РЕШЕНИЕ
№ 151
гр. Монтана, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
седми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Аделина Тушева
Таня Живкова
при участието на секретаря СИЛВИЯ Л. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело №
20241600500179 по описа за 2024 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на Ю. ООД
гр. *, подадена чрез адвокат М. Л. срещу решение на РС Лом № 408/29.12.2023г. , с което
са отхвърлени исковете му срещу З.А. ЕООД гр. * за установяване съществуване на
вземания в размер на 10 499.28 лв. неплатена годишна рента по Договор за преаренда на
земеделска земя за стопанските 2022/2023 г. и в размер на 154,57 лв.- законна лихва за
периода 01.11.2022г. до 23.12.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
2455/22г. ЛРС и е осъдено дружеството жалбоподател да заплати на „З.А.“ ЕООД сумата
425,77 лв. лихва по запорираните и заплатени от „З.А.“ ЕООД сметки за времето от налагане
на запора – 13.02.2023г. до датата на подаване на насрещния иск - 25.05.2023г., както и
сумата от 12,11 лв. платени такси от прекратяване на ИД 20239000400140 по описа на ЧСИ
Ц.Д. до 25.05.2023г. лихвите до погасяване на основното задължение, както и разноски по
делото от 1475 лв. .
Поддържа се в жалбата, че решението е неправилно поради противоречие с
разпоредбите на чл. 26 и чл. 27,ал.1 ГПК, чл. 17 и чл. 11 ЗАЗ, чл. 59 ,чл. 223 и чл. 234 ЗЗД,
като са оспорени всички изложени от съда мотиви в обжалваното решение. Изложени са
доводи за наличие на процесуална и материалноправна легитимация на ищеца Ю. ООД,
липса на правоприемство по сключения договор за аренда. Твърди се настъпило частно
правоприемство по силата на сключения договор за замяна. По отношение насрещния иск се
твърди недопустимост и неправилност на решението. Недопустимостта се релевира с
доводи за липса на правен интерес от разглеждането му, неправилното му приемане за
1
разглеждане в производството по установителния иск при липса на връзка между двата иска.
Неправилността се поддържа с липса на предпоставките на чл. 59 ЗЗД. Иска се отмяна на
обжалваното решение относно установителния иск и постановяване на ново, с което същия
се уважи, обезсилване на решението по насрещния иск и прекратяване на производството,
евентуално отмяна и отхвърляне на този иск . Претендират се разноски за двете инстанции.
Въззиваемата страна З. А. ЕООД гр. * чрез пълномощник адвокат П. М. с подаден в
срок писмен отговор оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение.
Претендира разноски.
Във въззивното производство не са събирани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и становищата на страните, предвид събраните по
делото доказателства и въз основа на закона , приема следното:
Въззивната жалба против първоинстанционното решение е подадена в срок от
надлежна страна в процеса при наличен правен интерес и е допустима за разглеждане.
Обжалваното решение, с което е отхвърлен установителния иск е валидно и
допустимо постановено в производство по реда чл. 422 ГПК по предявен в срок иск за
установяване вземания, предмет на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК при
подадено в срок възражение от длъжника.
Правното основание на предявения иск с оглед твърдените в исковата молба
обстоятелства за сключен договор за преаренда и дължимо по него неплатено арендно
плащане от ответника за стопанската 2021/2022г. е чл. 79,ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 11 от
Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/ и чл. 124,ал.1 ГПК.
С исковата молба ищецът Ю. ООД е посочил като основание на претедираните за
установяване вземания Договор за преаренда на земеделски земи от 07.07.2022 год., с
нотариална заверка на подписите рег. № 1553/07.07.2022 год. , вписан в СВ – *на 07.07.2022
год, сключен между М.*ООД в качеството му на преарендатор и З. А. ЕООД като арендатор
относно три земеделски имоти в землището на село *с обща площ 174.99 дка , община *с
договорена наемна цена 60 лева на дка. М.*ООД от своя страна е арендатор на имотите по
силата на сключен на 24.06.2015г. договор за аренда, с който Т. С. и Г. Ш. в качеството на
арендодатели са му предоставили правото на ползване на имотите за срок от 10 години.
