№ 13110
гр. София, 04.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110164887 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба с вх. № 347706/31.10.2024г.
на ищеца „ЗД Бул Инс” АД, с която е предявил осъдителен иск с правно основание чл.410,
ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД срещу Столична община за сумата от 151,47 лева, от която:
регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 126.47 лв.
и ликвидационни разноски в размер на 25.00 лв. по имуществена застраховка „Автокаско“ с
полица № Е19990021973 по ликвидационна преписка по щета № **********, образувана по
ПТП, реализирано на 28.02.2020г. в ***************, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба- 31.10.2024г., до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че е застраховател по застраховка „Автокаско“ на лек автомобил
марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № ***************, обективирана в застрахователна
полица № Е19990021973. Твърди, че на 28.02.2020г. в ***************, водачът на лекия
автомобил - И. С. Н., при извършване на маневра ляв завой е преминал през необезопасена и
необозначена неравност – трамвайна линия, намираща се на пътното платно, поради което
били нанесени материални щети на лекия автомобил, изразяващи се в спукана задна лява
гума. При ищеца била образувана щета № **********, бил извършен оглед на автомобила и
било определено обезщетение в размер на 126.47 лв., което на 22.05.2020г. било изплатено
на правоимащото лице, както и били извършени ликвидационни разноски в размер на 25.00
лв. Ищецът предявява регресен иск срещу ответника Столична община, като имащ вменено
по закон задължение за поддържане изправността на пътищата, публична общинска
собственост. Претендира и законна лихва върху сумата от 151.47 лв., считано от датата на
подаване на исковата молба- 31.10.2024 г., до окончателното изплащане на вземането. Прави
искане за присъждане на сторените разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Столична
община, в който изразява становище за неоснователност на иска. Поддържа, че за ищеца не е
съществувало задължение да заплаща претендираното застрахователно обезщетение, тъй
като не е налице валидно към релевантния момент застрахователно правоотношение по
договор за имуществено застраховане „Каско“, с възражение, че застрахователната полица и
общите условия към нея не са подписани от лицата, посочени в тях, както и от представител
на застрахователя. Оспорва увреждането да е покрит застрахователен риск. Твърди, че към
1
датата на процесното събитие увреденият автомобил не е имал валидна застраховка
„Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП с твърдението, че от страна на
водача е нарушен чл.20, ал.2 ЗДвП (възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД, като се
твърди, че водачът е допринесъл за настъпване на процесното ПТП, доколкото при
навлизане в трамвайното трасе не е съобразил поведението си с пътната обстановка да се
движи със съобразена скорост, според конкретните условия ограничения при движение
съгласно ЗДвП, както и със скоростта на движение, с правилата за даване на предимство на
релсово превозно средство, да се движи ние от определена страна и изчакване при
необходимост и забрана за изпреварване). Поддържа, че пътните платна, върху които има
разположени трамвайни линии се намират в сервитутната зона за ремонт и поддържане от
„Столичен електротранспорт“ АД, с оглед на което оспорва твърденията на ищеца, че
Столична община е проявила бездействие и следва да носи отговорност за изплатеното
застрахователно обезщетение. В условията на евентуалност, поддържа, че претендираното
от ищеца обезщетение е завишено по размер и следва да бъде намалено поради наличие на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на автомобила, който в
нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП не е съобразил поведението си на пътя с
атмосферните условия, релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното
средство. Ответникът моли предявеният иск да бъде отхвърлен и да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
Конституирано е и трето лице-помагач на страната на ответника – „Столичен
електротранспорт“ ЕАД, който по време на първото открито съдебно заседание е заявил, че
поддържа отговора на исковата молба, депозиран от ответника.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено следното:
Предявен е осъдителен с правна квалификация чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД.
Съгласно чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу възложителя за възложената
от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от
Закона за задълженията и договорите. Основателността на иска е обусловена от главното и
пълно доказване от страна на ищеца на следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
ответника /бездействието на негов служител във връзка със стопанисването, поддържането и
ремонтирането на пътя/ да е настъпило застрахователно събитие, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди. В конкретния случай ищецът следва да
установи: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
„Автокаско“ към 28.02.2020 г. между него и застрахованото лице с обект - процесния
автомобил; 2) настъпване на покрит застрахователен риск - твърдяното ПТП по посочения
от ищеца начин; 3) претърпени от застрахованото лице имуществени вреди в размер на
151.47 лв. (с включени ликвидационни разноски от 25 лв.), вследствие от попадане на
собствения му автомобил на неравност - трамвайна линия на пътното платно в
***************; 4) пряка и непосредствена причинна връзка между настъпилия
застрахователен риск и претърпените вреди; 5) изплащане от застрахователя - ищец в полза
на застрахованото лице на застрахователно обезщетение в размер на сумата от 126.47 лв.; 6)
противоправно и виновно бездействие от страна на служители на ответника да изпълнят
нормативно вменени им задължения; 7) пряка и непосредствена причинна връзка между
противоправното и виновно бездействие и настъпилото застрахователно събитие.
В тежест на ответника е да докаже плащане на претендираната сума, да обори
2
законоустановената презумпция за вина на своите служители, да установи, че е обезопасил и
обозначил процесната пътна неравност, да докаже възражението си, че задължение за
сигнализирането, обезопасяването и отстраняването на препятствия на пътя в процесния
пътен участък е имал „Столичен Електротранспорт“ ЕАД, както и да докаже наличието на
други обстоятелства, изключващи отговорността му, вкл. да докаже въведеното възражение
за съпричиняване при условията на пълно и главно доказване - че причина за процесното
ПТП е поведението на водача на л.а. „Киа“, модел „Сийд“, рег. № ***************, който
не е съобразил движението си с пътната обстановка.
С приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорни н
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1) По имуществена застраховка
„Автокаско“ на лек автомобил марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № *************** е било
заплатено и осчетоводено плащане на пълния размер на застрахователната премия към
датата на процесното ПТП; 2) За процесното ПТП при ищеца е била образувана щета №
**********, по която е било определено обезщетение в размер на 126.47 лв., както и са били
извършени ликвидационни разноски в размер на 25.00 лв.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства, се установява, че към момента
на настъпване на процесното ПТП между застрахователното дружество – ищец „ЗД Бул
Инс” АД и собственика на лек автомобил „Киа“, модел „Сийд“, рег. № ***************, е
съществувало правоотношение, възникнало по силата на договор за застраховка „Каско“,
като възраженията на ответника за противното съдът приема за неоснователни. Това
обстоятелство се установява на първо място от приетата по делото застрахователна полица
№ Е19990021973 от 12.12.2019г., сключена между ищеца в качеството на застраховател и
Дирекция „Управление на собствеността и социални дейности“ – МВР с предмет –
автомобили за служебни нужди по списък с посочен период на покритие от 01.01.2020г. до
30.06.2020г. Прието е по делото и писмо от МВР, Дирекция „УССД“, както и препис от
допълнително споразумение към договор за обществена поръчка УРИ 5785опд-
60/15.08.2018г. и приложение № 1 към него, от които се потвърждава, че лек автомобил
„Киа“, модел „Сийд“, рег. № *************** е част от автомобилите, предмет на
сключения договор. От приложено по делото копие от свидетелството за регистрация – Част
І пък е видно, че процесният автомобил е собственост на Дирекция „УССД“, МВР“. В чл. 2
от допълнително споразумение към договор УРИ 5785опд-60/15.08.2018г. с предмет:
застраховка на моторни превозни средства, инженерна, плавателна техника и допълнително
монтирано оборудване, е посочено, че застраховката обхваща цялата транспортна техника,
съгласно Приложение № 1 към допълнителното споразумение, като в писмото на МВР от
27.02.2025г. е посочено, че застрахователният договор се сключва без поименен списък на
водачите, без посочване на рег. номер, номер на рама и двигател на техниката. Въпреки това
от приложение № 1 се установява, че в обхвата на застрахователния договор, попадат 276
автомобила „Киа Сийд 1.6“ в срок на експлоатация от 1 до 3 години, а от свидетелството за
регистрация се установява, че към датата на ПТП процесният автомобил е бил на 3 г. от
първоначалната регистрация на 28.02.2017 г.
Макар и в приложената застрахователна полица да не е посочен и индивидуализиран
конкретно увреденият автомобил, тъй като застрахованите автомобили са „по списък“,
следва да се посочи, че договорът за застраховка съобразно чл. 1, ал. 1, т. 6 ТЗ и чл. 286 ТЗ е
абсолютна търговска сделка, която следва да бъде сключена в писмена форма –
застрахователна полица или друг писмен акт – арг. от чл. 344, ал. 1 КЗ. Дори тази форма да
не е спазена, страната не може да се позовава на нищожността, ако от поведението
действителността на сделката. С извършените от страните конклудентни действия, като
заплащане и приемане на дължимата застрахователна премия, предявяване, приемане на
претенция и изплащане на застрахователно обезщетение, договорът безусловно се валидира.
Не е спорно по делото, че застрахователната премия, уговорена по процесната полица, е
заплатена изцяло, като това обстоятелство е отделено като безспорно с доклада на съда.
3
Предвид това, както и предвид представените по делото описи-заключения по процесната
щета, в които увреденият автомобил е индивидуализиран, доклади по щета относно
процесния автомобил, в които е посочен номер на застрахователната полица и платежно
нареждане за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът намира, че са налице редица
конклудентни действия на двете страни по застрахователния договор, които са го
валидирали по отношение на увредения процесен автомобил „Киа“, модел „Сийд“, рег. №
***************. Ето защо, след като никоя от страните по договора не може да твърди
липса на правоотношение, то такова възражение не може да прави и ответникът по
регресното вземане – в този смисъл решение № 115 от 23.07.2013 г. по т. д. № 348/2012 г. на I
т. о. на ВКС, решение № 50 от 25.04.2012 г. по т. д. № 95/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение
№ 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г. на на II т. о. на ВКС, решение № 115 от 23.07.2013
г. по т. д. № 348/2012 г. на II т. о. на ВКС, с които изрично е прието, „че неспазването на
законоустановената форма за действителност на търговската сделка не води автоматично до
нищожност и това е едно от различията между търговското и гражданско право, където
нищожността настъпва независимо от поведението на страните. В търговското право
неспазването на формата, за да доведе до нищожност на сделката изисква по арг. на чл. 293,
ал. 3 ТЗ оспорване на действителността на сделката. Така тази законова постановка
доближава нищожността, поради неспазване на формата за действителност в търговското
право до унищожаемостта на сделките по ЗЗД /чл. 27 и сл./ или нищожността, при
неспазване на изискването за форма на сделката в търговското право, може да бъде
преодоляна чрез разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ“.
Както се посочи, договорът за застраховка безспорно е от категорията на сделките,
посочени в чл. 1, ал. 1 ТЗ - „абсолютни търговски сделки“, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от търговското качество
на лицето, което я сключва и от връзката с упражняваното от него занятие. Поради това, че е
търговска сделка, по отношение на договора за застраховка намира приложение
разпоредбата на чл. 293, ал. 1 ТЗ, както и цитираната разпоредба на чл. 293, ал. 3 ТЗ. В
случая не е налице оспорване на договора за застраховка от никоя от страните по него
/възражението е направено от трето за договора лице – Столична община/ и, както бе
отбелязано по-горе, от поведението на двете страни по договора за застраховка може да се
заключи, че е налице съвпадащо тяхно волеизявление за сключване на такъв и последващо
упражняване на права и изпълнение на насрещните задължения по него.
Относно доказването на договорно правоотношение по застраховка Каско между
застраховател и МВР /респ. РУ или Дирекция към МВР/ по отношение конкретно МПС, при
която в застрахователния договор не са посочени рег. № на автомобилите, предмет на
договора, е налице практиката на СГС, обективирана в решение № 323 от 19.01.2023 г. на
СГС по в. гр. д. № 9841/2021 г., решение от 27.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 11751/2020 г.,
решение от 23.03.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 5103/2020 г., решение № 2542 от 26.09.2022 г.
на СГС по в. гр. д. № 6901/2021 г., решение от 13.01.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2679/2019
г.
Безспорно се установява от приетото по делото платежно нареждане от 22.05.2020г. и
фактът на плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение в размер на 126,47
лева, а с доклада е отделен като безспорен фактът, че са били извършени и ликвидационни
разноски в размер на 25.00 лв.
Съдът счита, че от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява и настъпването на застрахователното събитие и неговият механизмът. В тази
връзка е представен протокол за ПТП от 28.02.2020г., видно от който, а и от отразената в
него схема, на същата дата, около 09:15 часа, лек автомобил „Киа Сийд“, рег. №
***************, се е движил по бул. „Искърско шосе“, с посока от ул. „Димитър Пешев“
към бул. „Асен Й.“, като на кръстовището с бул. „Христофор Колумб“ предприема завой
4
наляво, при което реализира ПТП, преминавайки през неравност на пътното платно
(трамвайни релси). Отразено е в протокола, че в резултат на произшествието е спукана лява
задна гума на автомобила. Не се спори пред съда, че самият актосъставител не е бил пряк
свидетел на преминаването на автомобила през неравността, а и възможността принципно
това да се случи граничи с минимума. Видно е от съдържанието на самия протокол, че е
съставен след посещение на място от органите на полицията около 15 минути след
произшествието. В графата "посетено на място" със знак „х” е зачертан ненужният отговор
„не”. След като протоколът за ПТП е изготвен от органите на полицията след извършен
оглед на местопроизшествието, същият се ползва с обвързваща материална доказателствена
сила относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него, които
са релевантни за механизма на ПТП - мястото на инцидента, посоката на движение на
автомобила, наличието, разположението и размерите на препятствието/неравността на пътя
и на щетите по автомобила, както и за липсата на сигнализация за
препятствието/неравността на пътното платно или нейното обезопасяване. По отношение на
възприетите от съставителя факти, а именно наличието на неравност на пътя и наличието на
щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла
на чл. 179 от ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприело при
посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът
обвързва съда с материална доказателствена сила. Отразените в протокола обстоятелства
съответстват и на подаденото от водача на увредения автомобил уведомление за щета от
28.02.2020г., в което е посочил, че на същата дата се е движил по бул. „Искърско шосе“, като
е извършил маневра „ляв завой“ по бул. „Христофор Колумб“ и автомобилът е преминал
през неравност (трамвайна линия), в резултат на което се е спукала задната лява гума.
Водачът на увредения автомобил – И. С. Н. е разпитан като свидетел по делото, като е
заявил, че докато е работил в КАТ е управлявал лек автомобил с марка „Киа Сийд“, рег. №
5200, но не си спомня да е участвал в ПТП през 2020г., нито някога да е претърпявал
произшествие с този автомобил. На свидетеля е предявен приетия по делото протокол за
ПТП, като водачът отново е заявил, че не помни за инцидента, но е потвърдил, че подписът,
положен под графа „участник № 2“, е негов. Независимо от това, съдът не е разколебан в
изводите си, доколкото към датата на подаване на уведомлението пред застрахователя
водачът на автомобила все още е имал непосредствени спомени от произшествието, които
след един продължителен период от време от повече от 5 години са избледнели. Още повече
че свидетелят е потвърдил, че той е подписал протокола за ПТП, който е приет по делото.
Именно поради това, съдът намира, че уведомление за щета от 28.02.2020г. следва да бъде
взето предвид, с оглед близостта на отразените в него факти с момента на настъпване на
процесното ПТП.
Механизмът на настъпване на процесното ПТП се установява и от приетата по делото
съдебно – автотехническа експертиза, по която вещото лице е посочило, че увреждането на
задната лява гума на лек автомобил „Киа Сийд“, рег. № *************** е настъпило след
преминаване на автомобила през неравност на платното за движение (трамвайни релси),
след предприета маневра завой наляво по ***************. Експертът е посочил, че
щетите, удостоверени от длъжностното лице в протокола за ПТП и щетите, посочени в описа
на застрахователя, се намират в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Съгласно
заключението на вещото лице, стойността на причинените щети по задната лява гума на
автомобила по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 158,11
лева. Обичайният размер на ликвидационните разноски варира между 15,00 лева и 25,00
лева.
Обсъдените по-горе доказателства не се опровергават от други обстоятелства и
взаимно се подкрепят и допълват, като съвкупната им преценка води до извод за доказаност
на настъпилото ПТП при твърдения от ищеца и описан в исковата молба механизъм, както и
настъпилите в резултат от него имуществени вреди. Ответникът не е ангажирал никакви
5
доказателства, оборващи механизма на произшествието. По делото няма данни
произшествието да се дължи на проявила се техническа неизправност на автомобила. Още
повече, че към датата на ПТП и към датата на сключване на застраховката застрахованият
автомобил е бил технически изправен, което се установява от представеното удостоверение
за успешно преминат периодичен преглед № 2022447 на 18.02.2020г., т.е. 10 дни преди
инцидента.
Налице са и предпоставките по чл.49 от ЗЗД за ангажиране отговорността на
Столична община. Обемът на суброгационното право включва както правата срещу
физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, така и правата на увредения по
чл.47 – 49 от ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 от ЗЗД, доколкото се
твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата
не следва от обективното качество на вещта. Не се спори пред настоящата инстанция, че
мястото, на което е настъпило процесното ПТП, се намира на територията на град София,
поради което представлява общински път. Съгласно чл. 8, ал. 3 ЗП, общинските пътища са
публична общинска собственост, като със законовата разпоредба на чл. 31 ЗП на общината
като юридическо лице е вменено задължението да поддържа общинската пътна мрежа в
състояние, отговарящо на изискванията на движението, което означава отстраняване на
всяка настъпила неизправност, която създава опасност от повреждане на движещите се по
нея моторни превозни средства. Съответно чл. 167, ал. 1 ЗДвП предвижда, че лицата, които
стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно
препятствията по него и ги отстраняват във възможно най-кратък срок. В пар. 6, т.1 от ДР на
ЗДвП е посочено, че път е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или
обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а в т.10
е посочено, че пътно превозно средство е съоръжение, придвижвано по пътя на колела и
използвано за превозване на хора и/или товари, като към пътните превозни средства се
приравняват и трамваите. Следователно, трамвайните линии съставляват съоръжение, като
част от пътя, което е предназначено за придвижване на превозни средства - трамваи, и
доколкото същото се намира на територията на гр. София, за неговата поддръжка отговаря
Столична община, която чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението, следва да осигури необходимите условия за непрекъснато, безопасно и
удобно движение, така че пътната настилка около трамвайните линии да е на едно ниво с
тях, което да не предполага повдигане на релсите над нивото на пътя, липса на други
неравности, отмествания на асфалта и/или дупки около тях. Общината има задължение да
поддържа пътя в състояние, че трамвайните линии и пътното платно да не образуват
неравност. От обстоятелството, че е настъпило спукване на задната дясна гума на
застрахования автомобил след преминаване през трамвайните линии, следва че общината не
е изпълнила задължението си, щом трамвайните линии съставляват неравност спрямо
пътното платно. Отговорността на общината е обективна и доколкото същата като
юридическо лице осъществява правни действия, респ. бездействия, чрез натоварени от нея
лица, то тя отговаря за причинените от тези лица вреди при и по повод изпълнението на
възложената им работа. В случая натоварените лица не са извършили необходимите
действия за привеждане на пътя в годно състояние и от това тяхно бездействие са настъпили
вреди в правната сфера на собственика на застрахования автомобил, поради което е
породена деликтната отговорност на възложителя – Столична община за обезщетяване на
вредите. Бездействието на натоварените от общината лица по аргумент на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
се презумира да е виновно. Не се установява противното от представената от третото лице –
помагач „Столичен електротранспорт“ ЕАД справка за извършени текущи ремонти на
кръстовището на бул. „Асен Й.“ и бул. „Христофор Колумб“, доколкото същата сочи
единствено за извършен ремонт на релсов път на 18.09.2019г. и положено количество асфалт
на 19.09.2019г., но не и къде е бил извършен самият ремонт, нито къде е бил положен новият
6
асфалт. Освен това е факт, че на 28.02.2020г., на същата улица, на кръстовището на бул.
„Искърско шосе“ с бул. „Христофор Колумб“ трамвайните линии и пътното платно са
образували неравност, която е довела до спукване на задната лява гума на процесния
автомобил. Дали неравността на процесния участък не се обхваща от извършените ремонтни
дейности, или се е образувала след извършване на ремонта, е въпрос, който касае
отношенията между ответника и третото лице. За настоящия спор е от значение, че
съществуването на неравността е несъмнено, с оглед удостовереното в протокола за ПТП от
служител на МВР. Следователно мерките на ответника за осигуряване безопасността на
движението по улицата не са били достатъчни, отговорни за което са неговите служители и
третите лица, чрез възлагане на които той изпълнява горните си задължения.
Съгласно чл.410, ал.1 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, направени за неговото определяне, като оттук следва и
неоснователността на възражението на ответника, че не дължи заплащане на ликвидационни
разноски. Застрахователното обезщетение се определя по пазарната стойност на ремонта за
отстраняване на претърпяната вреда към момента на застрахователното събитие и същото не
може да надвишава действителната стойност на увреденото имущество, като за
действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да
се купи друго от същото качество. При изчисляване размера на обезщетението не следва да
се прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
действителна стойност /така Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС,
ТК, I т. о.; Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, ТК, I т.о/. Регресното
вземане възниква в размер на по - малката от двете суми - на действителните вреди и на
извършеното плащане. Посочи се по – горе, че съгласно заключението на автотехническата
експертиза стойността на причинените щети по задната лява гума на автомобила по средни
пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 158,11 лева, като ищецът е
заплатил застрахователно обезщетение в по – нисък размер от 126,47 лева, като именно и
този размер е претендирал с иска си по чл. 410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД, поради което
регресното вземане на застрахователя е възникнало именно до размера на последната сума.
Освен това, както се посочи, застрахователят има право да получи и направените обичайни
разноски за определяне на щетата. Съдът приема, че сумата от 25 лв. е обичаен размер на
ликвидационните разноски за определяне на щетата, като вещото лице е посочило, че
техният обичаен размер варира между 15,00 лева и 25,00 лева. Предвид това, регресното
вземане за платеното застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето
му възлиза на сумата в общ размер от 151,47 лева /126,47 лева + 25 лева/, поради което искът
по чл.410, ал.1, т.2 от КЗ, вр.чл.49 от ЗЗД се явява основателен в неговия пълен размер и
следва да бъде уважен.
Наведеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалото лице, съдът намира за неоснователно. Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. За да се направи извод, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек автомобил
„Киа“, модел „Сийд“, рег. № ***************, следва да се докаже наличието на пряка
причинна връзка между неговото поведение и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения – обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в
действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води
до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен. За да е налице
съпричиняване, е необходимо увреденото лице да е допринесло с поведението си за
настъпване на вредите, като установяването на това обстоятелство е в тежест на ответника.
Последният е заявил, че водачът на лекия автомобил е нарушил правилото на чл.20, ал.2 от
ЗДвП, съгласно което водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
7
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние
да спрат пред всяко предвидимо препятствие; Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Ответникът
обаче не е ангажирал никакви доказателства, от които да се установи, че поведението на
водача на процесния лек автомобил „Киа“, модел „Сийд“, рег. № *************** се намира
в причинна връзка с настъпването на ПТП. Не са ангажирани доказателства относно
скоростта на движение на лекия автомобил, нито относно атмосферните условия и
интензивността на движението, които да са се различавали от обичайните такива, няма и
данни видимостта да е била намалена. Фактът, че произшествието е настъпило през месец
февруари не формира сам по себе си извод, че са били налице горните обстоятелства, нито
че водачът е управлявал автомобила без нужното внимание. Само по себе си, така
наведеното възражение за съпричиняване съставлява общо посочване на други възможни
причини за настъпване на вредите, които обаче са само хипотетично въведени и без каквато
и да е конкретика, свързана с процесния случай. Освен това, наличието на неравност не
може да се приеме като предвидимо препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В
дължимата грижа при управление на МПС не се включва изискване за знание на
неравностите по пътя или презумиране за наличие на такива. Задължение на служителите на
Столична община е да поддържат пътищата в изрядно състояние, поради което и
неизпълнението на задълженията им не може да се прехвърли като отговорност на водачите.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото, право на разноски има ищецът. Последният е заплатил 50
лева за държавна такса, 5 лева за издаване на съдебно удостоверение, 300 лева за депозит за
вещо лице, както и 480 лева за адвокатско възнаграждение (видно от представения по делото
договор за правна защита, служещ като разписка за получената сума), или е сторил разноски
в общ размер на 835 лева. Поради това, ответникът следва да бъде осъден на основание
чл.78, ал.1 ГПК да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“ АД сумата от 835 лева, предвид цялостното
уважаване на предявения иск.
Внесеният от ищеца за свидетеля депозит от 30,00 лева не е изплатен на свидетеля и не
следва да се възлага в тежест на ответника, а ищецът би могъл да иска връщането му.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК
*********, на основание чл. 410, ал.1, т.2 КЗ, във вр. с чл.49 ЗЗД сумата в размер от 151,47
лева, представляваща сбор от регресно вземане за изплатено от ищеца застрахователно
обезщетение в размер на 126,47 лева по договор за имуществена застраховка „Автокаско“ с
полица № Е19990021973 по ликвидационна преписка по щета № ********** и
ликвидационни разноски за определянето му в размер на 25,00 лева, за имуществени вреди,
причинени на лек автомобил с марка „Киа“, модел „Сийд“, рег. № ***************,
вследствие на ПТП, реализирано на 28.02.2020г. в ***************, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба - 31.10.2024г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Столична община, ЕИК *********, да заплати на основание чл.78, ал.1
ГПК на „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, сумата в размер от 835,00 лева, представляваща
сторени разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието на „Столичен електротранспорт“ ЕАД, ЕИК
********* - трето лице помагач на страната на ответника.
8
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9