Определение по дело №55/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 47/28.03.2013г., постановено по Г. д. № 3440/2012г., Кърджалийският районен съд е признал за установено по отношение на И. Г. Т. от Г.К., че дължи на К. И. Д. от Г.Б., сумата от 5 900лв., представляваща обезщетение за неоснователно обогатяване, поради непрехвърляне на 590 бр. дялове от капитала на „Т.- К” О. Г. К., съгласно договор за покупко - продажба на дялове от капитала на „Т.- К” О. от 20.05.2008г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2012г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с № 6705/29.10.2012г. по ч. Г. д. №3010/2012г. по описа на КРС. С решението са присъдени разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят И. Г. Т., който чрез пълномощника си А. Д. Д. го атакува като необосновано и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Поддържа, че неправилно съдът приел, че от договора за покупко- продажба на дялове се установявала продажбата на 590 броя дялове от капитала на дружеството за обща сума в размер на 5900 лв. на К. Д. и, че дължи връщането на сумата на ищеца. Съдът не обсъдил направените от жалбодателя възражения, че договорът бил сключен формално и не били плащани пари; че договорът бил без нотариална заверка на подписите; че жалбодателят не притежавал процесния брой акции; не били обсъдени показанията на разпитаните свидетели по делото и неправилно съдът приел, че не е оборена датата на договора. Искането е да се отмени решението и да се постанови друго, с което предявения иск се отхвърли. Претендира разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа.

Ответникът по жалбата не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмено становище пълномощникът на ответника моли да се потвърди атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Представя списък на разноските за настоящата инстанция.

Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Предявени са искове при условията на чл.415 ал. 1 във вр. чл.422 от ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в исковата молба, че на 20.05.2008г. с ответника сключили договор за продажба на дялове от капитала на „Т.- К” О. Г. К., съгласно който продавачът се задължил да му прехвърли 590 броя дялове от капитала на дружеството с номинална стойност 10 лв. всеки от тях. В изпълнение на своето задължение в качеството на купувач, ищецът заплатил на ответника сумата в размер на 5 900 лв. Прехвърлителният ефект на договора не настъпил, тъй като по вина на продавача не била спазена предвидената в чл.129, ал.2 от ТЗ форма на договора с нотариална заверка на подписите. Въпреки многократните им разговори за доброволно връщане на получената сума в размер на 5 900 лв., с която ответникът неоснователно се обогатил за сметка на ищеца, поради неосъществено основание на договора, до 25.10.2012г. ответникът не му възстановил сумата. Поради това подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до РС- К. с В. № 12090/25.10.2012г. въз основа на което била издадена заповед за изпълнение по ч. Г. д. № 3010/2012г. по описа на КРС за сумата от 5 900 лв., представляваща заплатената на ответника сума за неосъщественото прехвърляне на 590 бр. дялове от капитала на „Т.- К” О. Г. К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата.

От фактическа страна се установява следното:

От приложеното към делото ч. Г. д. № 3010/2012г. по описа на КРС, се установява, че със заповед за изпълнение на парично задължение № 6705/29.10.2012г. е разпоредено длъжникът И. Г. Т. от Г.К. да заплати на кредитора К. И. Д. от Г.Б. сумата от 5 900 лв., произтичаща от неосъществено основание за прехвърляне на дружествени дялове на „Т.- К” О., Г.К., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на 718 лв. В указания срок длъжникът депозирал възражение, че не дължи вземането по издадената заповед за изпълнение. В едномесечния срок, заявителят предявил установителен иск при условията на чл.415 от ГПК във вр. с чл.422 от ГПК.

По делото е представен договор за покупко- продажба на дялове от капитала на „Т.- К” О., Г.К., съгласно който на 20.05.2008г. ищецът закупил от ответника И. Г. Т. 590 броя дялове с номинална стойност 10 лв., всеки от тях от капитала на „Т.- К” О., Г.К., за сумата от 5 900 лв., която сума продавачът получил изцяло и в брой от купувача.

От назначената по делото съдебно- почеркова експертиза се установява, че подписите за продавач /И. Г./ и купувач /К. Д./ върху процесния договор за продажба на дялове от 20.05.2008г., са положени от същите лица. Ръкописният цифров текст „20.05.2008” в договора, вероятно е изпълнен от К. Д. като експертизата не може да отговори на въпроса на която дата, месец и година е изпълнен текста „20.05.2008”. Подписите и ръкописния цифров текст „20.05.2008” са изписани с различна химикална паста.

Свидетел т Р. Б.- управител на „Т.- К” О., Г.К. твърди, че съдружник в дружеството бил и ответника И. Г., който притежавал 7 дяла и никога не е притежавал повече. До него стигнала информация, че имало сключени договори за продажба на дялове, но при него като управител не били постъпвали молби за вписване на такива дялове. Св. Н. Ч. твърди, че К. К. била председател на съвета на директорите, членове били той и К. Д.. Коментирало се, че вдигнали капитала на „Р.- *” за по- голямо участие в „Т.- К” и имало предложение от К. К. да направи договор с някой от съдружниците фиктивни, но той не участвал в сключването на такива договори.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема, че предявените искове са основателни и доказани и следва да се уважат, така, както са предявени. И тъй като тази инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на решението му. Съдът приема, че по делото не е доказана неистинността на оспорвания договор за покупко- продажба на дялове от капитала на „Т.- К” О. Г. К. от 20.05.2008 г., тъй като от съдебно- почеркова експертиза се установява, че подписите върху договора са положени от страните по делото. Не са оборени съдържанието на договора и датата му, поради което същият не следва да се изключва от доказателствата по делото. По делото се установява, че договорът не е с нотариална заверка на подписите и не е вписан в търговския регистър, съобразно изискванията на чл.129, ал.2 от ТЗ, поради което не е породил своя транслативен ефект. С оглед на това съдът приема, че договорът, въпреки че не е породил действието си за прехвърляне на описаните в него 590 броя дялове, като подписан от страните по делото и с достоверна дата, има характер на разписка относно предаването, съответно получаването на сумата, посочена в него, поради което и претенцията на ищеца за връщане на сумата е основателна. Поради изложеното, предявеният иск следва да се уважи, като се признае за установено, че ответникът дължи процесната сума от 5 900 лв., с която ответникът неоснователно се е обогатил за сметка на ищеца.

Възраженията на ответника по иска И. Г. Т., че на 20.05.2008г. не бил подписал договор за покупко- продажба на дялове от капитала на „Т.- К” ООД, че не е получил посочената в него сума, че договори били подписани около 2005г.- 2006г. формално и без да са давани пари, че процесният договор нямал дата, а същата била написана през 2012г. поради настъпилите помежду им разногласия, и в тази връзка направеното възражение за изтекла погасителна давност, са несъстоятелни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърдението на ответника, че никога не е притежавал посочения брой дялове в дружеството и от книгата на съдружниците, било видно, че имал 6 дяла, не променя извода на съда, че същият е получил сумата по процесния договор.

С оглед изложеното, следва атакуваното решение да се потвърди изцяло.

Тази инстанция констатира, че първоинстанционният съд, макар в мотивите на решението да е изложил съображения относно оспорването истинността на процесния договор за продажба на дялове, в диспозитива на решението е пропуснал да се произнесе по откритото производство по реда на чл.193 от ГПК, което не може да се отстрани по реда на въззивното обжалване от настоящата инстанция. Допълване на решението може да стане по реда на чл. 250 от ГПК при наличие на предпоставките за това.

При този изход на делото, следва жалбодателят да заплати на ответника по жалбата разноските за тази инстанция в размер на 900 лв.- адвокатско възнаграждение, съобразно приложения списък.

Водим от изложеното, въззивният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 47/28.03.2013г., постановено по Г. д. № 3440/2012г. по описа на Кърджалийският районен съд.

ОСЪЖДА И. Г. Т. от Г. К., кв. „.- *. бл. „Т.- *”, В. А, . *, ап. *, с ЕГН *, да заплати на К. И. Д. от Г. Б., ж. к. „. Р. № *. В. *, . *, ап. *, с ЕГН *, със съдебен адрес: Г. К., бул. „Б.”, бл. „А.”, ап. *, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за тази инстанция в размер на 900 лв..

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при предпоставките на чл. 280 от ГПК.

Председател: Членове: 1/ 2/