Обосновава качеството си на страна по договора за преаренда със сключен в нотариална
форма на 20.07.2022г. договор за замяна между него и М. *ООД, по силата на който М.
*ООД му е прехвърлило правото на собственост върху притежаваните от него идеални части
от трите земеделски имоти. Вследствие на това прехвърляне е заместил М. *. като страна в
сключения от него със З.А. ЕООД договор за преаренда , за което е уведомил арендатора ,
поради което и З. А. ЕООД му дължи заплащане на договорената наемна цена от 60 лева за
дка площ за трите имота за стопанската 2021/2022г. в размер на 10499.28 лева, ведно с
мораторна лихва в размер на 154.57 лева за периода 01.11.2022г. / при падеж на
задължението 31.10.2022г. / до 23.12.2023г. , датата на подаване заявлението по чл. 417 ГПК.
2
С отговора на исковата молба ответникът З.А. ЕООД е оспорил иска с доводи, че
ищецът не е заместил преарендатора по сключения договор за преаренда.
Между страните няма спора за фактите , така като са твърдени в исковата молба, като
спорът е правен и се изразява в това придобил ли е Ю. ООД качеството на страна по
договора за преаренда от 07.07.2022г. на основание сключения договор за замяна.
Безспорно е установено , че по отношение земеделските имоти -поземлен имот с
идентификатор *, нива с площ от 71 914 кв.м., поземлен имот с идентификатор *, ливада с
площ от 80 015 кв.м. и поземлен имот с идентификатор *, ливада с площ от 23 059 кв.м.,
всички по КККР на с. *, общ. *, обл. *е сключен на 24.06.2015г. договор за аренда, по
силата на който Т. С. и Г.Ш. в качеството на арендодатели са предоставили на М.*ООД
правото на ползване на имотите за срок от 10 години срещу заплащане на арендна цена.
Изрично в чл. 6 от договора е предоставено право на арендатора да преарендува имотите. На
07.07.2022г. М. *ООД сключва със З.А.ЕООД договор за преаренда , по силата на който е
отдал под наем на З.А.ЕООД за временно и възмездно ползване земеделските имоти,
предмет на договора за аренда от 2015г. срещу заплащане на арендна /наемна/ цена в размер
на 60 лева за дка площ, дължима считано от 31.10. на съответната стопанска година .
Договорът за преаренда влиза в сила от датата на подписването му и действа за срока на
основния договор / договора за аренда от 24.06.2015г. / - до 01.10.2025г. . На 20.07.2022 г.
между „М. *“ ЕООД и „ Ю.“ ООД е сключен в нотариална форма договор за замяна на
поземлени имоти, с който „М.*“ ЕООД е прехвърлило на „Ю.“ ООД собствените си 5/56
идеални части от трите земеделски имоти, предмет на договора за аренда от 2015г. и на
договора за преаренда от 07.07.2022г. . По делото е приложено уведомление, връчено на
05.08.2022г. от Ю. ООД до З.А. ЕООД относно извършената замяна и придобиване от М.
*ЕООД притежаваните от него идеални части от трите земеделски имоти , съответно
встъпване в правата на М. *ЕООД по договора за преаренда с искане плащането на
дължимото арендно плащане със срок до 31.10.2022г. да се извърши по банкова сметка на
Ю. ООД. Приложен е сключен в нотариална форма договор за замяна от 15.11.2017г. по
силата на който П.С. е прехвърлила на М. *ЕООД своята 1/24 идеална част от трите
земеделски имота, като приложеното удостоверение за наследници на Г. Ш., починал 1942г.
, установява, че П. С. е един от наследниците на Г.Ш., починал 12.11.2016г. .
