№ 829
гр. Пазарджик, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на седемнадесети септември, през две хиляди д*** и
първа година в следния състав:
Председател:Мария Ненова
при участието на секретаря Мария Кузева
като разгледа докладваното от Мария Ненова Гражданско дело №
20215220101090 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът Г. СТ. Л. чрез пълномощника си адвокат М. твърди, че е дядо
по бащина линия на детето Р*** С. С., родено от брака на сина му СТ. Г. СТ.
и Ц.Р. К***, прекратен с развод с решение по гр.д. № 2505/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик, с което упражняването на родителските права по
отношение на детето е предоставено на майката и е определен режим на
лични отношения на детето с бащата. Твърди, че още по време на
бракоразводния процес майката Ц.Р. К*** препятства личните му отношения
с детето и връща изпратените от него подаръци с цел отчуждаване на детето.
Счита, че за пълноценното развитие на детето то има нужда да общува не
само с родителите си, но и с баба си и дядо си. Твърди, че контактите с детето
няма да му навредят по никакъв начин. Напротив – по този начин детето ще
има възможност да получи подкрепа, да придобие опит и знания в различни
житейски ситуации, да изгради чувство на родова принадлежност и семейни
традиции. Твърди, че бащата на детето пребивава в чужбина и рядко се
възползва от определения режим на лични отношения. Счита, че би могъл да
осъществява контакти с детето по време на определения за бащата режим на
лични отношения, тъй като между тях цари разбирателство и липсват
противоречия. Поради това моли да бъде постановено решение, с което да
бъде определен режим на лични отношения на ищеца с неговата внучка, както
следва: през времето, в което бащата СТ. Г. СТ. е в Б***, съвместно с него и
съгласно определения му режим на лични отношения, а през времето, в което
1
бащата не е в Б*** – всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 ч.
на съботния ден до 18.00 ч. на неделния ден с право на преспиване в дома на
дядото, както и седем дни през лятната ваканция с право на преспиване на
детето в дома на дядото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката,
като този режим бъде осъществяван по споразумение с бабата на детето по
бащина линия А*** И*** Н*** и чичото на детето по бащина линия В***
Г*** С.. Ангажира доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът СТ. Г. СТ. намира иска за
допустим и основателен. Счита, че в интерес на детето е да осъществява
контакти с дядо си, тъй като между тях съществува силна емоционална
връзка, изградена по времето, когато са живели в едно домакинство, а в
същото време ищецът разполага с отлични социално-битови условия,
образователен ценз, желание и готовност да участва в отглеждането на
детето. Моли искът да бъде уважен. Не сочи доказателства.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Ц.Р. К*** чрез
пълномощника си адвокат Г. намира иска за допустим, но неоснователен.
Признава, че с влязло в сила решение по гр.д. № 2505/2020 г. по описа на
Районен съд – Пазарджик упражняването на родителските права е
предоставено на майката, определен е режим на лични отношения на детето с
бащата и бащата е осъден да заплаща издръжка на детето. Оспорва
твърдението на ищеца да е препятствала личните му отношения с детето,
както и ищецът да е изпращал подаръци, които не са били приемани. Счита,
че режимът на лични отношения на детето с бащата е доста либерален, като в
него са включени дори бабата и чичото по бащина линия. Признава, че
бащата на детето в момента живее и работи във В*** и личните му контакти с
детето са по-редки, но счита, че е негов собствен избор дали да ползва
правото, дадено му от съда. Твърди, че от раждането на детето до настоящия
момент ищецът не е имал желание да комуникира и да вижда детето. Отрича
ищецът да притежава възпитателски и личностни качества, интелектуално
ниво и реализации, които да му позволяват да полагат пълноценна грижа за
детето. Напротив твърди, че именно нежеланието на ищеца да комуникира с
детето е довело до отчуждение помежду им. Описва конкретни случаи, в
които ищецът се е държал непристойно в присъствието на детето и е отправял
обидни думи към майката, което е породило страх у детето. Твърди, че към
настоящия момент не е в интерес на детето да има лични контакти с ищеца. В
тази насока сочи липсата на желание на ищеца да полага грижи и да
комуникира с детето, различното населено място, в което ищецът живее,
негативните чувства, които детето свързва с дядо си, липсата на изградена
емоционална връзка с него, опасността детето да бъде настройвано срещу
майка си в дома на дядо си, липсата на необходимите социални и битови
условия по време на евентуален престой в жилището на ищеца. Счита, че
предложеният от ищеца режим на лични отношения не е подходящ с оглед
ниската възраст и интересите на детето. Моли за отхвърляне на иска.
2
Ангажира доказателства. Претендира разноски.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в
съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното:
Между страните не е спорно, а и се установява от представените по
делото писмени доказателства – удостоверения за раждане и удостоверение за
сключен граждански брак, че ответниците СТ. Г. СТ. и Ц.Р. К*** са родители
на детето Р*** С. С., родено на *** г., а ищецът Г. СТ. Л. е баща на ответника
СТ. Г. СТ. и дядо по бащина линия на детето. Сключеният между ответниците
граждански брак е прекратен с развод по взаимно съгласие с решение по гр.д.
№ 2505/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик. Със същото е
утвърдено постигнатото между съпрузите споразумение по чл. 49, ал. 4 от
СК, съгласно което: родителските права относно роденото от гражданския
брак дете Р*** С. С. са предоставени на майката ЦВ. Р. СТ.; след развода
детето ще има местоживеене, съвпадащо с местоживеенето на неговата
майка; определен е режим на лични отношения между бащата СТ. Г. СТ. и
детето Р*** С. С., както следва: всеки първи и трети петък, събота и неделя
от месеца от 18.00 часа на петъчния ден до 16.00 часа на неделния ден с
преспиване при него, както и един месец през лятото, а именно: от 01 август
до 31 август за всяка година; през нечетна година – за Великден, като взема
детето в 18.00 часа на Велики петък и го връща до 20.00 часа на Велика
Неделя, както и за Коледните и Новогодишни празници, като взема детето в
17.00 часа на 23 декември и го връща до 20.00 часа на 5 януари, както и при
свободен режим при допълнително договаряне между него и майката; на
рождения ден – 29 януари, детето Р*** С. С. да празнува с баща си СТ. Г. СТ.
за времето от 10.00 часа до 14.00 часа; страните са се споразумели
посоченият по-горе режим за право на виждане с детето, който има бащата
СТ. Г. СТ., да имат и неговите: баба по бащина линия – А*** И*** Н*** и
чичо по бащина линия – В*** Г*** С.; за осъществяване на лични контакти
бащата, бабата и чичото, следва да вземат детето от дома на майката в гр.
В***, ул. „***” № *** и съответно да го връщат в този дом.
За установяване на правнорелевантните факти по делото бяха разпитани
свидетелите на ищеца – З*** В*** М***, живееща на съпружески начала със
сина на ищеца, и С*** Ц*** Г***а, живееща на съпружески начала с брата на
ищеца, както и свидетелите на ответницата Ц.Р. К*** – Р*** А*** К***, баща
на ответницата, и С*** П*** Р***, живеещ на съпружески начала с
ответницата.
От показанията на свидетелката М*** се установява, че познава
страните от 10 месеца, откакто живее със сина на ищеца. Бащата на детето
работил в А***. Двамата с мъжа й вземали Р***, когато той имал режим на
лични отношения с нея. Водели я в къщата им в П***, а ищецът отивал да я
види. Когато питали Р*** дали иска да се види с дядо си, тя отговаряла с „да“.
Досега не била отказвала да се види с него. Р*** знаела, че Г.Л. й е дядо. При
3
срещите с дядо си детето било радостно, чувствало се добре. Когато идвал,
дядо й Г*** й купувал дрешки и всичко, което детето поискало. Дрешките
оставали в тяхната къща, за да има при тях дрехи, когато я вземат.
Последният път водили детето във В***. Дядо й Г*** ги закарал. Когато се
прибрали, се обадил дядото по майчина линия Р***. Детето го било страх да
се отговори на обаждането, за да не му се скара дядо му, че е било с дядо си
Г***. Когато детето вдигнало телефона, дядо й Р*** й се скарал, че е била с
дядо й Г*** и детето се разплакало. Детето споделило със свидетелката, че
двамата й дядовци са много скарани и затова дядо й Р*** не дава да се вижда
с дядо й Г***.
От показанията на свидетелката Г***а се установява, че ищецът се е
срещал с детето Р*** скришом, когато чичо й В*** я вземел. Ищецът й
купувал дрешки, играчки, радвал й се. Майката на детето и другият й дядо
Р*** не разрешавали да се вижда с дядо й Г***. Г*** по характер бил добър
човек. Обичал детето. Искал да я вижда, да й се радва като дядо. Детето също
му се радвало. Не го било страх от него. Много се радвало на дядо си.
Свидетелката не била присъствала на срещите между ищеца и детето, но се
била виждала с детето и то й разказвало, че било с дядо си Г*** и той й
купувал различни неща и че много го обичала.
От показанията на свидетеля К*** се установява, че познава ищеца от 6
години, отпреди дъщеря му и синът на ищеца С*** да се оженят. Първите два
месеца дъщеря му отишла в тяхното семейство и нещата вървели добре.
Приемали я, обичали я. На втория месец ищецът ги изгонил от дома си без
причина. Тогава те отишли в дома на свидетеля в гр. В***. Според свидетеля
ищецът е конфликтна личност, не може да създаде семеен уют, не може да
бъде грижовен родител, нито дядо. От едногодишна възраст на детето до
четиригодишна възраст той не бил комуникирал с детето. Не бил присъствал
на рождени дни, нито на семейни събирания. Не бил звънял да търси детето.
Когато с дъщеря му разбрали от социалните мрежи, че ищецът се бил срещал
с детето, го попитали дали е било с дядо си, но детето навело глава и нищо не
казало. Детето било стресирано от ищеца, тъй като преди година ги
заплашил, че ще ги избие, ще ги изтрепе. Детето чуло това и оттогава го било
страх от него. Дъщеря му не разрешавала на детето да се вижда с дядо си
Г***, защото смятала, че това ще му навреди, че ищецът нямал качества на
родител и на нищо положително нямло да научи детето. Свидетелят не бил
казвал на детето, че не му дава да се вижда с дядо му Г***. На снимките и
видеоклиповете в социалните мрежи детето изглеждало спокойно в
присъствието на дядо му Г***. Било весело, но на моменти по-омърлушено.
От показанията на свидетеля Р*** се установява, че познава
ответницата Ц*** К***а от месец януари 2021 г., а от месец март
съжителства с нея на семейни начала. От месец март познава и ищеца. На
08.03.2021 г., заедно с детето, отишли в къщата на ответницата. Там се
4
видели с ищеца. Свидетелят подарил букет цветя на ответницата, а ищецът
започнал да я нарича „курва, уруспия, боклук, копеле“. Детето чуло това,
започвало да плаче и да нарича ищеца „Л***“. След като детето било във
В*** с ищеца, то казало, че е било само с леля си З*** и чичо си В***. Не
искало да признае, че е било и с дядо си Г***. Ответницата споделяла на
свидетеля, че я е страх от ищеца. Свидетелят бил виждал, че в присъствие на
ищеца ответницата започвала да трепери. Според свидетеля майката и дядото
на детето не му разрешават да се среща с дядо Г*** поради агресията, която
той проявява. През повечето време детето живеело при дядо си Р***, а не при
майка си, защото често се разболявало.
По делото са представени два социални доклада от Дирекция
„Социално подпомагане“ – Септември, изготвени след проведени разговори с
ищеца Г.Л. и с ответницата Ц*** К*** и нейните родители.
От първия социален доклад се установява, че след раздялата на
родителите на детето дядото по бащина линия Г.Л. има много ограничени
контакти с внучка си. Пред социалните работници ищецът е споделил, че се
вижда с Р***, когато детето гостува на баба си по бащина линия и дядото
предварително се уговаря с нея, за да види детето. Споделил е, че последно се
е виждал с внучка си преди около месец и детето е било щастливо от срещата
с него. Споделил е, че желае да се вижда по-често с внучка си, за да се запази
роднинската им връзка и да се създаде по-силна емоционална връзка помежду
им. Посочил е също така, че се възпрепятстват срещите с внучка му от страна
на роднинския кръг по майчина линия, но не е посочил причините за това.
Жилището, в което живее ищецът, се намира в с. А***, община Б***.
Представлява двуетажна къща. Първият стаж се състои от: спалня, кухня,
коридор и баня с тоалетна, а вторият от: спалня, стая, която може да бъде
обзаведена като детска стая и да бъде ползвана от детето, и коридор. В
жилището има свободна спалня, която може да бъде ползвана от детето,
докато бъде обзаведена детска стая. Жилището е електрифицирано и
водоснабдено. По информация на ищеца същият работи на частни начала в
областта на строителството и получава месечен доход в размер на 2 000 лв.
От проведеното социално проучване с ответницата Ц*** К*** и
нейните родители Д*** и Р*** К***и се установява, че детето е физически
здраво, без установени заболявалия. Има избран личен лекар, положени са
всички ваксини. Майката на детето и родителите й притежават необходимата
здравна култура и се отнасят отговорно към здравето му. Р*** се развива
правилно. Спокойна, общителна, много добре възпитана. Детето е
любознателно, проявява любопитство към околния свят, задава множество
въпроси. Пред социалните работници ответницата е заявила, че не
възпрепятства срещите на детето с близките му по бащина линия, а по
отношение на ищеца е посочила, че детето изпитва страх от него, както и че
до навършване на тригодишна възраст на детето той не е проявявал интерес
5
към живота и здравето му. Споделила е, че ищецът я е обиждал многократно,
на което детето е ставало свидетел. Към настоящия момент основните грижи
за детето се полагат от майката и нейните родители. Задоволени са базовите,
емоционалните и здравни потребности на детето. Осигурени са му безопасни
и здравословни условия за живот. Детето има изграден режим на отглеждане
в съответствие с възрастта. Майката с много любов, търпение и внимание
изгражда навици за самостоятелна подготовка. Жилището, в което се
отглежда детето, е собственост на родителите на ответницата. Представлява
масивна двуетажна къща. Състои се от един приземен и един редовен етаж.
На приземния етаж са разположени една стая, мазе и килер, на редовния –
спалня, хол, кухня и детска стая. Обзаведено е съвременно и функционално, с
отлична битова хигиена. За детето има обособена детска стая с всичко
необходимо за правилното му физическо, психическо и социално развитие.
Към жилището има голям прилежащ двор. Ответницата и баща й са трудово
ангажирани, а майка й не работи, като се е посветила изцяло на отглеждането
на детето. Семейството разполага със сигурни и постоянни доходи.
Семейството поддържа добри взаимоотношения с близкия роднински кръг.
Има изграден и приятелски кръг. Семейството се ползва с добро име сред
жителите на гр. В***. Детето посещава детска градина „Приказно
вълшебство“ в гр. В***. Винаги е в чист и спретнат вид. Р*** е весела,
общителна, предпочитан приятел от другарчетата си. Притежава много добри
умения за комуникация, изразява се добре. По мнението на персонала на
детското заведение детето изпреварва връстниците си в развитието си. Те
описват майката и родителите й като много отговорни по отношение не само
на базовите и здравните, но и на емоционалните потребности на детето. По
техни наблюдения семейството осигурява спокойна среда за отглеждането
му. Между майката и детето съществува силна емоционална връзка и
привързаност. Емоционалната връзка на детето с бабата и дядото по майчина
линия също е много силна. Становището на социалните работници е, че в
създадените условия детето има възможност да расте спокойно и щастливо.
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-психологичната
експертиза към момента на проведеното психологическо обследване детето
Р*** не изпитва страх и негативизъм към дядо си по бащина линия – Г***. За
дядо си Г*** детето споделя причини, чрез които дава отговори и мнения,
каквито смята, че другите около него биха харесали, т.е. хората, които към
момента я отглеждат и полагат грижи за нея, тези, които задоволяват нейните
базови и емоционални потребности и не желае да ги разочарова и огорчи по
никакъв начин. Детето познава дядо си Г***. С него е преживяла позитивни
моменти и мигове. Възприема го като добър човек, като човек, който не може
да й навреди и да постави живота й здравето й в риск. Г.Л. е в състояние да
осъществява адекватни грижи за своята внучка в дома си. Притежава
необходимите за това качества. Във връзка с най-добрия интерес на детето е
необходимо то да става свидетел на по-добри, по-хуманни човешки
отношения и по-добра комуникация между страните. Необходимо е Р*** да
6
осъществява видео-разговори и телефонни разговори с дядо си Г***, който
към момента живее в друго населено място, с цел понижаване степента на
личностова и ситуативна тревожност у нея, преодоляване на чувството за
вина, развило се у нея и поддържане на емоционалната връзка на детето с
дядото. Необходимо е детето да познава своите корени и да изгради
здравословна емоционална връзка с дядото по бащина линия Г.Л.. Наблюдава
се изградена емоционална връзка между детето и неговия дядо по бащина
линия. Р*** има изграден хранителен режим и режим на бодърстване и сън,
чрез които са задоволени нейните базови потребности. Посещава детска
градина, в която са задоволени и образователните й потребности.
Необходимо е режимът на лични отношения да бъде съобразен със
задоволяване базовите, емоционални и образователни потребности на детето.
Р*** се намира във възраст, в която не може да различава критичното и да
тълкува несъответствието между това, което тя самата възприема, и това,
което й се казва, разказва или чува от значими за нея възрастни. Преките
възприятия и неприятните за нея случаи в миналото, не биха навредили на
психическото и емоционалното състояние на детето при срещите с дядо му
Г***, вследствие на голямата пластичност и приспособимост на детската
психика, характерна за възрастовата група, в която се намира детето.
Необходимо е детето да се запознае по щадящ за него начин относно
причината, довела до недоразумения в междуличностното общуване между
възрастните по майчина и бащина линия. Не съществува реална опасност
детето да бъде настройвано негативно срещу майка си от дядо се Г*** при
техните срещи. Срещите на детето Р*** с дядо му Г*** са желателни,
необходими и полезни с цел осъществяване на по-добра социализация на
детето, изграждането на неговата идентичност, както и на неговата родова и
семейна принадлежност. От свръх предпазване, което се явява под формата
на сърдечна любов, загриженост и внимание към детето Р*** от страна на
майката и дядо Румен, се скриват несъвършено егоистичните компоненти на
изключително желание за притежание. Тези прояви се превръщат в патогенна
връзка на страха. Налице е параноидна проекция, където срещу всички реални
дадености се проектират собствените непризнати, непозволени желания и
стремежи към другия родител или възрастен и се борят с него с всички
възможни средства. Майката и дядото на детето Р*** по майчина линия,
несъзнавано от тяхна страна, вменяват негативно отношение към дядото Г***
като лош човек. Съхраняването на положителното отношение и към двамата
родители и членовете на разширеното семейство от двете страни е от
решаващо значение за личностното изграждане на детето Р***. У детето Р***
се наблюдава неосъзнат страх, свързан с емоционалния му регистър, да не
нарани, оскърби и предаде майка си, като предпочете да бъде в присъствието
на дядо си по бащина линия Г***.
По делото е приета преписка с рег. № 340000-1312/2021 г. по описа на
РУ – Септември, касаеща отправени обиди на 10.03.2021 г. от страна на Л***
С*** Й*** – живееща на съпружески начала с ищеца, към ответницата К***,
7
за което е съставен протокол за предупреждение.
При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното
от правна страна:
Предявен е иск за определяне на режим на лични отношения на дядо с
неговото внуче, който е с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК.
Производството е по спорна съдебна администрация, в което съдът се
произнася в интерес на детето като взема предвид пола и възрастта му,
физическите, психическите и емоционалните му особености и индивидуални
потребности, отношенията му с бабата и дядото, техните качества да го
отглеждат и възпитават, влиянието, което те могат да окажат за развитието на
неговата личност, средата, в която ще се грижат за него, и други
обстоятелства, специфични за конкретния случай.
Съгласно разпоредбите на чл. 128 от СК дядото и бабата могат да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за
лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Това право има и
детето. С тази разпоредба е признато отделно право на бабата и дядото да
поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им определи мерки
на лични отношения с него, ако това е в интерес на детето. Семейният кодекс
не съдържа легално определение на понятието „интерес на детето“. От
тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК във връзка с чл. 124, чл.
125 и други от СК се налага изводът, че интересът на детето се свежда до това
то да се отглежда и възпитава по начин, който му осигурява нормално
физическо, умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие, който
му създава условия за съобразено с нуждите и наклонностите му образование
и възпитание, който го подготвя за живота като отговорна и самостоятелна
личност, който му осигурява адекватно упражняване и опазване на личните
му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално участие в
гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/12.11.1974 г., което не е
изгубило сила и при действието на сегашния СК под „интереси на децата“ се
разбират всестранните интереси на децата по тяхното отглеждане и
възпитание – формиране на трудови навици и дисциплина, подготовка за
общественополезен труд и изобщо изграждането на детето като съзнателен
гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата и дядото с
детето съобразно чл. 128 от СК е обусловено от конкретната преценка за
интереса на детето. Интересът на детето е винаги нещо конкретно, тъй като е
интерес на отделна личност. В разпоредбите на § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето е дефинирано съдържанието на понятието „най-добър
интерес на детето“. Начинът, по който е дефинирано съдържанието на това
понятие, налага изводът, че подходът е индивидуален, ориентиран към
съобразяване на специфичните характеристики на детето, като най-
разнообразни прояви на личността – физически, психически и емоционални
особености, пол, възраст, минало, индивидуални потребности и други.
8
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По
този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации. Отчуждението от близките, включително от
дядото и бабата от майчина и бащина страна не е в интерес на детето, освен
когато те вредят на развитието и възпитанието му. По принцип бабата и
дядото са мотивирани да полагат грижи за отглеждане и възпитание на
внуците си и то в техен най-добър интерес.
Правото по чл. 128 от СК е продиктувано от обичайните и традиционни
отношения в българското семейство, а именно по-възрастните родители да
подпомагат своите деца при отглеждането на техните деца, т.е. на внуците.
Интересът на детето да контактува с баба и дядо се преценява на плоскостта
на установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават
детето и на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не
са главен критерий отношенията между бабата и дядото и родителите на
детето. Те може да са влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че
детето няма интерес да общува с родните си баба и дядо. Може да е в интерес
на детето контактите му с бабата и дядото да бъдат прекъснати само ако
последните му въздействат по начин, опасен за психическото или
физическото му развитие (напр. не задоволяват потребностите му от храна,
или от разходка, или го подбуждат да върши противообществени прояви и
т.н.). Когато бабата и дядото имат поведение, което накърнява интересите на
родителите на детето, но по делото е установено, че се грижат за самото дете
добре и не застрашават развитието му, то не е в интересите на детето бабата и
дядото да бъдат лишени от възможност да имат лични отношения с него – в
този смисъл Решение № 672 от 18.10.2010 г. по гр.д. № 914/2010 г. на ІV г.о. и
Решение № 412 от 07.07.2009 г. по гр.д. № 1948/2007 г. на ІV г.о.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба
и дядо следва да се вземат предвид възрастта на детето, нивото на
физическото и емоционално развитие на същото, отношението му към бабата
и дядото, техните качества да го отглеждат и възпитават, влиянието, което те
могат да оказват за развитието на неговата личност. Следва да се съобрази
също така необходимостта детето да посещава съответно учебно заведение от
определена възраст, да се отчете обстоятелството, че родителят, на когото е
предоставено упражняването на родителски права, работи, че на същият е
необходимо време за ежедневни контакти с детето. Едно от обстоятелствата,
които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ режим на
лични отношения е постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата
и дядото. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от
постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага продължително
пътуване личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните
дни на седмицата и/или в друг период от годината в свободно за детето и
бабата и дядото време. При определяне на мерките на лични отношения освен
9
посочените обстоятелства, обуславящи най-добър интерес на детето следва да
се предвиди и подходящ период от време със съответен режим на лични
контакти с оглед възрастта на детето, през който последното да възприеме и
да адаптира към установената с този режим промяна в начина му на живот,
след който да се определи и постоянен режим на лични контакти.
Като прецени установените по делото правнорелевантни факти съдът
намира, че интересите на детето Р*** С. С. изискват да бъде определен режим
на лични отношения между него и ищеца Г. СТ. Л., който му е дядо по
бащина линия.
От една страна от гласните доказателства, събрани по делото чрез
показанията на свидетелите М*** и Г***а, се установява, че ищецът има
положителни качества, по характер е добър, обича детето, иска да се грижи за
него и да му се радва като дядо. Давайки си сметка за конфликтните
отношения, в които се намира с майката на детето и с нейния баща, се среща с
детето тайно, при осъществяване на режима на лични отношения с чичото
В*** Г*** С., който е син на ищеца. Срещите с детето са проява на
заинтересованост и грижовност от страна на ищеца към детето – той му
купува му дрешки и други неща, които детето поиска, води го на разходка във
В***. Няма данни при контактите между тях ищецът да е бил груб с детето
или да се държал лошо спрямо него. Напротив – както свидетелката М***,
която е присъствала лично на срещите между двамата и е възприела по
непосредствен начин общуването между тях, така и свидетелката Г***а,
която има впечатление от разказите на детето за срещите му с ищеца, са
категорични, че ищецът и детето се чувстват добре един с друг и се радват да
контактуват помежду си. Нещо повече – дори свидетелят К***, който е баща
на ответницата К***, признава, че когато детето е било заедно с дядо си Г***
във В***, то е изглеждало спокойно и весело, а според свидетеля Р***,
съжителстващ на семейни начала с ответницата, след като детето се е
прибрало от В***, то не е било притеснено. Това опровергава изложените от
ответницата К*** твърдения, че детето изпитва страх от ищеца.
Съдът възприема показанията на свидетелките М*** и Г***а, тъй като
са логични, последователни и кореспондират помежду си, но преди всичко
тъй като съответстват на приетото по делото заключение на съдебно-
психологичната експертиза. От същото се установява, че ищецът има
необходимия капацитет да се грижи адекватно за детето при определен режим
на лични отношения и че контактите между тях няма да навредят на детето.
Според вещото лице детето познава дядо си, тъй като има позитивни
преживявания с него. Възприема го като добър човек, който не би й навредил,
и не се страхува от него. Между тях има изградена емоционална връзка, а
срещите помежду им са желателни и необходими. Не съществува реална
опасност детето да бъде настройвано против майка си при срещите си с
ищеца. Съдът цени експертното заключение като компетентно, обосновано и
10
обективно изготвено. В съдебно заседание вещото лице подробно изложи
съображенията, въз основа на които е направило своите изводи, като защити
аргументирано тезата за пригодността на ищеца да има лични отношения с
детето. Както в заключението, така и пред съда вещото лице обясни в
детайли, че страхът и негативизмът към ищеца, които се съдържат в някои от
изказванията на детето, произтичат пряко от отношението, което имат
майката и дядото по майчина линия към него. Тяхното отношение, макар и
несъзнавано и чрез невербални средства, се проектира върху детето и по този
начин то усеща, че близките му хора не са в добри отношения с дядо Г***.
Това кара детето да се чувства несигурно и объркано, защото от една страна
му харесва да се среща с дядо Г***, но от друга страна се страхува да не
разочарова майка си и дядо Р***, които се грижат за него и задоволяват
базовите му потребности. Изградената емоционална връзка между детето и
ищеца вещото лице обоснова с факта, че още около първата година на детето
то е контактувало с дядо Г***, а на тази възраст децата вече имат спомени
към хората, с които са контактували, както и с по-честите контакти помежду
им, осъществявани в присъствието на баба А*** и чичо В***.
При това съдът приема, че режимът на лични отношения на ищеца с
неговата внучка няма да възпрепятства нормалното й физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие. Точно обратното – при
контактите на детето с ищеца същото ще има възможност да получава
подкрепа, да придобива опит и знания в различни житейски ситуации, да
изгради чувството за родова принадлежност и семейни традиции, да се
формира като пълноценна личност. Също така това ще бъде начин детето да
не губи връзката с баща си, за когото е известно, че пребивава в чужбина.
Установено е, че битовите условия в дома на ищеца са подходящи за
отглеждане на дете, като ищецът има възможност да пригоди отделна стая за
детето. Същият е трудово ангажиран и е материално осигурен, така че ще
може да поеме издръжката на детето, когато то пребивава при него.
Действително от показанията на свидетелите К*** и Р*** се
установява, че ищецът се е държал грубо с ответницата и дори я е обиждал,
което свидетелства за изключително влошените отношения между тях до
степен, че да не желаят да комуникират помежду си. Това обстоятелство,
както се посочи, не следва да се отразява неблагоприятно на личните
отношения между ищеца и детето, доколкото по делото липсват данни за
вредно, опасно или неморално поведение на ищеца спрямо детето. Също така
и двете страни, включително дядото на детето по майчина линия, следва да
положат максимални усилия и да направят необходимите компромиси, за да
преодолеят неразбирателството помежду си или ако това е невъзможно, поне
да не позволяват техните личностни отношения да се отразяват по какъвто и
да е било начин на детето, било то съзнавано или несъзнавано, тъй като в най-
добър интерес на детето е то да живее в спокойна и сигурна среда, в която
няма напрежение и негативизъм.
11
При определяне на режима на лични отношения съдът не е обвързан с
поискания режим в исковата молба – в този смисъл Решение № 140 от
10.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3356/2014 г., IV г.о. С оглед на установените
по делото обстоятелства съдът намира, че посоченият от ищеца в исковата
молба режим на лични отношения не е подходящ за детето и не е в негов
интерес. На първо място, защото този режим съвпада изцяло с режима на
лични отношения на бащата, установен с влязло в сила решение по гр.д. №
2505/2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, който при това се ползва и
от бабата и чичото по бащина линия на детето, съгласно постигнатото между
съпрузите споразумение по чл. 49, ал. 4 от СК. На следващо място по делото
се установи, че ищецът и бабата по бащина линия А*** И*** Н*** са
разведени и бабата съжителства с друг мъж, което прави неудобно
съвместяването на режима на лични отношения с детето.
Поради това съдът приема, че на ищеца следва да бъде определен
режим на лични отношения, който да се осъществява независимо от
установения до момента режим на лични отношения с бащата, съответното с
бабата и чичото по бащина линия. С оглед ниската възраст на детето, което
към момента е навършило 4 години и 8 месеца, обстоятелството, че през
делничните дни посещава детска градина и факта, че до момента не е
нощувало при ищеца, съдът намира, че първоначално режимът на лични
отношения следва да бъде определен в рамките на един почивен ден, без
преспиване, а именно: всяка втора събота от месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч.
Този период от време е необходим, за да може детето да приеме и да
привикне към тази промяна в начина му на живот. След навършване на 7-
годишна възраст, когато детето ще бъде относително самостоятелно с оглед
факта, че ще посещава училище, и достатъчно физически и психически зряло,
съдът намира, че ищецът следва да има възможност да вижда и взема детето
всяка втора седмица от месеца от 10.00 ч. в петък до 18.00 ч. в събота с
преспиване на детето в дома на дядото. Този режим също е съобразен с
учебния процес на детето по начин, че да не го препятства, както и с нуждата
майката, която упражнява родителските права, да има възможност да бъде с
детето не само в делничните, но през почивните дни. При всички срещи
ищецът следва да взема и връща детето от и до дома на майката.
В заключение следва да бъде посочено, че с оглед изричната разпоредба
на чл. 128, ал. 3 във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК съществува възможност при
изменение на обстоятелствата постановените мерки да се изменят и да се
определят нови мерки за осъществяване на лични отношения с близки.
По искането за присъждане на разноски:
Разноски в настоящото производство не следва да се присъждат с оглед
характера му на спорна съдебна администрация, приложима по аналогия при
спор относно родителски права. За разлика от исковото производство, в него
не се решава със сила на пресъдено нещо спор за съществуването или
12
несъществуването на едно материално право, а само се оказва съдействие
относно начина на упражняване на личните отношения на детето с близки,
така че липсва типичната за исковото производство квалификация на страните
като ищец и ответник. Съдебното решение, което следва да изхожда от
правилото за защита по най-добрия начин на интересите на малолетното или
непълнолетното им дете, ползва и двете страни (родители, баба и дядо) затова
в първоинстанционното производство всяка страна следва да понесе
разноските, които е направила, независимо от изхода на спора – в този смисъл
Определение № 385 от 25.08.2015 г. по ч.гр.д. № 3423/2015 г. на ВКС, I г.о.
По изложените съображения Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 128, ал. 1 от СК режим на лични
отношения на дядото Г. СТ. Л., ЕГН ********** от с. А***, общ. Б***, ул.
„Д*** и в***“ № *** с неговата внучка Р*** С. С., ЕГН ********** от гр.
В***, общ. С***, ул. „Ш***“ № ***, както следва:
До навършване на 7-годишна възраст на детето Р*** С. С. дядото Г. СТ.
Л. може да вижда и взема детето всяка втора събота от месеца от 10.00 ч. до
17.00 ч., като вземането и връщането на детето следва да се осъществява от и
до дома на майката Ц.Р. К***, ЕГН **********.
След навършване на 7-годишна възраст на детето Р*** С. С. дядото Г.
СТ. Л. може да вижда и взема детето всяка втора седмица от месеца от 18.00
ч. в петък до 17.00 ч. в събота, с преспиване в дома на дядото, като вземането
и връщането на детето следва да се осъществява от и до дома на майката Ц.Р.
К***, ЕГН **********.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните и на Дирекция „Социално
подпомагане“ – Септември.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13