№ 315
гр. Русе, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Галина Магардичиян
Боян Войков
при участието на секретаря Иванка Венкова
като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело №
20214500500650 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от Н. М. Х. от с.К чрез пълномощника му
против решение №260537/ 20.07.2021 г., постановено по гр.д.№ 5698/2020 г.
на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от него
пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ над сумата от 2000 лв.
до размер на 7000 лв., както и в частта за разноските. Твърди се, че решението
е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния
закон по изложените в жалбата съображения. Счита, че при определяне
размера на дължимото обезщетение съдът не е съобразил критериите,
визирани в чл.52 от ЗЗД и общо е посочил, че размера се определя съобразно
вида и характера на увреждането, степента на търпените болки и страдания и
неудобства, наличието, съответно липсата на усложнения, жизнения стандарт
в страната без обаче конкретно да посочи в каква посока съблюдава тези
критерии по отношение на търпените от него морални вреди. Претендира
отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
искът бъде уважен до размер на 7000 лв. Претендира и разноските за
1
производството.
Ответникът по жалбата ЗК „Лев инс“- гр.София не е подал отговор по
реда на чл.263 от ГПК. Изразява становище за неоснователност на жалбата.
Иска да се потвърди решението в обжалваната част като правилно.
Претендира разноски за производството.
След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и
съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд
приема следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Производството по делото е образувано по предявеният от
жалбоподателя против ЗК „Лев инс“ АД- гр.София пряк иск за заплащане на
застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди с правно
основание чл.432 от КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 от КЗ, при наличие на договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" между застраховател и
водач на МПС, увреденото трето лице има право да предяви иск срещу
застрахователя, който по силата на договорната отговорност следва да го
обезщети за всички претърпени вреди.
Цитираната разпоредба сочи, че отговорността на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение е функционално обусловена от
деликтната отговорност на застрахованото лице. При настъпване на
застрахователното събитие в полза на увреденото лице възниква
субективното право на деликтно обезщетение, както и прякото право на
застрахователно обезщетение.
За да бъде ангажирана отговорността на застрахователя на това
основание, в доказателствена тежест на ищцовата страна е да установи
наличието на претърпени вреди от виновно поведение на водач на МПС,
който е застраховано лице при застраховател по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност".
2
По делото е установено, че на 23.05.2020 г. жалбоподателят като пътник
е пострадал от ПТП, виновно причинено от водача на автомобил „О.а.“ с рег.
№****, както и че към момента на ПТП за МПС е имало валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, сключена с ответното застрахователно дружество.
Установено е, че в резултат на ПТП жалбоподателят е получил следните
телесни увреждания: контузия в областта на гръдния кош и корема. Същият е
имал затруднено дишане, болки в областта на гръбначния стълб и горната
част на корема. Бил е откаран от екип на ЦСМП в УМБАЛ „Канев“ АД- Русе
в увредено общо състояния. За периода 23.05.20 г.- 28.05.20 г. е бил настанен
в Отделение Обща, гнойно- септична, детска и еднодневна хирургия , където
му е проведено консервативно лечение и е изписан здрав.
За период от десет дни след изписването му жалбоподателят се нуждаел
от помощ при ставане, имал болки в ръката и кръста, главоболие, но
затрудненията при дишане били отзвучали. Болките му пречели да извършва
тежка физическа дейност.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил вида и
характера на телесните увреждания, получени в резултат на ПТП,
продължителността на болките и страданията, липсата на усложнения и
жизнения стандарт и е приел, че справедливият размер на обезщетението
възлиза на 2000 лв.
Решението в обжалваната част е валидно, допустимо и правилно.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че в резултат на виновно и
противоправно поведение на водач на МПС на жалбоподателя са били
причинени неимуществени вреди- болки и страдания от получените
травматични увреждания и проведеното по повод на тях лечение, което се е
отразило и на неговото емоционално състояние и начин на живот, поради
което подлежат на обезщетяване.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи по справедливост. Понятието „справедливост“
няма абстрактен характер. То е свързано с преценка на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да бъдат съобразени
при определяне на размера. При ангажиране на отговорността на
застрахователя следва да се съобразят и конкретните икономически условия в
3
страната, а като ориентир за размера на дължимите обезщетения следва да се
вземат предвид и съответните нива на застрахователно покритие към
релевантния за определяне на обезщетенията момент. /В този см. решение
№83/06.07.2009 г. на ВКС по т.д.№ 795/2008 г., ІІ т.о, ТК./.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил вида и характера на
получените от жалбоподателя телесни увреждания, изразяващи се в контузия
в областта на гръдния кош и корема. В резултат на тях същият е имал
затруднено дишане, болки в областта на гръбначния стълб и горната част на
корема. При определяне на обезщетението правилно е съобразено, че
жалбоподателят е бил откаран в лечебно заведение, където е лекуван
консервативно за период от пет дни и е изписан здрав с оглед отразеното в
издадената от лечебното заведение епикриза.
Правилно първоинстанционният съд е съобразил показанията на
разпитания по делото св. Мустафов относно общият период на оздравителния
процес. С показанията на свидетеля е установено, че след изписването от
лечебното заведение жалбоподателя не е имал проблеми с дишането, а само
болки в ръката и кръста, които продължили около десет дни. В този период
същият ползвал чужда помощ при ставане и не можел да извършва тежка
физическа работа.
Правилно е прието, че целта на обезщетението е да репарира
действително понесените от увредения болки, страдания и неудобства, а не
като средство или източник на неоснователно обогатяване.
Предвид вида и характера на получените травми от ПТП, проведеното
консервативно лечение в болничното заведение и общият период на
възстановителния процес, липсата на усложнения, както и конкретните
икономически условия в страната правилно е определен размера на
дължимото обезщетение за причинените телесни увреждания на
жалбоподателя.
Решението в обжалваната част не страда от наведените в жалбата
пороци, същото е правилно и следва да бъде потвърдено с решение, което не
подлежи на касационно обжалване- чл.280, ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.78 от ГПК разноските за въззивното производство са в
тежест на жалбоподателя.
4
Ответното застрахователно дружество е претендирало присъждане на
сумата в размер на 1080 лв.- платено адв. възнаграждение. Жалбоподателят е
навел възражение за прекомерност на платеното възнаграждение и е искал
същото да бъде намалено по реда на чл.78, ал.5 от ГПК.
Съдът намира, че възражението за прекомерност е основателно. Делото
не съставлява фактическа и правна сложност, тъй като предмет на въззивната
жалба е само размера на присъденото обезщетение. С оглед на това и предвид
осъществената правна защита, изразяваща се само в подаването на писмено
становище по делото, без явяване в съдебно заседание, съдът счита, че адв.
възнаграждение следва да бъде намалено до размер на 300 лв.
По изложените съображения Русенският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260537/ 20.07.2021 г., постановено по гр.д.
№ 5698/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е отхвърлен
предявеният от Н. М. Х., ЕГН ********** против ЗК „Лев инс“ АД- София
пряк иск за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени
неимуществени вреди с правно основание чл.432 от КЗ над сумата от 2000 лв.
до размер на 7000 лв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Н. М. Х., ЕГН ********** да заплати на ЗК „Лев инс“ АД-
София сумата в размер на 300 лв. разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5