С присъда № 69/10.06.2008 год., постановена по н.о.х.д. № 520/2008 година, Кърджалийският районен съд е признал Хикмет Хасан Осман от с. Мургово, общ. Кърджали за виновен в това, че на 04.11.1992 г. и на 05.11.1992 г. в с. Чифлик, обл. Кърджали и в района около същото село, при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с ненавършило шестнадесет години лице от женски пол— Селда Рамадан Акиф от гр. Хасково, род. на 28.03.1978 година, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява опасен рецидив, поради което и на основание чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а", вр. чл. 2, ал. 1 във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от 2 години и 11 месеца, при първоначален "строг" режим на изтърпяване на наказанието на основание чл.47, ал.1, буква "а" от ЗИН. На основание чл. 59, ал.1 от НК от така наложеното наказание лишаване от свобода, съдът е приспаднал времето, през което по отношение на подсъдимия Хикмет Хасан Осман е била взета мярка за неотклонение домашен арест, считано от 07.03.2008 г. Подсъдимият Осман е осъден да заплати на Селда Рамадан Акиф от гр. Хасково сумата в размер на 7 500 /седем хиляди и петстотин/ лева по предявения граждански иск, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането 05.11.1992 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 250.00 лева, като гражданският иск за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 15 000 лева е отхвърлен като неоснователен. С присъдата подсъдимият Осман е осъден да заплати по сметка на РС-Кърджали държавна такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 300,00 лева, както и направените по делото разноски в размер на 30 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на подсъдимия Хикмет Хасан Осман от с. Мургово, общ. Кърджали, който обжалва присъдата в частта й, с която му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяването му, като явно несправедливо. Жалбодателят се признал за виновен, съжалявал за извършеното, съпругата му с двете им деца живеели в Р. Турция, и децата учели там. Били социално слаби, защото били само на заплатата на жена му. Майка му и баща му били на преклонна възраст и болни. От извършването на престъплението били минали близо шестнадесет години. През това време нямал нито една противообществена проява. Бил с добри характеристични данни. Тогава бил млад и сгрешил с извършването на това деяние, за което дълбоко съжалявал. Върнал се доброволно в България, за да си изтърпи наказанието. Едно наказание към средния размер при условията на чл.55 от НК било справедливото такова. Моли въззимния съд да измени присъдата на първоинстанционния съд и му наложи по-леко наказание. В съдебно заседание жалбодателят и защитникът му поддържат въззивната жалба по изложените съображения. Гражданската ищца Селда Рамадан Акиф от гр. Хасково в съдебно заседание оспорва въззивната жалба като неоснователна. Счита наложеното на подсъдимия наказание за ниско по размер. Моли присъдата да бъде потвърдена. Представителят на Окръжна прокуратура- Кърджали оспорва въззивната жалба като неоснователна. Предлага обжалваната присъда като правилна, обоснована и законосъобразна да бъде потвърдена. Въззивната инстанция провери изцяло правилността на присъдата, независимо от основанията, посочени в жалбата, на основание чл. 314 от НПК, като прие за установено следното: Производството пред първоинстанционния съд се е провело по реда на глава двадесет и седма от НПК, с предварително изслушване на страните по чл. 371, т.2 НПК, при което подсъдимият Хикмет Хасан Осман от с. Мургово, общ. Кърджали е заявил, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съдът, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, с определение по чл. 372, ал.4, във вр. с чл. 371, т.2 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С оглед на това, съдът в проведеното съдебно следствие не е провел разпит на подсъдимия, свидетелите и вещото лице за тези факти, и при постановяване на осъдителната си присъда, е наложил наказание на подсъдимия при условията на чл. 55 НК. При тези данни, от фактическа и правна страна по делото, се приема следното: На 04.11.1992 г. преди обяд в гр. Хасково свидетелката Селда Рамадан Акиф- ученичка в VІІ клас, заедно с приятелката си св. Несрин Касим, отишли в поликлиниката в града, за да търсят извинителна бележка, с който св. Акиф да извини отсъствията си от училище за три дни. Там двете срещнали познат на св. Касим- Тунджай /неустановен по делото/ и подсъдимия Хикмет Осман, с когото Тунджай запознал двете свидетелки. В разговора им станал ясен поводът за идването на свидетелките в поликлиниката, при което подсъдимият Осман казал на свидетелката Акиф, че може да й уреди такъв документ. Подсъдимият влязъл в лекарски кабинет и след малко казал на свидетелката Акиф да влезе в този кабинет, за да й бъде издадена исканата извинителна бележка, съответно такава й била издадена. След това, св. Касим си тръгнала, тъй като била на работа. Подсъдимият Осман заедно със свидетелката Акиф и Тунджай отишли в кафене, където се почерпили. След това Тунджай също си тръгнал. Останали св. Акиф и подсъдимият, който я завел в сладкарница, където продължили с почерпката. Тъй като станало обяд, свидетелката Акиф му казала, че ще се прибира в къщи. Подсъдимият Осман се качил заедно с нея в такси и отишли до квартала, където тя живеела. При слизането от таксито подсъдимият Осман поканил свидетелката Акиф на обяд. Последната се съгласила, тъй като той я уверил, че няма да й се случи нищо лошо. Със същото такси двамата отишли в ресторант „Ловна среща", находящ се извън гр. Хасково- по стария път между гр. Хасково и гр. Кърджали, до с. Книжовник, общ. хасково. В ресторанта обядвали. Там, подсъдимият Осман видял свой познат /неустановен по делото/, който бил с микробус и ги откарал до с. Мост, общ. Кърджали. Подсъдимият Осман успокоил момичето, че в с. Мост познава много хора и ще намери транспорт да се върнат до гр. Хасково, но след като не намерил, двамата седнали в кафене в селото. При тях седнал мъж /неустановен по делото/, с когото подсъдимият Осман се уговорил да ги закара до съседното с. Мургово, общ. Кърджали. По пътя подсъдимият Осман и водачът на автомобила се скарали, слезли от автомобила и се сбили. Подсъдимият Осман казал на свидетелката Акиф да бяга, при което двамата с нея избягали в гората, след което й обяснил, че шофьорът на автомобила искал да я купи, за да я продаде в Република Турция. Двамата тръгнали пеш през гората и скоро стигнали в с. Мургово, където пили кафе и гледали видео в заведение. Навън се стъмнило и подсъдимият Осман започнал да търси транспорт до с. Чифлик, общ. Кърджали, където живеел неговият брат и тъй като не намерил, тръгнали към това село пеша, за да намерят оттам превоз за гр. Хасково. По пътя, между с. Мургово и с. Чифлик подсъдимият Осман казал на свидетелката Селда Акиф да спре, като й обяснил, че получил пристъп и трябвало да почине. Двамата седнали на едно паднало дърво край пътя. Подсъдимият попитал свидетелката на колко години е, а тя му отговорила, че е на 14 години и щяла да има паспорт след две години. Подсъдимият Осман започнал да я убеждава да си съблече панталона, с който била облечена. Първоначално тя категорично му отказала, но той я заплашил, че ако не го направи, щяло да стане лошо. Свидетелката се разплакала и му казала да се обърне, за да не я гледа. Когато той се обърнал с гръб към нея, св. Селда Акиф побягнала. Подсъдимият Осман я настигнал и ударил с юмрук в гърба. Свидетелката Акиф започнала да плаче и да се дърпа, а подсъдимият Осман започнал да я удря с юмруци и ритници, при което свидетелката паднала на земята. Тя започнала да го моли да я остави, че е малка, да я върне у дома, а баща й щял да му даде пари. Подсъдимият Осман й казал, че не му трябват пари. Св. Акиф продължила да го умолява да я остави на мира, че до този момент не е била с момче. Подсъдимият Осман й казал, че ще я заведе в дома на родителите си нагоре по пътя и двамата отново тръгнали към с. Чифлик, но след няколко метра подсъдимият Осман отново накарал свидетелката Акиф да спре и да седне. Свидетелката, която била силно изплашена от нанесения й побой и от тъмнината, спряла и седнала на земята, като започнала да плаче. Подсъдимият Осман отново започнал да я убеждава да се съблече, като я заплашил, че ще я убие. Свидетелката пак му казала да се обърне, взела голям камък от земята и го хвърлила по него, но не успяла да го удари. Тогава подсъдимият Осман я хванал за шията и започнал да я души. В този момент свидетелката Селда Акиф преустановила съпротивата си, тъй като нямало кой да й помогне, а подсъдимият се възползвал и събул панталона й, като го хвърлил настрани. След това съблякъл якето си и го постлал на земята. Накарал момичето да легне върху дрехата, а той събул своя панталон и легнал върху пострадалата. Подсъдимият Осман се съвкупил с Акиф, като проникнал с половия си орган във влагалището й, при което разкъсал девствената й ципа и тя се разкрещяла от болки, съпроводени с кървене. След половия акт подсъдимият се облякъл и казал и на св. Акиф да се облече. Последната се облякла, като треперела от студ и едва се движела от болки. Двамата продължили към с. Чифлик, като пострадалата го следвала, тъй като било тъмно, не знаела къде се намира и изпитвала силен страх. Докато вървели, кървенето у свидетелката Акиф продължило и белият й панталон се изцапал с кръв. Подсъдимият Осман и свидетелката Акиф стигнали до с. Чифлик. Отишли до къщата на брата на подсъдимия- свидетеля Исмет Осман. Подс. Осман почукал на вратата. Отворила съпругата на неговия брат, а след нея излязъл и брат му. Подсъдимият Осман го помолил да пренощуват там. Свидетелят Исмет Осман ги завел в старата къща, която била до тази, в която живеел той със семейството си, като припомнил на брат си да внимава съпругата му /на подсъдимия/ да не разбере, за това, че е довел момиче. Подсъдимият Осман и свидетелката Акиф влезли в старата къща, а свидетелят се прибрал в другата, като дал на подсъдимия одеало. След като останали сами, подсъдимият Осман накарал свидетелката Акиф да си свали панталона и да легне, докато той го изпере от кръвта. Било станало след полунощ. Свидетелката легнала в едното от двете легла в стаята. Подсъдимият взел панталона й и го изпрал. Същото направил и със своя панталон, тъй като и той бил изцапан с кръв от свидетелката. Закачил ги да съхнат над печката с дърва, която запалил. След това отишъл при свидетелката и легнал при нея, като поискал отново да осъществят полов акт Свидетелката Акиф започнала да плаче и да вика, а подсъдимият Осман й ударил шамар и заплашил с нож, след което отново се съвкупил с нея. След това, през цялата нощ, двамата останали в стаята. Рано сутринта на 05.11.1992 г., подсъдимият Осман накарал свидетелката да се изкъпе и облече, въпреки че панталона й още бил мокър, след което си тръгнали от къщата на брат му и на автостоп двамата стигнали до гр. Кърджали. На автогарата в същия град, подсъдимият Осман купил билет на свидетелката Акиф за гр. Хасково, дал и още 50 лева и й казал да не казва на никого за това, което се е случило, а да каже на родителите си, че е спала у нейна приятелка. Свидетелката Акиф се качила на автобуса и се върнала в гр. Хасково. Междувременно, след като на 04.11.1992г., свидетелката Акиф не се прибрала в дома си след училище, нейният баща- свидетелят Рамадан Халил, се притеснил много и след като съпругата му- свидетелката Калбие Халил, се върнала от работа около 23,00 часа и дъщеря им още я нямало, двамата заедно със свидетелят Сабри Али тръгнали да я търсят у нейни приятелки. От Гюлшен Шабан /съседка/ разбрали, че през деня Селда е била заедно с Тунджай от с. Соколяне и някакво момче, което работело в мините в гр. Димитровград, и с което я запознала приятелката й Несрин Касим. Близките й я търсили в дискотеките и заведенията в гр. Хасково, след което ходили и до гр. Димитровград, но никъде не я намерили. В гр. Димитровград се опитали да намерят подсъдимия, като се обадили и в полицията. Били уведомени, че търсеното от тях лице в този ден не се било явило на работа в мините. На следващата сутрин родителите на пострадалата Акиф заедно със свидетеля Сабри Али, Гюлшен Шабан и Несрин Касим тръгнали към с. Соколяне, за да търсят лицето Тунджай. Намерили го и той им казал, че подс. Хикмет живеел в с. Мургово. Близките на св. Акиф тръгнали към с. Мургово, но преди да стигнат до селото, по пътя се разминали с камион, в който св. Несрин Касим разпознала подсъдимия Осман. Свидетелят Рамадан Халил махнал с ръка на водача да спре. Последният спрял на разстояние около 40 метра. Докато свидетелят Рамадан Халил обърнал автомобила, за да отидат до камиона, от него изскочил подсъдимият Осман и хукнал да бяга. Скрил се в селото и свидетелите Рамадан Халил и Сабри Али не успели да го настигнат. Около 11,00 часа на 05.11.1992г. свидетелката Акиф се прибрала в дома си. Тъй като там нямало никого, свидетелката Акиф отишла в дома на своя приятелка- Гюлшен Шабан. Там била само майката на Гюлшен- свидетелката Шефие Рамадан. Тя знаела, че в момента я търсят и я поканила в дома си. Пострадалата Акиф се разплакала и разказала на свидетелката Рамадан, че някакво момче я изнасилило. Свидетелката Рамадан забелязала по врата и лицето на Селда синини. След около час свидетелката Акиф се върнала отново в къщи и скоро след това се прибрали и родителите й. Тя им разказала за случилото се. Те видели синините по нея. Свидетелят Али също дошъл в дома им, видял синините по шията й, чул историята й. Майка й- свидетелката Калбие Халил прегледала тялото на дъщеря си и забелязала синините по шията, гърба, краката. Видяла, че бельото и панталоните й са в кръв. Момичето било в тежко психическо състояние. По-късно свидетелката Акиф, заедно с родителите си отишли в полицията, а на следващия ден те я завели да бъде прегледана от съдебен лекар. Видно от съдебно-медицинското удостоверение, при прегледа на Селда Акиф от 06.11.1992г., съдебният лекар установил оскъдно зацапване на долна трета на малките срамни устни на половия орган с кръв, дълбоко разкъсване на девствената ципа към 3 и 6 часа по часовниковия циферблат, с изразено кръвонаседнали ръбове и кървене във върховата област към 6 ч. Ръбовете на разкъсването към 3 ч. са били също кръвонаседнали, при допир към върховата област също се установявало прокървяване. Лекарят установил още, че в лявата половина на шията, надолу към ъгъла на долната челюст, едно под друго имало две кръвонасядания с бледосинкавочервеникав цвят и размери по 1,5x1 см. Назад от долното имало друго кръвонасядане, допиращо се, окръглено, с размери 1x1 см. На лява предмишница в долната трета, по предно-външната повърхност имало кръвонасядане с бледосинкав цвят, уплътнена, с размери 5,5х3,5 см. По задна повърхност и частично по външната повърхност на лява лакетна става имало охлузване с неправилна форма, покрито с нежна кафявочервеникава коричка, с размери 4x2,5 см. На дясната длан, в основата на палеца, имало пръснати неправилни охлузвания с жълто-кафяво дъно на площ 2x1,5 см. По гърба, в долна трета, напречно на срединна линия, имало почти ивицовидна драскотина и охлузване, покрито с нежна коричка с червеникавокафяв цвят. По долния ръб на дясната лопатка имало бледосинкаво кръвонасядане с неправилна форма и размери 4х2,5 см. Надолу и надясно от него имало друго ивицовидно охлузване като другото, с размери 2,5x1 см. На ляво бедро, горна трета, външна повърхност, имало бледосинкаво кръгловато кръвонасядане с размери 2,5x1 см. Разкъсванията на девствената ципа били от 1-2 денонощия и се дължали на осъществен полов акт. Останалите травматични увреждания били с давност от около 1-2 денонощия. Кръвонасяданията по шията можели да се получат от стискане с ръка. Кръвонасядането на лявата ръка по размери отговаряло да е от удар с твърд тъп предмет, какъвто може да бъде юмрука. Охлузванията на лява лакетна става и на дясна длан е било възможно да се получат от падане или търкане по земна повърхност. Охлузванията по гърба и кръвонасядането можели да се получат от действие на нокти. Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, разкъсванията на девствената ципа /пресни/, описани от съдебния лекар в приложеното СМУ, са били получени от вкарване във влагалището на твърд тъп предмет, какъвто е мъжкия полов член в състояние на ерекция. Съобразно вида им, те са възникнали около 24-48 часа преди момента на прегледа на пострадалата. Одраскването на кожата на гърба е получено при действието на предмет с остър връх, а останалите описани травматични увреждания - при действието на твърд тъп предмет. Всички описани травматични увреждания отговарят да са възникнали преди около едно-две денонощия. Съобразно вида, размерите и локализацията на кръвонасяданията по шията, те добре отговарят да са получени при стискане с човешка ръка (пръсти). Приетата за установена фактическа обстановка се потвърждава от признанията на подсъдимия на фактите, описани в обстоятелстваната част на обвинителния акт и възприети от съдебните инстанции; от показанията на свидетелите Селда Рамадан Акиф, Исмет Хасан Осман, Сабри Мустафа Али, Шефие Джелил Рамадан, Калбие Мустафа Халил и Рамадан Акиф Халил, които са подробни, последователни и непротиворечиви; от заключението на съдебно- медицинската експертиза; от писмените доказателства - справка за съдимост, характеристична справка, удостоверение за раждане, ученическо удостоверение, удостоверение, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние и др. Всички доказателствени материали са събрани от досъдебното производство по процесуално допустим начин, същите са относими към предмета на доказване по чл. 102 от НПК и са последователни и безпротиворечиви, като в своята съвкупност подкрепят самопризнанията на подсъдимия относно извършване на деянието по време, място и начин така, както е описано в обстоятелствената част на обвинителния акт и с изискването за несъмненост установяват извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него, вината му, характера на причинените с деянието увреждания на пострадалата, както и всички обстоятелства от значение за отговорността на дееца. При така възприетата фактическа обстановка се налага изводът, направен и от първоинстанционния съд, че подс. Осман е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл. 152, ал.3, т.4, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 т.2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а”, във вр. с чл. 2 от НК, като на 04.11.1992 г. и на 05.11.1992 г. в с. Чифлик, обл. Кърджали и в района около същото село, при условията на продължавано престъпление, се съвкупил с ненавършило шестнадесет години лице от женски пол— Селда Рамадан Акиф от гр. Хасково, род. на 28.03.1978 година, като я принудил към това със сила и заплашване и деянието представлява опасен рецидив. Изложените от първоинстанционния съд съображения относно осъществяването на обективния и субективен състав на престъплението; вината; квалифициращите деянието признаци са подробни, правилни и законосъобразни, поради което не се налага повтарянето им от въззивната инстанция. Осъществено от подсъдимия е съвкупление с лице от женски пол, ненавършило шестнадесет години, като е използвана сила и заплашване. Осъществени са две деяния при условията на продължаваното престъпление по чл. 26, ал.1 от НК и представляващо опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „а” от НК, след като подс. Осман е бил осъден с влязла в сила на 15.04.1988 година присъда по н.о.х.д. № 62/1988 година на Пловдивския военен съд за извършено престъпление по чл. 152, ал.3, т.1 от НК на наказание лишаване от сводоба за срок от четири години и осем месеца, изтърпяна през 1991 година и до извършване на продължаваното престъпление не е изтекъл срока по чл. 30, ал.1 от НК, изключващ приложението на чл. 29 от НК. Правилна е правната квалификация на деянието, като такова по чл. 152, ал.3, т.4, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 т.2, във вр. с чл. 2 от НК и с оглед на последвалите изменения на разпоредбата по отношение на включените в същите квалифициращи обстоятелства и в размера на предвиденото наказание, правилно е приложена редакцията на закона по време на извършване на деянието, като е съобразена и най- благоприятната за дееца санкция. При определяне на наказанието на подсъдимия, първоинстанционният съд се е съобразил с императивния характер на разпоредбата на чл. 373, ал. 2 НПК, предвид характера на проведеното производство по реда на съкратеното съдебно следствие с предварително изслушване на подсъдимия по чл. 371, т.2 от НПК и за извършеното престъплението по чл. 152, ал.3, т.4, вр. ал.2, т.1, вр. ал.1 т.2, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 29, ал.1, б. „а”, във вр. с чл. 2 от НК, му е наложил наказание при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от Наказателния кодекс с оглед минималния установения размер на предвиденото наказание лишаване от свобода от три година, като е определил наказание за срок от две години и единадесет месеца при първоначален „строг” режим на изтърпяване на основание чл. 47, ал., б.”а” от ЗИН. Оплакването във въззивната жалба касае именно размерът на наложеното наказание лишаване от свобода, което жалбодателят счита за явно несправедливо. От извършване на деянието били изминали близо шестнадесет години; бил осъзнал вината си и съжалявал за извършеното; бил разделен от съпругата и двете си деца, които живеели в Р.Турция. Предвид данните по делото, оплакването за явна несправедливост на наказанието, е неоснователно. На първо място, отчетено от първоинстанционния съд е както изключителната продължителност на наказателното производство в рамките на шестнадесет години, което само по себе си представлява изключително смекчаващо отговорността обстоятелство; така и направените самопризнания и очевидната искреност в изразеното съжаление и разкаяние за извършеното, както и семейното състояние на подсъдимия. От друга страна, извършеното деяние е с изключително завишена степен на обществена опасност с оглед субекта на посегателството - по време на извършване на престъплението пострадалата е била едва 14-годишна и с оглед настъпилите общественоопасни последици спрямо нея - посегателството спрямо личността й и половата й неприкосновеност е било брутално с тежки последици както за физическото, така и за психическото й здраве. Деянието е било извършено при условията на опасен рецидив, след като подсъдимият е бил осъден на наказание лишаване от свобода за същото такова престъпление и след освобождаването му от затвора, което сочи, че към онзи момент изтърпяното наказание лишаване от свобода очевидно не го е поправило и не го е възпряло да извърши същото престъпление. Въззивният съд счита, че намаляването на определеното от първоинстанционния съд наказание лишаване от свобода от две години и единадесет месеца- само по себе си под предвидения минимален размер на наказанието от три години, би било акт на неоправдано снизхождение и в разрез с целите на наказанието по чл. 36 от НК. Само за сравнение, следва да се посочи, че при едно своевременно развитие на наказателния процес и приключването му в разумен срок след извършване на престъплението, подсъдимият би получил наказание от три до петнадесет години лишаване от свобода. При данните за висока степен на обществена опасност както на деянието, така и на дееца към онзи момент- лоша характеристика, осъден за извършено престъпление от общ характер и липса на смекчаващи отговорността му обстоятелства, подсъдимият би получил наказание лишаване от свобода около средния размер от девет години. Към настоящия момент, отчитайки всички нови обстоятелства- изключителна продължителност на наказателния процес в рамките на шестнадесет години; че подсъдимият е създал семейство, което е в чужбина с две малолетни дъщери; признал е извършеното престъпление и осъзнал вината си, прилагайки разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1 от НК, съдът е осъдил подсъдимия на наказание лишаване от свобода за срок от две години и единадесет месеца. Ето защо, наказанието лишаване от свобода в определения от съда му размер е справедливо и целите на наказанието по чл. 36 от НК спрямо подсъдимия и обществото могат да бъдат постигнати. Първоинстанционната присъда е правилна и в гражданско-осъдителната й част, в която подсъдимият е осъден да заплати на пострадалата Селда Рамадан Акиф от гр. Хасково, конституирана като граждански ищец в наказателния процес, сумата в размер на 7 500 лева, представляваща обезщетение за претърпените от престъплението неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата на довършване на престъплението – 05.11.1992 година до окончателното изплащане на сумата и гражданският иск е отхвърлен за разликата над уважения до пълния му предявен размер от 15 000 лева, като неоснова‗елен. Безспорно, извършеното от подсъдимия престъпление е с трайни тежки последици за пострадалата, която към момента на извършването му е била на прага на юношеството, физически и психически незряла; подсъдимият по брутален начин е посегнал върху половата й неприкосновеност, като е злоупотребил с доверението й. Поради продължилото в годините наказателно производство, на пострадалата, макар вече в по-зряла възраст, й се е наложило отново да преживее страха, унижението и срама от преживяното. Всичко това безспорно е причинило неимуществени вреди на Акиф, които могат да бъдат възмездени с присъдената от първоинстанционния съд сума, като жалба от гражданската ищца срещу тази част от присъдата не е подадена, поради което липсва основание за увеличаване на обезщетението. Предвид изложените съображения, въззивната жалба на подс. Осман против първоинстанционната присъда е неоснователна. Същата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Мотивиран от горното и на основание чл. 338, във вр. с чл. 334, т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 69/10.06.2008 година, постановена по н.о.х.д. № 520/2008 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|