Р Е
Ш Е Н
И Е № 470
гр.Видин , 03.08.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видински районен
съд , гражданска колегия, втори състав,
в публично заседание на
втори юли през две хиляди и двадесета година , в състав:
Председател:Нина
Николова
при секретаря М.Петкова
, като разгледа докладваното от
съдията Николова гр.дело №877 по описа за 2019г.,и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са три обективно
кумулативно съединени иска: 1) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 772,22 лв. – главница; 2)
иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 153,57 лв. –
възнаградителна лихва; 3) иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК вр.чл. 415 от ГПК вр. чл. 79 ЗЗД с цена на иска 39,41 лв. – обезщетение за забава.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „БНП П.П.Ф.
С.А.”, П., рег. № *********, чрез „БНП П.П.Ф. С.А“, клон Б. с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление - гр.С., ж.к.”М.” 4, Б.П. С., сгр. 14,
представлявано от Д.Д. – зам. управител, против А.Г.А.,***.
В исковата молба се твърди, че при сключването на Договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер CREX-13465761
ответникът е дал съгласието си, освен усвоения кредит, да му бъде отпуснат
револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. На
19.10.2016г. ответникът активирал предоставената му от ищцовото дружество
кредитна карта № CARD-13877610 с максимален кредитен лимит в размер на 1000 лева. Същият
представлявал револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоявал посредством различни транзакции – теглене в брой от банкомати,
плащания чрез терминални устройства и др., осъществени чрез издадената му
кредитна карта. Върху усвоената сума се начислявала годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл. 1 и чл. 14 от Приложението за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, за кредитополучателя възниквало задължение да заплаща
минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
В исковата молба се твърди, че ответникът е преустановил редовното обслужване
на кредитната карта на 01.11.2017г., когато
било последното му плащане по нея, като балансът по същата бил в размер на
минус 925,79 лв. Това принудило кредитора да блокира използването ѝ.
Ищцовото дружество твърди, че въпреки многократните опити за контакт с
ответника и отправените покани да погаси натрупаните задължения доброволно, той
не е изпълнил задължението си.
Твърди се, че задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 925,79 лева,
представляващо използваната главница в размер на 772,22 лева, както и
договорна лихва в размер на 153,57 лв. за периода от 01.11.2017г. (първа
пропусната вноска) до 11.04.2018г. (дата на изпращане на покана за доброволно
изпълнение), както и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер
на 39,41 лв. за периода от
11.04.2018г. до 11.10.2018г.
Иска се от съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че е налице вземане от страна на ищцовото
дружество от ответника в размер на: 772,22 лв. - главница по кредита, 153,57
лв. – възнаградителна лихва за периода от 01.11.2017г. до 11.04.2018г. и 39,41
лв. - законна лихва за забава за периода от 11.04.2018г. до 11.10.2018г., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане.
В условията на евентуалност се предявява
осъдителен иск за горепосочените суми.
Претендират се направените разноски по
заповедното производство и в исковото производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения
по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват като
недопустими и неоснователни. Оспорва се факта, че на ответника е предадена
кредитна карта. Оспорва се, че подписите върху договора за кредит и върху
фактурата за закупена стока с кредитната карта са изпълнени от ответника.
Твърди се, че кредитът неправилно е обявен изцяло за предсрочно
изискуем.Предявените искове за главница и за възнаградителна лихва се оспорват
по размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност.
По
делото са събрани писмени доказателства и е изслушано заключението на вещо лице.
Като
взе предвид становищата на страните,събраните в производството доказателства,
обсъждайки същите поотделно и в тяхната взаимовръзка, съдът намира за
установено следното:
Видно
от Договор потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитнна карта с номер CREX-13465761
ответникът е дал съгласието си да получаване на кредит за покупка на стоки в размер на 622.96
лева. В същия договор, в раздел Отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта е
посочено, че кредиторът може да предостави за ползване на кредитополучателя
кредитна карта с максимален кредитен лимит от 10 000 лева. Кредиторът ще
издаде и достави картата след проучване на изпълнението на задълженията по
договора за кредит на кредитополучателя. Издаването на картата ще бъде не
по-късно от 18 месеца от първата погасителна вноска по кредита. Ако в този срок
не бъде издадена карта този раздел не произвежда действие. Всички задължения,
произтичащи от този документ и свързани с ползването на кредитната карта, ще възникнат
само след активирането от кредитополучателя на издадената кредитна карта.
Не се спори, че процесният Договор потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитнна карта с номер CREX-13465761 от 03.06.2016г , е сключен между
страните, като ответникът е запознат с условията му относно предоставения
кредит за покупка на стоки и услуги както и с възможността да му бъде отпуснат
нов револвиращ кредит с лимит до 10000 лева.
С Приложение към Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-13465761 от 03.06.2016г ,ответникът е
уведомен че му е отпуснат револвиращ кредит под формата нна кредитна карта, с
посочени в същото приложение условия за лихви , такси , лимити за покупки и
теглене. Ответникът е получил приложението и кредитната карта лично на
03.03.2016г., видно от товарителница на МиБМ Експрес ООД , приета и неоспорена
по делото. Видно от товарителница от
4.10.2016 г. ищецът е изпратил на ответника 1 брой документи, без да е описана
пратката, който е получен на 06.10.2016г. , лично от ответника.
Съгласно приложението, кредиторът отпуска на кредитополучателя
револвиращ кредит в размер на 1000 лева, издава кредитна карта Мастъркард на кредитополучателя, при годишен лихвен процент
35% и годишен процент на разходите 44,90 %. В чл. 13 е уговорено, че месечните
погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца, следващ издаването на
извлечението най-малко в минимален размер съгласно тарифата. В графа „лимити“ е
посочено че при усвоен кредитен лимит от 0 до 1000 лева минималната погасителна
вноска е 60 лева.
Видно
от заключението на вещото лице, неоспорено по делото, първата трансакция е
осъществена на 18.01.2017г., като са изтеглени 300.00 лева , на 08.02.2017 са изтеглени 100.00 лева , на
06.03.2017г., на 27.03.2017г. и на 04.04.2017г. са изтеглени по 200.00 лева,
като са извършвани погасявания .на 23.02.2017 -100.00 лева, на 30.03.2017г.,04.05.2017г,
02.06.2017г., 13.07.2017г. по 60.00 лева и на 25.09.2017г. -180.00 лева. Вещото
лице сочи, че с внесените суми са погасявани главници по кредита.Размерът на
непогасената обща сума по договора, според заключението към датата на подаване на заявлението е
772.22 лева главница, 153.57 лева лихва договорна, 39.41 лева мораторна лихва.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
За да се уважат предявените искове дружеството – ищец следва да установи вземането си на претендираното договорно основание
/договор за револвиращ кредит/ и в претендирания размер, а именно – наличието
на валиден сключен договор за паричен кредит, който обвързва страните, и по
който е била предоставена и усвоена твърдяната парична сума. Следва да докаже и
конкретния размер на дълга, който се претендира. Ищецът следва да докаже, и че
е уговорена договорна лихва, като следва да докаже и
размера и периода на претенцията за договорна лихва, както и изпадането в
забава на ответника и размера на претендираната мораторна лихва.
По смисъла на чл. 240
ал. 1 ЗЗД с договора за паричен заем заемодателят предава в собственост на
заемателя определена сума пари, срещу насрещното задължение на заемателя да ги
върне. Договорът се счита за сключен от момента на предаване на съответната
сума, а не от постигане на съгласието на страните, за това независимо дали е
налице писмен акт между тях или само устна уговорка, само с предаването на
съответната сума е завършен фактическия състав на съглашението. Договорът за револвиращ
кредит има характер на потребителски кредит по чл. 9 и сл. ЗПК, поради което, като условие за
неговата действителност намират приложение императивните изисквания уредени в
ЗПК. В настоящия случай след изследване на съдържанието на договора, съдът
намира, че потребителския кредит е недействителен, поради неспазване на
императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Така, в процесния договор, кредиторът се е
задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент
по заема и ГПР. Липсва
обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по
кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 44,90 % /. В този
ред следва да
се посочи, че съобразно разпоредите на ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, застраховки, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тоест, в
посочената величина / като глобален
израз на всичко дължимо по кредита / следва по ясен и разбираем за потребителя
начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са
пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния
договор за кредит, яснота досежно посочените обстоятелства липсва. Посочен е лихвен
процент по заема /койт о е фиксиран /, както и
годишно оскъпяване по заема, но не се изяснява как тези стойности се съотнасят
към ГПР по договора. Не е ясно
включена ли е застраховка, която е посочена от ищеца като дължима в месечно
извлечение по кредитна карта на стр.35 от делото , със срок за плащане 01.04.2018г. , включена
ли е в претендирания размер на главницата, но не фигурира в условията на
договора за револвиращ кредит /Приложение към Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS -11377723/30.07.2015г. /. Следва да се посочи, че ГПР е величина, чийто
алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика, налагаща
изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от законовия е
недопустимо /в материалноправен смисъл/. Тези съставни елементи обаче, както бе
посочено и по- горе остават неизвестни и на практика, така се създават
предпоставки кредиторът да ги кумулира, завишавайки цената на ресурса. Не става ясно какво се включва в общите
разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към заема
освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени задължения,
месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за
справки за разполагаем лимит в банкомат. От така изложеното не може да се направи категоричен извод, че
тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени. Следва да се приеме, че кредитното
правоотношение между страните е недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11,
ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова не е в състояние да породи присъщите за този тип
сделка правни последици. Видно от
заключението на вещото лице, не се установява месечната минимална погасителна
вноска по процесния кредит, която е калкулирана от ищеца при установения лимит на кредита до 1000
лева, за да се прецени дали е налице едностранно изменение на клаузи по
договора във вреда на потребителя. Видно е още от заключението на вещото
лице,както и от представеното месечно извлечение от кредитна карта , че в сумата, която се претендира като главница е
включена и застраховка, посочена от вещото лице в приложението към
заключението, който разход по кредита
изобщо не е отразен нито като основание, нито като размер, респективно не е известен на длъжника в Приложение към Договор за потребителски паричен кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна
карта PLUS -11377723/30.07.2015г. Горното налага на потребителя
приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора, оглед което договорът е недействителен и на основание
чл.146, вр. с чл.143, т.9 от ЗЗП и чл.147 ЗЗП.
Не на последно място няма доказателства,
получена ли е , от кого и кога е получена кледитната карта и приложението , тъй
като в единствената товарителница не е описано какво е изпратено и получено,
само е отбелязано че е 1 брой документ. Няма доказателства и че са изпращани
месечни извлечения на ответника.
По изложените съображения за недействителност на
договора, и за липса на волеизявление, изходящо именно от ответника, за
сключване на договора, предявеният иск
се явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.
По отношение на разноските
съдът намира, че с оглед изхода на спора
и с оглед липсата на разноски, направени от ответника, на страните не следва да
се присъждат такива.
С оглед горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „БНП П.П.Ф. С.А.”, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК *********,, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, със законен представител Д.Д.-Заместник
управител, представлявано от юрисконсулт Ц.С., срещу А.Г.А., ЕГН: ********** ***
Аспарух 12 иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, чл.79, ал.1 ЗЗД,
чл. 240, ал. 1 ЗЗД и ал. 2 ЗЗД за признаване на установено в отношенията между
страните, че А.Г.А., ЕГН: **********
*** Аспарух 12 дължи на „БНП П.П.Ф.
С.А.”, чрез „БНП П.П.Ф. С.А.”, клон Б. следните суми: главница 772.22 лева, ведно
със законната лихва,считано от подаване на заявлението на 29.10.2018г. до
окончателното издължаване, договорна лихва 153.57 лева за периода 01.11.2017г.до
11.04.2018г, 39.41 лева мораторна лихва за
периода 11.04.2018г.-11.10.2018г., за които суми е издадена Заповед № 2140/07.11.2018
г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2744/2018 г.
на ВРС.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „БНП П.П.Ф. С.А.”, чрез
„БНП П.П.Ф. С.А.”, клон Б., ЕИК *********,, седалище и адрес на
управление: гр. С., ж.к. М. 4, Б.П. С., сгр. 14, със законен представител Д.Д.-Заместник
управител, представлявано от юрисконсулт Ц.С. за присъждане на разноски по
гр.дело № 877/2019г.на ВРС и ч.гр.д. № 2744/2018 г. на ВРС.
На особения представител адв. Д.Б. –ВАК да
се изплати внесеното възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Видински
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П
Вярно с оригинала
Секретар: