраховане
на застраховка „Живот“ на кредитополучателите на „.....“ ООД съгласно
групов договор за кредит № МАХ – 001/2019, дадено от Д. Г. М. на 29.10.2020
г. От него се установява, че между "....." ООД и ответното дружество са
възникнали правоотношения по силата, на които застрахователят предоставя
застрахователно покритие на кредитополучателите на "....." ООД. Посочено е,
че неразделна част от настоящия договор са застрахователния сертификат,
Общите условия, образец на преддоговорната информация, Претенциите за
изплащане на застрахователно обезщетение.
В чл. 3 от Общите условия на застраховката, изречение последно е
уговорено: “В случай на предсрочно погасяване на кредита, индивидуалното
застрахователно покритие остава в сила, съгласно първоначалния погасителен
план на кредита, като ползващото се лице се променя от кредитната
институция на Застрахованото лице, респективно неговите законни
наследници.“
Не бе оспорено и твърдението, че на 01.12.2020 година Д. Г. М. е
5
направила пълно предсрочно погасяване на кредита.
При така установените факти съдът приема следното от правна
страна:
Районен съд - Монтана е сезиран с искове с правно основание чл. 26,
ал. 1 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Безспорно е между страните, че са били обвързани от валидно
облигационно правоотношение по силата на застраховка "Живот" на
кредитополучателите на "....." ООД, съгласно групов договор № МАХ-
001/2019 г., удостоверено със застрахователен сертификат № *********.
По установителния иск:
Основателността на иска предполага наличие на сочените от ищеца
основания за нищожност на конкретната клауза от общите условия на
застрахователния договор, които следва да бъдат установени от него при
условията на пълно и главно доказване по делото.
Ищецът оспорва действителността на клаузата на чл. 3 изречение
последно от Общите условия към застрахователен сертификат №********* на
застраховка "Живот" на кредитополучателите на "....." ООД, съгласно групов
застрахователен договор МАХ-001/2019 г.
Чл. 3 от ОУ урежда началната и крайната дата на всички покрити
рискове. По отношение на крайната дата е уговорено, че /чл. 3, изр. последно/
в случай, на предсрочно погасяване на кредита, индивидуалното
застрахователно покритие остава в сила, съгласно първоначалния погасителен
план на кредита, като ползващото лице се променя от кредитната институция
на Застрахованото лице, респективно неговите законни наследници.
От разпоредбата на чл. 143 ЗЗП следва изводът, че основанията за
неравноправност се отнасят до възможността търговеца или доставчика
едностранно да променя вече сключен договор или да се освободи от
отговорност или да ограничи същата в случай, когато виновно не изпълни
договора и с това причини вреди, а също така и когато поставя потребителя в
неравностойно положение по отношение на условията по договора, които
потребителя поема.
В процесния случай следва да бъде прието за основателно
твърдението на ищеца, че клаузата на чл. 3, изр. последно от Общите условия
съставлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143 ЗЗП. Така, както е
формулирана процесната клауза, следва изводът, че същата се отнася до
насрещна престация, която следва да бъде изпълнена от застрахователя, при
настъпване на определено събитие, но размерът на тази престация не може да
се определи, тъй като вече застрахованият е изпълнил предсрочно
задължението си по свързания договора за кредит. Т. е. тази клауза позволява
на търговеца да се освободи от задълженията си по застрахователния договор
по своя преценка, както и да задържи сума, получена за престация, която не е
извършил и няма как да извърши. Поради изложеното съдът счита, че тази
6
клауза се явява неравноправна на основание чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП.
На следващо място същата клауза от общите условия е и
неравноправна съгласно чл. 143, ал. 2, т. 20, във вр. с ал. 1 ЗЗП, респективно
нищожна на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като представлява уговорка по
застрахователния договор във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на застрахователя и потребителя, като позволява на
застрахователя да ограничи правото на застрахования, произтичащо от чл.
370 КЗ, в случай на предсрочно прекратяване на застрахователния договор,
като задържи получената от застрахования сума за застрахователна услуга
(носене на застрахователното покритие), която не е извършил.
По изложените съображения съдът счита, че предявения
установителен иск се явява основателен.
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за
заплащане на сумата от .... лева, представляващи остатък от застрахователна
премия за срока на прекратен застрахователен договор за застраховка живот
на кредитополучателите на "....." ООД, съгласно групов договор № МАХ-
001/2019 г., удостоверено със застрахователен сертификат № *********, за
който ответното дружество не е носило застрахователно покритие.
В чл. 55, ал. 1 ЗЗД са уредени три фактически състава. Според първия
подлежи на връщане полученото при начална липса на основание. Според
втория подлежи на връщане даденото с оглед на бъдещо основание, което не е
могло да бъде осъществено. Според третия подлежи на връщане даденото с
основание, което е отпаднало с обратна сила. Когато не са налице елементите
на някои от тези три фактически състава и когато въобще липсва друга
възможност за правна защита, а е увеличено без основание имущество на едно
лице за сметка на имуществото на друго лице, обеднелият разполага с иск по
чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
В конкретният случай, по предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1
ГПК разпределението на доказателствената тежест се определя от въведените
в процеса твърдения и възражения, които са обуславящи за съществуването
или за отричането на претендираните права на страните. При фактическия
състав по чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД за връщане на нещо, получено без
основание - ищецът въведе като твърдение и доказа факта на получаването на
вещ, респективно на плащането на парична сума, дадена без основание, а
ответникът доказа основание за получаването или за задържане на
полученото.
За уважаването на така предявената исковата претенция е необходимо
да се установи осъществяването на следните материални предпоставки: 1
претендираната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2 същата да е
постъпила в патримониума на ответника; 3 това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е извършено при
отпаднало правно основание, т. е. след пораждане на процесното договорно
правоотношение да е отпаднал годният юридически факт (договорът),
7
послужил като основание за заплащане на процесната парична сума.
В конкретния случай не са спорни между страните обстоятелствата
относно наличието на валидно застрахователно правоотношение между тях.
Не е спорно и между страните, че ищцата е изплатила застрахователната
премия изцяло. Не е спорен и размерът на застрахователната премия в период
от 01.12.2020 г. /предсрочно погасяване кредита до 30.04.2021, който ден е
крайният срок за погасяване на разрешения кредит.
Въпросът се състои в следното: Дали процесния застрахователен
договор е прекратен.
Съдът счита предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД за
неоснователен. Съгласно чл. 370 от КЗ, в случай на прекратяване на
застрахователния договор преди изтичане на застрахователния период,
застрахователят има право на съответната премия само за частта от
застрахователния период, през който е носил покритие. От нормативната
уредба следва, че право на връщане на съответната част от застрахователната
премия при прекратен застрахователен договор има и застрахованият, като е
без правно значение по чия инициатива е прекратена застраховката (Решение
№ 143 от 19.01.2021 г. по т. д. № ....5/2020 г. на ВКС, I т. о.). При предсрочно
прекратяване на застрахователното правоотношение на възстановяване
подлежи разликата между застрахователната премия за целия период на
покритие и частта от същата, съответна на времевия интервал, през който
договорът между страните е действал. Тази норма се явява частно проявление
на установения принцип за забрана на неоснователното обогатяване. Точно до
такава хипотеза би се достигнало в случай че застрахователят откаже да
възстанови или възстанови част от застрахователната премия, по-малка от
установената в закона такава, тъй като поради прекратяването на договора той
не е предоставил съответна на нея насрещна престация. Следователно, по
аргумент на противното на предвидената норма в чл. 370 от КЗ, при
предсрочно прекратяване на застрахователния договор застрахователят няма
право на застрахователна премия за периода от прекратяването на договора до
изтичане на първоначално уговорения му срок, тъй като с предсрочното
прекратяване на договора за последния отпада задължението да носи риска от
настъпване на предвидените застрахователни събития и при евентуалното им
осъществяване да заплати на застрахования обезщетение за претърпените
вреди. Ето защо в случай, че застрахователната премия е била заплатена
изцяло с прекратяването на действието на договора за застрахователя
възниква задължение да възстанови на застрахователя частта от платената от
последния премия, съответстваща на периода от прекратяване на договора до
уговорения краен срок на покритие.
От приложените по делото ОУ се установява, че няма уговорена
хипотеза, при която процесният договор да се прекратява при предсрочно
прекратяване на кредита на ищеца с "....." ООД. Поради тази причина следва
да намерят приложение разпоредбите на КЗ и в частност чл. 443, ал. 2 КЗ.
8
Цитираната разпоредба гласи, че "Застрахованото лице може по всяко време
да прекрати застрахователния договор по ал. 1 с едностранно писмено
изявление, отправено до застрахователя... ". От събраните по делото
доказателства не се установява, че ищецът е отправил едностранно писмено
изявление за прекратяване на договора, което да е стигнало до застрахователя.
Т. е. не е налице предсрочно прекратяване на застрахователния договор,
респективно не са налице основанията за връщане на застрахователната
премия в претендирания размер.
Освен това ищецът не е ангажирал и никакви доказателства, че е
отправил и искане до застрахователя да възстанови процесната сума преди
депозиране на исковата молба.
По изложените съображения осъдителната претенция се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 30 лева за платената държавна такса и .... лева
адвокатско възнаграждение с ДДС за уважения иск за обявяване нищожността
на клаузата от застрахователния договор, съобразно уважената част от
исковете.
На основание чл. 78, ал. 3, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, в полза на
ответното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
размер на .... лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 3, изречение последно
от Общите условия към застрахователен сертификат № ********* на
застраховка "Живот" на кредитополучателите на "....." ООД, съгласно групов
застрахователен договор МАХ-001/2019, сключена между Д. Г. М., ЕГН
**********, от ....., и „.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление ....., на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 143, ал. 2, т. 6 и
т. 20 ЗЗП.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Г. М., ЕГН **********, от ....., против
„.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ....., иск за осъждане
на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на .... лева,
представляващо платено при липса на основание, ведно със законната лихва
върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба -
22.05.2024 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „.....“ ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление
....., ДА ЗАПЛАТИ на Д. Г. М., ЕГН **********, от ....., и „.....“ ЕАД, ЕИК .....,
9
със седалище и адрес на управление ....., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
сумата в размер на 30 лв. за платената държавна такса и .... лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Д. Г. М., ЕГН **********, от ....., ДА ЗАПЛАТИ на „.....“
ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление ....., на основание чл. 78,
ал. 3, във връзка с чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата в размер на .... сторени разноски в
производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
10