Решение по дело №818/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).

Образувано е по искова молба от „Дейзи Нова“ЕООД, гр.Д., насочена срещу Комисия за защита на потребителите, с която се претендира обезщетение в размер на 800.00 лева, представляващи имуществени вреди причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № К-00045733 от 30.01.2018г. издадено от Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, със седалище гр.Пловдив, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 19.07.2018г. – датата на влизане в сила на съдебното решение на РС-Хасково, с което е отменено наказателното постановление до датата на завеждане на исковата молба - 18.07.2023г., и законната лихва върху сумата от 800.00 лева, от датата на завеждане на исковата молба - 18.07.2023г. до датата на окончателното плащане.

Ищецът твърди, че претендираното от него обезщетение за имуществени вреди в размер на 800.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление. Моли се исковата претенция да бъде уважена, както и да се присъдят направените по настоящото производство разноски по делото.

Ответникът - Комисия за защита на потребителите, гр.София в писмен отговор, чрез процесуален представител, ангажира становище за неоснователност на исковата молба. Сочи, че твърдените в исковата молба като съществуващи факти изпълващи състава на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ не са доказани. Не бил представен нито възмезден договор, нито доказателства за изплащане на претендираните имуществени вреди представляващи разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид това, твърдението че за дружеството са настъпили вреди в пряка причинно следствена връзка с незаконосъобразното налагане на имуществена санкция в размер на 2000 лева, което е отменено с решение на съда било недоказано. Претенцията за лихви предвид акцесорния й характер също била неоснователна. Наред с това по отношение претецията за лихви се твърди, че същата е необоснована. Задължението за лихви имало аксесорен характер и следвало съдбата на главното вземане. След отмяната на наказателното постановление обаче, този разход не ставал автоматично изискуем. Съдебното решение, с което било отменено наказателното постановление било влязло в сила на 19.07.2018г. и до момента не били отправяни покани до КЗП за изплащане на паричното задължение представляващо адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 86, ал.1 от ЗЗД, вр. с пар.1 от ДР на ЗОДОВ при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължал обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Вземането на ищеца нямало определен ден на изпълнение затова, по силата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, КЗП щяла да е в забава от деня на поканата. В случая забавата била настъпила с постъпването на исковата молба в съда – 18.07.2023г., поради което претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 19.07.2018г. до 18.07.2023г. била недоказана и следвало в тази част да бъде отхвърлена.

По изложените съображения се моли за отхвърляне на исковата претенция.

Алтернативно в случай че съдът уважи иска за присъждане на имуществени вреди в размер на 800.00 лева представляващи разноски за адвокатско възнаграждение, се моли размерът на дължимата лихва да бъде определен, считано от предявяване на исковата молба, която в случая се явявала и иск за плащане.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за доказана по основание и размер и пледира да бъде уважена.

Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Наказателно постановление № К-0045733 от 30.01.2018г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора на „Дейзи Нова“ЕООД гр.Д. за нарушение на чл.230а, вр. с чл.192, т.2 от Закона за защита на потребителите, е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2000.00 лева (л.35).

Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр. Хасково, който със свое Решение № 267 от 29.06.2018г. по образуваното по обжалването адм. наказателно дело № 600/2018г. по описа на същия съд, отменил наказателното постановление.

Решението не било обжалвано и влязло в законна сила на 19.07.2018г.

В съдебното производство по а.н.д. № 600/2018г.на РС-Хасково ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 28.05.2018г. за сумата от 800.00 лева.

Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се доказателства в приложените по а.н.д. №600/2018г. на Районен съд, гр.Хасково и от представените и приети в хода на настоящото производство писмени доказателства.

Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № К-0045733 от 30.01.2018г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска – Комисия за защита на потребителите. По силата на чл. 2, ал.2 от Устройствения правилник на Комисията за защита на потребителите към министъра на икономиката и индустрията и на нейната администрация, КЗП е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. Институтът на разноските, до изменението на ЗАНН с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не е бил уреден в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН,т.е. към момента в който се твърди че са претърпени вредите, не е съществувал специален начин на обезщетение предвиден в друг закон или указ, следователно приложимия закон е ЗОДОВ. Ето защо иска се явява допустим за разглеждане.

Разгледана по същество исковата претенция е основателна.

Съображенията за това са следните :

Ищецът претендира имуществени вреди причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда – имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.

Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца наказателно постановление№ К-0045733 от 30.01.2018г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на Наказателно постановление № К-0045733 от 30.01.2018г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.

По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила имуществена вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищеца са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д.№ 600/2018г. по описа на РС- Хасково, в размер на 800.00лева. Адвокатската услуга е реално предоставена, като упълномощеният представител е участвал във всяко едно от двете проведени по посоченото а.н.д. открити съдебни заседания.

В договора за правна защита и съдействие приложен на л. 14 в посоченото административно наказателно дело, изрично е посочено, че уговорената сума е действително заплатена в брой. Съгласно тълкувателно решение № 6/2012г. на ВКС вписването на направеното плащане в договора за правна защита е достатъчно за установяване на действително извършеното заплащане и договора в тази му част има характер на разписка. Следователно налице са валидни договорни отношения с предмет извършването на определена по обем и естество правна дейност - чл. 24, ал. 1 и чл. 36 от Закона за адвокатурата (ЗА). Защитникът е получил възнаграждение за положения труд, който е бил заплатен от клиента в договорения размер, който съответства на обема и сложността на извършената работа.

Предвид това налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.

С оглед отмененото по съдебен път наказателно постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г., ОСС, I и II колегия, с което е постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им, представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно наличие на причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.

Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху претендираната сума, считано от датата на влизане в сила на решението на районния съд, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, което е задължително за прилагане от съдилищата и административните органи, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата считано от 19.07.2018г.– датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Предвид направеното искане от страна на ищеца, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата, а възражението на ответника за неоснователност на претенцията за лихви за периода от датата на отмяна на санкционният акт, до датата на предявяване на иска в съда е неоснователно. В тази насока е и константната съдебна практика на Върховния административен съд.

В допълнение следва да се посочи, че в ЗЗД изрично е възприето че вземанията за претърпени имуществени вреди се погасяват с изтичане на общата петгодишна давност. Ето защо възражението на ответника изложено по повод претенцията за законна лихва за забава, че искът е предявен един ден преди изтичане общия петгодишен давностен срок и че с уважаване на иска в тази му част би се създала порочна съдебна практика, която би довела до неоснователно обогатяване и която да поощрява търговците да завеждат искове по ЗОДОВ малко преди изтичане на петгодишната давност е иррелевантно. Давността е период от време, с изтичането на който законът свързва настъпването на определени правни последици, а именно невъзможност на кредитора на едно вземане да иска защита на правото си по съдебен ред. Следователно последния разполага с правото да стори това във всеки един момент до изтичане на пет годишния срок, вкл. и в последния му ден. В случая иска е предявен именно в посочения пет годишен срок.

По изложените съображения, съдът приема, че в случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 800.00 лева, представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение Наказателно постановление № К-0045733 от 30.01.2018г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2018г.

При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на сторените по делото в разноски. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на „Дейзи Нова“ЕООД, гр.Д. направените по делото разноски в общ размер 475 лева, от които 25 лева дължимо внесена държавна такса и 450.00 лева заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита и съдействие от 17.07.2023г.

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, гр.София да заплати на “Дейзи Нова“ЕООД, гр.Д., с ЕИК ********* сумата от 800.00(осемстотин лева) представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № К-0045733 от 30.01.2018г. на Директора на Регионална дирекция на КЗП за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2018г. до 18.07.2023г. и законната лихва върху сумата от 800.00 лева, считано от 18.07.2023г. до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите, гр.София да заплати на „Дейзи Нова“ЕООД, гр.Д., с ЕИК ********* разноски по делото в размер на 475.00(четиристотин седемдесет и пет) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: