Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр. Велико Търново , 16.01.2020 година
Великотърновски районен съд, осми
състав, в публично заседание на 13.12.2019
г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Д. РАДЕВА
при секретаря Д.Бабекова,
като разгледа докладваното от съдията гр.
д. №1279 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе,
взема предвид:
Иск с правно основание чл. 108 от ЗС
Ищцата Т.Г.Р. твърди, че братовчед и М.А.П. се е сдобил с констативен
нотариален акт за собственост на недвижим имот, представляващ ПИ с
идентификатор 10447.29.154, подробно описан в исковата молба, който продал на
ответницата по делото на същата дата. Навежда, че след направения отказ от
наследството на общия им наследодател
праводателят на ответницата не е имал права върху имота, респективно
ответницата, като негов наследник, не може да придобие такива права. Оспорва
лицето да е осъществявало владение върху имота и заявява, че е единствен негов
собственик по изложените в исковата молба съображения. Твърди, че ответницата
владее процесния имот без да има правно основание за това, тъй като е придобила
собствеността му чрез покупко-продажба от несобственик. Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено
по отношение на ответницата, че е собственик на целия процесен имот по силата
на наследяване от дядо си М.Ц.К. и по силата на отказ от наследство на другия
наследник- М.А.П. и да бъде осъдена ответницата да ѝ предаде владението
върху имота. В съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв. С. от ВТАК. Поддържа
предявената искова молба. Претендира разноски.
Ответницата Д.М.П. е депозирала в
срок отговор, с който оспорва исковата молба, като неоснователна. Излага, че
общият наследодател М.Ц.К. е притежавал два имота с двуетажна жилищна сграда с
обща площ на имотите 4200 кв.м. През 1974 г. имотите са отчуждени от съсобствениците
Дена М. Колева и Мита Монова Г., които
са негови дъщери и като обезщетение,
срещу имота от 400 кв.м. с построената в него сграда са получили апартамент във
Велико Търново, а срещу имота от 3800 кв.м. като обезщетение са получили
процесния имот. Заявява, че сестрите са имали договорка за доброволна делба,
при която апартамента да получи Мита Монова Г., а процесния имот - Дена М. Колева.
Навежда, че в решението на ОСЗГ за обезщетението за втория имот е допусната
грешка , тъй като в него е следвало да
се посочат само наследниците на Дена М. Колева. Твърди, че баща и е единствен
собственик на имота по наследство от Дена М. Колева. Излага, че той и ищцата са препотвърдили уговорката за
наследството, според което този имот остава негова собственост. Навежда, че
баща и е осъществявал непрекъснато, явно и необезпокоявано добросъвестно
владение върху имота като негов в
продължение на повече от 10 години, поради което го е придобил по давност. Счита себе си за единствен собственик на
имота и моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск. В
съдебно заседание се явява лично и с пълномощника си адв.Илиева от ВТАК.
Поддържа становището за неоснователност на исковата претенция и моли съда да я
отхвърли. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
С Решение на ОСЗГ гр.В.Търново №
3-В /1.09.2006 г. за обезщетяване със земеделска земя съгласно плана за
обезщетяване в землището на гр.Велико Търново, ЕКАТТЕ 10447,Община Велико
Търново на основание чл. 27а от ППЗСПЗЗ , въз основа на Решения № 685В от
31.03.2000 г. по чл.19,ал.8 ППЗСПЗЗ за определяне правото на обезщетение и №
685В от 14.05.2001 г. по чл.19,ал.17,т.1 от ППЗСПЗЗ за определяне начина на
обезщетяване и плана за обезщетяване по чл.19,ал.8, наследниците на М.Ц.К. ,
б.ж. на гр.В.Търново са обезщетени чрез предоставяне в собственост на 2,009 дка
земеделски земи на обща стойност 699 лева съгласно плана за обезщетяване в
землището на гр.В.Търново, ЕКАТТЕ 10447,Община В.Търново, както следва : ПИ от
ОПФ № 029154 по плана за обезщетяване, представляващ Пасище, Мера от 2,009 дка
, шеста категория, местност "Трошана", на стойност 699 лева при описани
в решението граници и съседи. Приложена е заверена скица на имот № 029154, неразделна
част от решението. Изготвен е Протокол № В685/6.12.2006 г за въвод във владение
на Т.Г.Р.. От приетото удостоверение за
наследници изх.№ 94 ТТ-243/15.04.2014 г. на Община Велико Търново е видно, че
след смъртта на Моно Цонев Колев, починал на 10.10.1964 г. негови законни
наследници са били съпругата му / починала на 1.01.1966 г./, дъщеря му Дена М.
Колева, /починала на 28.03.1998 г. , оставила законен наследник сина си Моню
Анчев Петков/ и дъщеря му Мита Монова Г. / починала на 1.11.1986 г., оставила
законен наследник съпруга си , починал на 3.06.1992 г. и дъщеря си Т.Г.Р./.
Приложеното удостоверение, издадено от Районен съд Велико Търново установява,
че в особената книга на ВТРС за отказ от наследство под № 137 /25.10.2006 г. е
вписан отказът на М.А.П. от наследството на Моно Цонев Колев, б.ж.на
гр.В.Търново. С Нотариален акт за констатиране на право на собственост № 62,
том 3, рег.№ 2927, дело № 246/11.09.2018 г. на нотариус Д.Рачевец, № 430 в НК с
район на действие ВТРС , М.А.П. е признат за собственик по наследство на ПИ с
идентификатор № 10447.29.154 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
В.Търново, местност "Трошана" с площ от 2009,00 кв.м. , а съгласно
Заповед РД № 221313/2009 г. на кмета на Община В.Търново е отчуждена част от ПИ
№ 290154 в размер на 0,109 дка за изграждане на обекти публична общинска
собственост, обслужващи транспорти връзки , с площ от 1900 кв.м., трайно
предназначение-земеделска земя, начин на трайно ползване-Пасище, шеста
категория , номер по предходен план 029154, при граници имот № 10447.157.16.;
имот № 10447.29.155; имот № 10447.29.164; имот № 10447.29.153. На същата дата с Нотариален акт № 63, том 3,
рег.№ 2928, дело № 247 от 11.09.2018 г. на нотариус Д.Рачевец, М.А.П. е продал
на Д.М.П.- негова дъщеря, описания по-горе недвижим имот. Съгласно
удостоверение за данъчна оценка изх.№ **********/12.06.2009 г. на Община
В.Търново и скица на ПИ № 15-524800-13.06.2019 г. на СГКК В.Търново имотът е с
площ от 2009 кв.м. По делото са събрани гласни доказателства. Разпитаната св. Р. заявява, че познава ищцата и бащата на
ответницата. Нивата, която се намира в местност "Трошана" била дадена
като обезщетение по повод събарянето на къща, върху която е построено Военното училище. Имотът се намирал около комплекса "Търново
Хилс". Мястото било гора, в която ходели за дренки и шипки. Свидетелката го
посетила за пръв път през 2005-2006 г. и от тогава е ходила
няколко пъти на излети. Според нея имотът е обрасъл с трънки и има забити две
колчета. Не знае имотът да има друг собственик освен ищцата. Св. С. е приятелка на ищцата. Имотът и се намирал
около Мотела, като най-забележителното в него била една скала, на която си
оставяли багажа , когато ходели на излети заедно с децата. Парцелът не бил
заграден, имало три-четири колчета. Мястото
не е обработвано. Св.К. познава ответницата и баща и от 2017 година. Знае, че
баща и имал нива над Мотела, където са построени два големи блока. Тя и ответницата, използвайки скицата на имота,
намерили мястото. Парцелът бил ограден с
колчета, имало само трева и храсталак, които се почиствали първоначално от
Моню, а после от нает от ответницата човек. Свидетелката заявява, че знае от
Моню, че той е собственик на парцела. Св.И.твърди, че познава ответницата и
баща и от десетина години. Имал фирма за почистване, озеленяване и строителство
и бил нает за почистването на нивата. Излага, че няколко пъти за почистването
му е плащал бащата, а после му плащала ответницата. Тя искала да си построи
сглобяема къща и поради това сложили около 20 колци, за да оградят парцела, но
впоследствие идеята пропаднала. Твърди, че работниците му ходят по три -четири пъти в годината, за да се почиства
от буренаците.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.108
от ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи, без да има основание за това. При
иск по чл. 108 ЗС ищцата следва пълно и главно да докаже, че е собственик на
вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на
ответника и че ответникът владее или държи вещта без основание. Ответницата от
своя страна следва пълно и главно да установи наведените възражения, на които
основава изключителното си право на собственост. От събраните доказателства безспорно се
установява, че процесният имот е даден като обезщетение на наследниците на М.Ц.К.
с Решение № 3-В/1.09.2006 г. на ОбСЗГ гр.В.Търново. В отговора на исковата
молба се твърди, че притежаваните от М.Ц.К. два недвижими имота с обща площ от
4200 кв.м. са били отчуждени през 1974 година за построяване на Военното
училище. За обезщетяване на съсобствениците Дена М. Колева и Мита Монова Г. за
имота от 400 кв.м. през 1974 г. им е даден един
апартамент от 117 кв.м., находящ се в гр.В.Търново, а през 2006 г. за обезщетяване на
другия имот от 3800 кв.м. са получили процесното пасище. Ответницата излага, че апартамента е получен
от Мита Монова Г., а процесния имот е получен от Дена М. Колева по силата на
договорка между сестрите за доброволна делба на имотите, които те ще получат
като обезщетение за отчуждаването. Излага се тезата, че в решението на ОбСЗГ е
допусната грешка, тъй като отчуждаването е извършено през 1974 година, когато
наследодателят М.Ц.К. не е бил жив, тоест отчуждени са не негови, а на
наследниците му имоти. Сочи, че по силата на уговорката за доброволна делба
нейният наследодател М.А.П. е придобил имота по наследство от майка си Дена М.
Колева. Съдът не споделя тезите на ответницата по няколко съображения. Безспорно
отчуждаване на имоти, притежавани от М.Ц.К.
е било извършено, след като наследниците му са получили процесния имот като
обезщетение по реда на чл.27а, вр. с чл.19,ал.8 от ППЗСЗЗ. Решението на ОбСЗГ не е обжалвано по
предвидения от закона ред и е влязло в законна сила. То според чл. 27а, ал.2 от ППЗСЗЗ удостоверява правото на
собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху
имота, а твърдяната грешка в него не
следва да се обсъжда на основание чл.17,ал.2 от ГПК. Поради изложеното съдът приема за доказано, че процесният
имот е предоставен като обезщетение и е станал собственост на наследниците на
Моно Цонев Колев. В този ред на мисли голословно и недоказано е твърдението, че М.А.П. е единствен собственик
на имота по силата на устна договорка между сестрите за доброволна делба на
получените като обезщетение недвижими имоти в резултат на отчуждаването. По
силата на наследственото правоприемство към датата на влизането на решението на
ОбСЗГ в сила наследници са Т.Г.Р. и Моню Анчев Петков, при равни права, при
липса на доказателства за противното. Това
правно положение всъщност е установено и от нотариуса при съставяне на НА № 62,
том трети, рег.№ 2927,дело № 246/11.09.2018 г. В него нотариусът въз основа на
представените документи приема, че М.А.П. е собственик на 1/2 ид.ч. от имота
чрез майка си, а останалата 1/2 ид.ч. е придобил по силата на давностно
владение в период повече от 10 години.
Обсъждайки възражението за изтекла в полза на праводателя на ответницата
придобивна давност, въз основа на която същият е признат за собственик на целия
имот с цитирания по-горе нотариален акт, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно презумпцията на
чл.69 от ЗС предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Тази презумпция се прилага и в отношенията между
съсобствениците. Ако се докаже, че един от съсобствениците е започнал да
упражнява фактическата власт и върху
чуждата идеална част на основание, изключващо владението на останалите
съсобственици, то неговото намерение за
своене се предполага. С ТР
№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС е даден отговор относно приложението на презумпцията
на чл.69 от ЗС в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността
произтича от наследяване. Според ВКС тя следва да се счита оборена, ако
основанието, на което е установена първоначално фактическата власт показва
съвладение. В този случай, за да придобие по давност идеалните части на
останалите съвладелци, спрямо които упражняващият фактическа власт се счита
държател, той следва с едностранни действия да превърне държането във владение.
Действията трябва по ясен и недвусмислен начин да отричат владението на
останалите съсобственици, да показват неговото намерение да държи идеалните
части на останалите за себе си с
намерение за своене, като тези действия следва да се манифестират явно пред тях
и да стигнат до знанието им, освен когато това е обективно невъзможно.
Непротиворечиво в съдебната практика в редица решения, постановени по реда на
чл.290 от ГПК се приема, че когато съсобствеността върху един имот произтича от
наследяване, ползващият имота сънаследник, а впоследствие неговите общи или
частни правоприемници, е владелец на своите идеалните части от имота и държател
на идеалните части на всички останали сънаследници. Поради това, за да установи
владение върху целия имот, владеещият сънаследник следва да демонстрира пред
невладеещите сънаследници промяна на намерението си за своене на имота. / така
Решение № 9 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5520/2014 г. на първо г.о ,
Решение № 16 от 17.04.2015 г. на ВКС по гр.д.№ 5652/2014 г. на първо г.о, и др./ В конкретния случай съсобствеността
между Т.Г.Р. и М.А.П. произтича от наследяване, доколкото имотът е даден като обезщетение за отчуждените имоти
на общия наследодател. Събраните по делото гласни доказателства, чрез разпита
на свидетелите К. и И.по никакъв начин не доказаха тезата на ответницата, че
баща и е владял имота явно и необезпокоявано в продължение на повече от 10
години, манифестирайки намерението си за
своене, като по несъмнен начин е отрекъл владението на ищцата. Показанията на
св.К. не могат да го установят, тъй като тя заяви, че познава Моню Петков и
дъщеря му от 2017 година. Показанията на св.И.сочат, че познава Моню Петков и
ответницата от около десет години и че Моню му е давал няколко пъти пари за
почистването на имота. Дори да се приеме, че свидетелят е извършвал почистване
три пъти в годината и е поставил колци на имота , същият не установи конкретно
от кога и за какъв период е извършвал горните действия. Най-вече, не се установи, че Петков е отблъснал по
несъмнен начин владението на ищцата. Доведените от нея свидетели от своя страна
заявиха, че тя е посещавала имота от 2006 година насетне заедно с приятелки /св. Р.
и св. Стефанова/, ходили са на излети, както и за горски плодове. Ако се
приеме , че Петков е манифестирал намерението си за своене и на чуждата идална
част от имота, снабдявайки се с констативен нотариален акт, то същото е станало едва през 2018 г., тоест не е изтекъл
изисквания от закона 10 годишен период. Поради
горните съображения съдът счита релевираното възражение за придобиване на целия
имот по давност от М.А.П. за неоснователно и недоказано. Следователно и
ответницата не би могла да твърди, че е станала собственик на целия имот по
силата на нотариалния акт за покупко- продажба, тъй като няма как да придобие
повече права от тези, които праводателят и е притежавал. Ищцата от своя страна излага, че е
единствен собственик на процесния имот,
като основният и довод е вписания отказ от наследството на М.Ц.К. от страна на
Моню Анчев Петков. Не се спори, че такъв отказ е направен и същият е вписан под
№ 137 на 25.10.2000 г. в книгата за отказ от наследство на Великотърновски
районен съд. Съгласно чл. 91а от ЗН при наследство, в което влизат имоти,
одържавени или включени в трудовокооперативни земеделски стопанства или в други
образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху
които се възстановява, отказът от наследство, извършен след одържавяването,
съответно включването на имотите, няма действие по отношение на тези имоти. Те
се смятат за новооткрито наследство по смисъла на чл.1 от закона. Разпоредбата е създадена с цел обслужване
процесите на реституция и няма за цел да накърни правата на ползващите се от
отказа от наследство наследници, а да охрани интересите на отказалите се
наследници само за реституираните имоти, според дадените разяснения с решение №
3 от 4.02.1999 г. на Конституционния съд на Р България / вж. Решение № 46/25.03.2013
г. на ВКС по гр.д.№ 765/2012 г., първо г.о, постановено по реда на чл.290 от ГПК/. Константна е съдебната практика, изразена в редица решения на ВКС по реда
на чл. 290 от ГПК, че едва след влизането в сила на решенията на поземлените
комисии, с които се възстановява правото на собственост върху земеделски земи в
патримониума на наследниците възниква "новооткрито наследство" по
смисъла на чл.91а от ЗН, по отношение на което
може да се направи валиден отказ от наследство. / вж. Решение № 468 от
22.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1585/2010 г., първо г. о., ГК, Решение № 292
от 21.11.2011 г. по г.д. № 329/2011 г. на второ г.о на ВКС и др./ Безспорно е,
че отказът от наследството на М.Ц.К. е направен след отчуждаването на имотите и
преди процесния имот да бъде даден на наследниците му като обезщетение съгласно
чл. 27а, вр. с чл. 19,ал.8 от ППЗСПЗЗ. Следователно, имотът попада в приложното
поле на чл.91а от ЗН и спрямо него няма валидно извършен отказ от
наследство. Тези съображения водят до
направения по-горе извод досежно възникналата съсобственост върху процесния
имот между наследниците на Моно Цонев Колев, Т.Г.Р. и Моню Анчев Петков.
Недоказани останаха изложените от ищцата аналогични твърдения относно договорки
между нея и братовчед ѝ , по силата на които имота да остане само за нея.
Въводът във владение на имота след издаване решението на ОбСЗГ В.Търново не
установява изключителното и право на собственост върху целия имот. Анализът на
релевантните факти и обстоятелства и събраните доказателства води до извода, че
ищцата е собственик на 1/2 ид.част от
процесния имот. Праводателят на ответницата е бил собственик на 1/2 ид.ч. от
имота, следователно към момента на покупко-продажбата обективирана в НА № 63,
том трети, рег.№ 2928, дело 247 от 11.09.2018 г. същият е можел да прехвърли на дъщеря си
собствеността само върху притежаваната от него 1/2 ид.ч. от имота, която
ответницата владее на правно основание. При така
формираните изводи от съда относно правата върху имота и с оглед предявения
иск по чл.108 от ЗС следва да се приеме
за установено по отношение на ответницата, че ищцата е собственик на 1/2
ид.част от процесния имот и да се осъди ответницата да и предаде владението на
тази 1/2 ид.част. Ревандикационният иск за останалата 1/2 ид.ч. от имота следва
да бъде отхвърлен, като неоснователен.
При
този изход на делото на основание чл.78,ал.1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищцата направените по делото разноски съобразно уважената част от
иска, възлизащи в размер на 232,50 лева за заплатено адвокатско възнаграждение,
ДТ и такси за административни услуги,
съобразно списък по чл.80 от ГПК. Ответницата също има право на разноски
съобразно отхвърлената част от иска, които възлизат на 200 лева за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.108 от ЗС по отношение на Д.М.П.
с ЕГН ********** ***, че Т.Г.Р. с ЕГН **********
*** е собственик на 1/2 ид.част от имот, представляващ ПИ с идентификатор №
10447.29.154 по кадастралната карта и кадастралните регистри на В.Търново,
местност "Трошана" с площ от 2009,00 кв.м. , а съгласно Заповед РД №
221313/2009 г. на кмета на Община В.Търново е отчуждена част от ПИ № 290154 в
размер на 0,109 дка за изграждане на обекти публична общинска собственост,
обслужващи транспорти връзки , с площ от 1900 кв.м., трайно
предназначение-земеделска земя, начин на трайно ползване-Пасище, шеста
категория , номер по предходен план 029154, при граници: имот № 10447.157.16.;
имот № 10447.29.155; имот № 10447.29.164; имот № 10447.29.153, , като ОСЪЖДА Д.М.П. да предаде на Т.Г.Р.
владението на 1/2 ид.част от описания недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т.Г.Р. с
ЕГН ********** иск по чл.108 от ЗС за признаване за установено правото на
собственост на Т.Г.Р. и осъждане на Д.М.П.
с ЕГН ********** да и предаде владението на останалата 1/2 ид.част от имота , представляващ
ПИ с идентификатор № 10447.29.154 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на В.Търново, местност "Трошана" с площ от 2009,00 кв.м. , а
съгласно Заповед РД № 221313/2009 г. на кмета на Община В.Търново е отчуждена
част от ПИ № 290154 в размер на 0,109 дка за изграждане на обекти публична
общинска собственост, обслужващи транспорти връзки , с площ от 1900 кв.м.,
трайно предназначение-земеделска земя, начин на трайно ползване-Пасище, шеста
категория , номер по предходен план 029154, при граници: имот № 10447.157.16.;
имот № 10447.29.155; имот № 10447.29.164; имот № 10447.29.153, като
неоснователен.
ОСЪЖДА Д.М.П. с ЕГН ********** *** да заплати на Т.Г.Р.
с ЕГН ********** *** сумата от 232,50 /двеста
тридесет и два лева и 50 ст./ направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Т.Г.Р. с ЕГН ********** ***
да заплати на Д.М.П. с ЕГН ********** ***, сумата от 200 /двеста/ лева направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване, чрез
ВТРС пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :