РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Бургас, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Павел Ал. Ханджиев
Членове:Десислава Д. Щерева
Янко Н. Новаков
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско
дело № 20222000500379 по описа за 2022 година
С решение № 751 от 19.07.2022 г. по гр.д. № 1350/2021 г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е осъдено ЗД “Б.” АД да заплати на малолетния Д. Д.
К., действащ чрез майка си В. Д. Р., сумата 70 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от телесни повреди в
резултат на ПТП, допуснато от застрахован при ответника по застраховка
“Гражданска отговорност” автомобил, заедно със законната лихва, считано от
12.07.2018 г. до окончателното изплащане, като до претендирания размер на
обезщетението от 120 000 лв., както за лихва за времето от 22.06.2018 г. до
11.07.2018 г. претенциите са отхвърлени.
Въззивникът-ищец Д. К. чрез своята майка и законен представител В.
Р. изразява недоволство от тази част на решението, с която претенцията му за
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена.
След подробно изложение относно травмите на детето, проведеното
лечение и състоянието му към момента в жалбата се стига до извод, че
определеният от съда размер на обезщетението е силно занижен и
несправедлив. Решаващият състав не отчел в необходимата степен
получените от ищеца увреждания, периода на възстановяване и необратимия
им характер. Не била извършена задълбочена преценка на получените
увреждания, съпоставени към възрастта на пострадалия и как те
предопределят бъдещия му живот. Поради това се стигнало до противоречие
между даденото от съда разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД и т. 11 от
1
ППВС № 4/1968 г.
Отправя се искане за отмяна на решението на Окръжен съд – Бургас в
отхвърлителната част и за присъждане допълнително на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. заедно със законната лихва и
съдебните разноски.
Въззиваемият по жалбата на ищеца ответник ЗД “Б.” АД е
представил отговор, с който оспорва въззивната жалба на ищеца.
Аргументира тезата, че в отхвърлителната част обжалваното решение е
обосновано и законосъобразно.
Ответникът ЗД “Б.” АД също е обжалвал решението с оплаквания за
неправилност на тази негова част, с която е уважена претенцията на ищеца за
обезщетение за неимуществени вреди в размер над 20 000 лв. до 70 000 лв.
В тази част решението било неправилно и необосновано. Не били
доказани по делото вреди в размер на 70 000 лв., които били твърде завишени
и несъответни на претърпяната травма, противоречащи на принципа на
справедливост и несъответстващи на трайно установената практика за
обезщетяване на подобен род вреди.
Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение за
частта над 20 000 лв. до 70 000 лв. и отхвърляне на иска в тази част.
Претендират се разноски.
Въззиваемият по тази въззивна жалба ищец е представил отговор, с
който се оспорват оплакванията на застрахователя относно размера на
присъденото обезщетение.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените
съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в определения от закона срок, от
легитимирани да обжалват решението страни, срещу акт, подлежащ на
обжалване, и отговарят на изискванията на закона за редовност, поради което
с определение на осн. чл. 267 ГПК са допуснати за разглеждане по същество.
Обжалваното по настоящото дело решение е постановено по иск на осн.
чл. 432 КЗ на Д. Д. К. срещу ЗК “Б.” АД. Малолетният ищец, представляван
от своята майка и законен представител В. Д. Р., изложил в исковата си молба
твърдения, че при ПТП на 22.06.2018 г. като пешеходец е претърпял ПТП,
предизвикано от водача на МПС С.И.Д. която е управлявала автомобил, за
който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника-
застраховател, при което са му били причинени телесни увреждания. От
травмите ищецът претърпял значителни неимуществени вреди. Ищецът
предявил предходен иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на
80 000 лв., като част от общо дължимото обезщетение в размер на 200 000 лв.
и с решение № 75 от 10.04.2020 г. по т.д. № 105/2019 г. на Окръжен съд –
2
Бургас, влязло в сила, ответникът ЗК “Б.” АД бил осъден да му заплати
сумата 80 000 лв., представляваща част от обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие настъпило на 22.06.2018 год. пътно-
транспортно произшествие, причинено от водача на застрахован при
ответното дружество лек автомобил Хонда с рег. № ** заедно със законната
лихва за забава, считано от 12.07.2018 г. до окончателното изплащане. По
настоящото дело ищецът поискал осъждане на ответника за остатъка от
дължимото обезщетение за неимуществени вреди в общ размер от 200 000 лв.
и след приспадане на вече присъденото обезщетение от 80 000 лв., отправил
искане да бъде осъден ответника-застраховател да му заплати сумата 120 000
лв. – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва върху
обезщетението, считано от 22.06.2018 г.
Ответникът-застраховател с отговора на исковата молба оспорил иска.
Възразил, че с вече присъдената и изплатена от него сума в размер на 80 000
лв. са напълно обезщетени неимуществените вреди, претърпени от ищеца.
Претендираното общо обезщетение от 200 000 лв. било било прекомерно и не
отговаряло на критериите за справедливост и съразмерност при определяне
на обезщетенията за неимуществени вреди. Поискал обезщетението да се
намали, тъй като увреденият допринесъл за настъпването на вредите, а при
разглеждането на предходното дело съдът не се произнесъл по това
възражение.
С обжалваното решение първоинстанционният съд приел, че за
обезщетяване неимуществените вреди на ищеца се дължи обезщетение за
неимуществени в общ размер от 150 000 лв., поради което, отчитайки вече
изплатеното обезщение в размер на 80 000 лв., присъдил допълнително
сумата 70 000 лв. заедно с лихва за забава, считано от 11.07.2018 г., а за
горницата до 120 000 лв. и за лихва за времето от 22.06.2018 г. до 11.07.2018
г. отхвърлил исковете.
Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът
констатира, че обжалваното решение е валидно, а в обжалваните части –
допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивната
инстанция препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания, които се свеждат до
определения размер на дължимото обезщетение за неимуществени вреди:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът съгласно чл.
52 ЗЗД трябва да определи по справедливост. Понятието “справедливост” е
всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни
обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден
етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от
обективните икономически условия в страната, индиция за които са
нормативно определените лимити на застрахователните покрития. За да
определи паричния еквивалент на понесените от ищеца болки и страдания,
съдът съобрази характера, вида и тежестта на нанесените телесни
3
увреждания, проведеното лечение, болките и неудобствата по време на
лечението и възстановяването, психическата и емоционална травма от
шокиращото и болезнено преживяване, тежкото възстановяване и наличието
на трайни и необратими последици от травмите. Пострадалото дете към
момента на инцидента е била на 10 години, а към момента все още не е
навършило 14 години. Пътното произшествие му е причинило тежки
увреждания – фрактура на дясната бедрена кост и черепно-мозъчна травма
със сътресение на мозъка, някои от които са необратими. Вследствие на
черепно-мозъчната травма е развил посттравматична епилепсия, чието
лечение все още продължава, а прогноза за бъдещето развитие още не може
да се направи. Травмата на главата и диагностицираната епилепсия са довели
до промени в психическото и емоционалното състояние и до органична
халюциноза.
Съобразявайки тези обстоятелства ведно с лимита на застрахователното
покритие, индициращ икономическите условия към 2018 г., съдът намира, че
за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца е справедлива сума в
размер на 150 000 лв. Този общ размер на обезщетението с оглед вида,
характера и тежестта на уврежданията не може да се приеме за прекомерен, в
какъвто смисъл са оплакванията на застрахователя. От друга страна така
определеният размер не е занижен, каквито са оплакванията на ищеца. Този
размер е над обичайно възприетия в съдебната практика за вреди от телесни
увреждания, тъй като държи сметка за конкретните обстоятелства: възрастта
на пострадалия, тежестта на уврежданията и последиците им, както и за
обективните икономически условия в страната към 2018 г., когато вредите са
настъпили.
Ето защо и при съобразяване на вече определената и платена от
застрахователя част от дължимото обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80 000 лв., съдът приема, че предявеният иск е основателен до
размер от 70 000 лв. Сумата се дължи заедно със законната лихва, считано от
12.07.2018 г. Въззивните жалба са неоснователни. Обжалваното решение,
което е правилно, ще се потвърди.
Двете страни претендират разноски и представят списъци по чл. 80
ГПК.
Ищецът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение на осн.
чл. 28, ал. 2 ЗА на представляващия го безплатно адв. П. В.. При този изход на
делото на адв. В. следва да се определи възнаграждение за защитата на ищеца
против въззивната жалба на ответника-застраховател при защитаван интерес
в размер на 50 000 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 на ВАдвС
възнаграждението следва да е в размер на 4650 лв.
Ответникът с оглед изхода на делото има право на разноски само за
защитата си против неоснователната жалба на ищеца при защитаван интерес с
размер на 70 000 лв. Съобразно с представените списък по чл. 80 ГПК и
доказателства за сторените разноски в полза на застрахователя следва да се
4
присъди сумата 2520 лв. с вкл. ДДС, представляваща платен адвокатски
хонорар. Възражението на ищеца за прекомерност на това адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като хонорарът е под минималния
размер по чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 на ВАдвС и не се явява прекомерен при
тази фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 751 от 19.07.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1350/2021 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която е осъдено
ЗД “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С. бул. Д. №
87, със съдебен адрес: гр. Я. ул. Б. № 15, ет. 3, офис 16, чрез адв. Г.Д., да
заплати на Д. Д. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. Т.Н. № 18, представляван
от майка си В. Д. Р., обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на
22.06.2018 г. над размера от 20 000 лв. до присъдения размер от 70 000 лв.,
както и в частта, с която са отхвърлени исковете на Д. Д. К., ЕГН
**********, от гр. С., ул. Т.Н. № 18, представляван от майка си В. Д. Р.,
против ЗД “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление: гр. С. бул.
Д. № 87, със съдебен адрес: гр. Я. ул. Б. № 15, ет. 3, офис 16, чрез адв. Г.Д., за
обезщетение за неимуществени вреди от ПТП на 22.06.2018 г. над присъдения
размер от 70 000 лв. до претендирания размер от 120 000 лв. заедно със
законната лихва за забава.
ОСЪЖДА ЗД “Б.” АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление:
гр. С. бул. Д. № 87, със съдебен адрес: гр. Я. ул. Б. № 15, ет. 3, офис 16, чрез
адв. Г.Д., на осн. чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата да заплати на адв. П.
В., от АК – Бургас, с адрес на кантората: гр. Б., ул. В № 18, ет. 3, офис 6,
сумата 4650 лв. – възнаграждение за процесуалното представителство на Д. Д.
К. във въззивното производство.
ОСЪЖДА Д. Д. К., ЕГН **********, от гр. С., ул. Т.Н. № 18,
представляван от майка си В. Д. Р., да заплати на ЗД “Б.” АД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление: гр. С. бул. Д. № 87, сумата 2520 лв. –
разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5