ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№…………./………..2022 г.
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на двадесет
и девети юни две хиляди двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
Като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 153 по описа на съда за две хиляди двадесет и втора година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С молба с.
д. № 7035/03.05.2022 г. пълномощникът на ответника е поискал от съда да допълни
в частта за разноските постановеното по делото решение № 593/28.04.2022 г. като
осъди жалбоподателя Г.П.Ч. *** юрисконсултско възнаграждение, дължимо на основание чл. 78 ал. 8 вр. ал.
3 ГПК, поискано своевременно в подадените по делото писмени бележки и в о.с.з.
на 09.03.2022 г.
В срока по чл. 248 ал. 2 ГПК
насрещната по искането страна не е подала писмен отговор, въпреки дадената й за
това възможност с разпореждане № 5995/05.05.2022 г.
За да се произнесе по искането,
съдът съобрази следното:
Искането намира правното си
основание в чл. 248 ал. 1 ГПК вр. пар. 2 ДР ДОПК. Съгласно чл. 248 ал. 1 ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта за разноските. Искането е отправено от
процесуално легитимирано лице пред компетентния да се произнесе по него съд и в
срока по чл. 248 ал. 1 ГПК. Поради това е процесуално допустимо.
Разгледано по същество, е
неоснователно.
С постановеното по делото решение
№ 593/28.04.2022 г. съдът е отменил по жалба на Г.П.Ч. издаденото
от директора на ТД на НАП-Варна решение № 280/23.12.2021 г. само в частта, с която на основание чл. 267 ал. 2 т. 5 ДОПК е оставена без уважение
подадената от Ч. жалба вх. № 55824/14.12.2021 г. срещу разпореждане изх. №
С210003-137-0007079/02.11.2021 г. на старши публичния изпълнител при ТД на
НАП-Варна в частта на разпореждането, с която е отказано прекратяване на
изпълнителното производство по изп. дело №
**********/2014 г. за публичните вземания по издадените срещу длъжника Г.П.Ч.
електронен фиш серия К № 2475469/05.01.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново и
електронен фиш серия К № 4506113/07.02.2021 г. на ОД на МВР – Разград. Наместо отменената част от
обжалваното решение съдът е постановил отмяна на разпореждане изх. № С210003-137-0007079/02.11.2021 г.
на старши публичния изпълнител при ТД на НАП-Варна в частта, с която е отказано прекратяване на
изпълнителното производство по изп. дело №
**********/2014 г. за публичните вземания по издадените срещу длъжника Г.П.Ч.
електронен фиш серия К № 2475469/05.01.2019 г. на ОД на МВР – Велико Търново и
електронен фиш серия К № 4506113/07.02.2021 г. на ОД на МВР – Разград. В останалата част жалбата на Г.П.Ч. срещу решение № 280/23.12.2021
г. на директора на ТД на НАП-Варна е отхвърлена от съда.
Съобразявайки при това положение,
частичната основателност на оспорването, въз основа на което е образувано
производството по делото, съдът е приел в мотивите на решение № 593/28.04.2022
г., че разноските следва да се поемат от страните така както са направени,
което сочи на неоснователност на отправеното от пълномощника на ответника
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ТД на
НАП-Варна.
Съдът не намира основание за
промяна във вече изразената в мотивите на решението позиция по този въпрос. В глава
ХХVІІ на ДОПК „Защита срещу принудително изпълнение“, в която е поместен чл.
268 ал. 1 ДОПК, на основание на който е подадена жалбата, по която е образувано
съдебното производство по делото, липсва уредба на отговорността за разноски. Неоснователно
е позоваването в молба с. д. № 7035/03.05.2022 г. на уредбата по чл. 78 ал. 8
вр. ал. 3 ГПК с цел запълване на празнината в ДОПК по този въпрос. Уредбата по
глава ХХVІІ на ДОПК се приближава в далеч по-голяма степен до тази в дял V,
раздел VІ на АПК - „Обжалване на действия на органа по изпълнението“, което
води до извод, че при запълване на празнината в глава ХХVІІ на ДОПК по въпроса
за разпределяне на отговорността за разноски следва на основание пар. 2 ДР ДОПК
да намери субсидиарно приложение АПК, а не ГПК. В дял V, раздел VІ на АПК също
няма разпоредби, свързани с отговорността за разноски. При това положение
следва да се съобрази чл. 143 АПК, според поместените в който член алинеи
единствено в случаите на отмяна на административния акт или на отхвърляне на
оспорването срещу него се достига до разпределяне на отговорността за разноски между
страните по делото. Хипотеза, при която поради частична основателност на
оспорването страните си дължат съразмерно овъзмездяване на направените съдебни разноски
не е предвидена. Това сочи на неоснователност на направеното искане по чл. 248
ал. 1 ГПК за допълване на постановеното по делото решение посредством
осъждането на жалбоподателя да заплати на ТД на НАП-Варна юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт. Поради това искането по чл. 248 ал. 1 ГПК следва да се остави без
уважение.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното
в молба с. д. № 7035/03.05.2022 г. искане на пълномощника на ТД на НАП- Варна
за допълване в частта за разноските на постановеното по делото решение №
593/28.04.2022 г. посредством осъждането на жалбоподателя Г.П.Ч. *** юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото по делото процесуално представителство от
юрисконсулт.
На основание чл. 248 ал. 3 изр.
второ ГПК определението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: