Решение по дело №16256/2016 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 14.05.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на шестнадесети февруари, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                            Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Диана Борисова разгледа докладваното от съдия Георгиев гр. д. №  16 256 по описа за 2016 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от Кодекса за застраховане (КЗ) (отм) на Б.З.С. срещу З. „Е.“ АД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка К.С., настъпила вследствие на пътно-транспортно произшествие от 27.06.2016 г. Б.С. е със съдебен адрес - адвокат П.К.,***, офис 10 - а З. „Е.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОСЪЖДА Б.З. да заплати на З. „Е.“ АД 235,00 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[3] Ако ищецът обжалва решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 50,00 лева държавна такса по сметка на САС. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба.

 

         МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

Производството е исково, пред първа инстанция. Делото е търговско.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

        

[4] В искова молба от 27.12.2016 г. Б.С. заявява, че на 27.06.2016 г. е настъпило ПТП. Вследствие на ПТП е починала майката му. ПТП е било предизвикано от З.С.. Гражданската отговорност на З.С. е била застрахована при ответника З. „Е.“ АД (Е.).

 

[5] От смъртта на майка си ищецът е претърпял неимуществени вреди, които оценява на 200 000,00 лева. Е. не е изплатил обезщетение на ищеца. Затова Борислав С. моли съда да осъди Е. да му заплати 160 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди, като част от общо дължащото се обезщетение от 200 000,00 лева, заедно със законната лихва от датата на ПТП – 27.06.2016 г. (исковата молба, л. 2-3; определението за допускане на увеличението на иска, л. 148-гръб).

 

2. На ответника

 

[6] Ответникът Е. е подал писмен отговор. Той е заявил, че:

1. З.С. не е причинил ПТП;

2. ищецът не е претърпял твърдените вреди;

4. търсеното обезщетение е прекомерно;

3. пострадалата е допринесла за настъпването на смъртта си, тъй като е била без поставен обезопасителен колан и се е возила в кабината на товарен автомобил без да има това право. Затова Е. моли съда да отхвърли иска (писмения отговор, л. 26-29).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА

 

[7] Не се спори, че К.С. е била родена на *** г., а нейният син ищецът Б.С. е бил роден на *** г. (удостоверението за наследници, л. 13).  К.С. е била изключително работлива и добра. Семейството ѝ е било много задружно, като тя е живеела заедно със съпруга си, родителите си и единственото си дете Б.С., за когото е била като орлица. Семейството се занимавало с отглеждане на кози, събирало се е по празници, веселяло се е (показанията на свидетелкатаБ., л. 139).

 

[8] На 27.06.2016 г. около 12:50 часа З.С. е управлявал товарен автомобил „Волво“, състоящ се от влекач и полуремарке, по автомагистрала „Тракия“ с 95 км/ч в посока от Бургас към София. На предна дясна седалка е пътувала К.С.. Тя е била без поставен поставен обезопасителен колан, защото автомобилът не е бил оборудван с такъв.

 

[9] В района на км 154 гумата на предното ляво колело на товарния автомобил се е разхерметизирала,  протекторът ѝ се е разкъсал и въздухът от нея е излязъл. От това се е реализирало съпротивление, което рязко е отклонило автомобила наляво. З.С. не е имал възможност да контролира посоката на движение на автомобила, автомобилът е преминал през лявата пътна лента, разделителния остров, металната еластична ограда и е навлязъл в платното за насрещно движение. Той се е плъзнал странично с дясната си страна напред, преобърнал се е и се е установил. При преобръщането на автомобила от него е изпаднала К.С. и автомобилът я е затиснал. От това тя е получила увреждания, довели до смъртта ѝ (основното и допълнителното заключение на вещите лица Т. и д-р Б., л. 127-135; показанията на вещите лица, л. 138 и л. 148; показанията на свидетеля С.).

 

[10] Не се спори, че към този момент ГО на З.С. е била застрахована при Е.. Липсват доказателства отговорността на Е. да е покривала и събитие, настъпило изключително поради спукване на гума. Затова съдът приема, че отговорността на Е. не е покривала такова събитие.

 

[11] Б.С. много плаче и тъжи за майка си. Мъката му е голяма (показанията на свидетелкатаБ., л. 139).  

 

[12] Не се спори, че Е. не е заплащал обезщетение на ищеца. Б.С. е заплатил: 100,00 лева държавна такса (л. 21), като съдът го е освободил от заплащането на държавна такса над 100,00 лева (л. 17); 400,00 лева за вещи лица (л. 52). Той е бил представляван безплатно от адвокат, регистриран по ЗДДС (л. 126 и л. 146). Е. е заплатил: 150,00 лева за вещи лица (л. 77); 80,00 лева за свидетел (л. 54); 5,00 лева за съдебно удостоверение (л. 55).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[13] Б.С. е предявил иск по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от увреждане вследствие на пътно-транспортно произшествие[1].

 

1. По иска по чл. 226, ал. 1, връзка с чл. 223, ал., 1, изр. 1 от КЗ (отм)

 

[14] Съгласно чл. 223, ал. 1, изр. 1 от КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви пряк иск срещу застрахователя (чл. 226, ал. 1 от КЗ). Възходящите на починалия вследствие на застрахователното събитие имат право на обезщетение за неимуществени вреди (III.2. от ППВС 4/1961 г.)

 

[15] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са:

1. ищецът да е възходящ на трето лице, участвало в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО;

2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на третото лице;

3. ГО на виновния причинител на застрахователното събитие да е била застрахована при ответника;

4. вследствие на смъртта на третото лице ищецът да е претърпял неимуществени вреди;

5. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

           

[16] Съдът установи, че Б.С. е син на К.С., която е починала вследствие на процесното ПТП. Основният спорен въпрос е дали З.С. е бил виновен за настъпването на ПТП и, ако не е бил, дали Е. отново отговаря имуществено за вредите, причинени на Б.С.. Съдът приема, че З.С. не е виновен за настъпването на ПТП, а Е. не отговаря за вредите, причинени на Б.С..

 

[17] Съдът приема това поради следното: когато един водач е изпълнил предписанията на правилата за движение досежно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици, той не следва да носи отговорност. В такива случаи е налице случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК (т. 5 от ТР 28/1984 г. по н. д. 10/1984 г. на ОСНК на ВС).

 

[18] Съдът установява, че З.С. е управлявал товарния автомобил с 95 км/ч при максимално допустима скорост на автомагистрала от 100 км/ч (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП). Следователно З.С. се е движил с допустима и съобразена с пътните условия скорост. З.С. не е могъл и не е бил длъжен да предвиди спукването на гумата. Той не е могъл и да предотврати общественоопасните последици от спукването на гумата (и основната и допълнителната комплексна експертиза са категорични в това). Следователно настъпването на ПТП е случайно деяние.

 

[19] Съгласно чл. 15 от НК, случайното деяние не е виновно извършено. Ето защо съдът приема, че З.С. не е виновен за настъпването на ПТП. Съдът не установи Е. да отговаря и за действия на З.С., които не са виновно извършени. Затова съдът приема, че Е. не отговаря за безвиновни действия на З.С..

 

[20] Не е налице предпоставка за уважаването на иска. Затова съдът го отхвърля.

 

2. По разноските

 

[21] Ответникът търси разноски. Той е направил такива за 235,00 лева и е бил представляван от юрисконсулт.

 

[22] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска изцяло. Ето защо съдът осъжда Б.С. да заплати на Е. 235,00 лева разноски по делото и 200,00 лева юрисконсултско възнаграждение.

Съдия: