№ 264
гр. Благоевград, 04.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Петър Пандев
Крум Динев
при участието на секретаря Мария Стоилова-Въкова
в присъствието на прокурора С. Й. А.
като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно административно
наказателно дело № 20241200600631 по описа за 2024 година
Настоящото съдебно производство е образувано по въззивна жалба с вх. №
6197/15.03.2024 г. на Т. С. В., с адрес в с. Л., ул. "С.К." № 25, ЕГН: **********
и по жалба с вх. № 5991 от 13.03.2024 г. на адвокат Д. Х., в качеството й на
защитник на Т. В.. срещу Решение № 65 от 28.02.2024 г. по административно-
наказателно дело № 1288 от 2022 г. по описа на РС - Благоевград. С
атакуваното в настоящото производство решение обвиняемият Т. С. В. е
признат за виновен в това, че на 29.08.2019 г. в сградата на РУ С., в качеството
си на длъжностно лице - държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1 т.1 от
ЗМВР - младши автоконтрольор II степен в сектор „Охранителна полиция“ /
група Пътен контрол на сектор Охранителна полиция/, участък към Районно
управление - С. при ОДМВР - Благоевград , в изпълнение на службата си, чрез
нанасяне на удари с юмрук в областта на устата и гърлото и удари с крак в
областта на околоочната ябълка и над веждата на лявото око е причинил лека
телесна повреда на Г.Л., изразяваща се в разкъсно-контузни рани на лицето,
хематом на лявата орбита и контузия на лявата скула, контузия и разклащане
на горни резци, контузия и охлузване на лявото коляно, кръвонасядане на
1
дясната мишница, довели до разстройство на здравето, неопасно за живота на
Г.Л. - престъпление по чл.131 ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 НК, като на
основание чл. 78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 1 000 лева. Във въззивната
жалба на Т. В. се сочи, че постановеното решение е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като решаващият съдебен състав не анализирал
приобщените по делото доказателства, като се акцентира, че проведеното
експертно заключение било неясно, противоречиво, пристрастно и нелогично,
отделно - съществувало противоречие между самото заключение и останалия
доказателствен материал. Твърди се, че е допуснато и процесуално
нарушение, изразено в погрешно посочване на правната норма, определяща
длъжностното качество на предаденото на съд лице. С жалбата се иска отмяна
на решението на Районен съд - Благоевград и постановяване на друго такова, с
което Т. В. да бъде признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. В
първоначалната жалба на защитника, както и в представеното допълнение към
нея, също се настоява, че решението на първоинстанционния съд е в разрез със
закона и доказателствата по делото, като се посочва, че първоинстанционният
съд извършил неправилен и едностранчив анализ на доказателствата,
пренебрегвайки и свидетелските показания на полицейските служители
относно случилото се в РУ - С., като според тази страна посочените свидетели
не били пристрастни. Твърди се, че ако по делото е налице заинтересованост у
някого от свидетелстващите, то това е св. Г.Л.. Районен съд - Благоевград
пренебрегнал показания на св. Б.. Като необоснована се атакува изготвената
експертиза от вещото лице А., тъй като експертът не разгледал и
аргументирал другите възможности за причината за нараняванията на
пострадалия, като мнението му било в противоречие с изразеното от
свидетеля Б., като в тази връзка се прави искане за допускане на повторна
съдебно-медицинска експертиза. Отново се подчертава, че по делото били
допуснати процесуални нарушения, водещи до ограничаване процесуалните
права на обвиняемия, тъй като в описанието на обвинението се посочвало, че
последният има качеството на длъжностно лице, но посоченият текст от ЗМВР
не отговарял на приетата от прокуратурата квалификация. В хода на
проведеното открито съдебно заседание съдът е оставил без уважение
доказателственото искане за провеждане на повторно медицинско заключение,
а в хода на устните състезания представителят на държавното обвинение
2
счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, тъй като съдът
извършил всестранен и обективен анализ на доказателствата, съпоставяйки
гласните доказателства с проведеното заключение на експерта, като според
прокурора твърдяното процесуално нарушение не било налице, защото
словесното обвинение в постановлението отговаряло на цифровата правна
квалификация. В пледоарията на защитника отново се излагат изложените в
жалбата и допълнението към нея възражения, като се акцентира особено на
проведената съдебно - медицинска експертиза, която тази страна оценява като
противоречаща на останалия доказателствен материал и особено на
показанията на д-р Б., прегледал непосредствено след инцидента
пострадалото лице, поради което се оспорва механизмът на причиняване на
уврежданията, възприет от първата инстанция. В правото на лична защита
обвиняемият посочва, че е дългогодишен служител в системата на МВР и
никога не си е позволявал да посегне на човек и прилага тежестта на закона, а
като последна дума завява, че е е невинен.
Окръжен съд - Благоевград, в настоящия си съдебен състав, след като
прецени възраженията и исканията на страните, както и приобщените по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
На 29.08.2022 вечерта св. Г.Л. и А.Л. били спрени в град С. за проверка от
страна на полицейските служители св. В.Б. и св. Д.Д.. В хода на
осъществената проверка от страна на пристигналите на място служители към
автопатрул за безопасност на движението св. Т. В. и св. К.В. опитали да
тестват за употреба на алкохол водача на автомобила А. Л., който обаче
започнал да се държи агресивно и провокативно спрямо органите по реда,
включително като ги заплашва със саморазправа. Първият опит за тестване на
А.Л. бил неуспешен, поради което за съдействие били извикани свидетелите
П.Р. и К.А., които установили с помощта на техническо средство, че водачът
на автомобила Л. употребил алкохол, а именно 0.92 промила. Междувременно
на място пристигнали и семействата на Л. и Л. - С. Л., св. А. Л., Х. Л., Н. Л.. За
да съставят необходимите документи, свързани с констатираното нарушение -
управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0.5 промила, полицейските служители поискали от А. Л. да ги придружи
до сградата на районното управление, при което последният категорично
отказал, дори направил опит да си тръгне, като за целта започнал и да блъска
присъстващите на място полицаи, ето защо св. В.Б., Д.Д. и К.В. предприели
3
действия по задържането му, използвайки физическа сила, в резултат
настъпила сериозна суматоха с участието на А. Л. и Л. Л. и техните семейства,
но в крайна сметка Л. бил задържан, като въпреки оказаната физическа
съпротива от св. Л. и неговите деца, задържаното лице било отведено в сграда
на РУ - С.. В полицейското управление били задържани и св. Л., св. Х. Л. и св.
Н. Л., като поради продължаващото агресивно поведение на Г.Л. и А.Л., на
първия също били поставени белезници, като той бил отделен и физически от
своите деца, а по разпореждане на св. К. също така му били поставени
белезници и обвиняемият го отвел в съседна стая. Към този момент по тялото
на Л. нямало видими белези от физически наранявания. Вече намиращи се в
стаята за инструктаж на обидите, отправени към него от страна на задържания
обвиняемият отговорил с удар с юмрук в областта на устата и гърлото на Л.,
като вследствие на ударите той паднал на колена, като докато бил в тази
позиция на тялото обвиняемият В. му нанесъл още един удар с крак в областта
на лявата околоочна ябълка. Осъзнавайки какви увреждания е причинил на
задържаното лице, обвиняемият веднага поискал съдействие от св. К. да бъде
извикан екип на спешна медицинска помощ. По повод на този инцидент е
образувано досъдебно производство, в хода на което е проведена СМЕ, която
установила, че в резултат на нанесените удари пострадалият Л. получил
разкъсно - контузии рани на лицето, хематом на лявата орбита и контузия на
лявата скула, контузия и разклащане на горни резци, контузия и охлузване на
лявото коляно, кръвонасядане на дясната мишница. С атакуваното в
настоящото производство Решение № 65 от 28.02.2024 г. по а. н. д. №
1288/2022 г. на РС - Благоевград обвиняемия Т. С. В. е признат за виновен по
така въздигнатото му обвинение, а именно че на 29.08.2019 г. в сградата на РУ
С., в качеството си на длъжностно лице - държавен служител, причинил лека
телесна повреда на Г.Л., като на основание чл. 78а НК е освободен от
наказателна отговорност и му е определено административно наказание
“глоба” в минимален размер от 1 000 лева. Това решение на
първоинстанционния съд, с оглед установените по делото факти, въззивният
съд намира да е правилно и съответно на материалния закон, а възраженията
срещу него на обвиняемия и неговия защитник за неоснователни, като това е
така поради следните аргументи:
На първо място следва да бъде посочено от съда, че прочитът на
доказателствената маса и по-конкретно на свидетелските показанията на
4
полицейските служители, извършили проверката по отношение на А.Л., на
пострадалия и неговото семейство, както и на страничните наблюдатели на
случващото се към онзи момент- Г. Г., Б. С., Т. П., С. Х. и Г. Д., води до извода
за несъмнена доказаност на обстоятелствата, реализирали се преди момента на
процесното деяние, а именно, че е извършено тестване с нарочно техническо
устройство на управлявалия автомобила Л., като резултатът от същия
продиктувал необходимостта от неговото задържане, но опитът за това бил
физически препятстван както от А.Л. и Г.Л., така и от синовете на последния
(а действията на св. А. Л. се ограничили до отправяне на словесна агресия по
отношение на полицейските служители). Действително в показанията на св.
Г., А., Х. и Н. Л. по-скоро се излагат данни за превишаване на полицейските
правомощия, обратното - свидетелите Б., Д., В., Р., А., Г., К., както и самият
обвиняем, твърдят за целенасочена и непровокирана агресия спрямо тях от Л.
и неговото близко обкръжение, но детайлното изследване на този въпрос е вън
от нуждите на настоящото производство, като съдът посочва, с оглед
еднопосочността на информацията, изложена от полицейските служители,
която се подкрепя от показанията на посочените по-горе преки очевидци,
наблюдавали случващото се, че опитът да бъде задържан Л. е срещнал
физическата и вербална агресия на сем. Л., което и всъщност обяснява
задържането на част от тях в условията на следствения арест, където
непристойното им поведение продължило. Именно случилото се там между
обвиняемия и пострадалия е главният и спорен факт в процеса, като при
разрешаването на този въпрос въззивният съд се съгласява с процесуалния
подход на първата инстанция да търси обективни и независими
доказателствени източници, каквито са приложените по делото писмени
доказателства и проведените съдебно-медицински заключения, като на тяхна
база да провери достоверността на изложеното от свидетелите, но следва да
бъдат направени някои допълнения, особено в светлината на релевираните
възражения от страна на защитата пред този съд. Преките и относими гласни
доказателствена средства в случая са показанията на пострадалия Г.Л. и
обясненията на обвиняемия Т. В., които по същество са взаимно
противоречиви, първият твърди да е бил удрян многократно, а вторият, че Л.
паднал от собствен ръст и тъй като бил с белезници не могъл да предпази
лицето си от удара с твърдата повърхност, която пък се отличавала и с
неравности. Поначало по мнение на настоящия съдебен състав правилен е
5
подходът на първостепенния съд да прецени внимателно показанията на
останалите полицаи, присъствали на процесното място, като възможно
заинтересовани, доколкото те са дългогодишни колеги на обвиняемия, в добри
професионални отношения, като това личи и от споделеното от тях по
отношение личността на В., поради което е обяснимо те да подкрепят
неговите думи. Преди всичко обаче трябва да се посочи нещо друго, а именно
че тези показания са с производен характер, защото не се твърди и доказва
който и да е от служителите да е влязъл в стаята за придружители заедно с
пострадалия и обвиняемия, съответно никой от тях не е пряк очевидец на
случилото се, а единствено преразказват споделеното им от обвиняемия,
поради което в своя анализ съдът следва да се ръководи от основополагащото
значение на преките доказателствени източници, на които следва да бъде
даван приоритет пред производните такива, особена в хипотеза като
настоящата, в която първите по вид доказателства се подкрепят и от други
способи на доказване, респ. други гласни или писмени доказателствени
средства. Както коректно е отбелязано от страна на първата инстанция, в
случая такива подкрепящи твърденията на пострадалия доказателства са двете
проведени съдебно-медицински експертизи и показанията на Н. и Х. Л.,
първият от които твърди да е имал пряка видимост към стаята за
придружители, където отвели неговия баща. Не е останало вън от вниманието
на първата инстанция обстоятелството, че св. Х. Л. е преувеличил преките си
наблюдения, като е посочил, че неговият баща е бил бит не от един, а от двама
служители на реда, което твърдение категорично не следва от нито един друг
доказателствен източник, доколкото всички свидетели са категорични, че
пострадалият е бил придружен единствено от обвиняемия, още повече, че св.
Х. Л. твърди вратата на стаята да е била затворена, а св. Н. Л. тъкмо
обратното, което поставя под сериозно съмнение достоверността на казано от
последния в тази част от неговите показания, но дори да се приеме, че този
свидетел не е видял самия побой, то следва да се посочи, че свидетелите Л. са
категорични, че възприели физическото състояние на техния баща след като
той напуснал стаята за инструктаж, описвайки го по идентичен начин -
“целият подут, целият в кръв”. Тук е моментът да се отбележи, че от основно
значение при преценката на съда е проведеното медицинско изследване, като
както в първоначалната, така и в допълнителната експертиза се установява, че
получените травматични увреждания по тялото на пострадалия - разкъсно-
6
контузни рани по самото лице и хематом и контузия в лявата скула,
разклащане на горни резци, както и кръвонасядане на дясната мишница и
охлузване на лявото коляно, са резултат от множество удари с тъпи твърди
предмети, каквито са човешките юмруци, като същите добре отговарят да са
получени по начина и реда, съобщени от пострадалия, като контузията на
лявото коляно действително може да се получи от падане на пода (сам
пострадалият сочи да е паднал на колене), но другите множество увреждания
няма как да са съвместими с еднократно падане от височина от собствен ръст,
дори падналият да е бил с вързани зад гърба му ръце. В проведеното
допълнително заключение от страна на експерта са взети под внимание
твърденията на свидетелите за неравната повърхност на стаята, в която се
намирали пострадалият и обвиняемият, като в тази връзка отново е
подчертано, че лицевите увреждания няма как да се обяснят с просто падане
на пода, тъй като описаните увреждания не отразяват характерни отпечатъци
на някаква ограничена форма като възможен например ръб от земната
повърхност, каквито в случая се твърди да са били налице по самия под от
страна на разпитаните полицаи. Въззивният съд, така както първата
инстанция, не намира повод да се съмнява в заключението на съда, като съдът
не констатира противоречие между него и другите доказателства по делото, в
това число и с оглед показанията на св. Б., така както се възразява в жалбата
до въззивния съд. Последният свидетел, извършил първоначалния преглед, не
е констатирал нещо различно като телесни увреждания по тялото на Г. Л., той
също потвърждава наличието именно на няколко рани по лицето на
последния, което обстоятелство тъкмо е дало повод на експерта да заключи
несъвместимост между сочения от обвиняемия механизъм на еднократно
падане и обективното състояние на пострадалия. Вярно е, че в своите
показания свидетелят изрично казва, че не видял отпечатъци от длан или от
ръка, следи от пръсти, но това обстоятелство по никакъв начин не може да
промени крайния правен извод, тъй като сам свидетелят сочи, че не провел
прегледа непосредствено след случилото се, когато би било възможно по
тялото на пострадалия да има някаква следа от човешка длан или пръсти,
които изчезват непосредствено след нанесения удар с длан, а като увреждане
остава именно полученото върху кожата охлузване или по-дълбоко
нараняване. Не съставлява процесуален проблем и това че съдът кредитира
частично показанията на полицейските служители по отношение на
7
събитията, разиграли се пред самото полицейско управление, а за случилото се
в сграда не, тъй като по ясен начин е посочено защо това се прави, като за да
стори това съдът е потърсил доказателствена опора в други подкрепящи
доказателства, като по отношение на конфликта преди процесното деяние
това се явяват показанията на намиращите се на улицата по това време
свидетели, а относно механизма на причиняване на уврежданията първата
инстанция, така както настоящата, възприема заключението на СМЕ,
обосноваваща твърденията на пострадалия, а не тези на обвиняемия и
подкрепящите го производни доказателствени източници. Ето защо изводът за
категорична доказаност на деянието в лицето на обвиняемия Т. В. на
съдебният състав към РС - Благоевград е правилен и законосъобразен и се
споделя напълно от настоящия състав по гореизложените съображения.
Установените фактически положения са правилно квалифицирани от страна
на представителя на държавното обвинение със сезиращото съда
постановление, тъй като по безспорен начин се доказва, че медико-
биологичните признаци на уврежданията представляват лека телесна повреда,
извършена от обвиняемия, действал в качеството си на длъжностно лице (чл.
93, т. 1, б. “а” НК) по времеизвършването на престъплението - чл. 131, ал. 1, т.
2 НК. Не съставлява съществен процесуален порок твърдяната от защитата
грешна правна квалификация, посочена от прокурора в постановлението на
длъжностното качество на обвиняемия, по - конкретно чл. 124 ЗМВР вместо
коректната норма, а именно 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Такова нарушение би било
налице, ако в обстоятелствената част на постановлението въобще не се
съдържаха фактически данни, въз основа на които да може да се изведе какво
конкретно е длъжностното качество на предадения на съд, но в случая ясно е
посочено, че се касае за държавен служител, полицейски орган, на длъжността
младши автоконтрольор II степен в сектор „Охранителна полиция“/група
Пътен контрол на сектор “Охранителна полиция” при РУ - град С., като сред
правомощията на същия е и задържането на лица - чл. 72, ал. 1 ЗМВР. Както е
разяснено в принципните мотиви към т. 7 от ТР № 2 от 22.12.2016 г. по т. д. №
2/2016 Г., ОСНК на ВКС, съдът има правомощие да даде правната
квалификация на бланкетна правна норма от специален закон на изложените
фактическите обстоятелства, като задача за посочването на тези обстоятелства
е именно на държавното обвинение, което в случая е изложило всички
релевантни факти срещу които обвиняемият е имал възможността да се
8
защитава. Ето защо и това възражение е неоснователно.
Предвид изложените мотиви, въззивната инстанция счита, че постановеното
решение на РС - Благоевград е правилно и същото е резултат от спазване на
всички процесуални норми, подготвящи постановяването на крайния съдебен
акт, определящ наказателната отговорност на предаденото на съд лице, поради
което този акт следва да бъде потвърден изцяло.
На основание чл. 334, т. 6 НПК вр. 338 НПК, Окръжен съд - Благоевград,
Първи въззивен наказателен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 65 от 28.02.2024 г. по а.н.д. № 1288 от
2022 г. на РС - Благоевград.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9