Решение по дело №8/2011 на Районен съд - Каварна

Номер на акта: 97
Дата: 20 септември 2011 г. (в сила от 21 декември 2011 г.)
Съдия: Живко Павлов Георгиев
Дело: 20113240200008
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Каварна  20.09.2011г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            КАВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,в публично съдебно заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година в състав:

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:ЖИВКО ГЕОРГИЕВ

 

            при секретаря А.М., като разгледа докладваното от съдията НАХД №8 по описа на КРС за 2011год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на К.С.К. ЕГН ********** *** срещу Наказателно постановление 508/21.12.2010г. на Началник  на Митница-Варна,с което  на жалбоподателя на основание чл.123 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева и се отнемат в полза на Държавата стоките предмет на нарушението.

.В жалбата се твърди,че атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и неправилно,издадено в противоречие на материалния и процесуалния закон.Навеждат се доводи по същество на спора за липса на извършено нарушение по чл.123 ал.1 от ЗАДС,с твърдението,че намерените в жилище находящо се в гр.Ш. улица „Ч.в.” № 20 акцизни стоки без бандерол/общо 38 кутии по 20 къса цигари и 13 бутилки с алкохол/ не са били предназначени за продажба,а за лично ползване и употреба.В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя поддържа жалбата на сочените в нея основания,като изтъква,че административнонаказващият орган обсъждайки смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства,включително и характера и степента на извършеното нарушение е следвало да приложи чл.28 от ЗАНН.

Процесуалният представител на въззиваемата страна оспорва жалбата и моли съдът да потвърди изцяло атакуваното наказателно постановление като правилно,законосъобразно и обосновано.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение неговата законосъобразност,обоснованост и справедливост на наложеното наказание,прави следните изводи:

Жалбата е попадена от надлежно легитимирано лице/срещу което е издадено атакуваното НП/,в установения от закона седмодневен срок от връчване на НП и до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.,порадо това е допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган.Видно от Заповед № ЗАМ-684/18.12.2009г. на Директора на Агенция Митници административнонаказващият орган притежава  нормативно установено властническо правомощие скрепено със съответната материална и териториална компетентност да издава юридически актове с които да налага по административен ред административни наказания.

След преценка доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна,с оглед събраните доказателства по делото,Съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.03.2010г.  служител на Окръжен следствен отдел при МВР гр.Добрич-следовател И.С.,в присъствието на поемните лица М.К.А. ***  и В.Д. ***,след извършено претърсване на жилище на К.С.К. ЕГН **********,*** установили наличие на акцизни стоки-общо 38 броя кутии по 20 къса цигари и 13 бутилки с алкохол,без бандероли Стоките предмет на нарушението са предадени на служител на Митница Добрич с приемо-предавателен протокол № 9300-51/30.07.2010г.С вх.№ 1102-70/21.07.2010г. в Митница Варна било получено Постановление от 14.07.2010г. на Г.К. зам.Окръжен прокурор при Окръжна прокуратура гр.Добрич ведон с материалите по д.п. № 14/2009г. по описа на Окръжен Следствен отдел при МВР гр.Добрич-преписка № 767/2009г.В постановлението било отразено,че с Постановление от 19.05.2010г. д.п. № 14/2009г. е било прекратено,тъй като деянието не представлява престъпление по чл.242 от НК поради това,че не били налице „големи размери” по смисъла на чл.242 ал.1 б.”д” от НК,а административно нарушение и материалите  и иззетата стока следвало да се изпрати на разпореждане на Митница гр.Варна.

За нарушението извършено на 06.03.2010г. и констатирано от служител на Окръжен Следствен отдел при МВР гр.Добрич,държане на склад в жилище на К.С.К. ЕГН **********,*** на акцизни стоки без бандерол- общо 38 броя кутии по 20 къса цигари и 13 бутилки с алкохол становището на административнонаказващия орган е,че К.С.К. ЕГН ********** *** следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.123 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове.

С писмо изх.№ К 94-121/11.10.2010г. К.С.К. бил поканен за даване на обяснения и съставяне на акт по чл.123 ал.1 от ЗАДС.

Актът за установеното административно нарушение,на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС срещу К.С.К. ЕГН ********** бил съставен на 11.10.2010г. от С.Т.Б.,на длъжност младши инспектор при Митница Варна,в присъствието на нарушителя,връчен на лицето на същата дата и регистриран с вх.№ 508/11.10.2010г. по описа на Митница Варна.

След предаването на акта и документите към него на административнонаказващия орган е образувана административнонаказателна преписка № 508/11.10.2010г. по описа на Митница Варна..В законоустановения срок не е постъпило възражение по съставения акт.Общо акцизът възлиза на 174,83/сто седемдесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/лева,определен към дата 06.03.2010г.,видно от Искане и Становище за определяне дължимия акциз вх.№ 4424-1188/18.10.2010г./23.11.2010г.

От показанията на разпитания в съдеблно заседание актосъставител-свидетеля С.Т.Б. се установява,че АУАН е съставен по писмени данни на база документи-протокол за претърсване и изземване в частен дом в гр.Ш. и приемо-предавателен протокол,където са предадени стоките предмет на нарушението в Митница Добрич.От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели М.К.А. и В.Д.Д. се установява,те са се явили в качеството си на поемни лица за извършване на претърсване в жилище находящо се в гр.Ш. улица „Ч.в.” № 20.При претърсване на всички помещения в жилището се установило,че на различни места в къщата се съхраняват бутилки с алкохол-уиски,водка и няколко стека цигари,без бандерол.В показанията си свидетеля Е.В. твърди,че в къщата  на улица „Ч.в.” № 20 преимуществено живее Ф.Д.-тъст на жалбоподателя.В показанията си свидетеля Ф.Д. дава обяснение за произхода на иззетите стоки без бандерол:”...Имам представа как са попаднали стековете цигари и алкохол.Аз си живеех там,идваха ми приятели,носели са ми подаръци вино...Купувах си,отивах в Румъния и си купувах.Купувал съм малко по-специални цигари.Когато са ми идвали гости,съм ги черпел.”

На 21.12.2010г. е издадено обжалваното наказателно постановление,като административнонаказващият орган е възприел фактическата обстановка установена с АУАН.Квалифицирал е нарушението по чл.123 ал.1 от ЗАДС и е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя,налагайки му административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева,на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС.

Съдът при проверка на процедурата по административнонаказателното производство,образувано против въззивника установи,че няма допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.Съставеният акт е съобразен с разпоредбата на чл.42 от ЗАНН.В процесния АУАН са посочени датата и мястото на извършване на нарушението,обстоятелствата при които е било извършено,посочени са и лицата присъствували при установяване на твърдяното нарушение,включително длъжностните лица които са го установили.Идентичен е извода относно издаденото наказателно постановление,като в него трайно са зафиксирани посочените от закона реквизити,издадено е по реда на чл.36 ал.2 от ЗАНН,в преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН,поради което предизвиква ефект на правораздавателен акт за налагане на административно наказание.На основание чл.58 ал.1 от ЗАНН препис от наказателното постановление е връчено срещу подпис на нарушителя.Що се отнася до индивидуализиране на изпълнителното деяние,Съдът счита,че при съставяне на АУАН актосъставителят изчерпателно е визирал фактите срещу които въззивникът е следвало да се защитава.В съответствие с чл.53 ал.2 от ЗАНН наказващият орган е квалифицирал деянието като е приел,че за нарушението извършено на 06.03.2010г. и констатирано от служител на Окръжен Следствен отдел при МВР гр.Добрич,държане на склад в жилище на К.С.К. ЕГН **********,*** на акцизни стоки без бандерол- общо 38 броя кутии по 20 къса цигари и 13 бутилки К.С.К. ЕГН ********** *** следва да носи административнонаказателна отговорност за нарушение по чл.123 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове.

Относно обосноваността на наказателното постановление,Съдът прави следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено правилно,тъй като с оглед на събраните по делото доказателства-:АУАН вх.№ 519/11.10.2010г.,писмо изх.№К 94-1218/11.10.2010г.,копие от лична карта на К.С.К.,Постановление от 14.07.2010г. на Г.К. Зам.Окр.Прокурор при Окръжна прокуратура гр.Добрич,Протоколи за претърсване и изземване от 06.03.2010г.-2бр.,,Протокол за рапит на свидетел от 08.03.2010г.-2бр.,писма изх. и вх. № 1102-70/19 и 24.08.2010г. на Митница Варна,Постановление № 767/09/ 19.05.2010г. за прекратяване на досъдебно производство на Окръжна прокуратура Добрич,писмо изх.№ 1102-70/30.08.2010г. на Митница Варна,писмо вх.№ 1102-708/07.09.2010г. изх.№ 767/02.09.2010г. на Окръжна прокуратура Добрич,писмо изх.№ 1102-7010.09.2010г. на Митница Варна,писмо вх.№ 1102-70/17.09.2010г. на Митница Варна/вх.№ 767/09/15.09.2010г. на Окръжна прокуратура Добрич,Приемопредавателен протокол вх.№ 9300-51/30.07.2010г. на МБ Добрич,складова разписка № 61/30.07.2010г.-2 страници се установи,че жалбоподателя е извършил  посоченото в НП административно нарушение.В НП е посочено,че нарушението на жалбоподателя се е изразило в държане на склад на акцизни стоки-без акцизен бандерол-общо 38 броя кутии по 20 къса цигари и 13 бутилки с алкохол.Посочено е,че това представлява нарушение на чл.123 ал.1 от ЗАДС,която разпоредба от своя страна предвижда налагане на глоба за физическо лице „което държи на склад или в търговско помещение,или в превозно средство,предлага,продава или превозва акцизни стоки без бандерол,когато такъв е задължителен,или акцизни стоки облепени с неистински или подправен бандерол и бандерол с изтекъл срок на валидност,както и в случаите,когато същото не притежава лиценз или разрешение за извършване на съответната дейност”.От изложеното е видно,че разпоредбата на чл.123 ал.1 от ЗАДС предвижда различни форми на изпълнителното деяние на това административно нарушение свързано с акцизни стоки и извършване на дейности с такива стоки-„държане на склад,”държане в търговско помещение”,”държане в превозно средство”,”предлагане”,”продаване”,”превозване” и т.н.Субект на нарушението е физическо лице-жалбоподателят.От субективна страна същият е действувал с пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК,приложима разпоредба за препращане,съгласно чл.11 от ЗАНН,тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и ги е искал.Доводът за допуснато нарушение на материалния закон поради несъставомерност на нарушението,развит от защитата на жалбоподателя не намира опора в събрания по делото доказателствен материал.За наличието на съставомерните обективни елементи „държане на склад на акцизни стоки без бандерол,когато такъв е задължителен” е достатъчно деецът да е установил фактическа власт върху стоките с търговско предназначение.В обективираните в протокола за претърсване и изземване обяснения,жалбоподателят твърди,че иззетите от жилище находящо се в гр.Ш. улица „Ч.в.” № 20 акцизни стоки без бандерол,предмет на нарушението са негови собствени.Следователно жалбоподателя е установил фактическа власт върху стоки с търговско предназначение.Мястото където са били намерени акцизните стоки,отговаря на понятието „склад”,под което следва да се разбира всяко помещение,в което се съхраняват вещи със стоков характер.Без значение е,дали жилището е индивидуална собственост или съсобствено,респективно какво е основното му предназначение-за жилищни или други нужди.Изхождайки от вида и количеството на намерените стоки без акцизен бандерол-общо38 броя кутии по 20 къса цигари от различни марки и 13 бутилки с алкохол/14,7л./,от своя страна води на извода за тяхното предназначение-с търговска цел.Ето защо,Съдът намира за несъстоятелно възражението на жалбоподателя,че стоките,предмет на нарушението били за лична употреба.С оглед на изложеното,Съдът приема за доказано,че жалбоподателя е извършил нарушение във формата на изпълнителното деяние-„държане на склад”,/което не изисква умисъл/,за което правилно е санкциониран на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС.При извода за доказаността на административното нарушение,Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите С.Т.Б.,В.Д.Д.,М.К.А.,като обективни,безпристрастни и логически последователни,отразяващи в пълнота механизма на извършване на административното нарушение,още повече,че горепосочените свидетели са поели наказателна отговорност по чл.290 от НК и няма индиция за тяхната заинтересованост.От горепосочените писмени и гласни доказателства безспорно се установява,че жалбоподателя е държал на склад акцизни стоки без бандерол,за които такъв е задължителен,което е основание за ангажиране на административнонаказателната му отговорност,на основание чл.123 ал.1 от ЗАДС.

Жалбоподателят не ангажира в хода на делото никакви доказателства,които да обосноват извода,че отразената в акта,респективно наказателното постановление фактическа обстановка не отговаря на действителната.Твърденията на свидетеля Е.В.,че в жилището находящо се в гр.Ш. на улица „Ч.в.” № 20 живее преимуществено тъста на жалбоподателя,не са основание за отпадане на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Касае се за формално нарушение,за което отговорността на жалбоподателя е обективно безвиновна.Единствено и достатъчно за ангажиране на административнонаказателната отговорност е установяване на поведение,което да представлява нарушение на законови задължения.В процесния случай е налице нарушение на забрана за държане на склад на акцизни стоки без бандерол,за които такъв е задължителен.Без правно значение в случая е че в жилището  находящо се в гр.Ш. улица „Ч.в.” № 20 живее преимуществено Ф.Д.,още повече,че в обективираните в протокола за претърсване и изземване обяснения,жалбоподателят твърди,че иззетите от жилище находящо се в гр.Ш. улица „Ч.в.” № 20 акцизни стоки без бандерол,предмет на нарушението са негови собствени.Тези самопризнания на жалбоподателя,дават основание на съда да приеме,че показанията на свидетеля Ф.Д. в които са обективирани твърдения,че стоките предмет на нарушението са закупени лично от него/Ф.Д./са създадени от случая,с оглед да се осигурят само свидетели които са готови да обслужат определени интереси,без да държат сметка за обективната истина по делото.Ирелевантни за изхода на делото са показанията на свидетеля С. М. Й.,тъй като не  се отнасят до факти касаещи процесния случай,а до изземване на стоки без акцизен бандерол от помещение  находящо се на ГКПП Дуранкулак.

Предвид гореизложеното,Съдът намира,че описаното деяние в съставения против жалбоподателя акт съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН и осъществява както от обективна,така и от субективна страна състав на административно нарушение по  чл.123 ал.1 от ЗАДС.

По разбиране на настоящия състав,фактическите обстоятелства свързани с настоящия случай не указват на маловажност по смисъла на чл.28 от ЗАНН,като се има предвид характера на този вид административно нарушение и степента на обществена опасност на деянието.В процесния случай  с извършеното от жалбоподателя административно нарушение се засягат обществени отношения,свързани както с особените правила на търговия с акцизни стоки,така и с контрола на ценни образци,каквито са бандеролите,което е свидетелство за контролиране и на произхода на стоките.

Съдът намира,че правилно е определен видът на административното наказание от административнонаказващия орган,тъй като наложеното наказание е предвидено в закона.Размерът му е определен в съответствие с чл.27 ал.1 от ЗАНН-в границите предвидени в чл.123 ал.1 от ЗАДС,а именно глоба,не по-малко от двойния размер на дължимия акциз,но не по-малко от 1000/хиляда/ лева.

Въз основа на гореизложените мотиви,Съдът намира,че не са налице основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление,поради което то следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН Съдът

 

 

Р   Е   Ш   И : 

           

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление 508/21.12.2010г. на Началник  на Митница-Варна,с което  на К.С.К. ЕГН ********** ***  на основание чл.123 ал.1 от Закона за акцизите и данъчните складове/ЗАДС/е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1000/хиляда/ лева и се отнемат в полза на Държавата стоките предмет на нарушението.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Добрич по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс в 14/четиринадесет/ дневен срок от получаване на съобщението,че решението с мотивите е изготвено.

                                                                  

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: