Р Е Ш Е Н И Е
№….........../29.07.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на шести юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 18806 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Я.П.Ж.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, срещу „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***1,
със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г
(след допуснато изменение на предявения иск чрез замяна на първоначалния
ответник - „Елекроразпределение Север“ АД), отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 890,14
лв., представляваща стойността на допълнително начислена електроенергия за
периода от 24.10.2018 г. до 21.01.2019 г. след извършена корекция на сметката
на абоната за обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски №
**********, за която сума е издадена фактура № **********/06.11.2019 г. от
„Енерго-Про Продажби“ АД.
По твърдения в исковата молба, ищецът
е потребител
на електроенергия за обект на потребление, находящ се в гр. Белослав с
клиентски № **********. На 12.11.2019 г. получил писмо, с което е уведомен за
допълнително начислена сума за електроенергия в размер на 890,14 лв. за периода
от 24.10.2018 г. до 21.01.2019 г., за което е издадена фактура от ответника
„Енерго-Про Продажби” АД. Ищецът счита, че не дължи тази сума, доколкото
редовно е заплащал потребената в обекта електроенергия. Поддържа, че
електромерът е собственост на електроразпределителното дружество и именно то
носи отговорност за неговата изправност, а не потребителят, който изобщо няма
достъп до средството за търговско измерване. Отделно оспорва извършената
техническа проверка и съставения за целта констативен протокол, както и начина
на определяне на периода на корекцията и размера на допълнително начислената
сума.
По същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи на
ответното дружество сумата от 890,14 лв., за която е издадена съответната
фактура. Претендира и присъждането на сторените по делото разноски, включително
адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния му представител адв. Д.И., поддържа исковата молба и моли за уважаване на
предявения иск. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът „Енерго-Про Продажби“ АД депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност
на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от
договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната сума
представлява стойността на реално доставена и потребена от абоната електрическа
енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпределение
Север“ АД, одобрени с решение ОУ-060 на КЕВР от 07.11.2007 г., изм. и доп. с
решение ОУ-004/06.04.2009 г. на КЕВР. Твърди, че на 21.01.2019 г. е
извършена техническа проверка на процесния електромер от служители на „Електроразпределение Север“ АД в присъствието на двама
независими свидетели, при която е констатирано, че електромерът е извън класа на точност и
измерва преминалата ел. енергия с грешка от минус 87,54%, поради което средството
за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е
съставен констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен за
експертиза в БИМ, където е установено, че е осъществен достъп до вътрешността
на уреда – разпробит клеморед,
добавен мост, чужд за схемата, и същият не отговаря на изискванията за точност
и не съответства на техническите изисквания, като измерва с грешка минус 90.02
%. Поради невъзможността неотчетената електроенергия да бъде точно измерена е
приложена корекционна процедура за фикционно
начисление за предходните датата на проверката 90 дни, за което на 06.11.2019
г. е съставена справка за корекция от „Електроразпределение Север“ АД за
периода от 24.10.2018 г. до 21.01.2019 г. За цената на електроенергията от
890,14 лв. ответното дружество е издало процесната фактура на 06.11.2019 г. Счита,
че е налице хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на „Електроразпеределение
Север“ АД и са осъществени всички предпоставки за извършване на корекцията.
По тези аргументи моли
за отхвърляне на предявения иск и претендира направените по делото разноски,
включително адвокатско възнаграждение.
В открито съдебно
заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв.
***, поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения
иск. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
След като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорно и
ненуждаещо се от доказване е отделено обстоятелството, че страните са обвързани от сключен помежду им договор
за продажба на електрическа енергия при общи условия за обект на потребление с абонатен № ********** и клиентски №
**********.
От
съдържанието на приетия по делото констативен протокол № 1105387
от 21.01.2019 (л. 63) се установява, че на посочената дата служители на „Електроразпределение Север“ АД са
извършили техническа проверка на електромер с фабричен номер 1115031800818930.
При проверката измервателният уред е демонтиран и подменен с нов с нулеви
показания по всички тарифи. Съставеният протокол е подписан от служителите,
извършили проверката, от член на домакинството на клиента (дъщеря) и от един
свидетел.
Приобщен към доказателствения материал по делото
е и констативен протокол от метрологична експертиза на електромер № 2560/30.10.2019
г. (л. 65), според който е извършена експертиза на демонтирания електромер с
посочения фабричен номер. В протокола е посочено, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера – разпробит клеморед и добавен мост, чужд за схемата. Отразено е, че
електромерът не съответства на метрологичните характеристики, не отговаря на
изискванията за точност при измерване на електроенергия и не съответства на
техническите характеристики.
