№ 95
гр. Разград, 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Лазар Й. Мичев
Членове:Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова
при участието на секретаря Мариан В. Найденов
като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20243300600229 по описа за 2024 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.
С присъда № 29/18.04.2024 г. постановена по нчх дело №
20233330200531 по описа за 2023 г., на РС-Разград:
Признал подсъдимия Х. Г. Г. за виновен в това, че на 18.03.2023 г., чрез
публикация във фейсбук група „***“ в гр. Разград, чрез средства за масова
информация приписал на Ф. И. Ф. документно престъпление – престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 147 от НК, поради което и на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание глоба в размер на 1000
лева и наказание обществено порицание;
Признал подсъдимия Х. Г. Г. за виновен в това, че на 18.03.2023 г. чрез
публикация във фейсбук група „***“ в гр. Разград, чрез средства за масова
информация приписал на Е. А. Ф. документно престъпление – престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 147 от НК, поради което и на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание глоба в размер на 1000
лева и наказание обществено порицание.
Признал подсъдимия Х. Г. Г. за виновен в това, че на 18.03.2023 г. чрез
публикация във фейсбук група „***“ в гр. Разград, чрез средства за масова
информация приписал на В. Ф. И. документно престъпление – престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 147 от НК, поради което и на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание глоба в размер на 1000
лева и наказание обществено порицание.
1
Признал подсъдимия Х. Г. Г. за виновен в това, че на 18.03.2023 г. чрез
публикация във фейсбук група „***“ в гр. Разград, чрез средства за масова
информация приписал на Т. С. Н. документно престъпление – престъпление
по чл. 148, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 2, вр. с чл. 147 от НК, поради което и на
основание чл. 54 и чл. 36 от НК му наложил наказание глоба в размер на 1000
лева и наказание обществено порицание.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил едно общо наказание на
подсъдимия Х. Г. Г. в размер на най-тежкото от тях, а именно глоба в размер на
1000 лева.
На основание чл. 23, ал. 2 от НК съдът присъединил към така
определеното общо наказание и наказанието обществено порицание, което да
се изпълни, чрез публикуване на присъдата в местния печат на гр. Разград.
На основание чл. 45 от ЗЗД съдът осъдил подсъдимия Х. Г. Г. да заплати
на Ф. И. Ф. сумата 1000 лева, представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди от престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл.
147 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2023 г.
до окончателно плащане, като отхвърлил предявения граждански иск от Ф. за
горницата до 3000 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимия Х. Г. Г. да заплати на Е. А. Ф. сумата 300 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2023 г. до окончателно
плащане, като отхвърлил предявения граждански иск от Е. Ф. за горницата до
1000 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимия Х. Г. Г. да заплати на В. Ф. И. сумата 300 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2023 г. до окончателно
плащане, като отхвърлил предявения граждански иск от В. Ф. за горницата до
1000 лева, като неоснователен и недоказан.
Осъдил подсъдимия Х. Г. Г. да заплати на Т. С. Н. сумата 300 лева,
представляваща обезщетение за причинените неимуществени вреди от
престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 вр. чл. 147 от НК, ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 18.03.2023 година до окончателно
плащане, като отхвърлил предявения граждански иск от Т. Н. за горницата до
1000 лева, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът
осъдил подсъдимия Х. Г. Г. да заплати на Ф. И. Ф. и Т. С. Н. сумата в размер на
1648 лева, представляваща разноски по делото, от които 1600 лева за
адвокатско възнаграждение, а по сметка на Районен съд - Разград, сумата 480
лева разноски в съдебното производство, от които 200 лева държавна такса
върху уважените граждански искове.
Недоволен подсъдимият Х. Г. Г. обжалва с въззивна жалба присъдата,
както в наказателната, така и в гражданската й част. В същата се излагат
2
съображения за незаконосъобразност и нищожност на атакуваната присъда,
като постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.
Навеждат се доводи за постановяване на присъдата при наличие на незаконен
състав, доколкото се излагат пространни съображения за участие в съдебния
състав на ***, за когото били налице основанията за отвод по чл. 29, ал. 2 от
НПК. От въззивната инстанция се иска атакуваната присъда да бъде отменена
и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
С въззивната жалба е направено искане да бъде изискана от
Прокуратурата на Република България справка за постъпили жалби от Х. Г.
срещу *** Н. Б., което е оставено без уважение.
Препис от въззивната жалба е изпратен на въззиваемите.
Писмени възражения против жалбата не са постъпили.
Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от жалбоподателя Х.
Г.. Същия счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и присъдата
е изградена на предположения. Твърди, че не е извършил деянието в
извършването на което е обвинен.
В последната си дума подсъдимия Х. Г. заявява, че е невинен.
Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди
доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършена
служебна проверка изцяло на атакуваната присъда намира, че същата е
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения от
категорията на абсолютните, които не могат да бъдат отстранени във
въззивното производство, което налага нейната отмяна и връщане на делото на
районния съд за ново разглеждане от друг състав.
Присъда е постановена при допуснато нарушение по чл. 348, ал. 3 т. 1вр.
с ал. 1, т. 2 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 300 от НПК, съдът, след изслушване
последната дума на подсъдимия, се оттегля на тайно съвещание за да
постанови присъдата.
Съгласно разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от НПК присъдата се изготвя в
ЕИСС и се обявява от председателя на съдебния състав незабавно, след като е
подписана с квалифициран електронен подпис от всички членове на съдебния
състав. В случая съдебния състав се състои от един ***.
Съгласно разпоредбата на чл. 311, ал. 1, т. 7 НПК в протокола за
съдебното заседание се вписва обявяването на присъдата по съответния ред,
като председателя на съдебния състав разяснява на страните реда и срока за
нейното обжалване.
В настоящия случай е допуснато нарушение на горните правила.
Доколкото протоколите от проведените съдебни заседания имат характер на
доказателствено средство за извършените действия, за реда по който са
извършени и за събраните доказателства, то видно от изготвения по делото
протокол № 199/18.04.2024 г., след изслушване последната дума на
подсъдимия, съдът се оттеглил на тайно съвещание и обявил, че ще се
3
произнесе с присъда в 11:45 часа. След това в същия протокол е отразено, че
след проведено тайно съвещание в 11:45 часа съдът обявил присъдата си.
При внимателния прочит на присъдата се установява, че същата е
подписана от председателя на съдебния състав с КЕП на 18.04.2024 г. в
14:25:05 часа.
При тези обстоятелства в 11:45 часа на 18.04.2024 г. съдът е обявил
присъда, която не е била изготвена и подписана по предвидения в НПК ред.
По същество това се приравнява на липса на присъда към момента, в който е
посочено, че тя е обявена и представлява съществено нарушение на
процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 НПК и е абсолютно
основание за отмяна на присъдата, защото е ограничило правата на
подсъдимия и на прокурора тъй като делото е приключило в с. з. на 18.04.2024
г. с неподписана присъда. По този начин не става ясно какво е било
съдържанието на присъдата към момента, за който е посочено, че тя е обявена
– 18.04.2024 г. в 11:45 часа.
За пълнота на изложението, макар и да не представлява съществено
процесуално нарушение, следва да се отбележи, че в протокол от 18.04.2024 г.
не се съдържа разяснението по чл. 311, ал. 1, т. 7 от НПК.
Допуснатото процесуално нарушение от първостепенния съд води до
невъзможност на въззивната инстанция да осъществи проверка на обжалвания
съдебен акт в рамките на правомощията си. Касае се за съществени нарушения
на процесуалните правила, неотстраними в хода на въззивното производство,
които могат да бъдат отстранени при ново разглеждане на делото.
Предвид резултата от настоящото производство обсъждането по
същество на изложените от жалбоподателя доводи се явява безпредметно.
Съобразявайки изложеното въззивния съд прие, че обжалваната
присъда следва да бъде отменена изцяло, а делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд на основание чл. 334, т. 1 във вр. с
чл. 335, ал. 2 във вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2, пр. 1 от НПК.
Воден от горното Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 29/18.04.2024 г., постановена по нох
дело № 20233330200531 по описа за 2023 г. на Районен съд - Разград.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
4
2._______________________
5