На 29.12.2022г. Ю. ООД е подало заявление за издаване заповед за изпълнение по чл.
417 ГПК с основание сключения договор за преаренда от 07.07.2022г. относно сумата
10499.28 лева арендно плащане за стопанската 2021/2022г. по отношение трите имота, както
и за сумата 154.57 лева мораторна лихва за периода 01.11.2022г.-29.12.2022г. . По
образуваното ч.гр.д. съдът е издал заповед за изпълнение и изпълнителен лист, образувано е
изпълнително дело № 140/2023г. по описа на ЧСИ Ц.Д. с връчена ПДИ на 13.02.2023г. на
З.А. ЕООД като длъжник и на 15.02.2023г. е подадено възражение по чл. 414 ГПК за
недължимост на сумите. По делото са приложени от ответника платежни нареждания от
13.02.2023г. , установяващи превод по сметка на ЧСИ по наложен запор от банка ДСК сума
в размер на 13158.77 лева , както и за извършена такъв към ЧСИ на 21.02.2023г. в размер на
3
406.21 лева –такса по изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка , от правна страна съдът приема
следното:
Ищецът извежда основанието за плащане на процесните суми от ответника от
сключения между страните М. *ЕООД и З. А.ЕООД на 07.07.2022г. договор за преаренда с
твърдения, че придобивайки право на собственост с праводател М. *идеални части от
имотите по договора за преаренда е заместил преарендодателя като страна по договора, като
се позовава на разпоредбата на чл. 17,ал.2 от Закона за арендата в земеделието. Съгласно
тази разпоредба приобретателят на арендувания обект на договора замества арендодателя
като страна в договора за аренда, ако същият е бил вписан, дори и обектът на договора още
да не е предаден. Страни по договора за аренда от 2015г. са арендодателите Т.С. и Г.Ш. и
арендаторът „М. *“ ЕООД. С договора за преаренда от 07.07.2022г. М. *е предоставило на
З.А. правата които има като арендатор по отношение на трите земеделски имоти, като
договорът за преаренда няма самостоятелно значение и има действие доколкото съществува
облигационно правоотношение по договора за аренда. По отношение договора за преаренда
е приложима разпоредбата на чл. 11 ЗАЗ, като за действителността му законът не предвижда
специална форма. Условие за сключването на такъв договор е да е налице клауза в договора
за аренда арендаторът да може да преарендува част или целия обект на договора, да заложи
правата си по договора за аренда или да ги прехвърли на трето лице, като в тези случаи
арендаторът е длъжен незабавно да уведоми писмено арендодателя за всяко преарендуване,
залагане или прехвърляне на права. Безспорно е по делото , че такава клауза в договора за
аренда от 2015 г. е налице. Съгласно чл. 11,ал.2 ЗАЗ при преарендуване преарендаторът не
може да има повече права от арендатора, а последният не се освобождава от задълженията
си към арендодателя, включително и за арендното плащане. Със сключване договор за
преаренда качеството на М. *ЕООД като арендатор не се променя и той не става
арендодател по смисъла на ЗАЗ, доколкото такъв съгласно чл. 3,ал.4 ЗАЗ е собственик,
съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от
съсобствен имот.
В случай, че след сключване договора за аренда от 2015г. М. *. е придобило право на
собственост върху имотите по договора за аренда , то заместване по реда на чл. 17,ал. 1 или
ал. 2 ЗАЗ не е настъпило , тъй като качествата на арендодател и арендатор са се слели в
лицето на М. *ЕООД и при липса на насрещна страна договорът за аренда е прекратен по
право относно придобитите от М. *идеални части.
С договор за замяна от 20.07.2022 г. Ю. придобива право на собственост върху
притежаваните от М. *5/56 идеални части от трите имота , но след като „М. *“ ЕООД няма
качеството на арендодател по основния договор за аренда от 24.06.2015 г. , то не са налице
предпоставките на чл. 17,ал.2 ЗАЗ и „Ю.“ ООД не е заместило в облигационното
правоотношение по договора за преаренда „М. *“ ЕООД. Разпоредбата на чл. 17 ЗАЗ не
намира приложение при сключен на основание чл. 11 ЗАЗ договор за преаренда предвид
различните права и задължения на страните по договора за аренда и по договора за
4
преаренда. Заместване по реда на чл. 17 ЗАЗ настъпва само на страната на арендатора при
предвидените в разпоредбата предпоставки , но само при сключен договор за аренда,
какъвто процесният договор за преаренда не е.
С оглед горното не се установява със сключване договора за замяна между М. *ЕООД
и Ю.ООД и придобиване от страна на Ю. ООД права върху земеделските земи , предмет на
сключения 2015 г. договор за аренда , Ю. ООД да е заместило при условията на чл. 17 ЗАЗ
праводателя си като страна по договора за преаренда от 07.07.2022г., поради което и липсва
облигационно правоотношение между ищеца и ответника с основание договор за преарнда и
вземане в полза на Ю. ООД за плащане арендна цена по този договор не е възникнало.
Липсата на главно вземане обуславя неоснователност и на акцесорната претенция за
мораторна лихва.
Предвид гореизложеното решението на РС Лом, с което установителните искове са
отхвърлени като неоснователни е правилно и следва да се потвърди.
По отношение жалбата срещу решението, с което е уважен предявения от З. А. ЕООД
срещу Ю.ООД насрещен иск за заплащане общо сумата 437.88 лева вреди от предприетото
принудително изпълнение по изпълнително дело № 140/2023г. на ЧСИ Ц. Д., съдът приема
следното:
С отговора на исковата молба е предявен насрещен иск с твърдения , че на
13.02.2023г. е наложен по изпълнителното дело запор по банковите сметки на З. А. ЕООД в
У.Б. , като на същата дата по сметка на съдебния изпълнител е преведена сумата по запора
от 13158.77 лева. Твърди се, че изпълнителното дело е било образувано без основание , тъй
като не е имало задължение на З.А. ЕООД към Ю. ООД , който факт бил известен на това
дружество. Като компенсация за неправомерно запорираните му авоари и платените без
необходимост такси и разноски по изпълнителното дело се иска от съда да осъди Ю. ООД да
му заплати сумата 425.77 лева лихва за периода 13.02.2023г. -25.05.2023г. /датата на
подаване на насрещния иск/ , както и сумата 12.11 лева лихва за периода 21.02.2023г. –
25.05.2023г. .
Съдът намира така предявеният иск за недопустим за разглеждане като
преждевременно предявен при липса на твърдения за влязло в сила решение, установяващо
неоснователност на вземанията , за които е издадена заповед за изпълнение и изпълнителен
лист и е предприето принудителното изпълнение. Основание за претендиране на вреди от
неоснователно предприето принудително изпълнение е наличието на влязло в сила решение
, с което искът за установяване на вземането-предмет на заповедното производство, бъде
отхвърлен-чл. 422,ал.3 във връзка с чл. 245,ал.3 ГПК. В случая искът за вреди е предявен в
производството по чл. 422 ГПК , съответно при висящо производство с предмет
установяване вземанията по издадена заповед за изпълнение, изхода му се обуславя от
изхода на иска по чл. 422 ГПК и към приключване устните състезания по спора не е налице
влязло в сила решение, което да предпоставя преценка по основателността на насрещната
искова претенция за вреди. Не са налице и предвидените в чл. 211,ал.1 ГПК предпоставки за
приемане за съвместно разглеждане наред с първоначалния иск иска за заплащане на вреди
5
от неоснователно предприето съдебно изпълнение.
Недопустимостта на насрещния иск обуславя обезсилване на постановеното по него
решение и прекратяване на производството в тази част съгласно чл. 270,ал.3, предл. първо
ГПК, както и отмяна на решението в частта, с която в полза на З.А. ЕООД са присъдени
разноските по насрещния иск- платена държавна такса 25 лева и депозит за вещо лице от
150 лева. Присъдените с първоинстанционното решение разноски за адвокатско
възнаграждение от 1300 лева са относими към установителния иск предвид размера на
същия и минималния размер адвокатско възнаграждение по чл. 7,ал.2,т.3 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което и в тази
част решението не подлежи на отмяна. Предвид недопустимостта на насрещния иск, то на
основание чл. 78,ал.4 във връзка с ал. 8 ГПК на ответника по този иск, защитаван от
юрисконсулт, следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 25,ал.1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, издадена на основание чл. 37,ал.1 от Закона за правната помощ.
С оглед изхода на въззивното производство на въззиваемото дружество се следва
заплащане на направените за въззивното производство разноски, установени в размер на
1300 лева платено по банков път на 21.02.2024г. адвокатско възнаграждение по договор от
21.02.2024г. , сключен с процесуалния му представител адвокат П. М.. Предвид цената на
исковете по чл. 422 ГПК в общ размер 10 653.85 лева и минималния размер адв.
възнаграждение , определено по реда на чл. 7,ал.2 ,т.3 ГПК от 1300 лева плюс 9% за
горницата над 10 000 лева, то съдът приема, че отделно възнаграждение по насрещния иск
не е договаряне и плащано, поради което и с оглед изхода на спора относно решението по
установителния иск, жалбоподателят дължи заплащане на установените разноски на
въззиваемата страна за адв. възнаграждение в пълен размер.
Основанието на претендираните с исковете суми е сключен договор между търговски
дружества, което определя спора като търговски, поради което и настоящето решение
предвид цената на исковете под 20 000 лева не подлежи на касационно обжалване съгласно
чл. 280,ал. 3, т. 1 ГПК.
Водим от гореизложените мотиви, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 408/29.12.2023г. на Районен съд Лом, постановено по
гр.дело № 606/2023 г. по описа му В ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен
предявения от Ю. ООД срещу З.А. ЕООД установителен иск като ПРАВИЛНО.
ОБЕЗСИЛВА решение № 408/29.12.2023г. на Районен съд Лом, постановено по
гр.дело № 606/2023 г. по описа му В ЧАСТТА, с която Ю.ООД е осъдено да заплати на
З.А.ЕООД сумата 425.77 лева и сумата 12.11 лева като недопустимо, ВМЕСТО КОЕТО
ПОСТАНОВЯВА:
6
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от З.А.ЕООД , ЕИК *срещу Ю. ООД,
ЕИК *насрещен осъдителен иск за заплащане сумата 425.77 лева -лихва по запорираните и
заплатени от „З.А.“ ЕООД сметки за времето от налагане на запора – 13.02.2023г. до датата
на подаване на насрещния иск - 25.05.2023г. и сумата 12,11 лв-платени такси от
прекратяване на ИД 20239000400140 по описа на ЧСИ Ц.Д. до 25.05.2023г. – датата на
предявяване на насрещния иск.
ОСЪЖДА З.А.ЕООД гр. *, ЕИК *да заплати на Ю. ООД, гр. *, ЕИК *на основание
чл. 78,ал.8 във връзка с ал. 4 ГПК сумата 100 лева юрисконсултско възнаграждение.
ОТМЕНЯ решение № 408/29.12.2023г. на Районен съд Лом, постановено по гр.дело
№ 606/2023 г. по описа му В ЧАСТТА, с която в полза на З. А. ЕООД са присъдени разноски
по делото над сумата 1300 лева.
ОСЪЖДА Ю. ООД, със седалище и адрес на управление гр. *, община *, ж.к. **, ул.*
№ *, ЕИК *да заплати на З. А.ЕООД гр. *, ЕИК *сумата 1300 лева въззивни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7