Въз основа на установените от метрологичната
проверка обстоятелства на 06.11.2019 г. е съставена справка от
„Електроразпределение Север“ АД (л. 67) за корекция при неизмерена, неправилно
и/или неточно измерване на електрическа енергия, според която са начислени 4502,91
кВтч за период, който не се чете от документа.
За стойността на служебно начислената
електроенергия от 4503 кВтч, възлизаща в размер на 890,14
лв., от страна на „Енерго-Про Продажби“ АД е издадена фактура № **********/06.11.2019
г. (л. 68).
За извършената проверка и направеното
преизчисляване на количеството потребена електрическа енергия от страна на
„Електроразпределение Север“ АД и „Енерго-Про Продажби“ АД до ищеца са изпратени
писма, съответно от 05.11.2019 г. и от 06.11.2019 г. (л. 73 и 74), които са
получени от адресата съгласно представените известия на доставяне (л. 75 и 76).
Видно от приложените и приети по делото справка за потреблението на ел.
енергия през последните 12/24/36 месеца (л. 69) и извлечение за фактури и
плащания към дата 16.01.2020 г. (л. 70), за периода от 24.10.2018 г. до 21.01.2019 г. по партидата на ищеца са
начислени общо 4503 кВтч ел. енергия на стойност 890,14 лв., която не е заплатена.
От приетото по делото заключение на назначената
съдебно-техническа експертиза (л. 95 и сл.) се установява, че е налице
неправомерно вмешателство върху измервателната схема на СТИ – монтиран е
допълнителен мост в клемите на фабрично монтирания шунт,
при което консумираната ел. енергия в обекта се измерва и отчита с грешка,
по-голяма от допустимата, а именно минус 90,02 %. Според вещото лице
направените изчисления за остойностяване на определената за доплащане ел.
енергия са математически точни и служебно начисленото количество ел. енергия би
могло да бъде реално потребено в обекта за период от 90 дни.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да
възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването
или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има
интерес от това.
В настоящия случай е безспорно, че страните са
обвързани от облигационно правоотношение по повод доставката на електроенергия до процесния обект на
потребление, поради което ищецът се
явява битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на
Закона за енергетиката. С оглед релевираните от него възражения за
незаконосъобразно коригиране на сметката му за ел. енергия за минал период и
предвид потенциалната опасност от преустановяване на електрозахранването в
обекта при незаплащане на претендиранaта сума за
стойността на служебно начисленото количество, за абоната е налице правен
интерес от предявения отрицателен установителен иск, с който цели да установи
несъществуването на вземането на ответното дружество по издадената от него
фактура за тази стойност, респ. да се освободи от задължението за нейното
заплащане.
Налице са и останалите
положителни процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск и липсват процесуални пречки за това, поради което исковата
претенция е допустима.
При доказания интерес на ищеца и вида на търсената от него съдебна защита,
доказателствената тежест в процеса се носи от ответника, който следва да установи,
при условията на главно и пълно доказване, че претендираната от него сума по
процесната фактура е дължима. Ответното дружество поддържа, че вземането му е
възникнало след извършена по реда на чл. 38, ал. 2 от ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД, одобрени с решение ОУ-060 на КЕВР от
07.11.2007 г., изм. и доп. с решение ОУ-004/06.04.2009 г. на КЕВР, корекция на цената
за реално доставена и консумирана от ищеца електроенергия за минал период.
Правният спор се съсредоточава върху
наличието на предпоставките за възникване правото на ответника да извърши
въпросната корекционна процедура.
На първо място, клаузите от общите условия, на които се позовава ответното
дружество, позволяващи едностранна корекция от страна на предприятието -
доставчик на електрическа енергия, са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6
и т. 18 от ЗЗП и нищожни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като
едностранното изчисляване на сметката, без да е изяснено реалното количество
потребена и доставена електрическа енергия за съответния период, би
предоставило на доставчика правото да получи плащане за недоставена от него
енергия, което от своя страна поставя потребителя в неравноправно положение и
противоречи на заложения в чл. 2, ал. 2 от Закона за енергетиката принцип за
защита на интересите на потребителите. В този смисъл е съдебната практика,
обективирана в решение № 79/11.05.2011 г. на ВКС по т. д. № 582/2010 г.,
решение № 189/11.04.2011 г. на ВКС по т. д. № 39/2010 г., решение
№ 104/2010 г. на ВКС по т. д. № 885/2009 г., решение № 29/15.07.11 г. на
ВКС по т. д. № 225/10 г. и др.
Отделно от това, в действащото
през периода на корекцията законодателство също не е предвидено право на
доставчика да променя по своя инициатива вече отчетен резултат за доставена и
потребена електрическа енергия. Поради спецификата на обществените отношения,
свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос,
разпределение и търговия с електрическа енергия, същите са нормативно
регламентирани, като една от основните цели на правната уредба е създаването на
предпоставки за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото
от електрическа енергия и гарантиране защитата на живота и здравето на
гражданите, собствеността, околната среда, сигурността на доставките,
интересите на потребителите и националните интереси (арг.
от чл. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от Закона за енергетиката). В
съответствие с тази цел на закона, според разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 6
от ЗЕ (в приложимата редакция, ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г.),
устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват
съгласно норми, предвидени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия (ПИКЕЕ), регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за
измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване
случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия,
както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от
средствата за търговско измерване. Чл. 83, ал. 2 ЗЕ предвижда, че ПИКЕЕ се
приемат от независим орган - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР, понастоящем КЕВР), като същите представляват по своята правна същност
подзаконов нормативен акт, който е задължителен както за доставчика, така и за
потребителите на електроенергия. С нормата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ е
въведено и допълнително изискване в Общите условия, при които крайният
снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на
клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал.
1, т. 6 ЗЕ.
От гореизложеното следва, че, за да възникне правото на ответното дружество
да извърши корекция на сметката на абоната за минал период, следва да е
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия съгласно
нормативно установени в правила за измерване на количеството електрическа
енергия условия и ред, и абонатът да е уведомен за извършената корекция по предвидения
в общите условия начин. Предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ ПИКЕЕ са приети
по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДКЕВР и обнародвани в
„Държавен вестник“, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. Разпоредбите
на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 от Правилата са отменени с решение № 1500 от
6.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016 г. (обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 г.), а с решение № 2315 от
21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017 г. (обн. ДВ, бр. 97 от 23.11.2018 г.) са отменени и чл. 48 - 51
от тях. На основание чл. 195, ал. 1 във вр. чл. 194 АПК, подзаконовият нормативен акт се смята за отменен от деня на обнародването
на съдебното решение, поради което действието на чл. 1 - 47 и чл. 52 – 56 ПИКЕЕ
е отпаднало, считано от 14.02.2017 г., а това на чл. 48 – 51 ПИКЕЕ – считано от
23.11.2018 г. Следователно посочените разпоредби от ПИКЕЕ са неприложими към
съдебно предявения спор, доколкото техническата проверка в обекта на потребление,
констатирала неточното измерване на електромера, е извършена на 21.01.2019 г.,
тоест след тяхната отмяна. Доколкото липсва изискуемият нормативно установен
ред за извършване на корекционни процедури (в това число правила кога, къде,
през какъв период, и в присъствието на кои лица следва да бъдат извършени
проверките, констатиращи неточно измерване, кой е компетентният орган да ги
извърши и в какъв акт следва да обективира извършените действия и
констатираните обстоятелства), доказването на предпоставките за извършване на
корекция не би могло да бъде осъществено. За установяване на релевантните факти
е недопустимо приложението на общите правила за доказване, предвидени в ГПК,
предвид обсъдените по-горе законови изисквания и специфика на отношенията между
доставчиците и потребителите на електроенергия.
По изложените
съображения съдът намира, че приложената корекционна процедура е
незаконосъобразна, респ. начислената допълнително сума - недължима от абоната. Следователно предявеният
отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК и с оглед изхода на делото, в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски. Такива се претендират
в общ размер на 655 лв., от които 50 лв. за внесена държавна такса, 5 лв. за
съдебно удостоверение и 600 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства за
заплащането на което са представени по делото - договор за правна защита и
съдействие от 18.12.2019 г. (л. 104), съдържащ отбелязване, че уговореното
възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Съдът намира
направеното от процесуалния представител на ответника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за основателно, предвид
фактическата и правна сложност на делото и минималния размер на адвокатското
възнаграждение от 300 лв., изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (ред. изм., ДВ, бр. 7 от 22.01.2019 г., действаща
към момента на сключване на договора за правна защита и съдействие). Затова претендираното от ищеца
възнаграждение следва да бъде редуцирано до минимума от 300 лв. Така в тежест
на ответника следва да бъдат възложени разноски в общ размер на 355
лв.
Съобразно изхода
от делото, разноски в полза на ответника не следва да се присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че ищецът Я.П.Ж., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на
ответника „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***1,
със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г, сумата от 890,14 лв. (осемстотин и деветдесет
лева и четиринадесет стотинки), представляваща стойността на допълнително
начислена електроенергия за периода от 24.10.2018 г. до 21.01.2019 г. след
извършена корекция на сметката на абоната за обект на потребление с абонатен №
********** и клиентски № **********, за която сума е издадена фактура №
**********/06.11.2019 г. от „Енерго-Про Продажби“ АД, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК;
ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК ***1, със седалище и адрес на управление:*** Тауърс – Г, да
заплати на Я.П.Ж., ЕГН **********,
с постоянен и настоящ адрес: ***, сумата от 355 лв. (триста петдесет и пет
лева) за сторените в настоящото производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 ГПК;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: