№ 139
гр. А., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мария М. Караджова
при участието на секретаря Йорданка Д. Алексиева
като разгледа докладваното от Мария М. Караджова Гражданско дело №
20215310102487 по описа за 2021 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 от ГПК във
връзка с чл. 92 от ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ“ ЕООД твърди, че между ответника и «Българска
телекомуникационна компания» ЕАД е сключен договор от 14.12.2017г. под
клиентски номер 16859905001, с който му е предоставена мобилна услуга за
номер ********** при условията на тарифен план i-Traffic L+ с месечна
абонаментна такса от 20,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Той не е
изпълнил задължението си да заплати потребените елкетронни съобщителни
услуги за периода от 22.02.2018г. до 21.05.2018г., поради което на
26.06.2018г. абонаментът е деактивиран, като договорът е едностранно
прекратен. С оглед на това за ответника е възникнало задължение да заплати
неустойка, равна на трикратния размер на месечната абонаментна такса или
сумата от 52,47 лева или 3х17,49 лева (абонаментна такса за избрания
тарифен план без ДДС). Вземането е прехвърлено на заявителя с договор за
цесия от 01.10.2019г. и от 16.10.2018г. За събиране на вземането е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1300/2021г., която е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Ето защо моли да бъде признато за
установено, че ответникът му дължи горната сума. Претендира направените
по делото разноски, както и тези в заповедното производство.
1
Ответникът чрез назначения му особен представител оспорва
предявения иск, като неоснователен, като твърди, че подписът в процесния
договор не е изпълнен от него, поради което оспорва истинността на
документа.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От приложеното ч.гр.д. №1300/2021г. по описа на Районен съд А. е
видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет
на предявения установителен иск, както и че същата е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Настоящият иск е предявен в
предвидения едномесечен срок, поради което е допустим.
В тежест на ищеца е да докаже, че между ищеца и «Българска
телекомуникационна компания» ЕАД е сключен договор от 14.12.2017г. под
клиентски номер 16859905001, с който му е предоставена мобилна услуга за
номер ********** при условията на тарифен план i-Traffic L+ с месечна
абонаментна такса от 20,99 лева с ДДС за срок от 24 месеца. Той не е
направил това, тъй като с протоколно определение от 05.04.2022г.
приложеният към заявлението документ е изключен от доказателствата по
делото. При това положение предявеният иск е изцяло недоказан и следва да
бъде отхвърлен.
За пълнота следва да се отбележи, че в тежест на ищеца е да установи
чрез пълно и пряко доказване, че поради виновното неизпълнение на
задължението на абоната за плащане, договорите са прекратени. В тази връзка
е необходимо да се съобрази, че деактивацията на абонамент, независимо
кога е направена, не може да се приравни на прекратяване на договора
(общоизвестно е, че в случай на изпълнение на задълженията и заплащане на
дължимите суми след подобно предоставянето на далекосъобщителни услуги
се подновява). В същото време условията за прекратяване на договора са
предвидени в раздел ХIII, чл. 50.6, б.“д“ от Общите условия. Съгласно така
цитираната разпоредба при виновно неизпълнение на задълженията БТК
може да прекрати едностранно договора с 30 дневно писмено предизвестие.
Липсват твърдения, а също и доказателства, че такова предизвестие е
изпратено. По тази причина не е осъществен юридическият факт, от който се
твърди, че произтича вземането на „Българска телекомуникационна
2
компания“ за неустойка – предсрочно прекратяване на договора поради
незаплащане на потребените услуги. Такава се дължи, при прекратяване
преди изтичане на уговорения срок, а в случая, такова липсва.
След като вземането не е съществувало за „Българска
телекомуникационна компания“, то същото не би могло да бъде цедирано.
Ето защо ищецът следва да понесе неблагоприятните последици от
неустановяване на факта на сключване и на прекратяване на договора, а
именно – отхвърляне на предявения иск като недоказан.
С оглед на горното не следва да се обсъждат останалите доказателства –
представените фактури, както и останалите възражения.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. С., район Т. бул.”Б.” №81, вх.В, ет.8,
представлявано от Ю.Б.Ц. за признаване на установено, че Б.С. И., ЕГН
********** от гр. А., ул.“Р.“ №3, му дължи сумата от 52,47 лева (петдесет и
два лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща неустойка, равна
на трикратния размер на месечната абонаментна такса от 17,49 лева без ДДС,
дължима поради предсрочно прекратяване на договор от 14.12.2017г.,
сключен с „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД под клиентски
номер 16859905001, с който му е предоставена мобилна услуга за номер
********** при условията на тарифен план i-Traffic L+, за събиране на която
е издадена е издадена заповед за изпълнение № 418 от 01.07.2021г. по ч.гр.д.
№ 1300/2021г. по описа на Районен съд А..
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
3