Р Е Ш Е Н И Е
№ 2820 01.11.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На четиринадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 7 943 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото по делото е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, представлявано от Николина Тодорова Станчева, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника З.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № 5358830/24.05.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД и длъжника, сумата от 900 лева (деветстотин лева), представляваща дължима главница – задължение по договор за паричен заем № 5358830/24.05.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД и длъжника, сумата от 157,77 лева (сто петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки) договорна лихва за периода 23.06.2017 г. – 18.02.2018 г., сумата от 397,71 лева (триста деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 175 лева (сто седемдесет и пет лева) такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 70 лева (седемдесет лева) такса разходи за дейност на служител, сумата от 397,71 лева (триста деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки) неустойка за неизпълнение на задължение от 23.06.2017 г. – 18.02.2018 г., сумата от 52,14 лева (петдесет и два лева и четиринадесет стотинки) обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 24.06.2017 г. – 30.08.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 30.08.2018 г. до изплащане на вземането, както и сумата от общо 93,01 лева (деветдесет и три лева и една стотинка) – разноски по делото за заплатена държавна такса в размер на 43,01 лева и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3256 от 03.09.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 6422 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточненията към нея са следните:
На 24.05.2017 година между ответника и „Вива Кредит“ ООД е сключен договор за заем за предоставяне на сума в размер на 900 лева, която З.С.М. се задължил да върн, заедно с договорна лихва в размер на 117,53 лева.
На 02.02.2018 година е подписано приложение към сключен рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/, с който ищецът придобил посоченото по – горе вземане, заедно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. В исковата молба е посочено, че ответникът е уведомен за цесията лично, по пощата с обратна разписка.
По отношение на задълженията по договора ищецът конкретизира следното:
Замателят се задължил да върне сумата, получена на основание договора на 9 равни месечни вноски в размер на 157,77 лева всяка, с падеж на първа погасителна вноска на 23.06.2017 година и падеж на последна погасителна вноска на 18.02.2018 година.
Ищецът счита, че с подписване на договора за кредит ответникът е удостоверил, че е получил сумата, предмет на договора.
В исковата молба е изложено още, че на основание сключения договора за заем и Тарифа на „Вива кредит“ ООД, при забава на плащането на погасителна вноска по договор за предоставяне на паричен заем, на четвъртия и осемнадесетия ден забава заемателят дължи на кредитора заплащането на сумата от 10,00 лв., а на единадесетия и двадесет и петия ден забава дължи на кредитора заплащането на сумата 15,00 лв., като максималният размер на начислените разходи не може да превишава 75,00 лв. за заемни суми в размер на 300,00 лв., 125,00 лв. за заемни суми в размер на 400,00 лв. и 175,00 лв. за заемни суми от 500,00 лв. до 1 500,00 лв. Сумите се начисляват за да покрият направените разходи от страна на заемодателя за провеждане на телефонни разговори, изпращане на писмени покани и електронни съобщения за събирането на просрочените вземания. Ищецът излага, че на основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 175,00 лв. Твърди, че страните са договорили, че при забава на плащането на която и да е погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 57 календарни дни, на петдесет и осмия ден забава заемателят дължи на заемодателя заплащането на еднократна сума в размер на 70,00 лева, представляваща направените разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на вземането. На това основание на длъжника е начислена такса разходи за дейност на служител в размер на 70,00 лв.
Ищецът твърди и, че съгласно клаузите на договора, заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - поръчител физическо лице, което да представи на заемателя бележка от работодателя си, издадена не по-рано от 3 дни от деня на представяне и да отговаря на следните изисквания: да е навършило 21 годишна възраст; да работи на безсрочен трудов договор; да има минимален стаж при настоящия си работодател 6 месеца и минимален осигурителен доход в размер на 1000,00 лв.; през последните 5 години да няма кредитна история в ЦКР или да има кредитна история със статус не по- лош от 401 „Редовен“; да не е поръчител по друг договор за паричен заем и да няма сключен договор за паричен заем в качеството си на заемател или валидна банкова гаранция, която е издадена след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на заемателя по договора, която да е валидна за целия срок на договора за заем. Предвид обстоятелството, че заемателят не е представил на заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 397,71 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски, всяка в размер на 44,19 лева, дължими на падежните дати на погасителните вноски по договора за заем.
Ищецът
твърди, че подписвайки договора за кредит, заемателят
е заявил, че преди подписване на договора е избрал доброволно да се ползва от
допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на
паричния заем, предоставяна от кредитора, за което дължи сумата 397,71 лв.,
която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 9 равни вноски,
всяка в размер на 44,19 лева, включени са в размера на всяка погасителната
вноска и се дължат на падежните дати на погасителните вноски.
По
този начин погасителната вноска, която следва да заплати заемателя
е в размер на 205,91 лева, която включва вноската по кредита, вноската по
неустойката и вноска по таксата за експресно разглеждане на искането за
отпускане на кредит.
На
длъжника е начислена лихва за забава за периода от 24.06.2017 г. до датата на
подаване на заявлението в съда, която е в размер 52,14 лева и представлява сбор
от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна вноска с настъпил падеж.
Заемателят, който е ответник в настоящия процес не е извършвал плащания по договора.
По изложените съображения ищецът счита, че ответникът дължи сумите, описани в исковата молба, както и разноските, направени по водене на делото, включващи сумата 325.00 лева, от които 25.00 лева по чл.13, т.2 от НБПП за подготовка на документи за завеждане на дело и 300 лева по чл.25 от НБПП.
В преклузивния едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения на основание чл. 47 от ГПК процесуален представител – адвокат Г. е дал писмен отговор на предявения иск.
На първо място от името на ответника е направено възражение за недопустимост на иска, тъй като не е уведомен за договора за цесия преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, а и рамковия договор, подписан много преди сключване на договора за потребителски кредит, въз основа на който е основана исковата молба, не може да замести конкретния договор за цесия. При това положение процесуалният представител на ответника счита, че няма доказан действителен договор за цесия и ищецът няма право да предяви този иск.
На следващо място от името на ответника е оспорена и основателността на иска по изложените по – горе съображения. В допълнение е посочено, че към исковата молба не е представена справка по чл. 366 от ГПК за необходимите изчисления, от които да се изчисли точния размер на иска.
В писмения отговор процесуалният представител на ответника оспорва верността и истинността на представените договори, като в допълнение на твърдението за това, че отделните подписи на ответника се различават, излага и довод, че факта на особеното представителство също е основание да предприеме това процесуално действие.
На следващо място от името на ответника е посочено, че по делото липсват твърдения и доводи, че ответника е уведомен за настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договора за потребителски кредит. В този смисъл се позовава на Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 година по т.д № 4/2013 на ОСГТК.
В писмения отговор е посочено, че уговорките за възлагане в тежест на ответника на суми накърняват добрите нрави, което е основание за нищожност по чл.26 от ЗЗД. С отделните уговорки за суми, които са посочени по основания от ответника и съвпадат с посочените в исковата молба дългът нараства два пъти и половина без реално основание.
Предявеният установителен иск по реда на чл.422 от ГПК е допустим, тъй като със Заповед № 3256 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 03.09.2018 година, постановена по частно гражданско дело № 6422 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година, е разпоредено плащане в полза на ищеца от ответника на сумите, индивидуализирани в исковата молба, както и предвид връчване на заповедта по презумпцията по чл. 47 от ГПК.
В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск, сочи доказателства. В заседание по същество на спора и в писмен бележки излага подробни фактически и правни доводи за основателност и доказаност на предявените искове.
В съдебно заседание ответникът, чрез назначения на основание чл.47 от ГПК представител, поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за неоснователност на претенцията.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 79 от ЗЗД вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 240, ал.2 вр. чл. 79 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл.79 от ЗЗД, чл. 79 от ЗЗ, чл. 92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
Във връзка с възражението на
процесуалния представител на ответника, че заемополучателят
не е уведомен за договора за цесия, настоящият състав взе предвид приетия като
писмено доказателство рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 22.01.2013
година, сключен между „Вива Кредит“ ООД и ищеца в
настоящия процес „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и Приложение №1 към този договор от
02.02.2018 година по силата на който вземането по
договора е прехвърлено на ищцовото дружество. В
случая от представената обратна разписка към товарителница, в която е посочено,
че е изпратено и също прието като доказателство по делото уведомително писмо №
УПЦ – С- ВИВ/5358830 се установява, че ответника е уведомен за договора за
цесия на 29.10.2018 година, за което ищецът е упълномощен от заемодателя
/пълномощно лист 16 от договора/. Посочената дата е след подаване на заявлението
на 31.08.2018 година и преди предявяване на иска на 11.11.2018
година, но на основание чл. 235, ал.3 от ГПК този факт, настъпил в хода на
процеса, следва да бъде взет предвид при формиране на изводите за
основателността на иска. По отношение на възражението на процесуалния
представител на ответника за това, че цесията не е конкретизирана, настоящият
състав приема, че от посочените приложение от 02.02.2018
година и потвърждение за цесия установяват тези правнорелавнтни
факти. При това положение настоящият състав приема, че е налице съответствие с
чл.99 от ЗЗД.
Видно от приетия като писмено доказателство договор за паричен заем № 5358830/24.05.2017 г., сключен с „ВИВА КРЕДИТ“ ООД, и ответника – от друга, като длъжник, е сключен индивидуализирания в исковата молба договор за предоставяне на потребителски заем в размер на 900 лева. Видно от приложения Разходен касов ордер от 24.05.2017 година сумата е платена на кредитополучателя. Той е поел насрещно задължение за връщане на заема на девет месечни вноски, всяка в размер на 161,72 лева. В чл.5 страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент 40,30 %. В т.8 е посочено ГПР 49,46 % . В чл.2, т.8 е посочено, че при изчисляване на ГПР са взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по договора.
В договора е уговорена и неустоечна клауза със съдържанието индивидуализирано в исковата молба /чл. 4/, съгласно който при непредоставяне на посоченото обезпечение заемателят дължи неустойка в размер на 397,71 лева, която се заплаща от заемателя с плащане на всяка погасителна вноска и е в размер на 205,91 лева месечно.
По договора не са извършвани плащания по сметка на ищеца, което се установява и от заключението на вещото лице, изготвил допуснатата по делото съдебно – икономическа експертиза.
При тази
фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
По
възражението, направено в писмения отговор за това, че длъжникът не е уведомен
за настъпване на предсрочната изискуемост, следва да бъде посочено, че падежът
на последната погасителна вноска по договора е настъпил на 18.02.2018 година,
преди подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение от ищеца
на 31.08.2018 година.
Съгласно чл. 22 от Закона за потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски кредит съдържа „годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.В конкретния случай в договора е посочен размерът на ГПР, съгласно изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Тези основания не са изложени в договора като не е конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,46 %.
Съгласно чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца връщане на главницата, която е получил по договора, за която по делото няма спор, че не е платена.
В допълнение следва да бъде посочено, че договорната лихва в размер на 40,30 % - фиксиран годишен процент по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за нищожност чл.26, ал.1 предложение второ от ЗЗД, тъй като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от 18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от 30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
Уговорката
за неустойка също е нищожна, тъй като в конкретния случай излиза извън
присъщата за този институт на материалното право обезпечителна функция, предвид
вида на обезпеченото задължение и размера на санкцията за неизпълнението му и евентуалните
вреди. Относно преценката за валидност на уговорка за неустойка и критериите за това ВКС се е произнесъл в мотивите
т.3 от Тълкувателно решение от 15.06.2010 година по тълкувателно дело №1
от 2009 година на ОСТК на ВКС.
Следва да бъде посочено и, че съгласно Решение №247 от 11.01.2011 година по търговско дело №115 от 2010 година на Второ търговско отделение на ВКС и Решение №229 от 21.01.2013 година по търговско дело №1050/2011 година на Второ търговско отделение на ВКС, съдът следи служебно за валидността на уговорката за неустойка.
По отношение на претенциите за установяване на дължимост на такси за експресно разглеждане на документите, такса за извънсъдебно събиране и такса разходи за дейност на служител не се установява от приложените по делото доказателства, че страните са постигнали съгласие за дължимостта им по договора. На следващо място следва да бъде посочено, че тези такси противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно който кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Две от таксите – за извънсъдебно събиране и за дейност на служител противоречат и на чл.33 от ЗПК, съгласно който при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Цитираните норми са императивни и съдът следи служебно за наличие на противоречия с тях.
Не следва да бъде присъждана на основание чл. 86 от ЗЗД и сумата 52,14 лева, представляваща лихва за забава за периода от 24.06.2017 година до датата на подаване на заявлението в съда -30.08.2019 година, и представляваща общ размер на лихвите за забава, изчислени върху всяка вноска по договора, считано от настъпване на падежи й, тъй като, както беше посочено при недействителност на договора отговорността се свежда до изпълнение на задължението за връщане на сумата, получена от заемополучателя по кредита, без да се дължат лихви – чл.23 от ЗПК.
По изложените съображения следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 900 лева, и претенциите за установяване дължимост на неустойка, договорна лихва, такси и лихва за забава да бъдат отхвърлени. Дължима е лихва за забава, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 31.08.2018 година до окончателното плащане на задължението.
При този изход от спора и съгласно чл. 78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски, направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска.
В исковата молба ищецът претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК в полза на юридическо лице или еднолични търговци се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.25 от Наредбата за правната помощ по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. В конкретния случай следва да бъде определено възнаграждение в размер на 100 лева, предвид цената на исковете. Останалите направени по водене на делото разноски са както следва: 306,99 лева за държавна такса, и сумата 380,52 лева представляваща възнаграждение за процесуално представителство на ответника по чл. 47 от ГПК и сумата 150 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице. Общият размер на разноските е 937,51 лева. Съответно на уважената част от исковете следва да бъдат присъдени разноски в размер на 392,39 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР № съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, които са присъдени в размер 93,01 лева и съответно на уважената част от исковете ищецът дължи разноски в размер на 38,93 лева. До пълния предявен размер претенцията за разноски следва да бъде отхвърлена.
По изложените съображения настоящият състав приема, че следва да бъде установена дължимост на претендираната по договора за заем сума като главница, вземането по която е прехвърлено на ищеца, останалите претенции , основани на договора да бъдат отхвърлени и да бъдат присъдени разноски, съответно на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, по договор за паричен заем № паричен заем № 5358830/24.05.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД, вземането по който е прехвърлено на заявителя с договор за цесия, сумата 900 лева /деветстотин лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 31.08.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 3256 от 03.09.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 6 422 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, против З.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца по договор за паричен заем № 5358830/24.05.2017 г., сключен между „Вива кредит” ООД и длъжника, сумата от 157,77 лева /сто петдесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки, представляваща договорна лихва за периода от 23.06.2017 г. до 18.02.2018 г., сумата от 397,71 лева /триста деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща такса за експресно разглеждане на документи, сумата от 175 лева /сто седемдесет и пет лева/, представляваща такса разходи за извънсъдебно събиране на задължението, сумата от 70 лева /седемдесет лева/, представляваща такса разходи за дейност на служител, сумата от 397,71 лева /триста деветдесет и седем лева и седемдесет и една стотинки/, представляваща неустойка за неизпълнение на задължение за периода от 23.06.2017 г. до 18.02.2018 г., сумата от 52,14 лева /петдесет и два лева и четиринадесет стотинки/, обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода от 24.06.2017 г. до 30.08.2018 г., плащане на които е разпоредено със Заповед за изпълнение на 31.08.2018 година до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със заповед № 3256 от 03.09.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 6 422 по описа на Бургаски районен съд за 2018 година.
ОСЪЖДА З.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сумата 392,39 лева /триста двадесет и девет лева, тридесет и девет стотинки/ и сумата 38,93 лева /тридесет и осем лева, деветдесет и три стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ претенцията от АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Д-р П. Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, офис4, ет.2, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, за осъждане на З.С.М., ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски в размер разликата между присъдените размери до пълните предявени размери от 937,51 лева /деветстотин тридесет и седем лева, петдесет и една стотинки/ и 93,01 лева /деветдесет и три лева и една стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.