Р Е Ш
Е Н И Е
№ 09.07.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На първи юли
2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Тихомир
Петков
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера Максимова
Секретар Анатолия Атанасова
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 178 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение № 158 от 12.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1265/2018 г. по описа
на ТРС, съдът е отхвърлил предявения по
реда на чл. 422 във вр. чл. 415 ал.1 от ГПК иск за установяване, че съществува
вземането на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Валери
Маринов Вълчев и Георги Атанасов Атанасов, действащи чрез пълномощник: адв. Д.П.
***, съдебен адрес:***, офис 4
против А. А. И.,
ЕГН **********,***, представлявана от назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК особен процесуален представител – адв. Т.В. ***,
съдебен адрес:***, офис 9 за сумата от
683.32 лв. – главница по
Договор за заем CrediHome № 1181-10165791 на дата 07.09.2017 г.; ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението – 06.06.2018 г. до окончателното
изплащане на вземането; 52.39 лв. -
лихва от 22.11.2017 г. до 10.01.2018
г.; 297 лв. – застраховка от 22.11.2017
г. до 10.01.2018 г.; 126 лв. –услуги от 22.11.2017 г. до 22.11.2017 г., за което е издадена заповед № 575/07.06.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1006/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище, като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба от „МИКРО КРЕДИТ” АД, ЕИК202073629, седалище и адрес на управление:*** ЧРЕЗ
адвокат Д.Р.П. ***, съдебен адрес *** офис 4, тел.0898 583218.
Във въззивната жалба се излагат следните съображения:
Въззивникът счита, че решението е неправилно и противоречащо на
материалният закон, тъй като съдът е приел, че съществуващото вземане не е
изискуемо. Други съображения не са изложени.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адвокат Т.В.,***, като особен
процесуален представител на А.А.И., ЕГН **********,***, в който отговор се
излага следното:
Съгласно даденото разрешение в т. 18 на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на
предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вземането, произтичащо от договор за кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита
предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита. Начинът на удостоверяване на връчването на
документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за
уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. По
настоящия казус, според въззиваемата страна, безспорно се установява, че няма
надлежно връчване на длъжника - документите не са достигнали до адресата,
кредиторът не е предприел всички действия за откриване на длъжника, изисквани
от принципите на дължимата грижа и добросъвестността (кредиторът има възможност
за връчване чрез нотариус и т.н.начини, гарантиращи, че уведомлението ще
достигне до адресата). Съдебната практика приема, че връчването на
уведомлението на ответника, ведно с преписа от исковата молба, се счита за редовно
уведомяване на длъжника и същата поражда действие от момента на връчването, при
което той ще дължи изпълнение на кредитора и този факт настъпил след подаване
на заявлението и исковата молба по чл.422 от ГПК следва да се вземе предвид от
съда, като факт настъпил в хода на процеса. Съдебните решения обаче касаят
случаи, при които преписа от исковата молба, с уведомлението са достигнали
фактически до адресата-длъжник, какъвто настоящия случай не е. Ответницата не е
открита на адреса (който е постоянен и настоящ такъв), нито в хода на
заповедното, нито в хода на исковото производство. В хода на исковото
производство не е установена и месторабота на същата, където да й бъдат връчени
съдебните книжа, като видно от изисканата справка от НАП за регистрирани трудови
договори на лицето, такива няма. Особеният представител, макар и назначен с акт
на съда по реда на чл.47, ал.6 ГПК, не упражнява свои процесуални права, а тези
на страната, която представлява (в този см. т.7 от ТР №6 от 06.11.2013г. на ВКС
по тълк.д. №6/2012г., ОСГТК). Представителната власт на особения представител
се изчерпва с осъществяване на процесуалното представителство по конкретното
гражданско дело, по което същият е назначен, и не обхваща получаването на
материалноправни изявления, адресирани до представлявания от особения
представител отсъстващ ответник. След като особен представител и ответник
очевидно нямат контакт (или правоотношение) помежду си, то длъжникът не може да
се счита за уведомен за предсрочната изискуемост по кредита чрез особения
представител, поради което и тя няма действие спрямо него.
С оглед гореизложеното, особеният представител на ответницата моли съда
да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
В съдебно заседание ответната
страна чрез адвокат В., назначена за особен представител на ответника, оспорва
въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По фактите съдът съобрази следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 1006/2018 г. по описа на РС-Търговище,
ищецът „Микро Кредит“ АД – София, е
подал на 06.06.2018 г. заявление за
издаване на заповед по чл.410 от ГПК против ответницата – А.А.И. ***. Съдът е издал
заповед № 575 от 07.06.2018 г. за изпълнение
на парично задължение по чл. 410
от ГПК, с която разпоредил длъжникът да
заплати: сумата от 683.32
лв. – главница; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 06.06.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; 52.39
лв. - лихва от 22.11.2017 г. до
10.01.2018 г.; 297 лв. – застраховка от 22.11.2017 г. до 10.01.2018 г.; 126
лв. – услуги от 22.11.2017 г. до
22.11.2017 г., на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1 от ГПК, както и направените в
производството разноски, като е посочено
в заповедта съобразно заявлението, че
вземането произтича от неизпълнено
задължение по договор за заем CrediHome
№ 1181-10165791, сключен на 07.09.2017
г. Ответницата А.А.И. *** е подала възражение по реда на чл.415 от ГПК. Съдът е дал указания на кредитора
да предяви иск за установяване съществуване на вземането си против ответницата.
Това определя и правния интерес на ищеца
от предявяване на настоящия иск по
реда на чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 т. 1 и т. 2 от ГПК и с
правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД.
От представения по настоящото
дело писмен договор се установява, че ищецът
- „М.К.“ АД-София, наричан - заемодател, от една страна и от друга страна – ответницата – А.А.И.,
наричана за краткост – заемополучател ,
са сключили в офис на кредитора в
гр. Търговище Договор за заем CrediHome № 1181-10165791 на дата 07.09.2017 г., ведно с Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome № 1181-10165791 от 07.09.2017 г.
Съгласно договора за заем CrediHome №
1181-10165791 от 07.09.2017 г., т.2. параметрите по заема са: чиста стойност на заема: 1000 лв.; еднократна
такса: 0.00 лв.; обща сума за
погасяване: 1113.21 лв.; брой седмични вноски: 27 бр.; седмична
погасителна вноска: 41.23 лв.; ден
на изплащане: сряда; дата на първо плащане: 20.09.2017 г.; ГПР : 50 %; фиксиран лихвен процент:
40.67%; приложения: погасителен план;
начин на усвояване: в брой в офис на „Микро Кредит“ АД. Неразделна част по визирания договор за заем са: „Общи условия“ и
„Погасителен план“. По Договора за
допълнителни услуги към заем CrediHome №
1181-10165791/07.09.2017г. изпълнителят
„Микро Кредит“ АД предоставя на клиента – А.А.И., при условията на този
договор пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на сключена с
посредничеството на „Микро Кредит“ АД
застраховка, както следва: Пакет „Преференциално обслужване“: срок : 27
седмици; вноска: 7 лв.; дата на
изплащане: сряда; като пакетът включва: 1. Посещение вкъщи или на удобно място
за събиране на вноските; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка
на клиента по банкова сметка *** „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно внасяне на
вноска директно в офис на „Микро Кредит“ АД; 4. Право на участие в специални
промоции; 5. Преференциално обслужване в офиса; 6. Преференциално одобрение, а
също така и Застраховка Защита Пакет
„ПРЕМИУМ Живот“: срок: 27 седмици; вноска:
16.50 лв.; дата на изплащане: сряда. Няма спор, че преди подписване на договора за заем и договора за допълнителни услуги към
договора за заем на длъжницата е
предоставено и тя е попълнила искане
за заем CrediHome №
1181-10165791 и искане за допълнителни услуги към заем
CrediHome, в който са отбелязани: пакет „Преференциално обслужване“ и Заявление за приемане на застраховане.
Съгласно приложеният погасителен план последната вноска по договора за
кредит би следвало да се направи на 21.03.2018
година.
От писменото заключение по съдебна счетоводна експертиза се установява,
че ответницата е извършила общо 7 бр. вноски, като общо платената сума е 589 лв. и от нея погасени са: главница
316.68 лв.; лихва 60.82 лв.; застраховка
148.50 лв. и платени услуги 63 лв.
Датата на последното плащане е 13.11.2017 г. в размер на 71.16 лв. и с това са погасени
вноските с падеж 15.11.2017 г., като след погасяването им остава сума в размер
на 6.43 лв. и с нея се погасява част от дължимата главница с падеж 22.11.2017 г.
От писменото заключение по ССЕ се установи, че по договора за заем
непогасената главница е в размер на
683.32 лв. ; непогасената лихва е в
размер на 52.39 лв. от 22.11.2017 г. до
21.03.2018 г.; непогасени вноски за
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги в размер на 126 лв. от
22.11.2017 г. до 21.03.2018 г. и
непогасени вноски за застраховка в размер на 297 лв. от 22.11.2017 г. до 21.03.2018 г.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Ищецът и ответниците са били в
облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за потребителски
кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП. Ответницата
е получила в заем сумата от 1000 лева за срок от 27 седмици и се е задължила да
върне сумата от 1113.21 лв. Заемодателят е изпълнил договорното си задължение и
е предоставил на заемополучателя заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в
сроковете уговорени в договора. В случая е установено, че ответницата е върнала
на заемодателя сума в размер на 589 лева.
Съгласно ТР №8/2017 година от 02.04.2019
година на ОСГТК исковият процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е фаза на
заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за
изпълнение, с приложенията към което заявителят - ищец следва да установи не
само ликвидност, но и изискуемост на вземането си. Недоказаното настъпване на
предсрочна изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за
изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни
вземания, след като са включени в представеното извлечение от счетоводните
книги. Не е необходимо обаче в исковата молба, съответно в заявлението, тези
вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно от сумата, за която се
претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен искът, в съответствие с
основанието, на което е била издадена заповедта за изпълнение. Поради това няма
пречка в заявлението, съответно в исковата молба да бъде посочено като
основание неизпълнението на сключен договор за кредит и да бъде посочен общият
размер на претендираната главница, като само възнаградителните лихви и лихвите
за забава бъдат конкретизирани по период и размер. В случая е приложим общият
принцип, че при поискано присъждане на сума в по-голям размер от дължимата,
съдът може да уважи частично иска за доказания размер на вземането.
В случая всички незаплатени
вноски по обсъждания договор за кредит са изискуеми, тъй като е изтекъл срокът
на сключения договор. Искът се явява основателен с оглед основанието, на
което е предявен като съдът следва да обсъди съобразно събраните по делото
доказателства в какъв размер се явява основателен този иск.
Според настоящия въззивен състав част от клаузите на процесния договор
са нищожни. Съдът изследва клаузата за заплащане на пакет на допълнителни
услуги. Видно от характера на услугите, които се предоставят от кредитора на
потребителя при този т. нар. пакет, става дума за действия от страна на
кредитора, които са вменени като негово задължение по силата на изискването за
добросъвестност във взаимоотношения между страните по един договор. С тях се
създават права на потребителя, които той има по силата на закона като страна по
един договор, и е абсурдно той да заплаща парични вноски, за да може да ползва
тези права. Ето защо въззивния съд приема, че клаузите на договора,
регламентиращи закупен пакет от
допълнителни услуги с параметри: срок : 27 седмици; вноска: 7 лв.; се явяват нищожни и не следва да се
прилагат. При това по делото липсват доказателства, не се твърди и не се
установява такива услуги да са предоставяни на ответницата.
Що се отнася до претенцията за незаплатена застрахователна премия, видно
от представения договор за застраховка „Защита”, същият е сключен между
застрахователя „Уника“ АД и застрахованото лице – ответницата. В случая „Микро
Кредит” АД не договаря за себе си, а от името и за сметка на застрахователя, съгласно
чл. 313 от КЗ. Тоест, по договора за застраховка правата и задълженията на
застрахователя, вкл. да получи застрахователната премия, възникват направо в
патримониума на ЗК „Уника” АД. Правата на
„Микро Кредит” АД като трето правоимащо
лице по договора за застраховка
/но не и като застрахователен агент/ са ограничени само до възможността
да получи застрахователното обезщетение при настъпил риск, но не и да търси
реално изпълнение на вноските по премията. По делото липсват данни за плащане
на премията в пълен размер от страна на „Микро Кредит” АД в полза на
застрахователя. Както в договора за застраховка, така и в искането за
сключването на такъв, липсва изрична уговорка за плащане на вноските в полза на
третото правоимащо лице. С оглед тези съображения съдът приема, че исковата
претенция, касаеща заплащане на застрахователната премия, се явява
неоснователна.
Съгласно погасителния план длъжницата следва да погаси заетата сума в
размер на 1000 лева на 27 равни седмични вноски вноски, всяка от които в размер
на 41.23 лева, в която вноска се включва и уговорената възнаградителна лихва,
или тя следва да върне сумата от 1113.21
лв.; в която сума се включва главница от
1000 лева и възнаградителна лихва общо в размер на 131.21 лева. Договорът е с
определен срок, който вече е изтекъл, а именно – на 21.03.2018 година с
изтичане на деня, в който е следвало да бъде заплатена последната погасителна
вноска. Съдът следва да съобрази този факт, поради което той приема, че
ответницата има изискуеми неплатени задължения по обсъждания договор. Към
настоящия момент всички вноски по договора за кредит са падежирали т.е. вноски
с настъпил падеж към датата на формиране
на силата на пресъдено нещо, като следва да се отбележи, че те са били
падежирали и към датата на подаването на заявлението за издаване на заповед по
чл. 410 от ГПК.
Ответницата
е внесла общо сумата от 589 лева, с която сума е погасила 14 седмични вноски от
41.23 лева в размер на 577.22 лева – т.е. до 20.12. 2017 година включителено. С
остатъка от 11.78 лева е погасила задължението за възнаградителна лихва в
размер на 3.97 лева и част от главницата за 15-та вноска, а именно – 7.81 лева.
Следователно и с оглед заключението на вещото лице, което представя в табличен
план дължимите суми за главница и възнаградителна лихва по отделни вноски, то
следователно ответницата е останала задължена към ищеца за част от 15-та вноска
в размер на 29.45 лева и за останалите до края на срока на договора вноски.
Общата дължима сума от страна на ответницата е както следва: главница: 29.45 +
37.55 + 37.84 + 38.14 + 38.44 + 38.74 + 39.04 + 39.35 + 39.65 + 39.97 + 40.27 +
40.60 + 40.90 или 499.94 лева.
Дължимата възнаградителна лихва е както следва: 3.68 + 3.39 + 3.09 +
2.79 + 2.49 + 2.19 + 1.88 + 1.58 + 1.26 + 0.96 + 0.63 + 0.33 = 24.27 лева.
Предявеният иск се явява основателен за сумата от 499.94 лева главница и
за сумата от 24.27 лева възнаградителна лихва.
Решението на ТРС следва да се отмени частично с оглед така приетия
размер на иска, който въззивният съд приема за доказан.
По разноските: искът е предявен за сумата от общо 1158.71 лева, а съдът
приема, че е основателен за сумата от общо 524.21 лева – т.е. на 45.24%. Следва
да се преизчислят разноските в заповедното производство, както и в полза на
ищеца да се присъдят разноски за двете съдебни инстанци съобразно уважената
част на иска. В заповедното производство ищецът има присъдени разноски в размер
на 25 лева държавна такса и 300 лева възнаграждение за адвокат. Следва да му се
присъдят разноски общо в размер на 11.81 лева държавна такса и 135.72 лева
адвокатско възнаграждение. Пред районния съд ищецът е направил разноски както
следва: 175 лева за внесена държавна такса, 302.36 лева за възнаграждение за
особен представител, 150 лева депозит за експертиза и 300 лева адвокатско
възнаграждение или общо разноски пред районния съд в размер на 927.36 лева. С
оглед частичната основателност на иска за първа инстанция ищецът има право на
разноски в размер на 419.54 лева. Във въззивната инстанция ищецът е направил
разноски както следва: държавна такса в
размер на 100 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 200
лева. С оглед частичната основателност
на иска за втора инстанция ищецът има право на разноски в размер на 135.72
лева. Общо разноски в исковото производство - 551.26 лева.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 158
от 12.03.2019 г., постановено по гр. д. № 1265/2018 г. по описа на ТРС, съдът е
отхвърлил предявения по реда на чл. 422
във вр. чл. 415 ал.1 от ГПК иск за установяване, че съществува вземането на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Валери Маринов Вълчев
и Георги Атанасов Атанасов, действащи чрез пълномощник: адв. Д.П. ***, съдебен
адрес:***, офис 4 против А. А. И., ЕГН **********,***, представлявана от
назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК
особен процесуален представител – адв. Т.В.
***, съдебен адрес:***, офис 9 за
сумата от 683.32 лв. – главница по Договор
за заем CrediHome № 1181-10165791
на дата 07.09.2017 г.; ведно със
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението – 06.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането;
52.39 лв. - лихва от 22.11.2017
г. до 10.01.2018 г.; 297 лв. –
застраховка от 22.11.2017 г. до 10.01.2018 г.;
126 лв. –услуги от 22.11.2017 г.
до 22.11.2017 г., за което е издадена
заповед № 575/07.06.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1006/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище, като неоснователен, САМО за сумата от 499.94 лева главница и
24.27 лева възнаградителна лихва, като в тази част постановява:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува
вземането на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Валери Маринов Вълчев
и Георги Атанасов Атанасов, действащи чрез пълномощник: адв. Д.П. ***, съдебен
адрес:***, офис 4 против А. А. И., ЕГН **********,***, представлявана от
назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК
особен процесуален представител – адв. Т.В.
***, съдебен адрес:***, офис 9, за сумата от 499.94 /четиристотин деветдесет и девет
лева и деветдесет и четири стотинки/ лв., представляваща главница по Договор
за заем CrediHome № 1181-10165791
от 07.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата от подаване на заявлението – 06.06.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането; както
и за сумата от 24.29 лв,
представляваща възнаградителна лихва за периода от 03.01.2018 година до
21.03.2018, за което вземане е издадена заповед
№ 575/07.06.2018 г. по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1006/2018 г. по описа
на Районен съд – Търговище на основание
чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК и чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 158 от 12.03.2019 година, постановено по гр. д. 1265/2018 година по
описа на ТРС в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА
А. А.
И., ЕГН **********,***, да заплати на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Валери
Маринов Вълчев и Георги Атанасов Атанасов, действащи чрез пълномощник: адв. Д.П.
***, съдебен адрес:***, офис 4, направените в заповедното производство разноски
в размер на 11.81 лева държавна такса и
135.72 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
А. А.
И., ЕГН **********,***, да заплати на „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Валери
Маринов Вълчев и Георги Атанасов Атанасов, действащи чрез пълномощник: адв. Д.П.
***, съдебен адрес:***, офис 4, направените в исковото производство разноски в
размер на 551.26 лева за двете съдебни инстанции.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.