№ 205
гр. Шумен, 13.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20233630200676 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №38-24 от 08.02.2023 год. на Председателя
на Държавна агенция „Национална сигурност”, гр.София, с което на основание чл.116, ал.3,
т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИМ/ на „СТИК-КРЕДИТ” АД,
гр.Шумен, с ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление: ******** е наложена
имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева. Жалбоподателят моли съда
да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление, като излага
подробно доводите си за това в жалбата. В условията на евентуалност моли наложената
санкция да бъде намалена до размера на законоустановения минимум..
В съдебно заседание представляващия дружеството-жалбоподател не се явява лично.
Изпраща упълномощен представител, който поддържа жалбата на изложените основания,
като излага конкретни мотиви в тази насока.
Прави искане за отправяне на преюдициално запитване, по което съдът се е
произнесъл в съдебно заседание, като е оставил искането без уважение.
За Държавна агенция „Национална сигурност”, гр.София - административно-
наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната
разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, в съдебно заседание се явява упълномощен
представител, който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а издаденото наказателно
постановление да бъде потвърдено изцяло. Представя писмени бележки, в които излага
становище по съществото на спора.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
1
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения.
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Дружеството – жалбоподател „СТИК-КРЕДИТ” АД по повод на осъществяваната от
него дейност на 14.02.2022 год. сключило Договор за потребителски кредит под формата на
кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год. с лицето А.Й., с
ЕГН**********, гражданин на Руската федерация. По силата на сключения договор
установили делово взаимоотношение по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗМИП, като във връзка
с идентификацията на клиента от негова страна е било представено копие на разрешение за
постоянно пребиваване №*********, издадено на 26.01.2022 год., валидно до 19.07.2026
год. Данните от този документ са били вписани като данни от лична карта и документ за
самоличност на лицето А.Й., с ЕГН********** в Договора за потребителски кредит под
формата на кредитна линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год., в
Декларацията по чл.66, ал.2 от ЗМИП и в попълнения Въпросник относно професионалната
дейност на клиента.
На основание Заповед рег. №ФР-9-124 от 09.09.2022 год. на Директора на Дирекция
„Финансово разузнаване“ към Държавна агенция „Национална сигурност“, издадена на
основание Заповед №З-1085 от 18.04.2018 год. на Председателя на ДАНС на дружеството
била извършена проверка от страна на длъжностни лица от Държавна агенция „Национална
сигурност”. По време на проверката било установено, че в качеството си на задължено лице
по смисъла на чл.4, т.3 от ЗМИП „СТИК-КРЕДИТ” АД не е изпълнило задължението си да
идентифицира клиента си А.Й., с ЕГН**********, гражданин на Руската федерация,
съгласно изискванията на чл.53, ал.7, изр.първо, във вр. с чл.53, ал.1, във вр. с чл. 15, ал.1 от
ЗМИП, преди сключване на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна
линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год. С писмо от 15.09.2022 год.,
връчено лично на представляващия дружеството-жалбоподател от последното била
изисканата информация-писмени обяснения или документи, свързани с посочени в
Приложение №1 и Приложение №2 клиенти, между които и лицето А.Й., с ЕГН**********.
От страна на „СТИК-КРЕДИТ” АД били предоставени писмени обяснения, ведно с
приложени към тях Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год., снимка на лице, ведно с ксерокопие на
Разрешение за постоянно пребиваване №*********, издадено на 26.01.2022 год., валидно до
19.07.2026 год., Декларацията по чл.66, ал.2 от ЗМИП и Въпросник относно
професионалната дейност на клиента от 16.02.2022 год.
