Р Е Ш Е Н И
Е
Гр. София, 02.01.2020г.
Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-18-ти състав в закрито заседание на втори януари през две
хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
като разгледа т.д.№ 2825 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл. 25 , ал.4 от Закона за търговския регистър и регистъра за юридическите лица с идеална цел (ЗТРРЮЛИЦ).
Образувано е по жалба с вх.№20191223124404, подадена от „Д.г.Ф.к.“ ООД срещу отказ № 20191210130857-3/16.12.2019г. на ТР – АВ, с който е отказано по описаното заявление вписване на промени по партидата на дружеството. Жалбоподателят счита, че отказът е незаконосъобразен по подробно изложените съображения, поради което претендира отмяната му и указване на длъжностното лице да извърши заявеното вписване. Сочи, че неправилно е приело длъжностното лице, че се изисква декларация по чл. 129, ал.2 от ТЗ, тъй като се касае за прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг, а не на трето лице. Позовава се на това, че по партидата по обжалван отказ е постановено решение на СГС, ТО, 21 състав под № 2161/29.11.2019г. по заявление за вписване на същите промени, в което се приема горното и че длъжностното лице не се е съобразило с указанията на СГС, а отново е поставило неправомерни указания за представяне на неизискващи се по закон документи. По подробно изложените доводи претендира отмяна на отказа.
Съдът като
обсъди доводите на жалбоподателя и материалите по делото, намира за установено
от фактическа страна следното:
Със заявление по образец, подадено на 10.12.2019г. е поискано вписване на промени по партидата на дружеството, а именно прехвърляне на дружествен дял от „Р.Ф.П.Л.“ на другия съдружник -Т.Т.по договор за прехвърляне на дружествен дял от 14.10.2019г. На 11.12.2019г., по партидата по заявлението са дадени указания, да се представи декларация по чл. 129, ал.2 от ТЗ, че дружеството няма изискуеми и неплатени задължения по образеца, утвърден с посочената заповед на Министъра на правосъдието и Министъра на труда и социалната политика, от законния представител на „Р.Ф.П.Л.“. Постъпило е заявление Ж1, с което са представени допълнителни документи, включително две декларации по образец от 17.10.2019г. от името на Х.К.и от името на съдружника „Р.Ф.П.Л., представляван чрез пълномощно с апостил от управителя Л.Л., като подписът и под втората е поставен от Х.К., за който е представено пълномощно с нотариална заверка от нотариус в Никозия, Кипър от името на директора на дружеството, като е представено нотариално заверено пълномощно от Т.Т.за Х.К.със заверка от нотариус Иванчева от 24.08.2018г. за представителство в качеството му на управител на дружеството „Д.г.ф.к.“ ООД. Съдът констатира, че от заявителя са приложени следните документи: протокол от Общо събрание на съдружниците на „Д.Г.Ф.К.“ ООД за вземане на решение за прехвърляне на 10 дружествени дяла от капитала на дружеството, собственост на съдружника „Р.Ф.П.Л.“ на другия съдружник Т.Т.и приемане на нов дружествен договор; пълномощно от „Р.Ф.П.Л.“ в полза на Х.К.oт 18.01.2017г., декларация по чл. 13 от ЗТРРЮЛНЦ, адвокатско пълномощно, документ за внесена държавна такса, както и договорът за прехвърляне на дружествените дялове / 1000 от общо притежаваните 4000/, който договор е с нотариална заверка на подписите и съдържанието от 14.10.2019г. от нотариус Н.Н.. Представен е и сертификат от 30.07.2014г., с апостил от 08.08.2014г. че директор на чуждестранното юридическо лице „Р.Ф.П.Л.“ е Л.Л..
На 16.12.2019г. в 11,19ч. длъжностното лице е дало повторни указания, като е посочило, че не била представена декларация от управителя Т.Т.за липсата на пречки по чл. 129, ал.1 от ТЗ, тъй като декларирането било лично и не можело да се представя декларация чрез пълномощник. Мотивирало се е, че дори изричното упълномощаване не може да преодолее законовото ограничение, а също така е посочило, че декларацията но чл. 129 от К.Х.била с некоректно посочени идентификационни данни, тъй като по партидата на дружеството това лице било вписано само с дата на раждане, а в декларацията бил посочен ЛНЧ и не можела да се установи идентичност. Независимо от указанията, на същия ден, 16.12.2019г. в 13,03ч. длъжностното лице е постановило обжалвания отказ, приемайки, че пречка за вписването е непредставянето на декларация по чл. 129 ал.2 от ТЗ от управителя Т.Т..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Жалбата
е подадена в срок, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество. Съгласно чл.21 т.5 от ЗТРРЮЛИЦ длъжностното лице по
регистрацията проверява дали съществуването на заявеното за вписване
обстоятелство и съответствието му със закона се установява от представените
документи по т. 4, съответно дали подлежащият на обявяване акт отговаря по
външните си белези на изискванията на закона, а съгласно чл.24 ал.1 от закона,
когато не е налице някое от предвидените в чл.21 изисквания, длъжностното лице
по регистрацията постановява мотивиран отказ.
Разпоредбата на чл. 22, ал. 5 от ЗТРРЮЛИЦ задължава длъжностното лице да
даде указания на заявителя когато към искането му не са приложени всички
документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата
държавна такса, и едва след неизпълнението им да постанови отказ.
Съдът констатира, че действително за
вписване на прехвърлянето на дяловете е било образувано и друго, предходно регистърно производство, а именно по заявление с
вх.№20191015130156, като по същото е постановен отказ, който е отменен от съда
с решение на СГС, 21 състав от 29.11.2019г. по т.д.№2245/2019г. с изложените
мотиви, част от които са и тези, че не е необходима такава декларация, но пък е
указано да се изиска представяне на доказателство, че управител на
чуждестранното юридическо лице е именно Л.Л., който е
упълномощил Х.К.с пълномощно от 29.09.2016г. Същевременно съдът констатира, че
след обявяване на акта на съда по партидата на дружеството, са последвали
указания от 02.12.2019г., като е постановен друг самостоятелен отказ, който не
е предмет на настоящата жалба. След отказа е подадено ново заявление, а именно
това с вх.№20191210130857, което макар и да е за същите обстоятелства, не е
продължение на предходното регистърно производство,
по което е постановен отказ, за който няма данни да е обжалван. Следователно не
се касае за неприлагане на СПН по мотивите на съдебното решение, тъй като акта
касае само конкретното регистърно производство, но не
и всички бъдещи такива, макар и да са за вписване на същото обстоятелство. Предвид
горното съдът следва да изложи самостоятелни мотиви относно отказа.
Настоящият съдебен състав споделя принципно становището на длъжностното лице от АВ-ТР, че предвид, че отговорността за деклариране на неверни данни е лична, то не е възможно декларацията, която се изисква по закон, да бъде попълнена от пълномощник, независимо от това дали пълномощното е изрично. С оглед на горното следва да се приеме, че надлежна декларация по чл. 129, ал.2 от ТЗ от втория управител Т.Т., който действа съгласно вписаното заедно с другия управител – Х.К., не е представена. Съдът намира, обаче, че такава не е необходима, тъй като се иска вписване на прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг съдружник, а не на трето лице.
Съдът намира,
че е основателен довода на жалбоподателя, че неправилно длъжностното лице е
приело, че е необходима декларация по чл. 129 от ТЗ. Съгласно разпоредбата на
чл. 129, ал.1 от ТЗ, изречение второ, в редакцията след допълването й в ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г., прехвърлянето на дружествения
дял от един
съдружник на друг се извършва
свободно, а на трети лица - при
спазване на изискванията за приемане на нов
съдружник и ако няма неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците
и служителите, включително
и на работниците и служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до
три години преди прехвърлянето на дружествения дял. Ал.2 на разпоредбата постановява, че прехвърлянето на дружествения дял се извършва с договор,
сключен с нотариално удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно, и се вписва в търговския
регистър. От буквалното
и логическо тълкуване на разпоредбата следва, че изискването
декларации за липса
на неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на работниците
и служителите при прехвърляне на дружествен дял касае хипотезата на прехвърляне на дружествения дял на трето лице,
а не от един
съдружник на друг. Самото изискване
граматически е отнесено към втората хипотеза
на чл.129, ал.1,
изр.2 от ТЗ - прехвърляне на дружествен дял на трети лица,
както и изискването е с оглед целта на
закона - да се ограничи прехвърлянето
на дружествен дял на трето
лице при съществуващи изискуеми частни и публични задължения на дружество
с ограничена отговорност или еднолично такова
дружество във връзка с трудови правоотношения. В подкрепа на това тълкуване
са и Мотивите към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ (сигн. 754-01-39/06.07.2017 г.), съгласно
които с допълнението на чл.129 от ТЗ се е целяло прекратяване
на порочната практика фирми със задължения (предимно към НАП и с неизплатени заплати на работници) да
се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които
кредиторите не могат да съберат
вземанията си и по който начин
вече бившите собственици се освобождават от пасивите на фирмата
и остават всичките й задължения на новия
собственик, като в същото време регистрират
друго дружество и започват наново. За автентичната воля на законодателя
в този смисъл може да се
съди и от обсъжданията при приемането на допълнението
на закона на първо и второ
четене от Народното събрание - с очертана цел на
допълнението основно недобросъвестен работодател да не може
да прехвърли своите дялове и фирми на трето
лице, което очевидно е неплатежоспособно. С нормата на чл.
129, ал. 1 и, ал. 2 ТЗ са поставени допълнителни
изисквания досежно предпоставките за сключване на договор
за продажба на дружествен дял
от съдружник на трето лице,
както и за вписването на настъпилата
промяна, а именно спазване на изискванията
за приемане на нов съдружник
и да не са
налице неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки за работници
и служители. Волята на законодателя да ограничи изискванията
си за горепосочените
предпоставки единствено досежно договорите за прехвърляне на дялове по
отношение на трети лица, е ясна
и доколкото ограничава гражданския оборот и свободата на страните
да се разпореждат
с притежаваното от тях имущество, не може да
бъде тълкувана разширително и ограниченията да бъдат налагани
и в хипотези, различни от посочените от
законодателя. По тези мотиви и настоящият
състав на съда не споделя
извода на длъжностното лице по регистрация, че и в процесния случай при прехвърляне
на дружествен дял от един
съдружник на друг за вписване
на прехвърлянето следва да бъде
представена декларация за липса на
задължения за трудови възнаграждения, обезщетения и осигуровки. В този смисъл е формирана и практика на съдилищата, като напр.
решение на САС №855/01.04.2018г. по т.д.№1752/2018г., решение №326/01.02.2019г.
на САС по т.д.№518/2019г., решение № 2212/04.10.2019г. на САС по т.д..№
4346/2019г., решение №376/13.12.2018г. по в.ч.т.д.№297/2018г. на Апелативен съд
– Бургас, решение №43/28.02.2019г. по т.д.№77/2019г. на АС –Велико Търново и мн.др.
Видно от справката по публичния ТР в случая се касае за прехвърляне на
дружествен дял от един съдружник на друг съдружник, а не на трето лице, което
прехвърляне се извършва свободно и при този вид прехвърляне няма изискване за
представяне на декларация за липса на неизплатени трудови възнаграждения и
осигурителни вноски. Следователно длъжностното лице е мотивирано отказа си с
непредставяне на документ, който в случая не се изисква, поради което обжалваният
отказ следва да бъде отменен и преписката върната на АВ –ТР с указания да бъде
извършено исканото вписване.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба с вх.№20191223124404, подадена от „Д.г.Ф.к.“ ООД, ЕИК *******, отказ № 20191210130857-3/16.12.2019г. на ТР – АВ, с който е отказано по заявление с вх.№ 20191210130857 за вписване на промени по партидата на дружеството, а именно прехвърляне на дружествен дял от „Р.Ф.П.Л.“ на другия съдружник -Т.Т.по договор за прехвърляне на дружествен дял от 14.10.2019г.
УКАЗВА на АВ - ТР да извърши исканото по заявлението вписване съгласно горепосочените мотиви.
Решението е окончателно. Да се изпрати препис от същото на АВ.
СЪДИЯ: