РЕШЕНИЕ
Номер 535/13.09.
Година 2019 Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки районен съд ІІI-ти наказателен състав
На 11.09. 2019 година
В публично заседание в следния
състав:
Председател: БОГДАН ВЕЛЕВ
Съдебни заседатели:
Секретар: Биляна Миткова
Прокурор:
Като
разгледа докладваното от съдия ВЕЛЕВ
НАХ дело номер 00880 по описа за 2019
година, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл.от ЗАНН и е образувано по подадена жалба в срок и от
легитимирано лице- М.Г.М. срещу НП № 16-1158-001376
от 14.07.2016г.,издадено от началник на
сектор ПП към ОД на МВР Перник,с което са му наложени следните административни
наказания:
-на
основание чл.183 ,ал.4, т.7 пр.1 от Закона за движението по пътищата -глоба в
размер на 50 лв.
-на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер от 20лв.
Въззиваемата
страна, редовно уведомена,представител не изпраща.
Жалбоподателят
не се явява,насрочени са две съдебни заседания,и за двете съдебни заседания не
е открит на посочения в жалбата адрес,като при второто призоваване призовкар
при ОС Перник е събрал данни и от съсед,че не живее на адреса ,посочен в
жалбата, а съдът е приложил справка от НБД“Н“ относно постоянен и настоящ адрес,но
друг адрес за призоваване не е открит.
Според изложеното в писмената жалба,се позовава на
срока ,установен в чл.82 ал.1 б.“а“ от ЗАНН.
Пернишкият
районен съд, след като обсъди доказателствата по делото и доводите, изложени в
процеса ,намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На
18.06.2016 г. автоконтрольор към ПП Перник е съставил акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/, в който са отразени следните релевантни за
процеса обстоятелства:
На 18.06.2016г.,
в 19:00 часа, в град Перник, по ул. „Димитър Благоев“ с посока към кв.
„Църква“, жалбоподателят е управлявал лек автомобил „Ауди А6 Куатро“ с рег. № ** **,което не е негова собственост,
като на кръстовището с ул. „Владайско въстание“ е установено, че по време на
движение не използва обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила и
МПС не е представено в срок на ГТП, видно от ЗГП с посочен номер и дата на
валидност до 28.05.2016 г.
При предявяването на АУАН нарушителят не е
направил възражения, липсват и писмени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Като
виновно нарушени законови разпоредби се сочат: чл.137 а ал.1 и чл.147 ал.1 от
Закона за движението по пътищата.
Въз
основа на този АУАН е издадено обжалваното НП, предмет на настоящото
наказателно производство.
Съдът
възприема фактическата обстановка по делото от данните, внесени в процеса чрез
следните доказателствени средства и доказателства: показанията на М.П.С. -актосъставител,
АУАН, , Заповед на Министъра на вътрешните работи относно правомощията както на
актосъставителя, така и на лицето в посочено качество,издало обжалваното НП.
При
така представената заповед,съдът не констатира незаконосъобразност, свързана
със изискванията на чл.189 ал.1 и ал.12 от ЗДвП- т.е. актът е съставен,а обжалваното НП е
издадено от компетентни лица.
При
обсъждане на законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, от
материално правна и от процесуално правна страна съдът констатира следното:
Жалбата
е подадена в срок,от легитимирано лице,поради което съдът следва да се
произнесе по същество.
Посочен
е района на населеното място,конкретизиран е пътя, съответно участъкът от пътя
, където е извършена проверката, посоката на движение на управляваното от
жалбоподателя моторно превозно средство.
Наказващият
орган е издал обжалваното наказателно постановление,като е приел ,че на водача и жалбоподател следва да
се ангажира административно наказателната отговорност по чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от ЗДвП, наложил е
административно наказание в абсолютен
законов размер за второто вменено нарушение.
Това
,което се вменява, а и се описва като административно нарушение ,темпорално първо
по ред е ,че водачът и жалбоподател, като
водач на определено превозно средство , определена категория/вече
определена в обстоятелствената част на обжалваното НП, чрез посочената като нарушена законова
разпоредба-чл.137 а ал.1 от ЗДвП- една от категориите-М1,М2 М3 , и N1, N2 и N3/,когато е в движение не е използвал
обезопасителен колан,с който МПС е оборудвано.
Обжалваното НП в тази му част припокрива в
необходимата степен изискванията на чл.57 ал.1 т.5 и т.6 от Закона за
административните нарушения и наказания– административното обвинение е
формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, за да
може жалбоподателят да разбере за какво именно нарушение е бил санкциониран, а
доводите,изложени в писмената жалба в тази насока съдът ти намира за
неоснователни.
При служебната проверка за законосъобразност,
съдът не констатира при съставянето на АУАН и издаването на НП да са били
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи НП до степен на
незаконосъобразност, налагаща отмяната му на процесуално основание,в тази му
част.
Ето
защо, съдът намира за доказани по несъмнен и безспорен начин нарушението и
автора му.
В
случая няма спор, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, поради което
следва да се презюмира, че той познава правилата за движение по пътищата, в
частност – задълженията си като водач на МПС.
Ето защо неизпълнението на задължението му да
използва Предпазен /обезопасителен/ колан при управление на МПС означава, че
той е извършил деянието си виновно – под формата на пряк умисъл, понеже е
съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Що
се отнася до наложеното с НП наказание – глоба от 50 лева, същото съответства
по вид и размер на предвиденото в закона в твърд/абсолютен/ размер наказание –
глоба от 50.00 лева, поради което се явява безпредметно и обсъждането на
въпроса съобразено ли е конкретното наказание с тежестта на извършеното
нарушение и степента на вината на нарушителя.
Описанието
на второто от гореизброените вменени административни нарушения поставя
определени правни въпроси.
В
обжалваното НП това нарушение е описано по следния начин, т.е. твърде
фрагментарно ” МПС-то не е представено
на ГТП в срок”
Съществува
административно наказателен състав- т.е. чл.181 т.1 пр.1 от Закона за
движението по пътищата, който предвижда ангажиране на административно
наказателна отговорност спрямо собственик/или длъжностно лице/, който без
уважителни причини не представи в определения срок превозно средство за
технически преглед.
Ако
водачът и нарушител е бил собственик на управляваното от него моторно превозно
средство, това обстоятелство е следвало за залегне при описанието на вмененото
нарушение от този вид,както и когато не е собственик на моторното превозно
средство.
На
следващо място, проверката е извършена на конкретна дата, в акта за
установяване на административното нарушение
е описан Знак за ГТП/така съдът го разчита/с посочен номер и месец и
година.
В
хипотезата на чл.147 ал.3 т.1 от Закона за движението по пътищата , леките автомобили
подлежат на преглед за проверка на техническата им изправност /извън
първоначалната регистрация като нови/ всяка година.
Следователно,
второто по ред административно нарушение е описано по твърде фрагментарен
начин, като фактически състав, и то в обжалваното наказателно постановление.
Съществува
законова възможност в административно
наказателния процес, свързана с правомощия на наказващият орган-чл.53 ал.2 от ЗАНН, според който текст Наказателно постановление се издава и когато е
допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
Но в
конкретния случай, според съдебния състав второто вменено административно нарушение
е описано по много по-законосъобразен начин в акта за установяване на
административно нарушение спрямо обстоятелствената част на обжалваното
наказателно постановление, което е самостоятелно основание за неговото отменяне
като незаконосъобразно.
Що
се отнася до довода в писмената
жалба,съдът го намира за неоснователен.
Разпоредбата
на чл.82,ал.1 б.“а“ от ЗАНН се отнася до т.н.“изпълнителна давност“-т.е. Административното наказание не се изпълнява,
ако са изтекли две години, когато
наложеното наказание е глоба,но този срок започва да тече да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието.
Към
момента проблем е т.н.“преследвателна давност“,срокът за която не е изтекъл,тъй
като обжалваното наказателно постановление е издадено на 14.07.2016г.,по
отношение на нарушения с дата 18.06.2016г.,в рамките на тригодишния срок, установен
в чл.80 ал.1 т.5 от НК е предприето действие-връчване на наказателното
постановление /на 07.05.2019г. /което действие прекъсва давността /чл.81 ал.2
от НК/и започва да тече нова давност,а в случай не е изтекла и т.н.“абсолютна
давност“,според нормата на чл.81 ал.3 от НК.
Водим
от гореизложеното, съдът на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И
:
Изменя
НП № 16-1158-001376 от 14.07.2016г.,издадено от началник на сектор ПП към ОД на МВР Перник,с на М.Г.М.
***,с ЕГН ********** са наложени
следните административни наказания:
-на
основание чл.183 ,ал.4, т.7 пр.1 от Закона за движението по пътищата -глоба в
размер на 50 лв.
-на
основание чл.185 от Закона за движението по пътищата-глоба в размер от 20лв.
КАТО
ПОТВЪРЖАВА НП в частта,с която на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 от Закона за
движението по пътищата му е наложена глоба в размер на 50 лв.,и ОТМЕНЯ НП в останалата част.
Решението може да се
обжалва в 14-дневен срок от обявяването му на страните, че е изготвено, пред
Административен съд - гр. Перник като касационна инстанция.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала.
М.С.
/Богдан Велев/