Определение по дело №388/2023 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 210
Дата: 17 февруари 2023 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20234430200388
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 210
гр. Плевен, 17.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
при участието на секретаря ПЕТЯ П. АНТОВА
в присъствието на прокурора И. Сл. И.
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Частно наказателно дело
№ 20234430200388 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 64 от НПК

Първоинстанционният съд е сезиран с искане от РП-Плевен по реда
на чл.64, ал. 1 от НПК да бъде взета мярка за неотклонение “Задържане под
стража” спрямо С. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Плевен - обвиняем
досъдебно производство № ЗМ-85/2022г. по описа на Второ РУ-Плевен.
В съдебното заседание представителят на РП-Плевен поддържа
изцяло така направеното предложение. Счита, че са налице всички
предпоставки по смисъла на чл.64, във вр.с чл.63 от НПК да бъде взета
спрямо обвиняемия С. Д. Р. най – тежката мярка за неотклонение. Позовава се
на събраните в досъдебната фаза на наказателното производство
доказателства, въз основа на които счита, че може да се направи обосновано
предположение за авторството на обвиняемия в извършване на
инкриминираното деяние, както и реалната опасност обвиняемия да извърши
ново престъпление предвид миналите му осъждания.
Обвиняемият С. Д. Р. се явява лично и със защитник адв. Б. П. от ***,
който изразява становище, че не е основателно внесеното искане по реда на
1
чл.64 от НПК. Навежда доводи, че не са налице предпоставките на чл.63 от
НПК за вземане на най-тежката мярка за неотклонение, като от
доказателствата по делото не може да се направи обосновано предположение
за авторството на извършеното престъпление и не съществува реална
опасност обвиняемият да се укрие или да извърши друго престъпление. Моли
съда да определи по-лека мярка за неотклонение, а именно „домашен арест“.
Съдът, като съобрази събраните в досъдебната фаза на наказателното
производство доказателства, изложените в предложението доводи,
съображенията на страните и разпоредбите на закона, намира за установено
следното:
С постановление от 15.02.2023г. лицето С. Д. Р. с ЕГН ********** от
гр. Плевен е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по чл.354а
ал.3 т.1 от НК, за това, че на 14.02.2023г. в гр.Плевен, /***/ държал, без
надлежно разрешително съобразно закона за контрол на наркотичните
вещества и прекурсорите, високо рискови наркотични вещества.
В хода на разследването като свидетели са разпитани В.Л.С., А.С.Д. и
С. Г.Д..
Приобщени са като писмени доказателства по делото – протокол за
извършена проверка в помещение без съгласие на собственика от
14.02.2023г.; фото албум от извършено претърсване и изземване от
15.02.2023г.; протокол за извършена физико-химична експертиза; протокол за
оценка на наркотични вещества; електронна справка за съдимост с рег.
№230215005000077011 от 15.02.2023г. за лицето С. Д. Р. и характеристична
справка.
Преценявайки горните обстоятелства съдът счита, че така внесеното от
страна на РП-Плевен предложение по реда на чл.64 от НПК, е
ОСНОВАТЕЛНО.
Разпоредбата на чл.63 ал.1 от НПК предвижда мярка за неотклонение
“Задържане под стража” да се взема, когато е налице обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за което е
привлечен в това му качество, както и съответното наказание за него да е
“Лишаване от свобода” или друго по–тежко наказание, и доказателствата по
делото да сочат, че съществува реална опасност той да извърши ново
2
престъпление или да се укрие. До настоящия момент от събрания
доказателствен материал по делото може да се направи напълно обосновано
предположение, че обвиняемият Р. е автор на деянието, предмет на
повдигнатото обвинение. Законодателят не изисква по категоричен начин да
се установи деянието, дееца и неговата вина, а само наличието на обосновано
предположение, че обвиняемият е извършил престъплението. В тази насока
събраните доказателства, в това число показанията на свидетелите В.Л.С.,
А.С.Д. и С. Г.Д. и приобщените по делото писмени доказателства – протокол
за извършена проверка в помещение без съгласие на собственика от
14.02.2023г.; фото албум от извършено претърсване и изземване от
15.02.2023г.; протокол за извършена физико-химична експертиза; протокол за
оценка на наркотични вещества; електронна справка за съдимост с рег.
№230215005000077011 от 15.02.2023г. за лицето С. Д. Р. и характеристична
справка са достатъчни, за да се направи обосновано предположение, че
обвиняемият Д. е автор на деянието. За престъплението по чл.198, ал.1 от НК
се предвижда наказание лишаване от свобода от една до шест години и глоба
от две хиляди до десет хиляди лева. Следователно престъплението, за което е
налице обосновано предположение, че е извършено от обвиняемия Р. е
наказуемо с лишаване от свобода. Налице е и третата кумулативна
предпоставка на чл.63 ал.1 от НПК, а именно, че доказателствата по делото
сочат, че съществува реална опасност обвиняемият да се укрие и да извърши
друго престъпление. За наличие на реална опасност от извършване на
престъпление при изпълнение на най-тежката мярка за неотклонение може да
се изхожда от всички релевантни фактори, сред които характера, морала,
имуществото на лицето /например делото W. срещу Ш. на ЕСПЧ/, както и със
строгостта на очакваното наказание и общественото безпокойство за
определено време /делата Л. и Т. на ЕСПЧ/. От справката за съдимост се
установява, че обвиняемият Р. е осъждан 18 пъти за извършени умишлени
престъпления от общ характер. В конкретния случай се касае за извършено
деяние, което се отличава с изключително висока степен на обществена
опасност, предвид на същественото засягане на особено важни и значими
охраняеми обществени интереси, както и предвид условията на време, място и
обстановка, и механизмът на извършването на деянието. Деянието е
извършено само 30 дни след изтърпяването на наказание 2 години 6 месеца
лишаване от свобода от обвиняемия С. Р.. Според съда съществува реална
3
опасност при налагане на по-лека мярка за неотклонение обвиняемият Р. да
извърши други престъпления. В този смисъл следва да се има предвид, че
целите на мерките за неотклонение се свеждат до обезпечаване на
законосъобразното провеждане на наказателното производство, както и до
ограничаване възможността обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление. В конкретният случай са налице високи по интензитет
опасности от укриване и от извършване на престъпление от страна на
обвиняемия Р..
Следователно налице са всички кумулативни предпоставки на чл.63 ал.1
от НПК и спрямо обвиняемия Р. следва да се вземе мярка за неотклонение
“Задържане под стража”.
Водим от горното и на основание чл. 64 ал.1 във вр. с чл. 63 ал.1 от НПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВЗЕМА спрямо обвиняемия С. Д. Р. с ЕГН ********** от гр. Плевен
мярка за неотклонение „Задържане под стража” по досъдебно производство
№ ЗМ-85/2022г. по описа на Второ РУ-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 3 дневен срок от
днес пред ПОС.
В случай на жалба или протест НАСРОЧВА делото за разглеждане пред
ПОС в открито съдебно заседание на 21.02.2023г. от 14:00 часа, за която дата
защитника и прокурора уведомени в днешното съдебно заседание, а
обвиняемия да се призове от ОЗ “Следствени арести “ Плевен.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4