С присъда № 180/25.03.2005 година, постановена по НОХД № 395/2005 година, Кърджалийският районен съд е признал Джеваил Юсеинов Салиев от гр. Кърджали за виновен в това, че при условията на опасен рецидив, на 15.04.2004 година в гр. Хасково набрал и транспортирал до гр. Кърджали отделно лице- Йорданка Петрова Тонева от гр. Враца, с ЕГН ********** с цел да бъде използвана за развратни действия чрез използване на принуда- нанесъл й побой и й причинил лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. “б” от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от девет години при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяване на наказанието и на наказание глоба в размер на 10 000 лева, като на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 159а ал.2 т.4 във вр. с ал.1 от НК относно извършване на деянието чрез използване на състояние на зависимост- отнел документа за самоличност на Йорданка Петрова Тонева и я заставил да подпише фиктивен договор за заем за сумата от 1000 лева, нотариално заверен от нотариус № 204 Кичка Златанова с район на действие Районен съд Кърджали. Подсъдимият е признат за виновен и в това, че на 19.04.2004 година ,при условията на опасен рецидив в гр. Хасково набрал и транспортирал до гр. Кърджали отделно лице- Надка Стефанова Рашева от гр. Стара Загора, с ЕГН ********** с цел да бъде използвана за развратни действия чрез използване на принуда- нанесъл й побой и й причинил лека телесна повреда, поради което и на основание чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.2 т.2 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. “б” от НК и чл. 54 от НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от девет години при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяване на наказанието и на наказание глоба в размер на 10 000 лева, като на основание чл. 302 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение по чл. 159а ал.2 т.4 във вр. с ал.1 от НК относно извършване на деянието чрез използване на състояние на зависимост- отнел документа за самоличност на Надка Стефанова Рашева и я заставил да подпише фиктивен договор за заем за сумата от 1000 лева, нотариално заверен от нотариус № 204 Кичка Златанова с район на действие Районен съд Кърджали. На основание чл. 23 от НК съдът е определил за изтърпяване едно общо наказание- лишаване от свобода за срок от девет години при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяване на наказанието и към това наказание е присъединил изцяло наказанието глоба в размер на 10 000 лева. На основание чл. 59 ал.1 от НК е приспаднал времето от 23.04.2004 година до 08.10.2004 година и от 24.11.2004 година, през което спрямо Джеваил Юсеин Салиев е била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Постановено е след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство- газов револвер да бъде върнат на подсъдимия Джеваил Юсеинов Салиев. С присъдата подсъдимият е осъден да заплати по сметка на Районен съд Кърджали направените по делото разноски в размер на 790.00 лева. Въззивното производство е образувано по жалба на Джеваил Юсеинов Салиев от гр.Кърджали, който обжалва присъдата в осъдителната й част като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения и при неспазване на материалния закон. Така наложеното му наказание било явно несправедливо. На основание чл. 332 от НПК прави следните искания: въззивният съд да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда; или да отмени присъдата и да постанови нова, с която да го оправдае изцяло по повдигнатите му обвинения; или да намали размера на наложените му наказания до размера на времето, през което спрямо жалбодателя била взета мярка за неотклонение “задържане под стража”. Въззивна жалба е постъпила от Джеваил Юсеинов Салиев от гр.Кърджали и срещу определение № 279/ 29.04.2005 година, постановено по делото в производство по реда на чл. 304 ал.1 т.3 от НПК, с което на основание чл. 68 ал.1 от НК съдът е постановил да изтърпи отложеното на основание чл. 66 ал.1 от НК наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца, по одобрено споразумение по чл. 414ж и сл. от НПК по НОХД № 329/2003 година на Районен съд Кърджали. Моли същото да бъде отменено като неправилно. В съдебно заседание жалбодателят лично и чрез защитниците си поддържа жалбите си. В допълнително писмено становище се развиват оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство във връзка с алтернативното искане обжалваната присъда да бъде отменена и делото върнато на Районна прокуратура Кърджали за ново разглеждане. Представителят на Окръжна прокуратура Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, а присъдата, като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Окръжният съд, при извършената изцяло проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НПК и във връзка с подадената жалба, констатира следното: Първоинстанционният съд е събрал и проверил всички доказателства по направените от страните искания, а по свой почин, когато това се е наложило за разкриване на обективната истина, като е провел обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, от значение за предмета на доказване по чл. 82 от НПК. Изводите за осъществяване на престъпленията от обективна и субективна страна, за които жалбодателят Салиев е признат за виновен и осъден, почиват на доказателствата по делото и се подкрепят от въззивната инстанция. Така, вследствие на събраните в първоинстанционното съдебно следствие доказателства, от фактическа страна се установява следното: Подсъдимият Джеваил Юсеинов Салиев от гр. Кърджали, известен с прозвището Куша, държал под наем апартамент в града, на бул. България” № 53: ап.9, вх. В, ет.3, в който настанявал проституиращи момичета, които работели за него. В апартамента живеела и работела като проститутка за себе си св. Ангелина Ангелова Пандева от гр. Пазарджик. По същото време, св. Йорданка Петрова Тонева от гр. Враца работела като проститутка в гр. Хасково за св. Юсеин Хайри Ибрям от същия град, който бил неин сводник. На 15.04.2004 година подсъдимият пристигнал в гр. Хасково с цел да намери и купи проституиращо момиче, което да работи за него. Срещнал се със св. Ибрям в едно кафене в гр. Хасково, който му казал, че има момиче, което ако се съгласи да работи за него, може да вземе със себе си. Свидетелят запознал подсъдимият със св. Тонева, като на нея обяснил, че в гр. Хасково вече има много полиция и че в гр. Кърджали могат да се изкарват повече пари, затова трябвало да отиде с подсъдимия. Салиев платил на св. Ибрям за свидетелката 400 лева. Подсъдимият бил с лекия си автомобил- джип “Мицубиши Паджеро” с ДК№ РА 30 08 АВ и заедно със свидетелката пристигнали в гр. Кърджали. Настанил я в апартамента на бул. “България” № 53. В апартамента свидетелката работела като проститутка- идвал клиент, обслужвала го. Клиентът най-напред се срещал с подсъдимия, уговаряли тарифата за сексуалната услуга, която клиентът искал и парите за извършването й от св. Тонева давал на подсъдимия. Докато клиентът бил със свидетелката, подсъдимият излизал от апартамента, като след известно време се връщал. Свидетелката не заплащала наем за апартамента, храна приготвяла съпругата на подсъдимия. Последният й купувал дрехи, но пари не й давал. Отново през м. април 2004 година, с цел да намери и набере проституиращи жени, които да работят за него, подсъдимият пристигнал в гр. Хасково и се срещнал със св. Михаил Юлиянов Христов от същия град, с когото се уговорили при появата на подходящо момиче, свидетелят да му се обади. На 19.04.2004 година, шуреят на св. Христов- св. Александър Ангелов Топчиев от гр. Хасково, се свързал по телефона с подсъдимия и му казал да дойде в гр. Хасково, тъй като има момиче, което да работи за него. Подсъдимият пристигнал в гр. Хасково с джипа си, като го придружавала св. Ангелина Пандева. Св. Надка Стефанова Рашева от гр. Стара Загора по това време работела като проститутка в гр. Харманли и сводник й бил св. Александър Ангелов Топчиев от гр. Хасково, по прякор Боразанджъ. Той й обяснил, че в гр. Хасково полицията започнала да я търси и че ще я продаде на подс. Салиев. Св. Топчиев и подс. Салиев се срещнали край гр. Хасково. Подсъдимият първо огледал свидетелката, след което й казал да се качи в джипа му при св. Пандева. За св.Рашева подсъдимият платил на св. Топчиев 600 лева, след което подсъдимият заедно с двете свидетелки, отпътували за гр. Кърджали. Св.Рашева била настанена в апартамента при св. Тонева и св. Пандева. След като я настанил в апартамента подсъдимият й казал, че трябва да прави секс с клиенти и да дава парите на него, като ще я поръчват по телефона и подсъдимият ще й казва къде да отива. За Салиев св. Рашева работила една вечер, след което подсъдимият й казал, че я продал на брат си. Една вечер, тъй като свидетелката плачела, подсъдимият на нея и на св. Тонева, нанесъл побой с дърво в областта на краката. На 20.04.2004 година подсъдимият завел свидетелките Тонева и Рашева при нотариус Кичка Златанова с район на действие- Районен съд Кърджали, която изготвила два броя договори за заем, всеки от по 1000 лева, по които като заемодател бил вписан подсъдимият, а като длъжници- свидетелките. Договорите били нотариално заверени. Подсъдимият обяснил на свидетелките, че му дължат тези пари, тъй като ги бил купил и платил тези пари за купуването им. На 21.04.2004 година свидетелките Пандева, Тонева и Рашева с таксиметров автомобил “Тико” с ДК№ К 41 47 А, управляван от св. Динков, тръгнали в посока гр. Момчилград- за с.Груево, при клиенти. По пътя за гр. Момчилград, на спирка Джебел автомобилът, тъй като се движел с превишена скорост, бил спрян за проверка от служители на РПУ Момчилград- св. Аптула и Трингов. Свидетелите започнали да пишат фиш на шофьора и тъй като св. Пандева, която седяла на мястото до шофьора, била без обезопасителен колан, й поискали документ за самоличност, за да й съставят фиш. Тя отговорила, че няма лична карта, като се оказало, че и другите две свидетелки нямат такава. Казали си имената, но едната не знаела датата си на раждане. Тогава свидетелят Аптула се обадил на дежурния офицер на РПУ Момчилград за уточняване самоличността на момичетата. През това време св.Пандева се обадила на подс. Салиев да донесе личните им карти, които били у него. Подсъдимият пристигнал след малко с джипа си и донесъл документите за самоличност на свидетелките. На полицаите се обадил дежурният офицер от РПУ Момчилград, който ги предупредил, че на мястото пристига полицейски автомобил, който ще вземе момичетата за справка в полицейското управление. Последвал ги в сградата на РПУ Момчилград и подсъдимият с джипа си. На 22.04.2004 година било извършено претърсване на лекия автомобил на подс. Салиев, при което бил намерен и иззет газов револвер 9 мм, марка “Competitive”, фабр. № А 83625 и пет броя патрони, газови- 9 мм и три броя нотариално заверени договори за заем- със свидетелката Тонева и и с лица на име Янков и Илиева. С протокол за доброволно предаване от 22.04.2004 година, подсъдимият предал вторите екземпляри от нотариално заверените договори за заем между него и свидетелките Тонева и Рашева. На същата дата било извършено претърсване на апартамент № 9, в който живеели свидетелките, при което не били намерени и иззети вещи. От назначената на досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание съдебно-балистична експертиза се установява, че представенÞят за изследване газов револвер не представлява огнестрелно оръжие, а по отношение на представените за изследване пет броя патрони дава заключение, че те се използват за стрелба с газови пистолети или револвери с този калибър. От назначената на досъдебното производство, изслушана в съдебно заседание и приета като доказателство съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 11/22.04.2004 година, се установява, че на Йорданка Петрова Тонева е било причинено кръвонасядане на лявото бедро и описаното увреждане се е получило при действието на твърд тъп предмет и по време и начин отговаряло да е възникнало така, както е съобщено от пострадалата, като й било причинено болка и страдание. От назначената на досъдебното производство и изслушана в съдебно заседание съдебно-медицинска експертиза на живо лице № 12/22.04.2004 година и приета като доказателство по делото, се установява, че на Надка Стефанова Рашева е било причинено кръвонасядане на лявото бедро и описаното увреждане се е получило при действието на твърд тъп предмет и по време и начин отговаряло да е възникнало така, както е съобщено от пострадалата, като й било причинено болка и страдание. От назначената по делото тройна комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза, приета като доказателство по реда на чл. 280 ал.4 от НПК се установява, че подс. Салиев е годен да участва в наказателното производство. От назначената в първоинстанционното съдебно следствие съдебно- психиатрична експертиза на св. Тонева, и разпита на вещите лица в съдебно заседание се установява, че независимо от заболяването й параноидна шизофрения, същата е със запазена способност да възприема и възпроизвежда фактите по делото и да дава достоверни показания, независимо от психичното си заболяване. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Йорданка Петрова Тонева, дадени в съдебното следствие пред първоинстанционния съд и от показанията на св. Надка Стефанова Рашева, приобщени към доказателствата по делото по реда на чл. 279 ал.1 т. 4 от НПК, на които съдът дава вяра изцяло, от показанията на св. Юсеин Хайри Ибрям, дадени на съдебното следствие- частично, от показанията на св. Михаил Юлиянов Христов, дадени на досъдебното производство и включени като доказателство по делото по реда на чл. 279 ал.1 т.1 от НПК- частично, от показанията на св. Ангелина Пандева, дадени в съдебно заседание- частично; от показанията на св. Кичка Златанова- изцяло; от приетите от първоинстанционния съд като доказателство по делото заключения на: съдебно –балистична експертиза и от разпита на вещото лице Н.Яръмбойков в съдебно заседание; на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, приета по реда на чл. 280 ал.4 от НПК; от двете съдебно-медицински експертизи на живо лице № 11, 12/22.04.2004 година и от разпита на вещото лице д-р Н.Маринов в съдебно заседание; на съдебно-психиатричната експертиза на св. Тонева и разпита на вещите лица д-р Пеева и д-р Гетев в съдебно заседание; и от писмените доказателства по делото- преписи от бюлетини за съдимост на подсъдимия, характеристична справка, декларация за семейно и имотно състояние и др. Във връзка с възприетата за осъществена по делото фактическа обстановка въз основа на доказателствените материали, които съдът кредитира, следва да бъдат обсъдени доводите на защитниците на подсъдимия за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, които твърдят, ограничили правото му на защита, тъй като въпросите, свързани с провеждането на досъдебно производство при спазване и гарантиране на процесуалните права на всички страни, са в основата на всеки един справедлив и законен наказателен процес. На първо място, във връзка с оплакването, че постановлението на РП Момчилград от 22.04.2004 година, с което материалите по делото били изпратени на РП Кърджали по компетентност, не били връчени на уличения, с което били нарушени правата му по обжалване на постановлението: оплакването е несъстоятелно. С това постановление не се слага край на наказателното производство, а със същото образуваното бързо полицейско производство само се препраща на компетентнÓта прокуратура с оглед правилата на местната подсъдност, поради което не е от категорията актове на прокурора, които подлежат на обжалване, тъй като не засягат процесуалните права на уличеното лице. А това е така, защото правилата за местната и родова подсъдност на едно наказателно производство са уредени с изрични разпоредби в НПК и не зависят от волята на разследващия орган, уличеното лице или пострадалия. Доводът, че по делото липсвало постановление за обединяване на материалите по БПП № 82/2004 година и БПП № 263/2004 година на РПУ Кърджали, е несъстоятелен. Това е така, тъй като с постановление от 22.04.2004 година на Районна прокуратура Момчилград, БПП № 82/2004 година на РПУ Момчилград е изпратено на Районна прокуратура Кърджали, по компетентност. Същото е заведено в РПУ Кърджали като БПП № 263/2004 година по описа му и с постановление на РП Кърджали от 30.04.2004 година, БПП № 263/2004 година е преобразувано в полицейско дознание под същия номер. Т.е. касае се за едно и също производство, което е преобразувано в полицейско дознание под номера на РПУ Кърджали, поради което не е било необходимо обединяването на бързото полицейско производство на РПУ Момчилград и това на РПУ Кърджали, тъй като две отделни такива не са се водели. Налице е едно наказателно производство, започнало като бързо полицейско под номер 82/2004 година в РПУ Момчилград, заведено под № 263/2004 година по описа на РПУ Кърджали и преобразувано в полицейско дознание с постановление на прокурора от 30.04.2004 година под последния номер. На следващо място, относно доводът, че в протокола за разпит на уличеното лице и предявяване на дознанието, дознателят не бил отразил причините уличеното лице да откаже да ги подпише, съобразно чл. 223 ал.3 от НПК: следва да бъде посочено, че правото на обвиняемия/уличено лице да дава или да откаже да дава обяснения; да прави искания, бележки и възражения, респ. да откаже да подпише протоколите за извършените процесуални действия в наказателното производство, са част от основните негови процесуални права, за спазването на които защитниците следят особено стриктно. В случая, както протоколите за разпит на уличеното лице- сега жалбодателят Салиев, така и протоколът за предявяване на дознанието, е станало в присъствието на упълномощен от него адвокат. Отказът да подпише съответните протоколи е удостоверен с подписа на двама свидетели, чиито имена са посочени. Очевидно, че уличеният е решил да се възползва от процесуалното си право да откаже да подпише тези протоколи в присъствието на адвоката си и с това,че дознателят не е посочил каква е причината за отказа му да ги подпише, не е ограничило съществено процесуалните права на уличеното лице и не е опорочило отразените в тях процесуални действия. Относно доводът, че по делото били приобщени като доказателства епикризи, установяващи, че подс. Салиев се води на отчет в ДПБ Кърджали с диагноза дисоциално личностно разстройство, като по отношение на такива лица с подобни психически недостатъци, които им пречели да се защитават сами, задължително се провеждало предварително производство от следовател. По повод установяване психическата годност на подсъдимия да участва в наказателното производство, органът на досъдебното е направил всичко необходимо, като за целта са използвани знанията на републикански специалисти по психиатрия и психология, а именно назначена е тройна комплексна съдебно-психиатрична и съдебно-психологична експертиза от вещи лица при Клиниката по съдебна психиатрия и съдебна психология към СБАЛНП “Св.Наум” гр. София, която на поставените въпроси е отговорила, че според данните по делото и при анализа на приложените медицински документи, понастоящем състоянието на Салиев не покрива параметри за каквото и да е психично заболяване в тесния смисъл на думата, както и че предвид досегашния психиатричен опит на лицето, много вероятна остава хипотезата за представено състояние като преднамерена защитна позиция. Вещите лица сочат още, че по делото не са представени достатъчно данни и категорични аргументи да се обсъжда негодност на Салиев за участие в наказателния процес, предвид нормалните му интелектуални възможности и отсъствието на болестно състояние, което да представлява разстройство на съзнанието. Няма освен това проявени клинични и психологични отклонения, които да са основание да се обсъжда неспособност на Салиев правилно да възприема и да възпроизвежда фактите. Психиатрите дават заключение, че предвид /все пак/ на психиатрична диагноза за рецидивираща реактивна психоза, както и склонността на Салиев евентуално да разгръща реакции на дезадаптация или да избира защитно поведение, уместно е при евентуална присъда лишаване от свобода да се имат предвид възможностите на пеницитиарната система за повишени психологични грижи. Заключението на тази експертиза е приобщена като доказателство по делото по реда на чл. 280 ал.4 от НПК. В тази връзка оплакването, че престъплението било извършено от лице с психически недостатъци, които му пречели да се защитава само и съгласно чл. 171 ал.1 т.4 от НПК предварителното производство било задължително е, неоснователно. Не се установява подсъдимият да е от категорията лица, които не могат да се защитават сами, а видно от протоколите за процесуално-следствените действия на досъдебното и съдебното производство, Салиев е бил защитаван от лице/лица, упражняващи адвокатска професия, включително и от съпругата си. По отношение доводът, че съдът приобщил към доказателствата по делото показанията на св. Рашева на основание чл. 279 ал.1 т.4 от НПК като ги прочел, било допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като същите били дадени по реда на чл. 210а от НПК на 22.04.2004 година, в който разпит подс. Салиев не бил взел участие, като към датата на провеждане на разпита била възникнала процесуалната фигура на уличено лице. Разпитът бил опорочен, поради което същият следвало да бъде изключен от доказателствата по делото. Доводът е несъстоятелен. Съобразно разпоредбата на чл. 409 ал.1 от НПК, полицейското производство се счита за започнало от съставяне на акта за първото действие на разследването, а съобразно чл. 410 от НПК, наказателното преследване срещу уличения се счита за започнало, след като лицето е разпитано в това му качество или по отношение на него са предприети мерки на процесуална принуда, освидетелстване, претърсване или изземване. В тази връзка хронологията на извършените процесуално-следствени действия по полицейското производство е следната: наказателното производство срещу Салиев е започнало на 22.04.2004 година с разпита на Надка Стефанова Рашева от гр. Стара Загора като свидетелка, с начален час 11.10 часа. Видно от протокол за претърсване и изземване от 22.04.2004 година, от 14.30 часа до 17.30 часа, е извършено такова на лек автомобил “Мицубиши Паджеро” с ДК № РА 30 08 АВ. Протоколът за разпит на Салиев като уличено лице е от 22.04.2004 година, като в същия е отразено, че разпитът е започнал в 18.30 часа. Съобразно разпоредбата на чл. 410 от НПК, наказателното преследване срещу Салиев е започнало именно с претърсването на лекия му автомобил, с начален час 14.30 часа, а наказателното производство е започнало по-рано – с разпита на свидетелката и преди Салиев да е бил привлечен в качеството му на уличено лице. Т.е. към този момент, за органа на досъдебното производство не е имало задължението да уведомява Салиев и защитника му съобразно чл. 210а ал.2 от НПК за проведения разпит на свидетелката, тъй като същият не е имал качеството на уличено лице. Ето защо като е прочел показанията на св. Рашева, дадени на досъдебното производство пред съдия по реда на чл. 210а от НПК, включил ги е в доказателствата по делото и ги е ползвал при установяване на фактическата обстановка, районният съд не се е позовал на негодно доказателствено средство, като не е налице основание за изключване на този протокол за разпит на свидетелката от доказателствата по делото. Във връзка с горното от доказателствата по делото следва да бъдат изключени показанията на свидетелите Ангелина Ангелова Пандева, Александър Ангелов Топчиев и Юсеин Хайри Ибрям, дадени на досъдебното производство, прочетени от първоинстанционния съд по реда на чл. 279 ал.1 т.1 от НПК и включени към останалия доказателствен материал по делото. Това е така, тъй като видно от протоколите за разпит пред съдия по реда на чл.210а от НПК, същите са проведени съответно на 30.04.2004 година,26.04.2004 година и 04.05.2004 година. Както бе обсъдено по-горе, Салиев е привлечен като уличено лице по дознанието с протокол от 22.04.2004 година и съобразно разпоредбата на чл.210а ал.2 от НПК, дознателят е бил длъжен да осигури възможност на уличения и на неговия защитник да участват при провеждане на разпита. От протоколите за разпит се установява, че подсъдимият и защитникът му не са били уведомени за датата и часа на проведения пред съдия разпит. Това е довело до ограничаване правото на защита на уличения, поради което неправилно от районния съд показанията на тези трима свидетели са били прочетени и обсъждани като годно доказателствено средство. Тъй като допуснатото нарушение е неотстранимо от въззивния съд, показанията на тези свидетели следва да бъдат изключени от доказателствата по делото, като във връзка с целия доказателствен материал се обсъждат показанията на тези свидетели, дадени в първоинстанционното съдебно следствие. По повод доводът за психичната годност на св. Йорданка Тонева да участва в процеса като свидетелка: във връзка с данните по делото, че лицето страда от психично заболяване, първоинстанционният съд е назначил съдебно-психиатрична експертиза, която дава заключение, че същата е със заболяване параноидна шизофрения и е била хоспитализирана от 27.04.2004 година- до 21.06.2004 година в ОДПЗ гр. Враца. Експертизата сочи, че свидетелката въпреки заболяването си е могла правилно да възприема фактите и да дава достоверни показания, като е със запазена такава способност и към настоящия момент, както и че може да участва в съдебно заседание. Вещите лица сочат още, че в инкриминирания период, симптоматиката не е била болестно изразена. Във връзка с довода на защитата на подсъдимия, че било налице противоречие в показанията на вещите лица, извършили психиатричното освидетелстване на свидетелката, съдът не намира, че такова е налице. Изводът им, че същата може да участва в процеса и че е със запазена способност да възприема фактите и да дава достоверни показания, е несъмнен. Твърдението на едното от вещите лица, че хора с такова заболяване по принцип са внушаеми, но към онзи момент имало ли е внушаемост, не можел да бъде категоричен, не променя направения по-горе извод. Т.е. не е била налице никаква пречка за разпита на тази свидетелка и за обсъждане на показанията й наред с другите събрани по делото доказателства. Доводът, че съдът бил разширил единичната експертиза, като включил в състава на същата още едно вещо лице с резолюция, не представлява процесуално нарушение, тъй като по никакъв начин процесуалните права на подсъдимия не са били засегнати. С оглед на изложеното, по делото са събрани достатъчно гласни и писмени доказателства, които в своята съвкупност обуславят фактическите изводи, както на първоинстанционния, така и на въззивния съд. В тази връзка показанията на свидетелките Тонева и Рашева са последователни, подробни и чистосърдечни. У съда не остава никакво съмнение относно фактите, които се съдържат в тези показания, а и по делото няма събрани други доказателства, които да опровергават достоверността им. Свидетелките по несъмнен начин сочат обстоятелствата, от значение за делото: че са работели като проститутки; посочват кой е бил сводникът им, т.е. човекът, който им е намирал клиенти и прибирал парите от сексуалните услуги, които са извършвали; всяка поотделно посочва лицето, което ги е продало на подсъдимия, както и че след транспортирането им от подсъдимия в град Кърджали и настаняването им в апартамента, са продължили да извършват сексуални услуги. Показанията на свидетелката Тонева се подкрепят и от св. Ибрям, като пестеливите му показания относно обстоятелството каква сума пари му е била платена от подсъдимия за свидетелката са обясними, тъй като над самия свидетел като сводник на св. Тонева е тежала угрозата от наказателно преследване. Въпреки това свидетелят е категоричен относно обстоятелството, че св. Тонева е работела като проститутка и като такава ще работи при подс. Салиев, което му е казал последният и такива са показанията на този свидетел, дадени в съдебното следствие, кредитирани от въззивния съд. Все в тази връзка показанията на св. Рашева се подкрепят от показанията на св. Михаил Юлиянов Христов от досъдебното производство, прочетени по съответния ред по НПК: независимо от обстоятелството, че е заявил, че св. Рашева е продадена на подс. Салиев от св.Топчиев, за да работи при него като сервитьорка, сам заявява, че тази свидетелка е проститутка и работи при св. Топчиев като такава. С оглед на показанията на св. Рашева, съдът не възприема показанията на св. Христов именно относно обстоятелството, че тази свидетелка е продадена на подсъдимия, за да работи като сервитьорка- същата е продадена от сводника си, за да работи при него именно като проститутка и му е било платено от подсъдимия за предоставянето й на последния, което е безпорно установено. СъстоятелеÝ довод във въззивната жалба срещу присъдата е този относно обстоятелството, че липсват несъмнени доказателства по повод квалификацията на обвинението по чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.2 т.2 предл. първо от НК, а именно, че деянието е извършено чрез използване на принуда- нанасянето на свидетелките Тонева и Рашева на лека телесна повреда от подсъдимия. От обсъдените заключения на съдебно-медицинските експертизи на свидетелките Рашева и Тонева се установява, че им е причинена лека телесна повреда, а именно- болка и страдание. Доказателства обаче, че побоят им е бил нанесен именно със съставомерната цел на деянието по чл. 159а ал.1 от НК, няма събрани по делото. Т.е. по делото не са събрани доказателства, че свидетелките са набрани и транспортирани до гр. Кърджали с цел да бъдат използвани за развратни действия, чрез използване на принуда спрямо тях и нанасяне на побой. Такова обстоятелство не се твърди и от двете свидетелки, които сочат в показанията си, че една от вечерите, в които пребивавали в апартамента, най-вероятно на 21.04.2004 година, тъй като св. Рашева плачела, подсъдимият се ядосал и ги набил с дърво, като св. Тонев в съдебно заседание е заявила, че не знае причината за побоя. И все в тая връзка, правилата за свидетелките са били ясни- същите са работели като проститутки за своите сводници; знаели са защо са купени и доведени в гр. Кърджали от подсъдимия, а именно да проституират за него и са вършили това без да е необходимо подсъдимият да им оказва принуда, противно на волята им. В тази част, по отношение на това квалифициращо обстоятелство, обвинението е недоказано, поради което подсъдимият следва да бъде оправдан. Предвид на така обсъдените по делото доказателства и доводи, се налага и правният извод, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК по отношение на две отделни лица, като следва да бъде признат за невиновен и оправдан по предявените му две отделни обвинения - по чл. 159в във вр. с чл. 159 ал.2 т.2 предл. първо във вр. с чл. 159а ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК. Т.е. подсъдимият е осъществил престъпленията, както следва: при условията на опасен рецидив, на 15.04.2004 година в гр. Хасково набрал и транспортирал до гр. Кърджали отделно лице- Йорданка Петрова Тонева от гр. Враца, с ЕГН ********** с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й; и на 19.04.2004 година, при условията на опасен рецидив, в гр. Хасково набрал и транспортирал до гр. Кърджали отделно лице- Надка Стефанова Рашева от гр. Стара Загора, с ЕГН ********** с цел да бъде използвана за развратни действия, независимо от съгласието й. Във връзка с обективните и субективните признаци на престъплението първоинстанционният съд е изложил обосновани изводи, които напълно се споделят от въззивната инстанция. Безспорно е доказано, че подсъдимият е набрал двете отделни лица- свидетелките Рашева и Тонева в гр. Хасково и ги е транспортирал до гр. Кърджали с цел да бъдат използвани за развратни действия- за да извършват сексуални услуги на различни лица срещу заплащане. Специалната цел за извършване на деянието се установява по несъмнен начин от обсъдените доказателства: подсъдимият се е свързал с други сводници, за да намери подходящи момичета; свидетелките са били продадени на Салиев от бившите им сводници, за да проституират и при него срещу определена цена и са вършили тези действия след като са били транспортирани от подсъдимия в гр. Кърджали и настанени в нает от подсъдимия за тази цел апартамент на бул. “България” в града. Както правилно е отбелязал районният съд, без значение за съставомерността на деянието е съгласието на лицата, предмет на трафик, т.е. без значение е обстоятелството, че двете свидетелки не са се противопоставили да бъдат доведени в гр. Кърджали и да работят като проститутки за подсъдимия. Обясненията на Салиев, че довел двете момичета, за да бъдат сервитьорки в заведението, което имал, не се подкрепя от другите доказателства по делото и са изолирани от цялостния доказателствен материал и представляват защитна теза на подсъдимия, с цел да бъде оневинен. Обоснован е изводът на съда, че деянието подсъдимият е извършил при условията на опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал.1 б. ”б” от НК. Същият е извършил престъплението, след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като изпълнението на наказанията не е отложено по чл. 66 от НК. От значение за квалификация на деянието като опасен рецидив са осъжданията му по присъди, както следва: 1. присъда № 12/23.10.2001 година по НОХД № 588/2001 година на Кърджалийския районен съд за извършено престъпление по чл. 144 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, с която подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години при първоначален “строг” режим на изтърпяването му, като присъдата е изменена с решение № 55/15.05.2002 година по ВНОХД № 22/2002 година в частта относно размера на наложеното наказание лишаване от свобода, което е намалено от две години на десет месеца при първоначален “общ” режим на изтърпяването му, като присъдата е влязла в сила на 23.10.2002 година; 2. присъда № 33/21.03.2003 година по НОХД № 798/2002 година на Кърджалийския районен съд, с която за извършено престъпление по чл. 209 ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” във вр. с чл. 55 ал.1 т.1 от НК подсъдимият е осъден на наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален “строг” режим на изтърпяване на наказанието. За всяко от деянията, съдът е наложил на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от девет години и наказание глоба в размер на 10 000 лева, като на основание чл. 23 ал.1 от НК, за съвкупността от деяния, е определил едно общо наказание- лишаване от свобода за срок от девет години при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяването му на основание чл. 48 б. “а” от ЗИН, и е присъединил към общото такова, наказанието глоба в размер на 10 000 лева на основание чл. 23 ал.2 от НК. При определяне размера на наказанието за всяко едно от деянията, първоинстанционният съд е отчел всички обстоятелства от значение за обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващи отговорността му обстоятелства, подбудите за извършване на деянието. Касае се за осъществени в реална съвкупност две отделни престъпления срещу личността, всяко от които със завишена степен на обществена опасност, с висока морална и социална укоримост, в груба степен засягащи неприкосновеността и достойнството на личността. Правилно е преценено от първоинстанционния съд, че е завишена и обществената опасност на личността на дееца, като е налице превес на отегчаващите над смекчаващите отговорността му обстоятелства. Така, като отегчаващи отговорността му обстоятелства са отчетени многократните осъждания на подсъдимия; липсата на критичност към престъпното му поведение; лошите характеристични данни. Към тези обстоятелства следва да бъде добавено и това, че са осъществени в реална съвкупност две отделни деяния срещу отделни лица; че подсъдимият се е формирал като личност със затвърдени престъпни наклонности, като прегледът на присъдите му показва, че в голямата си част осъществените от него престъпления осъществяват различни състави именно на престъпленията срещу личността, и осъжданията му за извършените такива деяния очевидно не са поправили и превъзпитали подсъдимия, както и не са го възпрели от извършването на нови престъпления. Подбудите за извършване на деянията са именно в демонстративното незачитане на личността и човешкото достойнство, в стремежа на дееца да се облагодетелства по бърз и лесен начин; деянията са извършени с користната цел. Като смекчаващи отговорността му обстоятелства правилно от първоинстанционния съд са отчетени