Резултатите от проверката били подробно документирани в Констативен протокол за
проверка на място по Закона за мерките срещу изпирането на пари от 08.12.2022 год. За
2
констатираното нарушение на 08.12.2022 год. на дружеството – жалбоподател бил съставен
акт за установяване на административно нарушение №ФР-10-8757/08.12.2022 год., като
актосъставителят е посочил, че с описаното деяние е нарушена разпоредбата на чл.53, ал.7,
изр.първо, във вр. с чл.53, ал.1, във вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП. Актът е бил съставен в
присъствие на представляващия дружеството-жалбоподател и подписан от него, без да
изложи конкретни възражения. Впоследствие в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН са били
депозирани писмени възражения по акта, в които оспорват извършеното нарушение, като
твърдят, че са извършили нужната идентификация на клиента чрез предоставеното от него
разрешително за постоянно пребиваване и молят да бъде приложена разпоредбата на чл.28
от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в
административно-наказателната преписка и депозираното възражение е издадено
наказателно постановление №38-24 от 08.02.2023 год. на Председателя на Държавна
агенция „Национална сигурност”, гр.София, с което на основание чл.116, ал.3, т.3 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИМ/ на „СТИК-КРЕДИТ” АД, гр.Шумен, с
ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление: ******** е наложена имуществена
санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени доказателства, както и от присъединените на основание разпоредбата на
чл.283 от НПК писмени доказателства.
Съдът приема, че при съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и на издаденото въз основа на него наказателно постановление не са допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са накърнили правото на защита на
дружеството-жалбоподател и да са довели до невъзможност същото да реализира правата си
по един адекватен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, от правна страна
следното:
Дружеството-жалбоподател „СТИК-КРЕДИТ“ АД се явява задължено лице по
смисъла на чл.4, т.3 от ЗМИП, поради което съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от ЗМИП е
имало задължение преди установяване на делови взаимоотношения със свои клиенти да
приложи мерки за комплексна проверка на клиента.
От материалите по делото се установява по безспорен начин, че на 14.02.2022 год.
„СТИК-КРЕДИТ“ АД е сключило с лицето А.Й., с ЕГН**********, гражданин на Руската
федерация Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен
от разстояние №792140/14.02.2022 год. Доколкото по силата на сключения договор страните
са установили делово взаимоотношение по смисъла, вложен в разпоредбата на §1, т.3 от ДР
на ЗМИП, безспорно за дружеството-жалбоподател е възникнало задължение да
идентифицира клиента.
Съгласно нормата на чл.53, ал.1 от ЗМИП идентифицирането на физическите лица се
извършва чрез представяне на официален документ за самоличност и снемане на копие от
3
него, а когато идентифицирането се извършва без присъствието на подлежащото на
идентификация физическо лице, чл.53, ал.7, изр.1 от ЗМИП предвижда, че
идентифицирането може да се извърши и чрез представяне на копие на официален документ
за самоличност. За нуждите на процедурата по идентифициране на лице, предвидена в
разпоредбата на чл.53, ал.7, изр.1, във вр. с ал.1 от ЗМИП под "официален документ за
самоличност" следва да се разбира документ по смисъла на чл.13 и чл.14, ал.1 от Закона за
българските лични документи; §1, т.3 от ДР на Закона за чужденците в Република България;
чл.21, ал.1 от Закона за влизането, пребиваването, и напускането на Република България на
гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства или документ за
самоличност, издаден от чужд компетентен държавен орган, с уникален идентификационен
номер на документа, дата на издаване и валидност, съдържащ снимка, имена, дата и място
на раждане на лицето и гражданство. В разпоредбата на §1, т.12 от ДР на ЗМИП изрично е
посочено, че не са "официални документи за самоличност" документите за пребиваване и
чуждестранното свидетелство за управление на моторно превозно средство.
В настоящия случай от материалите по делото се установява по безспорен начин, че
във връзка с идентификацията на лицето А.Й., с ЕГН**********, гражданин на Руската
федерация при сключване на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна
линия, предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год. е било предоставено единствено
копие на Разрешение за постоянно пребиваване №*********, издадено на 26.01.2022 год.,
валидно до 19.07.2026 год. Данните от този документ са били вписани като данни от лична
карта и документ за самоличност на лицето А.Й., с ЕГН********** в Договора за
потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние
№792140/14.02.2022 год., в Декларацията по чл.66, ал.2 от ЗМИП и в попълнения
Въпросник относно професионалната дейност на клиента.
Следователно от изложеното се налага извода, че като не е идентифицирало клиента
си А.Й., с ЕГН**********, гражданин на Руската федерация чрез способите, посочени в
чл.53, ал.7, изр.първо от ЗМИП, във вр. с чл.53, ал.1 от ЗМИП, във вр. с чл.15, ал.1 от ЗМИП,
а именно чрез предоставяне на копие на официален документ за самоличност преди
сключване на Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия,
предоставен от разстояние №792140/14.02.2022 год. на 14.12.2022 год. дружеството-
жалбоподател е осъществило посоченото в акта за установяване на административно
нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление административно
нарушение по чл.53, ал.7, изр.първо от ЗМИП, във вр. с чл.53, ал.1 от ЗМИП, във вр. с чл.15,
ал.1 от ЗМИП.
С оглед на изложеното съдът намира, че правилно е била ангажирана
административно-наказателната отговорност на „СТИК-КРЕДИТ“ АД за посоченото
административно нарушение.
В същото време съдът намира, че правилно е била издирена и приложена и
съответната за това нарушение санкционна разпоредба на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП, която
предвижда имуществена санкция от 20 000 до 10 000 000 лева или до 10 на сто от годишния
4
оборот, включително брутните приходи, съгласно консолидирания отчет на крайното
предприятие майка за предходната година, състоящи се от вземания по лихви и други
подобни доходи, доходи от акции и други ценни книжа с променлива или фиксирана
доходност и вземания от комисиони и/или такси в случай на извършени тежки или системни
нарушения по ал.1, ако деянието не съставлява престъпление.
Преди да пристъпят към ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател,
актосъставителят, а впоследствие и административно-наказващият орган са съобразили
данните за наличие на предходни извършени от страна на същото нарушения, с оглед на
които правилно е било преценено, че деянието, предмет на обжалваното наказателно
постановление е извършено в условията на „системност“. Съгласно разпоредбата на §1, т.15
от ДР на ЗМИП "Системно нарушение" е налице, когато са извършени 5 или повече
административни нарушения на този закон или на правилника за прилагането му от същия
вид в рамките на една година. Граматическото тълкуване на нормата на чл.116, ал.3, т.3 от
ЗМИП налага извод, че за да се квалифицира едно нарушение като системно такова, е
необходимо преди извършването му да са реализирани поне още четири нарушения от
същия вид в рамките на една година, без да е необходимо те да са установени с влезли в
сила наказателни постановления. В тази връзка от материалите по делото и от приложените
и приети като писмени доказателства по делото актове за установяване на административно
нарушение /№ФР-10-8752/08.12.2022 год.; №ФР-10-8753/08.12.2022 год.; №ФР-10-
8754/08.12.2022 год.; №ФР-10-8755/08.12.2022 год. и №ФР-10-8756/08.12.2022 год./ и
наказателни постановления /№38-19/08.02.2023 год.; №38-20/08.02.2023 год.; №38-
21/08.02.2023 год.; №38-22/08.02.2023 год. и №38-23/08.02.2023 год./, се установява по
безспорен начин, че преди извършване на настоящото административно нарушение
дружеството е било осъществило други пет идентични административни нарушения, като с
оглед датите на извършване на нарушенията настоящото се явява шесто по ред такова.
Указанието на закона е ясно и конкретно и сочи, че като "системно нарушение" се
квалифицира едва петото, респективно следващо по ред нарушение от един и същи вид и
съответно едва по отношение на него може да се наложи и санкцията, предвидена за
системно нарушение. От това не следва по никакъв начин, че предходните административни
нарушения престават да съществуват като самостоятелни нарушения и имат значение
единствено като такива, обуславящи системността в поведението на нарушителя, защото
подобно тълкувание противоречи на закона. Всяко от тези предходни нарушения е такова,
което при преценка на компетентния административен орган може да бъде санкционирано,
или по отношение на него да се издаде предупреждение, респективно в предвидените случаи
да се прекрати административното производство, в което това нарушение е установено. В
тази връзка съдът съобрази и разпоредбата на чл.18 от ЗАНН, която изрично предвижда, че
когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения, или едно и също
лице е извършило няколко отделни нарушения, какъвто е конкретният случай, наложените
наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. От изложеното се налага извода, че
разпоредбата на чл.116, ал.3, т.3 от ЗМИП не предвижда извършването на някаква
своеобразна кумулация на наказанията при извършени пет и повече нарушения на закона, а
5
определяне на специфично наказание за петото /или всяко следващо/ нарушение,
осъществени от едно и също задължено лице, ако това е станало в рамките на една година.
Ирелевантно към преценката за признака „системност“ е обстоятелството, че нарушенията
са констатирани в хода на една и съща проверка, установени са с един и същи протокол и за
тях са съставени актове в един и същи ден. Определящ е факта, че самите нарушения са били
извършени последователно във времето, а именно в периода от 13.07.2021 год. до 14.02.2022
год., на различни дати, по повод на сключени договори с различни лица, което показва в
действителност именно наличието на системно поведение у субекта на административната
отговорност, насочено към неспазване на изискването на закона, свързано с
идентифициране на клиентите му.
А с оглед на гореизложеното обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Съдът не споделя твърденията на дружеството-жалбоподател, изложени в жалбата за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административно-наказателната
преписка, изразяващи се в непосочване на точните адреси и датата на раждане на
свидетелите по съставяне на акта. В тази връзка при внимателен прочит на акта за
установяване на административно нарушение се установява по безспорен начин, че в същия
са посочени както трите имена на всеки един от свидетелите, така също и техните точни
адреси и дата на раждане. С оглед на изложеното съдът намира, че липсва каквото и да е
нарушение на нормата на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН.
В същото време съдът не кредитира и възражението, изложено в жалбата, че в акта
не са посочени имената и точните адреси на лицата, които са претърпели имуществени
вреди от нарушението и техния единен граждански номер. В тази връзка съдът съобрази
обстоятелството, че описаното в акта за установяване на административно нарушение
административно нарушение е на формално извършване. Същото не е резултатно и за
състава на същото не е необходимо да са настъпили някакви имуществени вреди, като
такива не се твърди и да са настъпили за което и да е трето лице или за фиска. Същото е
отразено по ясен и категоричен начин и в акта за установяване на административно
нарушение, поради което съдът намира, че при съставяне на последния не е допуснато
нарушение на разпоредбата на чл.42, ал.1, т.9 от ЗАНН.
Съдът намира, че в настоящия случай не са налице и основания деянието, предмет на
обжалваното наказателно постановление да бъде квалифицирано като „маловажен случай“,
респективно да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът
намира, че конкретното деяние не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от посочения вид. От събраните в хода на
производството доказателства се установява, че извършеното не е инцидентна проява в
дейността на дружеството, доколкото същото е извършило и други идентични нарушения,
като както бе посочено по-горе настоящото е извършено в условията на системност.
Наказващият орган е изложил съответните мотиви за липсата на предпоставки за прилагане
6
на чл. 28 от ЗАНН, които са обосновани и се споделят от настоящия състав. Тъй като
нарушението е формално, преценката относно приложението на чл.28 от ЗАНН се прави не с
оглед наличието или липсата на вредни последици и размера на отпуснатия кредит, а според
степента, с която нарушението е застрашило конкретните обществени отношения. В
конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
обезпечаването на прозрачността при движение на финансови потоци в банковата дейност –
съставляваща съществен елемент от стопанския живот в страната, поради което следва да се
приеме, че обществената опасност на това деяние се отличава с достатъчен интензитет, за да
се приеме, че същото следва да се санкционира по административен ред, а не представлява
маловажен случай. В случая не са налице обстоятелства, разкриващи по-ниска степен на
неизпълнението, съпоставено с останалите нарушения от този вид. Спецификите на
конкретното нарушение, включително и обстоятелствата по извършването му, са преценени
от Председателя на ДАНС при определяне на наложената на търговеца имуществена
санкция, индивидуализирана в минималния предвиден в разпоредбата на чл.116, ал. 3, т. 3
от ЗМИП размер.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, намира, че размера на юрисконсултското възнаграждение
следва да бъде в размер на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №38-24 от 08.02.2023 год. на
Председателя на Държавна агенция „Национална сигурност”, гр.София, с което на
основание чл.116, ал.3, т.3 от Закона за мерките срещу изпирането на пари /ЗМИМ/ на
„СТИК-КРЕДИТ” АД, гр.Шумен, с ЕИК202557159, със седалище и адрес на управление:
******** е наложена имуществена санкция в размер на 20000 /двадесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „СТИК-КРЕДИТ” АД, гр.Шумен, с ЕИК202557159, със седалище и адрес
на управление: ******** ДА ЗАПЛАТИ НА Държавна агенция „Национална сигурност”,
7
гр.София сумата от 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
8