Мотиви по НАХД № 1522/2018г. по описа на Русенския Районен
съд, четвърти наказателен състав
С постановление от 29.08.2018г. Районна
прокуратура - Русе е внесла материалите по досъдебно производство № 167/2018г. по описа на РП-Русе срещу И.М.М. с ЕГН ********** за престъпление по чл.316 вр.чл.309 ал.1 от НК и за освобождаването й от наказателна
отговорност на основание чл.78а от НК.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Обвиняемата И.М.М. е българска гражданка, разведена, неосъждана,със
средно образование, не работи, ЕГН **********.
От събраните по делото
доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Обв. И.М.
била пълномощник на „Иванчик“ ЕООД, като в това й качество, тя и упълномощени
от нея лица, в периода от 28.03.2017г. до 15.06.2017г. регистрирали на името на
дружеството в сектор „ПП“ при ОДМВР 27 бр. превозни средства. На
21.03.2017г. бил сключен договор за покупко-продажба на превозно средство -
товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, в който като продавач било
посочено лицето Н. Й., а като купувач „Иванчик“ ЕООД. Този договор бил
предоставен на обв. М., за да извърши тя
регистрация на автомобила в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе. С
оглед начина, по който се снабдила с документите, обв. М. не знаела подробности по
прехвърлителната сделка, но знаела, че документите за автомобила не са й били
предадени от едноличния собственик и управител на „Иванчик“ ЕООД - св. И. и
същият не я е упълномощавал да регистрира това превозно средство на името на
дружеството. Въпреки това обв. М. решила да регистрира автомобила на името на
„Иванчик“ ЕООД, което щяло да доведе да възникването на права и задължения
(вкл. и финансови) за дружеството. Поради факта, че
документите не са
й били предадени
от св. И. и той не е изразил воля автомобилът да бъде регистриран на
името на „Иванчик“ ЕООД, обв. М. решила да не използва нотариално завереното
пълномощно с рег.№3323/30.03.2017г., с което разполагала. На неустановена дата
и по неустановен начин, обв. М. се
снабдила с документ – Пълномощно с изх. №21/27.03.2017г., в което било
отразено, че „Иванчик“ ЕООД упълномощава
обв. И.М.М. на името и за сметка на дружеството, да регистрира в КАТ
автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рама №ZCFC3572005340074; да получи от
КАТ регистрационния талон и регистрационните табели и да подписва всякакъв вид
документи и декларации, вкл. и декларацията по Приложение №2. Този документ бил
неистински, тъй като подписът в реквизита „Упълномощител“ не бил изпълнен от
св. И..
Обв. М.
знаела това обстоятелство, но независимо от това, на 14.07.2017г. тя се явила пред св. Ц.Р., длъжностно лице в
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе и подала заявление
№17108506282/27.03.2017г. за първоначална регистрация на ПС – за товарен
автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“, с рама №ZCFC3572005340074, с двигател
№3432682. Към заявлението приложила договор за покупко-продажба на МПС от
21.03.2017г., свидетелство за регистрация, декларация по Приложение №2,
удостоверение, застраховка и пълномощно №21/27.03.2017г. Обв. М. представила на
св. Р. пълномощно №21/27.03.2017г., за да докаже, че е била пълномощник на
„Иванчик“ ЕООД и имала право, да регистрира автомобил марка „Ивеко“, модел
„Дейли“ в КАТ на името и за сметка на дружеството. Св. Рахнева се усъмнила в
истинността на подадените документи, а именно договора за покупко-продажба на
МПС, декларацията по Приложение №12 и представеното от обв. М. пълномощно
№21/27.03.2017г., поради което информирала св. Н.Ж. След извършена проверка св. Ж. установил, че св. И. И. не е подписал и не е положил
печат в пълномощно №21/27.03.2017г., както и че на 21.03.2017г. не е бил в
Румъния и не е закупил товарен автомобил марка „Ивеко“, модел „Дейли“. Във
връзка с тези констатации по заявление №17108506282/27.03.2017г. не била
извършена регистрация.
В хода на
наказателно производство била назначена съдебно-почеркова експертиза – Протокол
№210/16.04.2018год. по описа на с-р “БНТЛ“ при ОД МВР – гр. Русе /л.86-88/,
съгласно заключението по която подписът положен в реквизита «Упълномощител» в
пълномощно №21/27.03.2017г. не бил изпълнен от св. И.П.И..
По
делото били назначени съдебно-почеркови експертизи – Протокол
№316/14.06.2018год. по описа на с-р “БНТЛ“ при ОД МВР – гр. Русе /л.95-97/ и
съдебно-почеркова експертиза – Протокол №371/11.07.2018год. по описа на с-р
“БНТЛ“ при ОД МВР – гр. Русе /л.115-117/, съгласно заключението по които
подписът положен в реквизита «Упълномощител» в пълномощно №21/27.03.2017г. се
различавал от подписите на обв. И.М. и предвид писмено-двигателните навици, отразени
в почерка й не можело да се установи дали е изпълнен от нея.
Така
с деянието си обвиняемата И.М.М. осъществила от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл. 316, вр. чл.309, ал.1 от НК, тъй като на
14.07.2017 год. в гр. Русе, съзнателно се ползвалa пред сектор „Пътна полиция“
при ОДМВР – Русе, от неистински частен документ – Пълномощно №21/27.03.2017г.,
на което било придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на
едноличния собственик на капитала на „Иванчик‘ ЕООД И.П. И. от гр. Русе, за да
докаже, че съществува някое право – за регистриране на МПС-та в КАТ и някое
правно отношение - че е пълномощник на „Иванчик‘ ЕООД, като от нея за самото му
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
От
обективна страна е налице престъпно ползване на опорочен документ.
Изпълнителното деяние е осъществено чрез действие, изразяващо се в ползване на
неистински частен документ, като от дееца за самото му съставяне не може да се
търси наказателна отговорност.
В
настоящия случай Пълномощно №21/27.03.2017г., се явява частен документ.
Съгласно чл. 93, т. 5 от НК официален е всеки документ, издаден по установения
ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложените му функции. По аргумент на противното,
частен е всеки документ, който е съставен от недлъжностно лице или от
длъжностно лице, но не в кръга на службата му.
Документът
е неистински по смисъла на чл.93, т.6 от НК, в частта на подписа на св. И.П.И.,
тъй като му е придаден вид, че представлява, конкретно писмено изявление
на друго лице, в случая на св. И.П.И., а не на това, което
действително го е съставило. От заключението по назначената в хода на разследването
експертиза безспорно се установява, че соченият за автор на документа св. И. И.
не е неговия създател, подписът за „Упълномощител“ не е бил изпълнен от
него.
Обективният
признак „съзнателно ползване“ е налице, тъй като неистинският документ бил
депозиран в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Русе, за да се установи, че
съществува някое право – за регистриране на МПС-та в КАТ и някое правно
отношение - че е пълномощник на „Иванчик‘ ЕООД.
Обвиняемата,
извършила престъплението при пряк умисъл. Съзнавала е
противоправния характер на деянието си, неговите общественоопасни последици и
искала тяхното настъпване. С използване на процесния
частен неистински документ, обвиняемата очевидно е целяла процесуално действие
да регистрира МПС на името на „Иванчик“ ЕООД.
Гореописаната
фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите И.П.И., Н.М.Ж.
и Ц.Й.Р., както и от писмените доказателства по делото: протоколи за разпит,
съдебно-графологични експертизи, свидетелство за съдимост, автобиография, декларация
за семейно и материално положение и имотно състояние.
От субективна страна
престъплението е извършено при условията на пряк умисъл. Обв.М. е съзнавала общественоопасния характер на деянието,
предвиждайки неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване.
Съдът приема, че са налице всички предпоставки
на чл.78а от НК за освобождаване на И.М. от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание в своята кумулативна връзка: деецът е пълнолетен, не
е осъждана за престъпление от общ характер и не е освобождавана от наказателна
отговорност по реда на гл.VІІІ разд.VІ от НК, за престъплението по чл.316 вр. чл.309
ал.1 от НК предвиденото наказание е “лишаване от свобода” до три години – л. св. до две години и няма
причинени имуществени вреди.
Въз
основа на изложеното съдът намира, че обв.М. следва да бъде призната за виновна
и да й се наложи наказание.
При индивидуализацията на
административното наказание съдът
отчита, като смекчаващи вината
обстоятелства признанието на вината,
изразеното съжаление, критична оценка към извършеното и добрите характеристични
данни. Съдът не отчита отегчаващи вината обстоятелства. Въз основа на тези обстоятелства
и предвид имотното състояние, декларираните доходи и семейните задължения, съдът определя за обв. М. наказание при наличие
само на смекчаващи вината обстоятелства,
предвидено в чл.78а ал.1 и ал.4 от НК, а
именно ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1 000 ( хиляда )
лв. Така определеното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече личната превенция. С
изтърпяването на това наказание обв.М. ще има възможност също така да
преосмисли поведението си с оглед спазване на установените порядки за поведение
в обществото.
Обв.М. следва да
заплати разноските по делото.
Мотивиран така, съдът
постанови решението си.
Районен
съдия: