№ 1236
гр. Плевен, 22.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети август през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20224430102992 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск за увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание
чл.150 във вр.с чл. 143, ал. 2 от СК.
Постъпила е искова молба от Н. М. М., като майка и законен
представител на малолетното дете *** К., ЕГН **********, срещу Н. ХР. К., в
която се твърди, че ответника е баща на детето, че е бил задължен да заплаща
издръжка за него в размер на 80.00лв. месечно. Твърди се, че от раждането на
детето до настоящият момент единствено ищцата полага непосредствени
грижи за детето, което е с установена *** с ***. Сочи се, че детето няма
двигателни умения, придвижва се в инвалидна количка, не може да се храни
само, не може да говори, нуждае се от много грижи, внимание,
рехабилитация. Ищцата сочи, че има и друго, по-малко дете, но е поставена в
невъзможност да работи поради грижата за детето ***. Твърди се, че бащата
към момента заплаща сумата от 140 лева ежемесечно, която е крайно
недостатъчна за нормалното съществуване на детето, което се нуждае от
специално приготвена храна, специализиран транспорт, инвалидна количка,
помощни средства, ежедневна рехабилитация. Сочи и изминалия дълъг
период от време, израстването на детето, влошаване на здравословното му
1
състояние, нуждата от парични средства за облекло, храна, медикаменти,
помощни средства и пособия, като обстоятелства за нарасналата нужда на
детето. Моли се съда да увеличи издръжката за детето от 80лв. на 450лв.
месечно.
Ответникът оспорва иска като размер и заявява, че същият следва да
бъде уважен до размер на 180лв. Заявява, че не получава високи месечни
доходи, твърди, че е давал и други средства за детето извън издръжката, сочи,
че също има друго, ненавършило пълнолетие дете, че изплаща кредит, че
живее на семейни начала с друга жена и детето й от предходен брак, че тя
също заплаща кредит. Заявява, че всички лекарства и медикаменти за детето
са безплатни, счита, че следва издръжката за детето да се поеме поравно
между двамата родители, и счита, че майката също би могла да реализира
месечни доходи поне в минимален размер. Моли искът над сумата от 180лв.
да бъде отхвърлен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното: Детето *** К., видно от удостоверение, издадено въз
основа на акт за раждане № 1132/27.06.2011г. на Община Плевен, е родено на
19.09.2010г., към момента е малолетно, на 12 навършени години, и е с
родители – ищцата Н. М. М. и ответника Н. ХР. К.. Видно от приложения
препис от Решение № 898/21.05.2013г. по гр.д. 1888/2013г. на ПлРС, бракът
на страните е прекратен, родителските права върху детето *** са
предоставени на ищцата, а ответникът е осъден да заплаща месечна издръжка
за детето в размер на 80.00лв., считано от 21.05.2013г. Няма спор по делото,
че и понастоящем майката се грижи за нуждите на детето и го отглежда. Няма
спор между страните и че детето е в тежко здравословно състояние, като от
представеното ЕР на ТЕЛК на *** от 14.05.2021г. е видно, че детето е със
100% вид и степен на увреждане с чужда помощ, с диагноза Grand mal
припадъци, тежка умствена изостаналост, микроцефалия, ***. В самото ЕР е
отбелязано, че на детето се полага отпускане на инвалидна количка, стол за
баня и тоалетна, антидекубитален дюшек и възглавница. Съгласно писмо от
АСП от 07.07.2022г./л. 71 от делото/, от 01.01.2022г. до 31.05.2022г. майката е
била подпомагана с месечни помощи за отглеждане на дете с трайни
увреждания в размер на 930лв., а от 01.06.2022г., т.к. е назначена като личен
асистент на детето ***, и размерът на месечната помощ е 550.00лв. По делото
липсват представени доказателства от ищцата за размера на
2
възнаграждението й като личен асистент на детето – обстоятелство, което е
настъпило в хода на делото, съгласно посоченото в писмото от АСП. В
информацията, изискана от ТП на НОИ относно доходите на ищцата, е
посочено, че тя не получава пенсия или обезщетения за безработица от тази
институция. Изготвеният социален доклад по делото сочи, че грижите за
детето след развода на родителите са поети от майката, жилището, в което
отглежда детето е нейна собственост и има необходимите условия за живеене.
Сочи се, че детето е изцяло зависимо от грижите на възрастен, нямо развити
говорни умения, но същевременно е записано като ученик и посещава ЦСОП
Плевен – пети клас за учебната 2021/2022 година. Сочи се, че майката има
отговорно и адекватно отношение към проблемите на детето, то е ползвало
безплатна социална услуга – ЦСРИДУ в продължение на 5 години, а
понастоящем – частни специалисти, за които заплаща 100лв. месечно.
Майката е споделила, че детето боледува често и му закупува лекарства със
собствени средства, че бащата е заплащал доброволно по 140лв. месечно. Към
момента на изготвяне на соц. доклад, майката е заявила, че е безработна и има
друго дете на 6 годишна възраст, което не е спорно по делото. Бащата е
заявил, че след развода е прехвърлил жилището на майката заради детето, че
винаги е участвал в издръжката на детето и е давал пари винаги в повече от
договореното, вземал е допреди година детето при себе си, докато не
установил, че то не се чувства добре без майка си. Заявил е пред социалния
работник, че детето получава висока пенсия и че не може да поеме цялата му
издръжка, а само такава от 180.00лв. месечно. Такива изявления ответникът
прави и в съдебно заседание, представил е доказателства, че средномесечния
му брутен доход е в размер на 644.71лв. за последните 6 месеца преди
подаване на и.м., че има друго ненавършило пълнолетие дете – Мария, род. на
28.03.2014г., че съжителката му получава средномесечен доход от 582.88лв.,
че и тя има малолетно дете, чиито родителски права упражнява. Ответникът е
представил доказателства за изтеглен от съжителката му кредит, който се
погасява месечно, и за заплащани ежемесечни битови сметки, които съдът не
следва да обсъжда, доколкото изтегленият кредит първоначално е бил е
приход за съжителстващите, а не само техен ежемесечен разход, а по
отношение на сметките – такива има и ищцата – за себе си и за детето, и те се
предполагат както за едната, така и за другата страна. Съгласно
информацията от ДПМДТ Община Плевен, през 2021г. бащата е декларирал
3
собственост върху жилище в гр. Плевен от 95 кв.м.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условията на живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба, родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо дали те са работоспособни или могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи според
нуждите на детето и възможностите на задълженото лице да я изплаща. При
определяне на предходния размер на издръжка за детето, която е била в
размер на 80.00лв. месечно само от бащата, детето е било на 3 години, било е
в същото здравословно състояние. От определянето на тази издръжка до
момента са изминали 9 години, през които социално-икономическите условия
в страната са се променили значително - минималната работна заплата за
страната е нараснала от 310лв. на 710лв. Поради това, и предходно
определения размер на издръжка от бащата, към днешна дата е под
законоустановения минимум от 177.50лв. от един родител. Израстването на
детето в случая е значително, а здравословното му състояние не е подобрено
– и понастоящем детето е със 100% увреждане с чужда помощ и изцяло
зависимо от помощта на майка си, както сам бащата е посочил пред
соц.работник - то е дотолкова зависимо от нея, че при вземане от негова
страна, детето спирало да яде и страдало. Независимо от тежкото
здравословно състояние на детето, то е ученик, което предполага и разходи
освен за храна, медикаменти, дрехи, а също и за училищни пособия. Поради
установеното тежко здравословно състояние на детето и високите нужди
които то предполага, съдът определя средномесечна нужда за него в размер
на 1000лв., от които 550.00лв. се поемат от държавата под формата на
месечна помощ по ЗСПД, а останалите 450лв. следва да бъдат поети от
двамата родители поравно. От ЕР на ТЕЛК се установява, че държавата е
поела и представянето на помощните средства за детето - инвалидна количка,
тоалетен стол, антидекубитални дюшек и възглавница, които средства не
следва да се прибавят към нуждата от издръжка за детето. Както се установи
по делото, и двамата родители са безусловно задължени и към други свои
ненавършили пълнолетие деца, но и притежават собствени жилища и нямат
разходи за наем. Както майката, така и бащата понастоящем работят, майката
4
без яснота за възнаграждението й, а бащата – с възнаграждение под
минималната за страната заплата. Въпреки задълженията си към други техни
деца, съдът намира, че всеки от родителите е в състояние да поеме от
издръжката на детето ***, по 225.00лв. Бащата е в работоспособна възраст, не
полага непосредствената грижа за детето, и би следвало да може да реализира
доход поне в минималния за страната размер, а и нуждите на това дете
предполагат издръжка от бащата по-висока от предлаганата минимална
такава от 180.00лв. Следва да се определи падеж на издръжката, който, с
оглед обстоятелството, че предназначението на издръжката е осигуряване на
месечните нужди на детето, следва да бъде в началото на всеки месец, а
именно – до 10. число на месеца, за който се отнася. При тези изводи на съда,
искът за увеличение на издръжката от бащата, определена в предходното
производство на 80 лв., се явява основателен, и следва да бъде уважен до
размер от 225.00лв., а за горницата до претендираните 450лв. – следва да се
отхвърли, като недоказан.
С оглед направеното искане в и.м., следва, на осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК,
да се постанови предварително изпълнение на решението в частта за
присъдената издръжка.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на ПлРС ДТ върху увеличението на издръжката в размер на 208.80лв.,
както и на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК и сумата от 150лв. – заплатено
възнаграждение на процесуален представител на ищцата, съобразно
уважената част от иска.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл. 150, във вр. чл. 143 ал. 2 от СК, ИЗМЕНЯ
определената с Решение № 898/21.05.2013г. по гр.д. 1888/2013г. на ПлРС,
издръжка, която Н. ХР. К., ЕГН ********** , от ***, е осъден да заплаща за
малолетното дете *** К., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен
представител Н. М. М., ЕГН **********, от гр.Плевен, КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 80 лв./осемдесет лева/ на 225.00 лв. /двеста двадесет и
пет лева/ месечно, платима до 10. число на месеца, за който се отнася,
считано от 31.05.2022г., до настъпване на законни основания за нейното
5
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска до пълното и изплащане, като за иска за горницата до претендираните
450лв. – ОТХВЪРЛЯ, като недоказан.
ОСЪЖДА Н. ХР. К., ЕГН ********** , от ***, да ЗАПЛАТИ на
Плевенски районен съд, държавна такса върху увеличението в размер на
208.80лв., както и 5.00 лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен
лист.
ОСЪЖДА Н. ХР. К., ЕГН ********** , от ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н. М.
М., ЕГН **********, от гр.Плевен, разноски по делото в размер на 150лв.
На осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК, постановява предварително
изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от днес – 22.08.2022г., съгл. разпоредбата на чл. 315 ал. 2
от ГПК.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6