Решение по дело №512/2018 на Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№……….../……05.2018 г.

гр. Варна

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети май през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: МИЛА КОЛЕВА

 

при секретаря Мария Манолова,

като разгледа докладваното от съдията

търговско дело № 512/2018 г. по описа на ВОС, ТО,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Производството е образувано по молба на „БИЛДАП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Васил Левски“, офис 3, № 58, ет. 2, представлявано от управителя Х.Д.М., за откриване на производство по несъстоятелност на основание чл. 607а от ТЗ, във вр. с чл. 608 и чл. 742 от ТЗ. 

Молителят „БИЛДАП“ ЕООД излага в молбата си, че дружеството не разполага с активи, докато общият размер на пасивите е 528 743,86 лв., поради което счита, че към настоящия момент е в състояние на неплатежоспособност. Сочи, че не разполага с достатъчно парични средства или краткосрочни финансови активи. Излага, че затрудненията му са трайни и продължителни и е в невъзможност да покрива задълженията, като продължаването на търговската дейност поставя в опасност интересите на всички кредитори. С допълнителна молба уточнява, че е в невъзможност да изпълнява задълженията си от 06.03.2018 г.

Молителят твърди, че дружеството е в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като не е в състояние да изпълни задълженията си към кредиторите.

С оглед на така наведените твърдения, молителят е поискал да бъде открито на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност за дружеството „БИЛДАП“ ЕООД поради неговата неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост, като се определи и началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността.

В проведеното открито съдебно заседание молителят „БИЛДАП“ ЕООД се представлява от управителя Х.Д.М., който изразява становище, че поддържа молбата за откриване на производство по несъстоятелност и моли съда да я уважи като обяви дружеството в несъстоятелност, поради неговата неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост.

За да се произнесе по молбата, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

 

Молбата е надлежно предявена от управителя на длъжника „БИЛДАП“ ЕООД, който е процесуално легитимиран за предявяване на искане пред съда за откриване на производство по несъстоятелност от името на дружество (чл. 625, предл. 1 от ТЗ).

За установяване финансовото състояние на дружеството с молбата за откриване на производството по несъстоятелност са представени писмени доказателства. За установяване на състоянието на дружеството служебно от съда са събрани допълнително доказателства – допусната съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява следното:

Налице са задължения на дружеството към доставчици в общ размер на 27 181,33 лв. Налице са и публични задължения, които към 08.05.2018 г. са в общ размер на 650 403,65 лв. като в този размер се включват главница 334 000,95 лв. и натрупани лихви в размер на 316 402,70 лв. Така посочената главница е формирана от задължения по подадени месечни декларации по ЗДДС, ЗКПО и за осигурителни плащания, падежът на които е настъпил в периода от 14.01.2010 г. до 10.05.2012 г., както и ревизионен акт от 29.07.2011 г., задълженията по който акт са били с падеж от 17.08.2011 г. Най-ранно възникналото непогасено просрочено публично задължение е това по СД по ЗДДС № 03001333438 от 14.01.2010 г., отнасяща се за данъчен период м.12.2009 г., с която е деклариран ДДС за внасяне в размер на 56 850,05 лв. , върху което към 08.05.2018 г. е начислена лихва в размер на 48 296,91 лв. По така посочените публични задължения вещото лице М.В.П. по изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза не е констатирало извършване на плащания за погасяването им. За разлика от публичните задължения, по задълженията към доставчиците дружеството е извършвало частични плащания като най-късните от тях са били на 10.03.2011 г., 24.03.2011 г., 28.03.2011 г. и на 23.05.2011 г. Върху неплатената част от задълженията към доставчиците е натрупана лихва за забава, която съгласно заключението на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.В.П. е в общ размер на 11 614,84 лв., считано от датата на падежа на всяко едно задължение до 08.05.2018 г., като са отчетени и частично извършените погасявания на задълженията. Най-рано възникналото непогасено задължение към доставчик е било това по фактура № 47/26.04.2010 г. за задължения към „ИРЕ 7” ЕООД, което е било в размер на 1 272,00 лв., дължимата се лихва върху което до 08.05.2018 г. е в размер на 675,75 лв. Липсват данни дружеството да е сключвало договори с трети лица, по които да са възникнали вземания за молителя, както и не е установено наличието на дълготрайни материални активи, с които дружеството да покрие задълженията си. За периода от 2011 г. до 2018 г. „БИЛДАП“ ЕООД не е отчело други активи, освен вземания, чиито основен размер е формиран от разчети с предприятия в група. Тези вземания са били отписани при съставяне на баланса към 31.12.2014 г., но не е установено да са погасени чрез плащане. Както е посочено в заключението на съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.В.П., по данни на управителя на „БИЛДАП“ ЕООД, тези вземания са били от свързани дружества и са били погасени по давност, която е изтекла през 2014 г. Липсват първични документи и счетоводни записвания за счетоводното отразяване на отписването на този актив.

От заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.В.П. се установява, че общата сума на пасивите на „БИЛДАП“ ЕООД – краткосрочни задължения към 2010 г. е била 545 000 лв., към 2011 г. – 706 000 лв., към 2012 г. – 693 000 лв., към 2013 г. – 688 000 лв., към 2014 г. – 488 000 лв., към 2015 г. – 451 000 лв., към 2016 г. и 2017 г., а също така и към 28.02.2018 г. – 444 000 лв. Съответно общата сума на активите на дружеството е била за 2010 г. - 427 000 лв., за 2011 г. – 451 000 лв., за 2012 г. – 395 000 лв., за 2013 г. – 390 000 лв., за 2014 г. – 32 000 лв., за 2015 г. – 7 000 лв. и за  2016 г. и 2017 г., а също така и към 28.02.2018 г. – 1 000 лв. От тази обща сума на активите краткосрочните вземания към 2010 г. е била 385 000 лв., към 2011 г. – 445 000 лв., към 2012 г. – 388 000 лв., към 2013 г. – 383 000 лв., към 2014 г. – 6 000 лв., към 2015 г. – 1 000 лв., към 2016 г. и 2017 г., а също така и към 28.02.2018 г. – 1 000 лв. От тази съпоставка следва, че за целия период от 2010 г. до 2018 г. разликата между пасивите и активите на дружеството, както и между краткотрайните задължения и краткотрайните активи е отрицателна величина, т.е. пасивите са превишавали активите на дружеството, както и краткосрочните задължения са превишавали краткосрочните вземания на дружеството. С оглед на това то не е могло да изпълнява задълженията си към третите лица. Това следва и от коефициентите за обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност. Първите два коефициента – този за обща ликвидност и този за бърза ликвидност са в размер на 0,0022 за 2015 г. и в размер на 0,0023 за 2016 г., 2017 г. и за периода до 28.02.2018 г., при референти стойности за първия коефициент - от 1 до 2 и за втория коефициент – от 0,5 до 1. Стойностите на тези коефициенти за периода от 2010 г. до 2015 г. са под препоръчителните такива - за първия коефициент и близки до препоръчителните - за втория коефициент, като същия започва да спада под препоръчителните стойности от 2014 г. Съответно коефициентите за незабавна и абсолютна ликвидност са в размер на 0,0000 за периода от 2011 г. до 28.02.2018 г. Всичко това сочи на извода, че дружеството не е в състояние да изпълнява задълженията си както по търговски сделки, така и публичноправните си задължения и други такива към трети лица. Този извод се подкрепя и от определените в заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза с вещо лице М.В.П. коефициент за рентабилност на приходите от продажби, коефициент за рентабилност на собствения капитал, коефициент на рентабилност на пасивите, коефициент на капитализация на активите, коефициент на ефективност на разходите и коефициент на ефективност на приходите, които също са под минимума на препоръчителните стойности. Същевременно, както се посочи по-горе, дружеството няма сключени договори с трети лица, от които да реализира вземания, няма налични дълготрайни и краткотрайни материални активи с изключение на сумата от 1 000 лв., отчетена като такъв актив за периода от 2016 г. до 28.02.2018 г., както и не е реализирало приходи от продажби, считано от 2012 г. до настоящия момент. С оглед на това дружеството не може да изпълнява задълженията си и е изпаднало в зависимост от кредиторите си, като коефициентът на финансова автономност така, както е определен в заключението на изслушаната по делото съдебно-счетоводна експертиза, към 2010 г. е бил -0,2165, към 2011 г. -0,3612, към 2012 г. -0,4300, към 2013 г. -0,4331, към 2014 г. -0,9344, към 2015 г. –0,9845 лв., към 2016 г. -0,9977, към 2017 г. -0,9977 и към 28.02.2018 г. –1,0000, при препоръчителна стойност 0,3300. Съответно коефициентът на задлъжнялост към 2010 г. е бил -4,6186, към 2011 г. -2,7686, към 2012 г. -2,3255, към 2013 г. -2,3087, към 2014 г. -1,0702, към 2015 г. –1,0158 лв., към 2016 г. -1,0023, към 2017 г. -1,0023 и към 28.02.2018 г. –1,0000, при препоръчителна стойност 3-5. Посоченото състояние на дружеството е трайно и датира от 2010 г., като с оглед обстоятелството, че дружеството не разполага с активи и не развива дейност, не може да се очаква подобряване на състоянието му, а оттам и създаване на възможност то да изпълни задълженията си.

Забавата на длъжника, проявена чрез спиране на плащанията към държавата по публичноправните задължения и към кредиторите по търговски сделки предполага състояние на неплатежоспособност. Тежестта да обори законовата презумпция по чл. 608, ал. 3 ТЗ се носи от длъжника, като за това той следва да представи в производството по несъстоятелност доказателства, обуславящи извод за временни затруднения за извършването на тези плащания или че разполага с достатъчно имущество за покриване на задълженията си. Такива в настоящото производство не са представени, още повече, че самият длъжник твърди, че е спрял плащанията.

Дружеството се намира в състояние на неплатежоспособност. То не може да изпълни изискуеми публичноправни задължения към държавата и задължения към кредиторите по търговски сделки, не упражнява търговската дейност, не притежава свободни парични средства, нито възможност да набави такива, не притежава активи. Състоянието на „БИЛДАП“ ЕООД понастоящем е дълбоко и необратимо, съобразно анализа на събраните доказателства като същевременно не се правят и възражения за временен характер на финансови затруднения, по смисъла на чл. 631 ТЗ. Дружеството не разполага с имущество, което да е достатъчно за покриване на задълженията към кредиторите, както и за разноските по несъстоятелността. Следователно, налице са предпоставките на чл. 630 ТЗ, във вр. с чл. 608 ТЗ за обявяване неплатежоспособността на „БИЛДАП“ ЕООД.

По отношение на началната дата на неплатежоспособността, съдът намира следното: Съдът е задължен самостоятелно да преценява началния момент на състоянието на неплатежоспособност, въз основа на обективните данни по делото. Той не е обвързан от диспозитивното начало, т.к. решението му има действие спрямо всички, а последиците за третите лица могат да бъдат твърде сериозни – така чл. 646, ал. 2, т. 1 ТЗ прогласява нищожност на извършено след началната дата погасяване на парично задължение.

От събраните в хода на производството доказателства се установява, че „БИЛДАП“ ЕООД не е извършвало плащания по публичноправните си задължения от 2010 г., а по отношение на кредиторите си по търговски сделки са налице само четири плащания, от които три - през 2011 г. и едно - през 2012 г., като не са извършвани други плащания. Най-рано възникналото задължение по търговска сделка, което не е платено е от 26.04.2010 г. С оглед на изложеното по-горе, за начална дата на неплатежоспособността съдът, въз основа на представените по делото писмени доказателства, приема датата 14.01.2010 г., когато дружеството е подало СД по ЗДДС № 03001333438 от 14.01.2010 г., отнасяща се за данъчен период м.12.2009 г., което е първото публично задължение, което не е платено и към настоящия момент. От събраните данни е видно, че към този момент дружеството вече е имало задължения, които не е било в състояние да изпълни. Следователно към посочената дата са съществували непогасени публичноправни задължения, установени по надлежния ред, които длъжникът не е могъл да обслужва.

Въз основа на данните по делото, като е приел, че дружеството – длъжник не притежава имущество както за покриване на задълженията към кредиторите, така и за покриване на разноските по несъстоятелността, с протоколно определение, постановено в откритото съдебно заседание на 16.05.2018 г., съдът е приканил съгласно чл. 629б от ТЗ молителя „БИЛДАП“ ЕООД, както и всички заинтересовани кредитори на длъжника да предплатят минималните начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 6 500,00 лв. В дадения от съда срок никой от посочените лица не е заявил готовност да стори това.

При така установените факти съдът приема, че е налице хипотезата на чл. 632, ал. 1 от ТЗ, като длъжникът следва да бъде обявен в несъстоятелност, едновременно с откриването на производство по несъстоятелност, и производството да бъде спряно. С оглед предвидената в чл. 632, ал. 2 от ТЗ възможност за възобновяване на производството и предвид обстоятелството, че с решението по чл. 632, ал. 1 от същия закон търговеца - длъжник не се заличава от търговския регистър, настоящият състав приема, че имуществото на длъжника, което ще бъде открито след решението по чл. 632, ал. 1 от ТЗ, следва да бъде запазено за удовлетворяване на кредиторите и постигане целта на производството по несъстоятелността. Това налага да бъде постановена обща възбрана и запор върху имуществото длъжника.

С оглед изхода на делото и по аргумент от разпоредбите на чл. 620, ал. 1 от ТЗ и чл. 78, ал. 6 от ГПК, съдът приема, че дружеството - длъжник следва да бъде осъдено да заплати дължимата за производството държавна такса.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 632, ал. 1 от ТЗ съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „БИЛДАП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Васил Левски“, офис 3, № 58, ет. 2, представлявано от управителя Х.Д.М., с начална дата 14.01.2010 г.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „БИЛДАП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Васил Левски“, офис 3, № 58, ет. 2.

ПОСТАНОВЯВА обща възбрана и запор върху имуществото на „БИЛДАП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Васил Левски“, офис 3, № 58, ет. 2.

ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на „БИЛДАП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Васил Левски“, офис 3, № 58, ет. 2.

ОБЯВЯВА в несъстоятелност „БИЛДАП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Васил Левски“, офис 3, № 58, ет. 2.

ЗАДЪЛЖАВА молителя „БИЛДАП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Васил Левски“, офис 3, № 58, ет. 2, при обявяване на фирмата си да прибави добавката “в несъстоятелност”.

СПИРА производството по несъстоятелност на „БИЛДАП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Васил Левски“, офис 3, № 58, ет. 2.

УКАЗВА, че спряното производство може да бъде възобновено в срок от една година от вписването на решението в ТР, по молба на длъжника или на кредитор, при условията на чл. 632, ал. 2 ТЗ, като в противен случай, производството ще бъде прекратено и постановено заличаване на длъжника от ТР.

ОСЪЖДА „БИЛДАП“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Приморски, ул. „Васил Левски“, офис 3, № 58, ет. 2, да заплати по сметка на Варненски окръжен съд, сумата 250 (двеста и петдесет) лева, представляваща дължима за производството държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на вписване в Търговския регистър, воден от Агенция по вписванията, на основание чл. 622 от ТЗ.

ДА СЕ ИЗПРАТИ на Агенция по вписванията служебен препис от настоящото решение, на основание  чл. 624, във вр. с чл. 622 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в Търговския регистър, на основание чл. 633, ал. 1, във вр. с чл. 613а, ал. 1 от ТЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл. 634 от ТЗ.

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на молителя.

ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл.634в от ТЗ.

 

 

СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: