РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Г.О., II-„А“
състав в откритото съдебно заседание на 07.10.2021 г. в състав:
Председател: Виолета Йовчева
Членове: Мариана Георгиева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия
Ковачев в.гр. дело N. 1212/ 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от В.П.Г., депозирана
от особения представител адв. И. С. срещу Решение 20209509/28.09.2020г. по
гр.д. 52055/2019г. на СРС, 125 с-в, с
което са уважени срещу жалбоподателя искове по чл. 415 ГПК, предявени от „Т.Б.“
ЕАД за установяване на дължимостта на вземания за месечни абонаментни такси за електронни
съобщителни услуги по три договора, както и за лизингови вноски по договор за
лизинг на мобилно устройство.
Изложени са оплаквания за неправилност на решението
поради липса на доказателства за реално ползване на услугите. Не било доказано
предоставянето на общите условия на потребителя, което правело договор за
кредит недействителен. Декларациите по делото не доказвали получаването на
общите условия, които трябвало да бъдат подписани на всяка страница. Не били
изложени мотиви от СРС защо счита, че е доказано предоставянето на услуги. Не
било доказано предявяване на фактурите, а също и ползването на веща - таблет по
договор за лизинг.
Ответника оспорва жалбата и иска потвърждаване на
решението.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 415 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 228 от Закона за
електронните съобщения /ЗЕС/ и с правно основание 435 ТЗ вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
От представените като писмени доказателства договори,
които не са оспорени за автентичност СГС намира, че между страните са възникнали
валидни облигационни правоотношения по договори за мобилни услуги за посочените
мобилни номера, при уговорени абонаментни планове с тарифиране на интервали от
60 секунди, сключени при Общи условия на ищеца за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни
услуги.
Според настоящият състав на СГС Общите условия са били
връчени на потребителя, което се доказва от представените писмени декларации, подписани
от жалбоподателя, които като частни документи изходящи от него имат материална
доказателствена сила.
Тук е мястото да се отбележи, че е неприложим закона за
потребителския кредит, защото правоотношенията между страните не са по кредитни
договори и изискванията на този закон не намират приложение относно
подписването на всяка страница на ОУ.
Несъмнено е, че за заплащане на стойността на
предоставените далекосъобщителни /телефонни/ услуги са от значение
времетраенето на същите и отчитането им съобразно таксуващата система на ищеца.
Тези услуги са измерими в таксови единици /импулси/ – арг. чл. 248, ал. 2 ЗЕС.
Същевременно закона не ограничава страните да
предвидят, че ползвателя ще заплаща определено в твърд размер месечно
възнаграждение на оператора, срещу което освен достъп до мрежата ще има право
да ползва и определено предварително количество електронни съобщителни услуги
от съответен вид.
Именно такъв е настоящият случай. Видно от договорите
за мобилни услуги, абонаментните планове по тях предвиждат срещу месечната
абонаментна такса да може да се ползват определени минути на телефонни повиквания,
както и определено количество трафик на данни през интернет.
При положение, че потребителя може да ползва срещу
месечния абонамент освен самата мрежа (месечния абонамент е по същество такса
за достъп съгласно представените ОУ) и определено количество трафични данни
(гласови повиквания, интернет достъп, кратки съобщения и прочие) то следва да
се приеме, че таксата е платима само за възможността да се ползват услугите в
посочените в договора количества измерващи единици (минути, мегабайти и т.н.).
По делото не се твърди тези количества да са надвишени и не е необходимо да се
доказва те да са реално използвани от потребителя. Той плаща абонамент за
възможността да ги ползва, а дали ще го направи е само негова воля, но
неползването им реално не води до отпадане на задължението да заплати месечния
абонамент.
Доколкото от представеното споразумение – Сертификат
реално следва извод, че услугите са били ползвани, то се налага и извод за дължимост
на абонаментните такси при липса на доказателства да са заплатени.
Получаването на фактурите не е условие да възникне
задължение. Потребителя знае ( в договорите е записано) кога е падежът всеки
месец. Освен това в договорите има отбелязване на графата за отказ да получава
фактури на хартиен носител.
Получаването на веща предмет на лизинг е доказано при
съвкупна преценка на представения и неоспорен договор за лизинг с представения
и неоспорен договор за мобилни услуги от 201.12.2015г. в които е описана една и
съща вещ като предоставена на потребителя.
Няма данни устройството да е върнато и следователно се
дължат лизинговите вноски, които не е доказано да са заплатени при тежест на
жалбоподателя.
Предвид изложеното правилно исковете са уважени от СРС
и решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само
въззиваемата страна, която претендира 100,00 лева – заплатени за възнаграждение
за особения представител на жалбоподателя.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение 20209509/28.09.2020г. по гр.д.
52055/2019г. на СРС, 125 с-в
ОСЪЖДА В.П.Г. с ЕГН ********** да заплати на „Т.Б.“
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 100,00 лева разноски
за възнаграждение за особен представител за
въззивното дело.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.