Р Е Ш Е Н И Е

№ 825 / 22.12.2023г.

гр. Пазарджик

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Административен съд – Пазарджик – V състав, в открито съдебно заседание на тринадесети декември, две хиляди и двадесет и трета година в състав:

              Председател: Георги Видев

        

при секретаря Радослава Манова, като изслуша докладваното от съдия Георги Видев административно дело № 1120 по описа на съда за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Делото е образувано по жалба на Х.Б.Л. *** против Решение № 1012-12-214/30.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-422-3  от 07.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.05.2023 г. до 05.09.2023 г. в размер на 18.00 лв. дневно, като жалбоподателят претендира, че неправилно са определени срокът и размерът на обезщетението.

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на административния акт в обжалваната му част. Моли се да бъде отменено обжалваното решение и да бъде върната преписката за ново произнасяне със задължителни указания относно тълкуването и прилагането на закона, касаещи определяне на размера на паричното обезщетение за безработица. Жалбоподателят поддържа оспорването и чрез процесуалния си представител в проведеното съдебно заседание. Претендира присъждане на разноски.

         Ответникът – директорът на ТП на НОИ – Пазарджик – оспорва жалбата също чрез процесуален представител в проведеното съдебно заседание. Сочи съображения за правилността и законосъобразността на оспореното решение. На свой ред заявява претенция за разноски.

         Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, приема за установено следното от фактическа страна:

         Със Заявление от 15.05.2023 г. жалбоподателят е поискал от ТП на НОИ – Пазарджик отпускане на парично обезщетение за безработица, като е декларирал упражняване на трудова дейност в Ирландия в периода 23.03.2022 г. до 05.05.2023 г. при работодателя Liffey Meats в периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването. Ръководителят на осигуряването за безработица е образувал производство по отпускане на парично обезщетение за безработица, като видно от писмо от 18.05.2023 г. до жалбоподателя, е приел, че по преписката липсват документи за осигурителни периоди и доходи от друга държава-членка, декларация относно определяне на пребиваване, документи, удостоверяващи трудов стаж от Ирландия, фишове от изплатени заплати, както и документ, потвърждаващ причината за прекратяване на трудовата дейност от Ирландия. В отговор със Заявление от 29.06.2023 г. жалбоподателят е представил множество документи: декларация относно пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65 (2) от Регламент (ЕО) № 883/2004, Известие за плащане и Декларация за отговорност за данъчната година от Ирландски Данъци и Митници, фишове за заплати, издадени от Liffey Meats, писмо от Liffey Meats, удостоверяващо срока на трудовото правоотношение и основанието за прекратяването му, както и документ U1, издаден от Отдела за социална защита на Ирландия на  26.05.2023 г.

         Въпреки представянето на документите ръководителят на осигуряването за безработица е издал Разпореждане № 121-00-422-3  от 07.09.2023 г., с което е приел, че прекратяването на осигуряването на жалбоподателя, считано от 06.05.2023 г. е по взаимно съгласие. Позовал се е на документ U002, получен на 04.09.2023 г., в който е посочено Основание за прекратяване на заетостта – „Друго“, както и „взаимно прекратяване - Работник на 1-годишен изпитателен срок“. Предвид това ръководителят е счел, че случаят попада в хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, съгласно която безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. Доколкото този размер за 2023 г. е нормативно определен на 18 лв. административният орган е отпуснал на жалбоподателя именно този дневен размер на обезщетението за срок от 4 месеца – от 06.05.2023 г. до 05.09.2023 г. Жалбоподателят е обжалвал по административен ред това разпореждане пред ответника но с обжалваното решение, последният е потвърдил разпореждането, като напълно е споделил, изложените в него мотиви.

         При тази фактическа обстановка жалбата е допустима, като подадена от лице, засегнато от оспорените административни актове, с които е получило обезщетение за по-кратък период и за в по-малък размер, отколкото то счита за законосъобразно. Разгледана по същество жалбата е основателна.

         Спорният въпрос по делото е причината за прекратяването на правоотношението на жалбоподателя. От събраните по-делото доказателства, следва безспорният извод, че тази причина не е „взаимно съгласие“, както считат административните органи, а „изтичане на договора“. Това безспорно е посочено в документа U1 и не се опровергава от документ U002, където посоченото основание за прекратяване на заетостта е „Друго“, както и „взаимно прекратяване - Работник на 1-годишен изпитателен срок“. В тази връзка особено важно удостоверително значение има писмото от 17.08.2023 г., изпратено от работодателя Liffey Meats, който е най-добре запознат с причината за прекратяването на трудовото правоотношение с жалбоподателя. В писмото (подобно на документа U002) е отразено, че договорът с жалбоподателя е „взаимно прекратен, тъй като той е бил на 1-годишен изпитателен срок“. Несъмнено, това не е равнозначно на прекратяване по „взаимно съгласие“. Ясно е, че причината за прекратяването е изтичане на 1-годишния изпитателен срок, като очевидно никоя от страните (взаимно) не е оспорила настъпването на това основание за прекратяване.

         При това положение не може да има съмнение, че административните органи неправилно са приели, че е налице хипотезата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, тъй като правоотношението на жалбоподателя не е било прекратено по негово желание, нито с негово съгласие, нито поради виновното му поведение. Напротив, трудовото правоотношение е прекратено, поради изтичане срока на договора, което основание жалбоподателят не е оспорил пред административна институция или съд но това не променя основанието „изтичане на срока на договора“.

         Поради това, обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане, с което паричното обезщетение за безработица е отпуснато в минималния, предвиден в закона срок и размер, са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени. След отмяната, делото следва да бъде изпратено като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица, който следва в едномесечен срок от получаване на препис от решението, отново да се произнесе по Заявлението на жалбоподателя от 15.05.2023 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица, като има предвид, че основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на жалбоподателя е „изтичане на срока на договора“.

С оглед изхода на делото е основателна претенцията за разноски на жалбоподателя. Следва да му бъдат възстановени 10 лв., платена държавна такса и 500 лв., платено адвокатско възнаграждение.

Затова съдът

Р Е Ш И:

 

Отменя Решение № 1012-12-214/30.10.2023 г. на директора на ТП на НОИ – Пазарджик, с което е потвърдено Разпореждане № 121-00-422-3  от 07.09.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Х.Б.Л. *** е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 06.05.2023 г. до 05.09.2023 г. в размер на 18.00 лв. дневно.

Изпраща преписката на ръководителя на осигуряването за безработица като му дава задължителни указания и срок, посочени в мотивите на настоящото решение.

Осъжда Териториално поделение на НОИ – Пазарджик да заплати на Х.Б.Л. *** разноски по делото в размер на 510 лв. (петстотин и десет лева).

Решението не подлежи на обжалване. 

 

Съдия: /п/