№ 4573
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20211110152484 по описа за 2021 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. чл.240 ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК,
вр.чл.86, ал.1 ЗЗД. При условията на обективно кумулативно съединяване е
предявен и осъдителен иск с правно основание чл.240 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1, предл.1 –
во ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] срещу ИВ. Н. СТ. и
ИСКР. Л. Н. за установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 36774/2021 г. по описа на СРС.
В исковата молба ищецът твърди, че на 15.02.2019 г. между него и ответника ИВ.
Н. СТ. е сключен договор за потребителски кредит № 30035117978. Поддържа, че като
солидарен длъжник по процесния договор се задължил ответника ИСКР. Л. Н.. По
силата на горецитирания договор ищецът твърди, че предоставил на ответника кредит
в размер на 4400 лева, за срок от 36 месеца, при размер на вноската – 207,84 лева, ГПР
- 46,30 %, ГЛП – 39,10 %, лихвен процент на ден – 0,11 %, при което общо задължение
по кредита възлизало на сумата от 7482,10 лева. Поддържа, че ответникът избрал и
закупил и допълнителен пакет от услуги, поради което дължи и възнаграждение за
закупения пакет в размер на 4168,80 лева, с вноска в размер 115,80 лева. Сочи, че така
общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги възлиза на сумата от
11650,90 лева, а общия размер на вноската става 323,64 лева. Ищецът поддържа, че във
връзка със сключване на процесния договор, на ответника била предоставена
информация във формата на Стандартен европейски формуляр, в т.ч. и по отношение
на допълнителния пакет от услуги. Ищецът твърди, че по подадено от ответника
1
заявление за промяна на погасителен план, последния пожелал да отложи една
погасителна вноска, поради което на 17.04.2019 г. бил сключен Анекс № 1 към
договора и нов план с 37 погасителни вноски, като общия размер на задължението
оставал непроменен. На 27.11.2019 г. ответникът падал ново заявление, с което
пожелал да бъдат отложени две погасителни вноски, по повод на което на 09.12.2019 г.
бил сключен Анекс № 2, а погасителните вноски променени на 39 броя. Предвид
обстоятелството, че солидарните длъжници не изпълнявали поетите с договора
задължения, ищецът твърди, че на основание чл.12.3 от ОУ към договора за
потребителски кредит същия бил обявен за предсрочно изискуем на 03.04.2021 г.
Според ищеца, ответникът погасил задължение в размер на 3152,00 лева, от които
2920,26 лева за погасяване на номинала по заема, 111,74 лева за погасяване на лихвите
за забава на основание т.12.1 от ОУ и 120,00 лева такси съгласно чл.17.4, определени в
Тарифа на таксите на ищцовото дружество. За неплатените задължения ищецът подал
заявление, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК за непогасената предсрочно изискуема главница, за обезщетение за забава,
за лихва за забава и за договорно възнаграждение. Срещу издадената заповед били
подадени възражения, а претендираната сума за възнаграждение за допълнителна
услуга била отхвърлена. С оглед предходното ищецът обуславя правния си интерес от
предявяване на установителни искове, както следва: за сумата от 3 652,95 лева,
представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № 30035117978/15.02.2019 г., ведно със законна лихва, считано
от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, за сумата от 188,57 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.04.2021г. (датата на предсрочна изискуемост)
до 23.06.2021 г. (датата на подаване на заявлението в съда), за сумата от 517,28 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.03.2019г. (датата на изпадане на
длъжника в забава) до 03.04.2021 г. (датата на предсрочна изискуемост) и за сумата от
1 607,35 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.03.2020г. до
03.04.2021 г. Предявява и осъдителен иск за сумата от 3119,10 лева, представляваща
непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно със законната
лихва. Претендира направените разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор (озаглавен
«възражение») от ответника ИВ. Н. СТ.. Твърди, че на 15.02.2019 г. изтеглил кредит от
ищеца в размер на 2000 лева и не му е ясно каква е услугата «възнаграждение за
закупен пакет от допълнителни услуги в размер на 3119,10 лева». Моли ищецът да
бъде задължен да представи справка относно постъпвалите суми по кредита. Сочи, че
по част от представените документи липсва негов подпис, като дружеството ищец е
злоупотребило с доста клиенти на бързи кредити. Моли за справедливо решение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
2
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 36774/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата длъжници –
настоящи ответници да заплатят солидарно на кредитора сумата от 3 652,95 лева,
представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № 30035117978/15.02.2019 г., ведно със законна лихва, считано
от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, за сумата от 188,57 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.04.2021г. (датата на предсрочна изискуемост)
до 23.06.2021 г. (датата на подаване на заявлението в съда), сумата от 517,28 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.03.2019г. (датата на изпадане на
длъжника в забава) до 03.04.2021 г. (датата на предсрочна изискуемост) и сумата от 1
607,35 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.03.2020г. до
03.04.2021 г.
С разпореждане от 01.07.2021 г. по ч.гр.д.№ 36774 г. съдът е отхвърлил
заявлението по чл.410 ГПК в частта за сумата от 3119,10 лева, представляваща
непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги.
С разпореждане от 03.08.2021 г. по ч.гр.д.№ 36774/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед са подадени възражения от
длъжниците, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си, както и осъдителен иск по отношение на
отхвърлената част от заявлението. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство.
Между страните не се спори и от представените по делото искане за отпускане
на потребителски кредит, стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация, договор за потребителски кредит [име] и общи условия, се установява, че
между [фирма], в качеството на кредитор, ИВ. Н. СТ., в качеството му на
кредитополучател и ИСКР. Л. Н., в качеството на солидарен длъжник, бил сключен
договор за потребителски кредит [име] № 30035117978/15.02.2019 г. От раздел VI от
договора се установява, че заемът бил одобрен за поисканата сума в размер на 4400
лева за срок на кредита 36 месеца при размер на месечна вноска 207,84 лева, годишен
процент на разходите /ГПР/- 46,30%, годишен лихвен процент 39,10%, лихвен процент
на ден 0,11% и общо задължение по договора за кредит в размер на 7482,10 лева
съгласно погасителен план към договора. Установява се още, че при сключване на
договора бил избран и закупен пакет от допълнителни услуги, съгласно споразумение
от същата дата към договора, срещу заплащане на възнаграждение от 4168,80 лева,
разсрочено на месечни вноски от по 115,80 лева и прибавено към погасителната вноски
към кредита. Така общото задължение по договора било фиксирано на сумата от
11650,90 лева, а месечната вноска – на 323,64 лева. Договорът е частен диспозитивен
3
документ, подписан е от ответника и истинността му не е надлежно опровергана в
производството, поради което се ползва с доказателствена сила съобразно чл.180 ГПК.
Избраните с договора допълнителните услуги са посочени като пакет в договора
за кредит и са индивидуализирани в сключено на 15.02.2019 г. споразумение, в което е
отразено, че се касае за общо пет отделни услуги, включващи приоритетно
разглеждане и изплащане на кредита; възможност за отлагане на определен брой
вноски; възможност за намаляване на определен брой вноски; възможност за смяна на
датата на падежа; улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Договорът бил сключен при общи условия Версия 10/07.01.2019 г.,
представени по делото, които са неразделна част от него с оглед клаузата на раздел
„декларации“, б.А. Същите са подписани за клиент и солидарен длъжник и клаузата на
раздел „декларации“, б.А са представени на кредитополучателя при сключване на
договора и последният е декларирал, че е запознат с тях. Договорът е придружен от
декларация за съгласие за обработка на лични данни и одобряването му е
предшествано от попълване на искане за отпускане на потребителски кредит и
стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити с допълнителна преддоговорна информация във връзка с пакетът от
допълнителни услуги, всички носещи неоспорен подпис на кредитополучателя и
солидарния длъжник. Договорът е придружен от подписан от потребителя погасителен
план. От отразеното в рaздел V от договора се установява, че страните постигнали
съгласие със сумата по кредита да бъде рефинансирано задължение на ответника в
размер на 4392,22 лева. От представеното по делото платежно нареждане от 15.02.2019
г. се установява, че остатъка от рефинансирането в размер на 7,78 лева е преведен по
сметка на ответника.
