Решение по дело №455/2023 на Административен съд - Стара Загора

    Р Е Ш Е Н И Е № 437

      гр. Стара Загора, 07.12.2023 год.

 

       В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

Старозагорски административен съд, седми състав, в закрито съдебно заседание                                       на шести ноември през две хиляди и двадесет и трета година в състав:

 

   Председател: Кр. Костова-Грозева

                                                                           

при секретаря Албена Ангелова

и в присъствието на  прокурора                                                                                               

като разгледа докладваното от  Костова-Грозева адм. дело  № 455  по описа  за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:

                Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК.

            Образувано е по жалба от М.И.А. ***, чрез адв. А. А. против отказ за образуване на производство пред Комисията за защита на потребителите по подадена от г-н А. жалба с рег. № Ц-03-3948/12.04.2023г., обективиран в писмо рег. № Ц-03-5961/07.07.2023г. на Директор дир. „ЗППР“ при КЗП.  

            В жалбата се излага следната фактическа обстановка – оспорващият А. закупил на 01.04.2023г. чрез обява от интернет сайт за продажби компютър за лекия са автомобил. Същият уговорил с продавача цена от 300 лева и възможност да върне стоката в срок 3 дни според искане на купувача. На 04.04.2023г. чрез Еконт компютърът бил изпратен и получен, но след  проверка от специалист се оказало, че имал скрити дефекти. На 05.04.23г. жалбоподателят се свързал с лицето, което изпратило стоката, като заявил желание да върне стоката, но то му качало, че трябва да говори със собственика. Г-н А. обаче нямал никакви контакти на това лице и никой не се свързал с него. За това на 10.04.23г. същият чрез официалният сайт на Комисията за защита на потребителите подал жалба в електронен формат, като приложил единствените документи, които имал във връзка с покупката – товарителницата на ЕКОНТ. На същата дата по електронната му поща получил съобщение от КЗП за изчакване да бъде одобрен подаденият документ, а два дни по –късно по електронната поща получил ново съобщение, че жалбата била регистрирана под № Ц-03-3948/12.04.2023г. Това оставило впечатление у А., че било образувано административно производство по подадената от него жалба, по която щяло да се извърши проверка и органът ще приложи правомощията си, за да можел да се възползва от законовото му право на връщане на стоката. На 28.04.2023г. обаче А. получил пак по ел. поща писмо, с което Директорът на дир. „ЗППР“ му указвал в срок 3 дни да предоставел документи, което било възприето от жалбоподателя, като не желание да се образувало административното производство по подадената от него жалба, още повече, че изрично посочил, че не разполагал с каквито й да било документи, освен описаният по-горе. Бил предупреден и за последицата по чл.178, ал.4 от закона. На 01.05.23г. А. изпратил становище – уточнение с правни доводи в насока наличие на предпоставки за образуване на административно производство пред КЗП, на което нямало никаква реакция.

            На 28.06.2023г. получил ново уведомление, че сигналът бил регистриран под № Ц-03-5961, а на 07.07.2023г. получил поредно писмо от КЗП, с което му било посочено, че с него се давал отговор на жалба рег. № Ц-03-3948/12.04.2023г. В това уведомление било посочено, че въпреки неотстранените нередности на сигнала, подаден от А. в КЗП било образувано производство по него. Според жалбоподателя обаче всъщност това не бил никакъв отговор /вж. писмото от 28.04.2023г./, а искане за предоставяне на доказателства.

            При тези факти жалбоподателят счита, че писмо с рег. № Ц-03-5961/07.07.2023г. на Директор на дир. „ЗППР“, подписано с електронен подпис и изпратено на същата дата по електронна поща в действителност съставлявал отказ да се образува административно производство по подадената жалба по см. на чл. 179, ал.1 от ЗЗП. Този отказ бил незаконосъобразен, тъй като жалбоподателят спазил всички изисквания на закона относно подаване на жалбата, съгласно чл.178, ал.3 от ЗЗП. Незаконосъобразно КЗП вменявала в негова тежест представянето на доказателства, каквито оспорващият не притежавал. Допълнително мотивира, че писмото от 07.07.2023г. било подписано с електронен подпис на директора на въпросната дирекция, който обаче не бил компетентния административен орган да образува административното производство по чл.179, ал.1 от закона и на практика бил отказ да се образува такова производство по жалбата на А. против „Автоморга Спартак“ ЕООД. Иска се от съда да отмени отказа да се образува административното производство като незаконосъобразен и да се задължи КЗП да образува такова по реда на ЗЗП.

            Жалбоподателят, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощника си, който поддържа жалбата, съдържаща искането за отмяна на отказ да се образува административно производство пред КЗП, обективиран в писмо рег. № Ц-03-5961/07.07.2023г., по повод жалба на доверителя му, подадена по реда на ЗЗП с рег. № Ц-03-3948/12.04.2023г. Прилага писмени бележки.

            Ответникът – директор дир. „ЗППР“ при КЗП, редовно призован, не се явява и не се представлява. В съпроводително писмо, с която е изпратена преписката до съда, ответникът излагат съображения и уточнения в смисъл, че в изпратеното до жалбоподателя писмо от 28.04.2023г. не се обективирал отказ от образуване на административно производство по подадената от него жалба. От допълнително представени на съда писмени доказателства се удостоверявал фактът на извършена проверка на продавача и съотв. било инициирано против него административно-наказателно производство по ЗАНН. Допълнително в приложено становище на ответника, чрез процесуален представител се мотивират допълнителни фактически и правни доводи, обосноваващи твърдението на страната за  неоснователност на подадената жалба.

            Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено от фактическа страна следното:

            Жалбоподателят закупил по електронен път чрез платформата „Базар БГ“ от „Автоморга Спартак“ ЕООД, седалище град Русе стока с договорена цена от 300 лева, която била доставена чрез куриерска служба ЕКОНТ и получена от него на 04.04.2023г. /л. 11/. Същият чрез официалния интернет портал на Комисията за защита на потребителите подал по електронен път на 10.04.2023г. жалба в електронен формуляр /л.31-32/, на която бил генериран вх. № 01-143192 /л.9-10/. В жалбата си М.А. описал фактическа обстановка, като заявил иска за упражняване на правото си по чл.50 и сл. от ЗЗП и за възстановяване на заплатената от него сума от 300 лева.

            Под изх. № Ц-03-3948/28.04.2023г. и по постъпилата в КЗП на 12.04.2023г. жалба, до М.А. било изпратено писмо /л.34/, подписано с КЕП от Х. Т., Директор на дир. „ЗППР“ при КЗП, с което и съгласно чл.178, ал.3 от ЗЗП било изискано да се представят допълнителни доказателства, вкл. и стандартен формуляр за упражняване правото на отказ от договор от разстояние и/или писмо, имейл и пр., изпратени до търговеца, обективиращ отказ на купувача от договора. В писмото било посочено, че фактът на упражнено право на отказ от договора от страна на купувача следвало да се докаже от купува, както и било изрично посочено предупреждение, че при неотстраняване на нередовностите, производството ще се прекрати /л.14/.       По повод писмото от 28.04.2023г., М.А. изпратил по електронен път отговор /л.15-16 и л.36/, заведен под вх. рег. № Ц-03-3948 на 02.05.2023г. Към нея приложил снимка на страница от сайт за продажби Базар.Бг /л.42/.

            Под изх. № Ц-03-3948/22.05.2023г. до Т. Т., Управител на „Автоморга Спартак“ ЕООД, град Русе било изпратено писмо от Директор дир. ЗПЗП в КЗП /л.43/. До същото лице било изпратено второ писмо изх. № Ц-03-3948/27.06.2023г. /л.45/, а под изх. № Ц-03-3948/03.07.2023г. била отправена и покана по чл.40, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, което било получено на 06.07.2023г. На 11.07.2023г. бил съставен против търговското дружество АУАН №003720 /л.49/.

            Под изх. № Ц-03-5961/07.07.2023г. до М.А. по постъпилата в КЗП жалба № Ц-03-5961 от 28.06.2023г. от Директора на дир. „ЗПЗП“ при КЗП било изпратено писмо /обжалваното/, в което били дадени разяснения по текстове от ЗЗП и допълнително била дадена информация за предприети действия от страна на КЗП за разследване на случая по подадената на 12.04.2023г. жалба. На 21.07.2023г. М.А. подал в съда жалба против отказ за образуване на производство и неоснователно бездействие на КЗП по жалба № Ц-03-3948/28.04.2023г.

            Допълнително се прилагат още: данни за валидността на КЕП на Х. К. Т. /л.80/; разпечатка от деловодна система /л.81/; вътрешни правила за регламентиране на вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в КЗП /л.82-101/;    

            При така установеното от фактическа страна, от правна Съдът приема извод за неоснователност на подадената от М.А. жалба против отказ да се образува административно производство пред Комисията за защита на потребителите, обективиран в писмо изх. № Ц-03-5961/07.07.2023г. на Директор на дир. „ЗППР“ при КЗП.  

            Същата е процесуално допустима, но неоснователна по съществото си.

            М.А. чрез подадената от него като електронен формуляр жалба е претендирал от КЗП нарушаване на правата му като потребител по чл.50 от ЗЗП и е обективирал искане за възстановяване на заплатена от него сума за закупена от разстояние стока, поради установен дефект на същата, след доставката й, за която търговецът не го е информирал преди сключване на договора от разстояние. Жалбоподателят претендира, че по тази му жалба от КЗП отказали образуване на административно производство  по чл.178 и сл. от ЗЗП, като този отказ бил обективиран в писмо изх. № Ц-03-5961/07.07.2023г.

            Съгласно ЗЗП, Комисията за защита на потребителите е държавен орган, комуто законодателят е възложил защитата на правата на потребителите. В случая отношенията между частните субекти - потребител и търговец (доставчик, производител), намират регламентация в специален норматив и в съответния обем, с цел защита правата на потребителя. Когато даден потребителят счете, че правата му са нарушени, той може да се обърне към компетентния орган, за да потърси защита.

С подадената от А. „жалба“ същият е сезирал Комисията с искане този държавен орган да упражни правомощията си, за да защити накърнените му, според него права на потребител по чл.50 и сл. от ЗЗП, като за това образува особено административно производство. Т. е. това, което жалбоподателят е претендирал е, че първо, е субект на права по Закона за защита на потребителите /чл.50 и сл./, и второ, тези му права са нарушени. Поради това търси защита от компетентния орган, като твърди за незаконосъобразни действия на друг частен субект. Действия, за които се твърди, че са в противоречие с установения правен ред и които поради това пряко засягат негови твърдяни права и законни интереси. Органът трябва да реши субект ли е жалбоподателят на твърдяните права и ако да, то те нарушени ли са.

Съдът, като съобрази съдържанието на определеното за предмет на делото писмо и другите писмени доказателства, приема извод, че в случая административният орган е изпълнил задължението си да образува производство пред себе си по подадената жалба, с твърдения за нарушение на правата на потребител по чл.50 и сл. от ЗЗП и не налице отказ от това. Съгласно чл. 179, ал. 1 ЗЗП, държавните органи са длъжни да образуват производство за разглеждане на подадените до тях жалби, сигнал и предложения. Видно е, че ответникът все пак е възприел жалбата за редовна, като е провел процесуални действия по изясняване на случая по нея, което несъмнено сочи на факта на образувано производство пред КЗ , като за резултата от тази му процесуална дейност същият е изпратил и визираното като процесно писмо от 07.07.2023г. до г-н А., което Съдът определя като акт по см. на чл.180, ал.1 от ЗЗП. В този смисъл, опровергава се твърдението на жалбоподателят, че е налице отказ от образуване на производство пред КЗП по неговата жалба, а това сочи на неоснователност на оспорването, с искане да се отмени отказ на органа да разгледа по същество отправено до него искане.

Що се отнася до генералното искане, обективирано в жалбата на А. до КЗП да му се възстанови заплатената от него на продавача сума от 300 лева за закупения компютър, то следва да се посочи, че законът не регламентира такова правомощие на КЗП, доколкото тази претенция сочи на възникнал гражданско-правен спор между частно-правни субекти, които не са предмет на регулация на ЗЗП и това така по аргумент на чл.50 и сл. от КЗП. Съгласно чл.50, т. 1 ЗЗП, потребителят има право да се откаже от договора от разстояние, без да посочва причина, без да дължи обезщетение или неустойка и без да заплаща каквито и да е разходи, с изключение на разходите, предвидени в чл. 54, ал. 3 и чл. 55, в 14-дневен срок, считано от датата на приемане на стоките от потребителя или от трето лице, различно от превозвача и посочено от потребителя - при договор за продажба. Според чл. 52, ал. 1 ЗЗП, когато потребителят иска да се откаже от договора от разстояние или от договора извън търговския обект, той информира търговеца за решението си преди изтичането на срока по чл. 50. Няма спор, че в настоящия случай се касае за сключен договор от разстояние по смисъла на чл. 45 ЗЗП, доколкото стоката е закупена чрез интернет сайт за продажби. Действително и според  чл. 54, ал. 1 ЗЗП потребителят има право да му се възстановят сумите, които е заплатил във връзка с договора за продажба, но това му право е отнесено към търговеца, от който е закупена стоката, като неизпълнението на това задължение от страна на търговеца, ще влече като последица ангажирането на административно-наказателната му отговорност на осн. чл.203, ал.1, т.2 от ЗЗП, в който смисъл са и действията, извършени в проведеното административно производство по подадената от А. жалба на 12.04.2023г. от страна на КЗП /л.47 и л.49/.

Така мотивиран, Съдът приема извод за неоснователност на жалбата, съдържаща искане за отмяна на изричен отказ да се разгледа по същество подадената от жалбоподателя жалба с вх. рег. № Ц-03-3948/12.04.2023г. и същата следва да се отхвърли. При този краен правен извод основателно се явява своевременно заявеното искане на пълномощника на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът приема, че следва да определи в минимален размер от 100 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, Съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ оспорването на М.И.А. ***, против отказ за образуване на производство пред Комисията за защита на потребителите по подадена от г-н А. жалба с рег. № Ц-03-3948/12.04.2023г., обективиран в писмо рег. № Ц-03-5961/07.07.2023г. на Директор дир. „ЗППР“ при КЗП. 

ОСЪЖДА М.И.А. ***, ЕГН ********** да заплати на Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВАС на Р. България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.  

 

 

 

                                                Административен съдия :