Р
Е Ш Е Н И Е
№ ……… 26.06.2020г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На деветнадесети май 2018
година
В публично
заседание в следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ
като разгледа докладваното от СЪДИЯ
АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 6072 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.240 ЗЗД.
Ищецът „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора твърди в исковата си молба, че И.Г.М. и
„ИДИЦА“ ЕООД са солидарно отговорни длъжници по отношение на него, като
вземането му произтича от договор за заем от 26.10.2016г, обективиран в
нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №193, т. I, рег.№ 2398, н.
дело № 143/26.10.2016г на Нотариус Е.т.. Съгласно този договор заемополучателят
„ИДИЦА“ ЕООД получил заем в размер 50000 /петдесет хиляди/ лева, която сума се
задължил да върне на заемодателя в срок до 26.10.2017г. Заемателят дължал и
договорна лихва в размер 2% /два процента/ върху неизплатената част от
главницата (платими до 26-то число на всеки месец), или по 1000 /хиляда/ лева
месечно, като първата вноска за договорна лихва била дължима до 26.11.2016г. В
договора било предвидено и че при неплащане на която и да е месечна лихва
цялото вземане става предсрочно изискуемо. При просрочване на крайния срок за
издължаване на заема или при настъпване на предсрочна изискуемост заемателят
дължал освен цялата неиздължена главница, заедно с дължимите лихви, и неустойка
в размер на 10000 лева. Договорът бил подписан и от И.Г.М., в качеството му на
физическо лице - солидарен длъжник. Ищецът, поради неизплащане от длъжника на
дължимите съгласно горепосочения нотариален акт договорни лихви на съответните
им падежи се сдобил с изпълнителни листове за всяка от дължимите ежемесечни
договорни лихви поотделно. В процесния случай бил издаден изпълнителен лист по
реда на чл.417 ГПК в полза на кредитора „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД срещу
горепосочените солидарни длъжници от 28.04.2017 г. по ч.гр.д. №2343/2017г по
описа на PC Стара Загора (за сумата от 1000 лева, за дължими договорни лихви за
м. април 2017г. по договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 28.02.2017г до изплащане на вземането, както и разноски по делото в
размер на 325 лева). Въз основа на изпълнителния лист било образувано от ищеца
изпълнително дело (изп. д. № 372/2019г по описа на ЧСИ Р.м.,) против
ответниците, по което до настоящия момент нямало събрани суми. По
горепосоченото частно гражданско дело постъпило възражение от солидарните
длъжници, поради което в законоустановения срок ищецът предявява настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на солидарните длъжници „ИДИЦА“ ЕООД Стара Загора и И.Г.М.,***
има вземане към горепосочените солидарни длъжници, в размер на 1000 лева,
представляващи дължими договорни лихви за м.април 2017г. по договор за заем от
26.10.2016г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№193, т.I, рег.№ 2398, н.дело №143/ 26.10.2016г. на Нотариус Е.т., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 28.02.2017г. до изплащане на
вземането, както и разноски по делото в размер на 325 лева. Претендира
направените по настоящото дело разноски.
Ответникът „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора не представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба и не
ангажира доказателства.
Ответникът И.Г.М. представя писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който взема становище, че исковата претенция е неоснователна и
недоказана.
Възразява, че липсва сключен между страните договор за
заем; такъв не съществувал и не можел да бъде инкорпориран в нотариален акт №
193, том I, peг. № 2398, дело № 143 от 26.10.2016г. по описа на нотариус Е.т.;
липсва волеизявление за сключване на договор за заем, поради което счита същия
за нищожен; Клаузите в договорната ипотека не замествали сключен договор за
заем; липсват доказателства за предаване на паричната сума.
Прави възражение за погасяване на правото на иск поради
изтекла давност. Счита направената уговорка за лихва за недействителна. Счита
също, че едновременното искане на неустойка и на обезщетение за законна лихва
за едно и също неизпълнение на парично задължение означава длъжникът да заплати
два пъти обезщетение за едно и също нещо, а кредиторът да се обогати
неоснователно за сметка на длъжника. Сочи, че няма пречка във връзка с
неизпълнени договорни задължения кредиторът да търси едновременно законна лихва
за забавено плащане и неустойка, но само ако неустойката е предвидена като
обезщетение при количествени или качествени отклонения от договореното;
кумулиране на обезщетение по чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД било недопустимо, когато и
двете са за забавено плащане на една и съща сума. Счита за недопустимо и
искането за законна лихва от 28.02.2017г., тъй като падежа на лихвата за
м.април възникнал на 26.04.2017г.
Моли да се има предвид също, че съгласно действащата
практика солидарния длъжник има качеството на поръчител и неговата отговорност
би се запазила при условията на чл.147 ал.1 ЗЗД, т.е. ако в 6-месечен срок от
падежа бъде предявен иск срещу главния длъжник, което в настоящия случай не е
станало. С изтичане на срока по чл.147 ЗЗД правото на кредитора да търси
изплащане на суми от поръчителя е погасено. В случая било налице кредиторово
бездействие от датата на изискуемостта на вземането - от 26.10.2017г. От тогава
започвал да тече 6-месечния прекрузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД, в който
бездействието на кредитора спрямо длъжника води до преклудиране отговорността
на поръчителя, тъй като отговорността на поръчителя е акцесорна.
Сочи, че изпълнителния титул страда от процесуален порок,
тъй като неоснователно е присъдена законна лихва от 28.02.2017г.
В условия на евентуалност, в случай че не се приемат
гореописаните възражения, прави възражение по отношение на лихвата от
солидарния длъжник - физическо лице и моли да бъде намалена „по право“ до
минимално допустимия съгласно чл.10 ал.2 ЗЗД размер. Моли съда да отхвърли иска. Претендира
направените по делото разноски.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
От приложеното към настоящото дело ч.гр.дело №2343/2017г. по описа на СтРС
се установява, че съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 ГПК №1580/28.04.2017г., съгласно която е
разпоредил длъжникът И.Г. МАРКОМВ и длъжникът „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора да
заплатят солидарно на кредитора „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора сумата от 1000 лв., представляваща договорна
лихва за месец април 2017г., ведно със законната лихва от 27.04.2017г. и 325лв.разноски
по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК, ответниците са възразили, че не дължат
вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е
указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от
връчване на разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно
вземането си.
Видно от представения по приложеното
ч.гр.дело №2343/2017г. по описа на СтРС, нотариален акт за учредяване на
договорна ипотека върху недвижим имот №193 от 26.10.2016г. дело №143/2016г., на
26.10.2016г. между ищецът „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора и И.Г.М., в качеството
му на управител на „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора, както и лично за себе си в
качеството на солидарен длъжник е сключен договор, по силата на който
заемодателят „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора е предоставил в заем на заемополучателя
„ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора, сума в размер на 50 000лв., която последния се
задължил да върне в срок до 26.10.2017г., при месечна лихва в размер на 2%,
равняваща се на 1000лв. месечно върху неиздължената част от главницата, платима
всеки месец до 26-то число; уговорена е и неустойка в размер на 10 000лв.
при просрочване на крайния срок на издължаване на заема или при настъпване на
предсрочна изискуемост. За обезпечаване на вземането по договора за заем
/главница, лихва, неустойка, разноски/ ипотекарния длъжник „ИДИЦА“ ЕООД
Ст.Загора учредява в полза на заемодателя „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора
договорна ипотека върху следния свой собствен недвижим имот: поземлен имот с
идентификатор №77476.507.123 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-1/15.01.2007г. на изп.директор на АГКК, с адрес на
имота с.Хрищени, Новозагорско шосе, с площ на имота 7666 кв.м., при посочени
граници.
По делото са представени платежни нареждания от 25.10.2016г. за сумата от
25 000лв. и от 26.10.2016г. за сумата от 25 000лв., от които е видно,
че на посочените дати ищецът „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора е превел в полза на ответника „ИДИЦА“ ЕООД
Ст.Загора сумата от общо 50 000лв., с вписано основание „заем“.
От обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че страните по делото са
в договорни отношения по договор за заем. С договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят
се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Договорът за заем е реален договор. Такъв договор се счита за
сключен, когато въз основа на постигнатото съгласие между страните едната
предаде пари /или други заместими вещи/, а другата ги получи /чл.240 ал.1 ЗЗД/,
т. е. фактическият състав на договора е осъществен при реално предаване на
парите /или вещите/. В настоящия случай от представения по делото нотариален
акт за учредяване на договорна ипотека №193/2016г. се установява постигнатото
между страните по делото - „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора и И.Г.М., в качеството
му на управител на „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора, както и лично за себе си в
качеството на солидарен длъжник, съгласие на страните
за предаване от заемодателя в собственост на заемателите на парична сума в
размер на 50 000лв. със задължение да бъде върната при настъпване на
падежа – 26.10.2017г. От представените по делото преводни нареждания от 25.10.2016г.
и 26.10.2016г. безспорно се установява,
че заемната сума е предадена от ищеца „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора и получена
от ответника „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора. С оглед на това съдът приема, че е
осъществен фактическия състав на договора за заем. Предвид изложеното съдът
намира, че възраженията на ответника И.Г.М. за липсата на сключен договор за
заем са неоснователни.
Ищецът е изпълнил задълженията си по договора за заем, като е
предал на ответника „ИДИЦА“ ЕООД заемната сума. Така в негова тежест, както и в
тежест на другото задължило се солидарно лице – И.М. е възникнало задължението
за връщане на получената в заем сума в уговорения срок. Ответниците не ангажират
доказателства, че са изпълнили задължението си.
Ответникът И.Г.М. възразява, че има качеството на
поръчител и отговорността му е погасена, поради изтичане на 6-месечния срок по
чл.147 ЗЗД. Съдът намира възражението за неоснователно, тъй като в цитирания
по-горе нотариален акт за договорна ипотека, в който е инкорпориран договора за
заем, ясно и недвусмислено е изразена волята на страните и в частност на
ответниците относно отговорността
им по задължението за връщането на заемната сумата, като без значение в случая
е, че сумата е предадена фактически само на ЮЛ – „ИДИЦА“ ЕООД. От анализа на изявленията
на страните, материализирани в нотариалния акт се налага извода, че между
страните е сключен договор за встъпване в дълг по смисъла на чл.101 изр.1 от ЗЗД, по
силата на който ответникът И.М. е поел задължение като солидарен длъжник,
заедно със заемополучателя „ИДИЦА“ ЕООД да плати на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора сумата от
50 000лв. в срок до 26.10.2017г.
Предвид изложеното по-горе съдът намира, че безспорно се установи наличието
на неизпълнено задължение на ответниците към ищеца по договор за заем.
В договора за заем, материализиран в нотариалния акт ответниците са поели и
задължение за заплащането на месечна лихва в размер на 2%, равняваща се на
1000лв. месечно върху неиздължената част от главницата, платима всеки месец до
26-то число. Тази лихва има характера на възнаградителна лихва по смисъла на
чл.240 ал.2 ЗЗД и в настоящото производство се претендира за м.април 2017г. Възнаградителна
лихва е уговорена във връзка с ползването на заемната сума. При неизпълнение на
задълженията по договора за заем е уговорена неустойка, която не се претендира
в настоящото производство. Липсва претенция и за лихва за забава по чл.86 ЗЗД,
поради което съдът не възприема възраженията на ответника, че за едно и също
неизпълнение недопустимо се кумулират две обезщетение – по чл.86 ЗЗД и по чл.92 ЗЗД.
Ответникът М. е направил възражение за изтекла погасителна давност. Съдът
намира възражението за неоснователно. По отношение вземането за договорна
лихва, претендирано в настоящото производство е приложима тригодишната давност
по чл.111, б.”в” от ЗЗД, като давностният срок съгласно чл.114, ал.1 ЗЗД тече
от изискуемостта на вземането. В
договора за заем страните са уговорили заплащането на месечна лихва в размер на
2%, равняваща се на 1000лв. месечно върху неиздължената част от главницата,
платима всеки месец до 26-то число, или вземането за договорна лихва за м.04.2017г.
е изискуемо считано от 27.04.2017г.,
заявлението за заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
постъпило в съда на 27.04.2017г.
Неоснователно е и искането на ответника М. за намаляване размера на
договорната лихва. Съгласно чл.10 ЗЗД лихви могат да се уговарят до размер,
определен от Министерския съвет. Ако уговореният размер е по-голям, той се
намалява по право до този размер. С ПМС № 72 от 8.04.1994 г. (обн., ДВ, бр. ЗЗ
от 19.04.1994г., изм., бр.74 от 22.08.1995г.) обаче е определен само размерът
на законната лихва, но не и на договорната лихва, възнаградителна или мораторна
лихва. Със заключителната разпоредба §1 е отменено Разпореждане №1238 на
Министерския съвет от 1951г. за определяне на максималния процент на
договорните лихви, без да бъде определен нов максимален размер на договорната
лихва. С оглед липсата на определен максимален размер на договорната лихва, то
няма пречка страните да уговарят възнаградителна лихва /чл.240 ал.2 ЗЗД/ над
размера на законната лихва и тяхната свобода на договаряне не е ограничена от
разпоредбата на чл.10 ал.2 ЗЗД. По действащото българско право максималният
размер на договорната лихва /възнаградителна или компенсаторна/ е ограничен
единствено от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на добрите нрави. В този
смисъл Решение №378 от 18.05.2006г. на ВКС по гр.д. №315/2005г., II г. о.
Както беше посочено по-горе по делото се установи, че ищецът е изпълнил задълженията
си по договора за заем, като е предал на ответника „ИДИЦА“ ЕООД заемната сума. В
тежест на ответниците е възникнало задължението за връщане на заемната сума в
уговорения срок, както задължението за заплащане на месечна възнаградителна
лихва. Ответниците не ангажират доказателства, че са изпълнили задължението си,
в т.ч. и акцесорното задължение за заплащане на лихва по чл.240 ал.2 ЗЗД,
поради което съдът намира, че предявения иск за установяване вземането за лихва
по чл.240 ал.2 ЗЗД за м.04.2017г. се явява основателен и доказан и следва да
бъде уважен.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 325,00 лв. /25,00лв.
ДТ и 300,00 лв. адвокатско възнаграждение/.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски в
размер на 325,00лв. /25,00лв. държавна такса и 300,00 адвокатско
възнаграждение/ следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр.Ст.Загора, бул.Патриарх
Евтимий №165, представлявано от И.Г.М. и по отношение на И.Г.М., ЕГН **********,***,
че същите дължат на „ФИНАНС ГРУП 1“ ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Ст.Загора, бул.Руски
№6, представлявано от Дарина Димчева Господинова-Пенева, сумата от 1000,00 лв. главница, представляваща
неизпълнено задължение за заплащане на договорна лихва за месец април 2017г. по
договор за заем от 26.10.2016г., материализиран в Нотариален акт за учредяване
на договорна ипотека №193, т.I, рег.№2398, н. дело №143/26.10.2016г. на
Нотариус Е.т., ведно със законната лихва от 27.04.2017г. до окончателното
плащане, за изпълнението на което парично задължение са издадени в полза на „ФИНАНС
ГРУП 1“ ООД Ст.Загора, с п.а. против „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора, с п.а. и И.Г.М., с
п.а. заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 ГПК №1580/28.04.2017г. по ч.гр.дело №2343/2017г. по описа на РС
Ст.Загора.
ОСЪЖДА „ИДИЦА“ ЕООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр.Ст.Загора, бул.Патриарх Евтимий №165, представлявано от И.Г.М. и И.Г.М., ЕГН **********,***, да заплатят на „ФИНАНС
ГРУП 1“ ООД Ст.Загора, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Ст.Загора, бул.Руски №6, представлявано от Дарина Димчева Господинова-Пенева,
направените по настоящо делото разноски в размер на 325,00лв., както и сумата 325,00лв.
разноски в заповедното ч.гр.д. №2343/2017г. по описа на Районен съд
Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :