№ 137
гр. Пловдив, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно административно
наказателно дело № 20215300601706 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
С Решение № 260529 от 18.05.2021 г., постановено по АНД № 6957/2020
г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. с., обвиняемият Д. СТ. Г. е
признат за виновен за извършено на 06.02.2018 г. в гр. Пловдив престъпление
по чл. 316 вр. чл. 308, ал. 1 от НК и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК
вр. чл. 78А, ал. 1 от НК е освободен от наказателна отговорност, като му е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева.
Срещу постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
упълномощения защитник на обвиняемия Г. - адв. П., с която се прави искане
за отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяване на ново,
изцяло оправдателно решение. Излагат се твърдения за допуснато нарушение
на материалния и процесуалния закон, както и за явна несправедливост на
наложеното наказание.
1
В срока по чл. 320 ал. 4 от НПК е депозирано допълнение към въззивната
жалба.В него се излагат допълнителни възражения за необоснованост на
атакуваната присъда. Твърди се липса на доказателства относно реда за
представяне пред административния орган на инкриминирания документ,
както и основен подлежащ на доказване факт по делото- че е представен
именно от обвиняемия. Навяват се доводи и за липса на субективна
съставомерност на извършеното. Направени са и доказателствени искания,
които въззивният съд намери за несъотносими към предмета на делото.
В проведеното от въззивния съд съдебно заседание обвиняемият и
защитника му не се явяват - редовно призовани. Депозирали са писмено
искане за доказателства, което съдът намери за неоснователно. Алтернативно
са заявили, че поддържат първоначалното си становище относно
необходимост от отмяна на решението и признаване на обвиняемия за
невинен.
Представителят на Окръжна прокуратура- Пловдив изразява становище,
че жалбата е неоснователна, а първоинстанционното решение - правилно и
законосъобразно. Счита, че е безспорно установено, че обв. Г. е ползвал
инкриминирания документ – удостоверение, издадено от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“ пред свидетелката И.А.М., *** в
Община – Пловдив, във връзка с участие на неговото дружество в обществена
поръчка и подписване на договор. Обв. Г. е занесъл лично документа.
Безспорно е доказано, че той е неистински. Обв. Г. е представил документа с
ясното съзнание, че дружеството, на което е бил управител, е било наказано с
имуществена санкция за нарушение по чл. 61 от КТ- той два пъти е обжалвал
това наказание, пред две съдебни инстанции. Наличието на това наказание е
било вписано в удостоверението, което е издала Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“ и тъй като това съдържание и тези факти не
ползват дружеството, управлявано от Г., същият е представил пред Община –
Пловдив друго удостоверение със същия номер, с различно съдържание,
което е неистински документ.
2
Пловдивският окръжен съд, като анализира доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, направеното възражение в жалбата,
допълнението към нея и изразеното от страните пред настоящата инстанция и
след като провери атакувания съдебен акт изцяло, съобразно правомощията и
задълженията си по чл. 313 и 314 от НПК, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбата е допустима. Депозирана е от страна в процеса, която има
процесуално призната възможност да атакува постановения съдебен акт.
Подадена е в срока за обжалването му.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните по реда и със средствата, предвидени в НПК
доказателства и доказателствени средства – обясненията на обвиняемия и
показанията на разпитаните на досъдебното и съдебно производство
свидетели, писмените доказателства, както и заключението на графическата
експертиза – първоинстанционният съд е приел следната фактическа
обстановка:
На 07.01.2009г. в търговския регистър на Агенцията по вписванията било
вписано дружеството „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, ЕИК ***, със седалище гр.
Пазарджик. Към началото на 2018г. „ТЕРМИКС ЕС“ ООД съдружници в
дружеството и негови управители били обв. Д. СТ. Г. и свид. С.Д.Г.
С Решение № 17РОП7/27.01.2017г. на Община Пловдив била обявена
обществена поръчка по реда на чл. 18 ал. 1 т. 12 от Закон за обществените
поръчки /ЗОП/, предвиждаща провеждане на процедура по ЗОП под формата
на публично състезание, с предмет: „Извършване на СМР за повишаване на
енергийната ефективност на „Езикова гимназия Пловдив“ по проект,
финансиран от Национален Доверителен Екофонд /НДЕФ/“.
Дружеството „ТЕРМИКС ЕС“ ООД участвало в обявената процедура
наред с други дружества. С Решение № 17РОП7/2/ от 25.05.2017г. на Община
3
Пловдив било класирано на първо място. След приключване на процедурите
по обжалването, с писмо от 11.01.2018г., адресирано до „ТЕРМИКС ЕС“
ООД, Община Пловдив изискала да бъдат представени допълнително в
Община Пловдив документи, необходими за сключване на договор за
възлагане и изпълнение на обществената поръчка съобразно разпоредбите на
ЗОП. В тази връзка на 23.01.2018г. в Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ било подадено заявление от „ТЕРМИКС ЕС“ ООД,
представлявано от обвиняемият Д. СТ. Г., с искане за издаване на
удостоверение относно обстоятелствата по чл. 54 ал. 1 т. 6 от ЗОП.
Разпоредбата на чл. 54 ал. 1 т. 6 от ЗОП, в нейната редакция към месец
януари 2018г. предвиждала, че „ Възложителят отстранява от
участие в процедура за възлагане на обществена поръчка кандидат или
участник, когато: т. 6 /изм. ДВ бр. 102 от 2017г., в сила от 22.12.2017г./ е
установено с влязло в сила наказателно постановление, принудителна
административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или съдебно
решение, нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118,
чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или аналогични
задължения, установени с акт на компетентен орган, съгласно
законодателството на държавата, в която кандидатът или участникът е
установен“.
На 25.01.2018г. от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“
било издадено исканото Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП . Сочената
разпоредба предвиждала, че за доказване на липсата на основания за
отстраняване участникът, избран за изпълнител, представя удостоверение от
органите на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за
обстоятелството по чл. 54, ал. 1, т. 6 и по чл. 56, ал. 1, т. 4 ЗОП. В издаденото
удостоверение с изх. № *** което било изпратено до заявителя „ТЕРМИКС
ЕС“ ООД в оригинал по куриер, било посочено, че за „ТЕРМИКС ЕС“ ООД
има влязло в сила наказателно постановление, принудителна
административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или съдебно решение,
за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128,
чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или аналогични
задължения, установени с акт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
4
Така отразеното съответствало на факта на предходно санкциониране на
търговеца. Срещу „ТЕРМИКС ЕС“ ООД било издадено от Дирекция
„Инспекция по труда“ гр. Кърджали Наказателно постановление № ***, с
което за нарушение на чл. 61 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса на труда на
„ТЕРМИКС ЕС“ ООД, в качеството му на работодател, била наложена
имуществена санкция в размер на 1500 лева. То било обжалвано от
„ТЕРМИКС ЕС“ ООД, представлявано от обв. Д. СТ. Г. с Жалба с вх. № ***
по описа на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Кърджали. С Решение №
25/06.03.2017г. на Районен съд гр. Кърджали, постановено по АНД №
1383/2016г., обжалваното Наказателно постановление било потвърдено. Обв.
Г. депозирал Касационна жалба срещу Решение № 25/06.03.2017г. на Районен
съд гр. Кърджали, постановено по АНД № 1383/2016г. с искане за неговата
отмяна. С Решение № 136/16.06.2017г. по КАНД № 109/2017г.
Административен съд Кърджали потвърдил Решение № 25/06.03.2017г. на
Районен съд гр. Кърджали. Решението на Административен съд Кърджали
било окончателно. Т.е. наказателното постановление № ***, издадено от
Дирекция „Инспекция по труда“ Кърджали е влязло в сила на 16.06.2017г.-
преди инкриминираната по делото дата и издаването на обсъжданото по-
горе Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП.
Обв. Г. бил наясно с тези обстоятелства и с влязлото в сила Наказателно
постановление № ***, издадено от Дирекция „Инспекция по труда“
Кърджали, тъй като лично, в качеството си на управител на „ТЕРМИКС ЕС“
ООД депозирал жалба срещу него в Дирекция „Инспекция по труда“
Кърджали, а също така и Касационна жалба срещу първоинстанционното
съдебно решение на Районен съд гр. Кърджали. Влязлото в сила Наказателно
постановление, с което за нарушение на чл. 61 ал. 1, вр. чл. 1 ал. 2 от Кодекса
на труда на „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, в качеството му на работодател, била
наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, било законово
регламентирана пречка „ТЕРМИКС ЕС“ ООД да продължи участието си в
разглежданата процедура за „Извършване на СМР за повишаване на
енергийната ефективност на „Езикова гимназия Пловдив“ по проект,
финансиран от Национален Доверителен Екофонд /НДЕФ/“.
Воден от желанието Община Пловдив да сключи договор за възлагане и
изпълнение на обществена поръчка с представляваното от него дружество, на
5
06.02.2018г. обв. Д.Г. посетил сградата на Община Пловдив, находяща се в гр.
Пловдив, където пред свид. И.А.М., изпълняваща длъжността *** при
Община Пловдив, представил набор от документи, сред които съзнателно
представил и неистински официален документ – Удостоверение по чл. 58 ал.
1 т. 3 от ЗОП с изх. № *** с посочен издател Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“. В представеният от обв. Г. неистински официален
документ било посочено, че е издаден от Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, че е с изх. № *** с автор свид. Г.М. – *** на ИА „Главна
инспекция по труда“ и с подпис срещу името и длъжността на свид. М.,
същият бил с поставени печати – правоъгълен и кръгъл на Министерство на
труда и социалната политика, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ и в него било посочено, че не се установява „ТЕРМИКС ЕС“ ООД да
има влязло в сила наказателно постановление, принудителна
административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или съдебно решение,
за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128,
чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или аналогични
задължения, установени с акт на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“.
От Община Пловдив последвала проверка на представените от обв. Г.
документи, в хода на която била изискана информация от Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“. Било установено несъответствието в
съдържанието на издаденото от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ автентично удостоверение с изх. № *** и представеното от обв. Г. в
Община Пловдив удостоверение с изх. № *** с посочен издател
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“. Била сигнализирана за
случая Районна прокуратура гр. Пловдив и образувано наказателното
производство, по което е постановен обжалваният съдебен акт.
В хода на досъдебното производство е назначена и изготвена съдебно-
почеркова експертиза на изследвания документ - представеното от обв. Г. в
Община Пловдив удостоверение с изх. № *** От заключението й се
установява, че подписът, положен в полето „*** на ИА „Главна инспекция по
труда“ в Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП с изх. № *** на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, приложено на л. 25, том
2 от делото, не е изпълнен от Г.Д.М., както и от лицата Р.П.М., С.Д.Г. Д. СТ.
6
Г., И.А.М.. Почеркът, положен срещу полетата „Изх. №“ и „София“,
съдържащи се в правоъгълен печат, разположен в горната дясна част на
горепосочения документ, не е изпълнен от С.Д.Г.и Д. СТ. Г.. Положените
печати не отговарят на действителните такива на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“. Това заключение първостепенният съд е ценил
изцяло.
Изложените от РС-Пловдив фактически констатации, които са залегнали
и в постановлението на прокурора за предаване обвиняемия на съд с искане
за ангажиране на административно- наказателната му отговорност, са
базирани все на годни доказателствени източници, както и на експертни
сведения, които правилно са преценени като обективно и компетентно
поднесени. Първостепенният съд е приложил точно правилата на
обективната логика – информацията от всеки от гласните доказателствени
източници е проверявана за достоверност при съпоставка със съдържанието
на другите от същия вид, както и с писмените доказателства, и с експертните
изводи. Не се наблюдава преиначаване или превратно тълкуване на тяхното
съдържание, нито позоваване на информация, която не е събрана по
надлежния ред. Между частите на относимата доказателствена маса не се
откриват съществени разминавания, напротив – комуникират помежду си и се
допълват.
Възражението, че не са налице доказателства, установяващи
представянето на инкриминирания документ пред Община- Пловдив именно
от обвиняемия, е неоснователно. За този факт са налице анализираните и
изцяло възприети от ПдРС показания на св. И.А.М. – *** при Община
Пловдив към инкириминирания период, разпитана в хода на съдебното
производство. Тя сочи, че пази ясен спомен как на 06.02.2018г. обв. Г. лично е
донесъл в Община Пловдив всички указани му необходими документи, в т.ч.
и удостоверение относно обстоятелствата по чл. 54 ал. 1 т. 6 от ЗОП, които
съответно били качени в електронната система за финансово управление и
контрол към Община Пловдив, откъдето следвало да бъдат одобрени от
счетоводството и юриста на Общината. Св. М. е нямала компетенциите да
изследва дали положените подписи са истински. При приемането на
съответната документация била задължена единствено да указва, че
документите следва да се представят в оригинал или във вид на нотариално
7
заверено фотокопие. Впоследствие договорът с „ТермиксЕС“ЕООД е бил
прекратен поради неизпълнение на залегналите в него клаузи от страна на
търговското дружество. Кредитирането на показанията на тази свидетелка е
правилно. Тя не е заинтересована от изхода на делото. Има лични преки
впечатления от лицето, което е депозирало в Община- Пловдив документите,
изискани с оглед сключването на договора, един от които е инкриминираният
по настоящето дело. Това е сторил обв. Г.. Като защитна теза, неподкрепена с
доказателства и неубедителна са отхвърлени обясненията на обв. Г. в частта,
в която сочи, че е получил папката с документите (вкл. инкриминирания) в
деня, в който е трябвало да депозира документацията в Община Пловдив, тя
била подготвена от различни служители в офиса на търговското дружество,
чиито управител е, поради което след занасянето й в Общината не е знаел
какви документи съдържа. Както е констатирал и контролираният съд, обв. Г.
не конкретизира кои от работещите под негово ръководство лица са
участвали в подготовката на изисканите от Община- Пловдив документи.
Дори и да беше посочил такива, това не би се отразило на обективно
установеното по делото- инкриминираният документ е представен пред
Община – Пловдив от Управителя на търговеца, с оглед предстоящото
сключване на договор. Правилно е изведено от доказателствата по делото и
знанието на обвиняемия относно наличието на влязло в сила наказателно
постановление за „ТЕРМИКС ЕС“ ООД, което е било пречка за цитирания
търговец да представи Удостоверение по чл. 58 ал. 1 т. 3 от ЗОП с изх. № ***
на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, че „ТЕРМИКС ЕС“
ООД няма влязло в сила наказателно постановление, принудителна
административна мярка по чл.404 от Кодекса на труда или съдебно решение,
за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3, чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128,
чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса на труда или аналогични
задължения. В удостоверението с цитирания номер, издадено от
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, е било отразено
известното на обвиняемия обстоятелство- за наличие на санкция за
нарушения на КТ, измежду визираните. В инкриминираното по делото такова
е съществувало обратното твърдение. Него именно обвиняемият лично е
предоставил като част от изисканите му от възложителя на обществената
поръчка документи.
8
При правилно възприетата фактическа установеност на деянието,
съответна на наличните по делото доказателства, не е налице визираното от
жалбоподателя нарушение на материалния закон.
На инкриминираната дата- 06.02.2018 г., в гр. Пловдив, обвиняемият Г. е
осъществил от обективна и субективна страна белезите на престъпление по
чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК. Представеното от него Удостоверение по чл.
58 ал. 1 т. 3 от ЗОП с изх. № *** на Изпълнителна агенция „Главна инспекция
по труда“, че спрямо „ТЕРМИКС ЕС“ ООД няма влязло в сила наказателно
постановление, принудителна административна мярка по чл.404 от Кодекса
на труда или съдебно решение, за нарушение на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или 3,
чл.63, ал.1 или 2, чл.118, чл.128, чл.228, ал.3, чл.245 и чл.301–305 от Кодекса
на труда или аналогични задължения, притежава характеристиките на
официален документ. Дефинитивната разпоредба на чл. 93, т. 5 НК определя
официалния документ като такъв, „който е издаден по установения ред и
форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на
обществеността в кръга на възложената му функция”. В константната
практика на ВКС безпротиворечиво се приема, че посочените признаци на
документа - издаването му от длъжностно лице по чл. 93, т. 1 НК, в кръга на
службата му, по установения ред и форма определят неговото качество като
официален, независимо от спецификите на всеки отделен случай.
Съдържанието на инкриминирания по настоящето дело документ е било
различно от съдържанието на действително издаденото от длъжностното лице
удостоверение със същия номер, отразяващо наличието на такава санкция.
Представеният пред Община- Пловдив документ се е отличавал от
действително издадения не само с оглед съдържанието му, но и в частта
относно подписа на съставилото го дл. лице и печата на съответното
държавно учреждение. Т.е. документът е бил неистински. За самото му
съставяне от обвиняемия не се търси наказателна отговорност, но е
несъмнено установено използването му с ясното съзнание за неистинност.
Ползването на документа се e изразило в неговото предоставяне пред дл.
лице в Община – Пловдив, където е бил представен именно от обвиняемия.
Това е станало съобразно предназначението му- за установяване на факти с
правно значение.
Престъплението е извършено с пряк умисъл. Обвиняемият е съзнавал,
9
че използва неистински официален документ, както и че ползва този
документ пред трето лице.
За посоченото престъпление по чл. 316, вр. чл. 308 ал. 1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода до три години. Обв. Г. е бил
пълнолетен към датата на осъществяване на деянието и видно от справката му
за съдимост не е осъждан, спрямо не е била прилагана разпоредбата на чл. 78а
от НК. От престъплението не са били причинени съставомерни имуществени
вреди, подлежащи на възстановяване. Налице са материалноправните
предпоставки на чл. 78 а ал. 1 от НК, поради което и при липса на сочените в
ал. 6 от същия текст основания правилно проверяваният съд е освободил
обвиняемия от наказателна отговорност и му е наложил административно
наказание „глоба” в най- ниския възможен размер от 1000 лева.
В съответствие с изискването на чл. 189,ал.3 от НПК направените по
делото разноски от 120 лв. са възложени в тежест на обв. Д.Г., като е осъден
да ги заплати по сметка на органа, който ги е направил- ОД на МВР –
Пловдив.
Предвид на изложеното и тъй като не са налице основания за отмяна или
изменение на решението, на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 НПК
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260529 от 18.05.2021 г., постановено по
АНД № 6957/2020 г. по описа на Районен съд – Пловдив, VIII н. с.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10