Решение по дело №2683/2020 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 18
Дата: 14 януари 2021 г. (в сила от 14 януари 2021 г.)
Съдия: Николинка Попова
Дело: 20205220102683
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2020 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Пазарджик , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXXVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Василева
Секретар:Елена Пенова
като разгледа докладваното от Росица Василева Гражданско дело №
20205220102683 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Кредитреформ България“
ЕООД срещу Б. Ф. С. (Б.), ЕГН **********, за осъждане на ответницата да
заплати на ищеца, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 6
от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) вр.
чл. 99 от ЗЗД, сумата в размер на 350 лв. - незаплатена главница по Договор
за кредит № **********/09.12.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и Б.
Ф. С., което вземане е прехвърлено от „4финанс“ ЕООД на ищеца
„Кредитреформ България“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания №
BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането. При условията на евентуалност, ищецът моли съда
да осъди Б. Ф. С., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, да заплати на
„Кредитреформ България“ ЕООД, сумата в размер на 350 лв., като получена
без правно основание, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда – 03.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 09.12.2015 г. между „4финанс“ ЕООД, опериращо
на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус“ и Б. Ф. С. е
1
сключен Договор за кредит № ********** от разстояние, по реда на чл. 6 от
ЗПФУР. Сочи, че съгласно нормата на чл. 6 от ЗПФУР договорът за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен
между доставчик и потребител, като част от системата за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от
отправяне на предложението, до сключването на договора, страните използват
изключително средства за комуникация от разстояние – едно или повече.
Твърди, че договорът е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2
от ЗЕДЕУУ. Посочва, че кредитополучателят е подал заявка за отпускане на
кредит след регистрация в системата „Вивус“ на интернет страницата на
кредитодателя - www.vivus.bg. Същият разполагал с цялата преддоговорна
информация - стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на
договора. След подаване на заявката, проект на договора за кредит се
предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус“. С
натискане на бутон „подпиши“ се считало, че той е подписал всяка страница
от договора и приложимите Общи условия. С подписването на договора за
кредит, кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приел условията на
договора за кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че
желае да сключи договора за кредит с кредитодателя и се съгласява
последният да преведе сумата по кредита по описаната във формуляра за
заявка банкова сметка или по избран алтернативен начин. По силата на
договора в полза на длъжника Б. Ф. С. била отпусната сумата в размер на 350
лв., за период от 30 дни, с падежна дата 08.01.2016 г. Сумата от 350 лв. била
предоставена на кредитополучателя Б. Ф. С. чрез паричен превод
посредством „Изипей“ АД в деня на сключване на договора – 09.12.2015 г. С
настъпване на падежа на договора кредитополучателят не погасил дължимите
суми и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3. от Общите
условия, при изпадане в забава длъжникът следвало да заплати и надбавка за
наказателна лихва, изчислима като сбор от основният лихвен процент, в
размер на законната лихва – 10, 01% и уговорения в специалните условия на
договора лихвен процент – в случая 0,00 %, като общият размер на
наказателната лихва възлизал на 514,50 лв. До ответницата били изпратени
три напомнителни писма от „Вивус“, съдържащи информация за просрочения
кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва, всяко от които съгласно т. 13.5. от Общите условия към
договора за кредит се таксувало по 10 лв. за сметка на изпадналия в
просрочие кредитополучател, но въпреки отправените покани, ответницата не
погасила задълженията си.
На 23.11.2018 г. между „4финанс“ ЕООД, в качеството на цедент и
„Кредитреформ България“ ЕООД, като цесионер, бил сключен договор за
цесия, по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си
по процесния договор за кредит в общ размер на 894,50 лв., от които: 350 лв.
– главница по договора за кредит, 514,50 лв. – наказателна лихва и 30 лв. –
такси за събиране на вземанията. За извършената цесия било изпратено
2
уведомление до длъжника чрез „Български пощи“ ЕАД с препоръчано писмо
с обратна разписка.
По изложените съображения ищецът моли съда да уважи предявения
иск за заплащане на главницата в размер на 350 лв. по процесния договор за
кредит, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.09.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
Ангажира писмени доказателства. Формулира доказателствени искания.
Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответницата Б. Ф. С.
не е депозирала отговор на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща
представител. С нарочно писмено становище с вх. № 351/11.01.2021 г. по
описа на Районен съд – Пазарджик поддържа исковата претенция, излага
подробни съображения по съществото на спора и прави искане за
постановяване на неприсъствено решение. Представя списък на разноските,
инкорпориран в писменото становище.
Ответницата Б. Ф. С., редовно призована лично за насроченото първо по
делото съдебно заседание, не се явява в открито съдебно заседание и не се
представлява от процесуален представител. Същата не взема становище по
спора и не упражнява правото си на защита.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр.
чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 99 от ЗЗД.
При условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
Ответницата Б. Ф. С. не е депозирала отговор на исковата молба, не се
явява в първото по делото заседание, не е направила искане делото да се
разгледа в нейно отсъствие. С Определение № 2043/05.10.2020 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, получено лично от ответницата, на същата са
указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването й в съдебно заседание. Ответницата не е оспорила твърденията
на ищеца и представените от него писмени доказателства нито в срока за
отговор на исковата молба, нито в съдебно заседание. Същата не твърди и не
доказва, че е изпълнила задължението по процесния договор. Отделно от това
от представените по делото писмени доказателства и посочените в исковата
молба обстоятелства може да се направи извод за вероятната основателност
на исковата претенция за връщане на предоставена заемна сума (главница) по
процесния договор за кредит, ведно с претендираната законна лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда до окончателното заплащане на
задължението.
3
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл. 238 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и т. 2
от ГПК, поради което и исковата претенция с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл. 99 от ЗЗД следва да се
уважи по този ред.
Съдът не следва да разглежда и да се произнася по предявения евентуален иск
с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, тъй като не се е сбъднало
вътрешнопроцесуалното условие за това – отхвърляне като неоснователна на
главната искова претенция по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 6
от ЗПФУР вр. с чл. 99 от ЗЗД срещу Б. Ф. С..
По разноските:
Предвид изхода на правния спор право на разноски има ищецът. Същият е
претендирал юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. и 50 лв. за
държавна такса, като за заплащането на държавната такса е представил
писмени доказателства по делото. Съобразявайки фактическата и правна
сложност на делото, съдът определя размера на юрисконсултското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца за настоящото
производство в размер на 100 лв. по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. чл. 37 от
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от НЗПП. Следователно на основание чл. 78, ал. 1 от
ГПК в тежест на ответницата следва да се възложат сторените по делото
разноски в размер на 50 лв. за заплатена държавна такса и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 239 вр. чл. 238 от ГПК,
Районен съд – Пазарджик
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. Ф. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.” № .., да
заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н „К. с.“, ул. „Ш.П.” № 10, п.к. 1606, на
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД вр. чл. 6 от ЗПФУР вр. с чл.
99 от ЗЗД, сумата в размер на 350 лв. (триста и петдесет лева),
представляваща незаплатена главница по Договор за кредит №
**********/09.12.2015 г., сключен между „4финанс“ ЕООД и Б. Ф. С., което
вземане е прехвърлено от „4финанс“ ЕООД на ищеца „Кредитреформ
4
България“ ЕООД с Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-
033/23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба в съда – 03.09.2020 г. до окончателното
изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Б. Ф. С., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Д.” № .., да
заплати на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. С., р-н К. с., ул. „Ш. П.” № 10, п.к. 1606, на
основание 78, ал. 1 от ГПК, сумата в общ размер на 150 лв. (сто и петдесет
лева) - разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени по
посочената от ищеца банкова сметка IBAN: .....
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5