здравословното състояние на подсъдимия - заболяването диабет и семейното му положение, като същият е баща на три деца. Независимо, че от първоинстанционния съд е отчетен превес на отегчаващите огворността на подсъдимия обстоятелства, висока обществена опасност на деянието, користна цел и подбуди при извършване на престъпленията, наложеното наказание лишаване от свобода за всяко едно от деянията е под средния размер на предвиденото такова по чл. 159в от НК- от пет до петнадесет години, а именно в размер на девет години лишаване от свобода. Във връзка с това, не са налице други обстоятелства, които да бъдат отчетени в полза на подсъдимия и да представляват основание за намаляване на наложените му наказания лишаване от свобода и глоба, респ. на определеното му на основание чл. 23 от НК общо наказание лишаване от свобода за срок от девет години при първоначален “усилено строг” режим на изтърпяването му и наказание глоба в размер на 10 000 лева. Същото не е явно несправедливо, съответства на степента на обществена опасност на деянията и дееца; като само това по вид и размер наказание е в състояние да поправи и превъзпита подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, да му подейства предупредително и да му отнеме възможността да върши други престъпления, както и да постигне целите на наказанието по отношение на обществото, формулирани в разпоредбата на чл. 36 от НК. Оправдаването на подсъдимия по квалифициращото обстоятелство по чл. 159а ал.2 т.2 предл. първо от НК, не променя горния извод. Жалбата срещу определение № 275/ 29.04.2005 година, постановено в проведено производство по реда на чл. 304 ал.1 т.3 от НПК от първоинстанционния съд е неоснователна. С определението съдът е постановил на основание чл. 68 ал.1 от НК подсъдимият да изтърпи отложеното за срок от три години наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален “общ” режим, за извършено престъпление по чл. 256 ал. 1 във вр. с чл. 26 ал.1 във вр. с чл. 2 ал.2 от НК, постановено по реда на чл. 414ж от НПК с определение от 08.05.2003 година, с което е одобрено споразумение по НОХД № 329/2003 година на Кърджалйския районен съд. Деянията, за които е признат за виновен и осъден подсъдимият с присъдата, са извършени в изпитателния срок на условното осъждане, поради което правилно е постановено подсъдимият да изтърпи и отложеното наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца. Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. С оглед на изложеното следва да бъде постановено решение, с което присъдата следва да бъде изменена в частите й, с които Салиев е признат за виновен и осъден за извършени две престъпления, всяко от които осъществяващи състава на чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.2 т.2 предл. първо във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК- извършване на деянието чрез използване на принуда, като всяко от деянията бъде преквалифицирано в такова по чл. 159в във вр. с чл.159а ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б”, като същият на основание чл. 302 от НПК следва да бъде признат за невиновен и оправдан по първоначално предявените му такива обвинения. В останалата си част присъдата като правилна, обоснована и законосъобразна следва да бъде потвърдена. Определение № 275/ 29.04.2005 година, постановено по реда на чл. 304 ал.1 т.3 от НПК, като правилно следва да бъде потвърдено. Водим от изложеното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Присъда № 180/25.03.2005 година, постановена по НОХД № 395/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд в частите й, както следва: - в частта, с която Джеваил Юсеинов Салиев от гр. Кърджали е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.2 т.2 предл. първо във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б. ”б” от НК, извършено по отношение на Йорданка Петрова Тонева от гр. Враца, с ЕГН **********, като преквалифицира деянието в такова по чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК и на основание чл. 302 от НПК го признава за невиновен и го оправдава по първоначално предявеното му обвинение по чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.2 т.2 предл. първо във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК. - в частта, с която Джеваил Юсеинов Салиев от гр. Кърджали е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.2 т.2 предл. първо във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК, извършено по отношение на Надка Стефанова Рашева от гр.Стара Загора, с ЕГН **********, като преквалифицира деянието в такова по чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК и на основание чл. 302 от НПК го признава за невиновен и го оправдава по първоначално предявеното му обвинение по чл. 159в във вр. с чл. 159а ал.2 т.2 предл. първо във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29 ал.1 б.”б” от НК. ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част. ПОТВЪРЖДАВА определение № 275/29.04.2005 година, постановено по НОХД № 395/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. Решението подлежи на обжалване и протестиране пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от съобщението за изготвянето му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
|