От приложения по делото Анекс № 1 се установява, че на 14.04.2019 г. между
страните е подписан анекс към договора, с който заплащането на вноска № 2 по
погасителния план била отложена в края на нов изготвен погасителен план. По
последния размерът на месечната вноска и падежната дата останали непроменени,
годишния лихвен процент се запазил, а ГПР било фиксирано на 42,84 %. Видно от
писмените доказателства е, че на 09.12.2019 г. между страните бил сключен Анекс № 2,
с който било отложено плащането на вноски № 7 и № 8, приложен е нов погасителен
план, подписан от потребителя и солидарния длъжник. Размерът на вноската и ГЛП
останали непроменени, а ГПР станал 38,43 %.
Към писмения отговор на ответника са приложени 4 бр. квитанции за платени
вноски по кредит /без да е посочен № на договор/.
По делото са приложени уведомления до кредитополучателя и солидарния
длъжник за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, без данни за връчването им
на адресатите.
Други относими и допустими доказателства по делото не са представени.
4
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Установеното от фактическа страна налага извод, че между страните е сключен
договор за потребителски кредит, регламентиран в ЗПК. Приложим към процесното
правоотношение е Законът за потребителския кредит в редакцията му след изм. и доп.
с ДВ бр. 51 от 19.06.2018 г., в сила от 1.07.2018 г. С оглед на предвидените в този закон
изисквания, съдът приема, че сключеният договор за кредит на 15.02.2019 г. е
действителен и не страда от пороците, визирани в чл.10 и чл.11 ЗПК. Същият е
съставен в предвидената в закона писмена форма, с изискуемия размер на шрифта,
клаузите му са ясни и разбираеми, обхващащи всички елементи на правоотношението.
Спазени са изискванията на чл.5, ал.1 и ал.2 ЗПК, като на ответника е предоставен
стандартен европейски формуляр с информация за искания от него кредит. Налице са и
всички изискуеми реквизити на договора, предвидени в чл.11 ЗПК, вкл. и изготвен и
предоставен на кредитополучателя погасителен план с отразени месечни вноски като е
обявена на кредитополучателя и възможността да погаси предсрочно договора.
Предвидените в договора пък лихвен процент и годишен процент на разходите са в
рамките на нормативно установените пределни норми – чл.19, ал.4 ЗПК. Изпълнението
на задълженията на ищеца по процесния договор, изразяващи се в предоставяне в заем
на процесната сума не е спорно, а от друга страна се установява от представеното от
него платежно нареждане, с които е превел сума към ответника, след рефинансирането
на предходно задължение към същия кредитор.
В конкретния случай ответникът С. оспорва единствено дължимостта на сумата
за предоставен пакет от допълнителни услуги. Нормите, уреждащи нищожността на
сделките са от императивен характер и за приложението им съдът следи служебно,
както служебно следи за наличие на неравноправни клаузи в договор с потребител
(чл.7, ал.3 ГПК), поради което и без изрично възражение предявения осъдителен иск за
заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги подлежи на
отхвърляне. Клаузата, на която ищецът основава претенцията си за възнаграждение за
закупен допълнителен пакет от услуги (т.VI от договора) е нищожна. Същата
противоречи на закона (чл.26, ал.1, хип.1 ЗЗД), доколкото съгласно разпоредбата на
чл.10а, ал.4 ЗПК видът, размерът и действието, за което се събират такси и/или
комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. В противоречие с тази императивна разпоредба в процесния договор е
уговорено общо възнаграждение за пакета допълнителни услуги, а видно от
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги са уговорени общо 5
такива допълнителни услуги, без за всяка от тях да е посочено конкретно
възнаграждение. Срещу тази такса (възнаграждение) не се дължи никакво конкретно
поведение от страна на кредитора, поради което това вземане няма характер на такса,
тъй като не се дължи заради извършени разходи, нито заради определени действия,
5
предприети от кредитора– арг. чл. 10а, ал. 2 и ал. 4 ЗПК. Тази клауза е нищожна като
противоречаща на добрите нрави на основание чл.26, ал.1, хип.3 ЗЗД, доколкото
заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително и се дължи на
вноски през срока на действие на договора-следователно то се дължи не при ползване
на тези допълнителни услуги, а само за възможността да се поиска предоставянето на
тези услуги. Дори и потребителят да поиска ползването на тези допълнителни услуги,
липсва насрещно задължение на кредитора да ги предостави, а доколкото тези услуги
се изразяват в изменение на договора между страните, са необходими волеизявления за
съгласие и от двете страни. Последното налага единствено възможен извод, че
кредитополучателя заплаща предварително не за реално предоставени услуги, а за
нещо, което той може и да не поиска или пък за което насрещната страна да не даде
съгласие за изменение на договора между тях, тъй като отсъства на поето с договора
задължение за заемодателя да даде съгласие за изменение на договора при поискано
ползване на допълнителна услуга от кредитора.
Тази клауза е нищожна и поради заобикаляне на закона предвид нормата на
чл.26, ал.1, хип.2 ЗЗД, доколкото чрез така уговореното възнаграждение се цели да се
заобиколи императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, която предвижда, че
годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България.
Предвид гореизложеното, предявения осъдителен иск за сумата от 3119,10 лева
следва да бъде отхвърлен.
Съобразно задължителните разяснения, дадени с ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк.
дело № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, в рамките на исково производство по реда на
чл.422 ГПК преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с
оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в
съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска, респективно подаване на
заявлението, поради което съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
предявяването на иска, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.3 ГПК.
В настоящия случай към датата на приключване на приключване на устните
състезания по делото крайният падеж по договора е настъпил – на 15.02.2022 г., което
обстоятелство съобразно изложените по-горе мотиви следва да бъде взето предвид от
съда. Следователно, към настоящия момент е изтекъл уговореният от страните краен
срок за погасяване на кредита, поради което ответникът дължи връщането на
непогасената част от него.
При преценка действителността на клаузата за възнаградителна лихва съдът взе
предвид, че при определяне съдържанието на договора страните са ограничени от
изискването по чл.9 ЗЗД същото да не противоречи на повелителни норми на закона и
на добрите нрави. По действащото българско право максималният размер на
6
договорната лихва, независимо дали възнаградителна или компенсаторна, е ограничен
единствено от добрите нрави (арг. от чл. 9 ЗЗД), като страните са свободни да уговорят
размер на възнаградителната лихва по свое усмотрение. Тази тяхна свобода обаче се
простира до пределите, определени с чл. 10, ал. 2 ЗЗД, който допуска размерът на
лихвите да може да се уговаря до размер, предвиден от Министерския съвет, а ако
уговореният е по-голям, то той да се намалява по право до този размер. Тъй като към
настоящия момент Министерският съвет не е определил такъв размер, критерият за
извършването на съответната преценка следва да намери своята опора в размера на
законната лихва (по аналогия с чл. 19, ал. 4 ЗПКр), но без непременно да е необходимо
да се равнява по нея. С оглед изискването на закона при договаряне между страните да
не се накърняват добрите нрави следва да се приеме, че именно те налагат
максималният размер, до който съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително. Добрите нрави са критерии за норми за поведение, които се установяват
в обществото, поради това, че значителна част от хората според вътрешното си
убеждение ги приемат и се съобразяват с тях. За противоречащи на добрите нрави се
считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в
оборота, използва се недостиг на материални средства на един субект за
облагодетелстване на друг. Съдебната практика приема, че противоречи на добрите
нрави възнаградителна лихва, която е в размер на повече от два до три пъти размера на
установената законна лихва за забава. Законната лихва за забава за периода на договора
е около 10% годишно. Следователно уговореният размер от 39,10 % за година, който
надхвърля три и достига четири пъти размера на законната лихва за забава, е в
противоречие с добрите нрави, а съответната клауза в договора е нищожна. С оглед
предходното и по аргумент от решение № 378/08.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г., II г.о.
на ВКС, следва да се приеме, че възнаградителна лихва не е уговорена и такава не се
дължи. С оглед предходното, предявения иск за сумата от 1607,35 лева също следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложеното, настоящият съд приема, че ответникът дължи на
ищцовото дружество единствено суми за главница и лихва за забава.
Следва да се има предвид, че в случая ищецът обосновава претенцията си в
размер на 517,28 лева – лихва за забава за периода от 16.03.2019 г. /датата на изпадане
в забава/ до 03.04.2021 г. /дата на предсрочна изискуемост/ с клаузата на чл.12.1 от ОУ
към процесния договор. Тази разпоредба предвиждаща неустойка при забава в размер
на ОЛП+10% , съдът намира за нищожна като противоречаща на повелителната норма
на чл. 33 ЗПК, според която обезщетението за забава не може да надвишава размера на
законната лихва.
Съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД нищожността на отделни части не влече нищожност на
договора, когато те са заместени по право от повелителните правила на закона или
когато може да се предположи, че сделката би била сключена и без недействителните й
7
части. В конкретния случай размерът на лихва за забава би могъл да се замести от
повелителни норми и няма основание да се счита, че договорът не би бил сключен без
уговорката по чл.12.1 от общите условия.
За погасяване на паричните задължения приложение намира специалното
правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, условие за прихващане по този ред е съществуването на
едно задължение, което се формира от поне два от посочените там елементи,
предвидена е еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. При плащане,
достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е
заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 и 3 ЗЗД и на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното
задължение, а след него следващото по обременителност задължение по реда на чл. 76,
ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-
старото, а след него следващото по възникване задължение по реда на чл.76, ал.2 ЗЗД,
ако задълженията са едновременно обременителни и са възникнали едновременно, те
се погасяват съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. В частност
съобразно клаузата на чл. 6. 4 от ОУ на ищеца, редът за разпределение на плащанията,
които не са достатъчни да покрият непогасените задължения е следният: задълженията
за разноски и такси, лихва за забава, неустойки, обезщетения по договора и Общите
условия, възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги се погасяват преди
главницата. Кредиторът не би могъл да осъществи прихващане на изпълнението с
несъществуващото задължение за възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги, поради което със заплатената сума в размер на 1049,70 лева за възнаграждение
за пакет от допълнителни услуги и 1123,50 лева за определената по т.12.1 от общите
условия лихва /съгласно справка обективирана в молба с вх.№ 61599/29.03.2022 г. /66-
67 от делото/, е възможно погасяване само на валидно възникналите задължения, в
случая главница и лихва за забава в размер на законната лихва.
По изложените дотук съображения, при съобразяване на платената част от
вземането /2920,26 лева – справка л.66-67 от делото/, недължимите суми по
нищожните договорни клаузи /1123,50 лева лихва за забава и 1049,70 лева –
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги – справка л.66-67 от делото/,
съдът приема, че главницата е изцяло погасена. При липса на дължими суми за
главница по процесния договор за кредит, не следва да бъде присъждана и лихва за
забава в размер на законната такава.
С оглед предходното, предявените искове за главница и лихва за забава също
следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски имат
ответниците. По делото обаче няма доказателства за направени от последните разноски
нито в исковото, нито в заповедното производство, поради което съдът не присъжда
8
такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление: [адрес]
против ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** и ИСКР. Л. Н., ЕГН ********** искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, във вр. чл.240 ЗЗД и чл.422, ал.1
ГПК, вр.чл.86, ал.1 ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответниците, че
дължат солидарно на ищеца сумите, както следва: сумата от 3 652,95 лева,
представляваща непогасена предсрочно изискуема главница по договор за
потребителски кредит № 30035117978/15.02.2019 г., ведно със законна лихва, считано
от 24.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 188,57 лева, представляваща
обезщетение за забава за периода от 03.04.2021г. (датата на предсрочна изискуемост)
до 23.06.2021 г. (датата на подаване на заявлението в съда), сумата от 517,28 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 16.03.2019г. (датата на изпадане на
длъжника в забава) до 03.04.2021 г. (датата на предсрочна изискуемост) и сумата от 1
607,35 лева, представляваща договорно възнаграждение за периода от 15.03.2020г. до
03.04.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 36774/2021 г. по описа на СРС, 43-ти състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление:
[адрес] против ИВ. Н. СТ., ЕГН ********** и ИСКР. Л. Н., ЕГН ********** искове с
правно основание чл.240 ЗЗД, вр.чл.79, ал.1, предл.1 –во ЗЗД – за осъждане на
ответниците да заплатят солидарно на ищеца сумата от 3119,10 лева, представляваща
непогасено възнаграждение за пакет от допълнителни услуги, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2021 г. до
окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9